Крис Ларсгард
Ловецът на наследници (3)

2.

Споразумението беше постигнато по възможно най-стандартния и невинен начин — позвъняване по телефона, последвано от единичен звук „бип“ и шумът на хартията от факса. Меморандуми пристигаха всяка минута в офиса на шефа на Федералното бюро за разследване в щата Вашингтон. Както всички останали, и този лист хартия, поредният от несекващия поток информация, си остана недокоснат в кутията на факс машината близо час. Преди служителят да стигне до него и да го прегледа за десетина секунди.

Артър К. Гордън, действащ шеф на ФБР през последните две години, беше на шейсет и седем години. Бивш федерален следовател и съдия, той имаше внушителна осанка, снежнобели коси и близко разположени очи със сивкав цвят. Пред него рядко попадаше папка, заслужаваща си вниманието му на момента. Но последната, която пристигна на бюрото му, беше изключение. Веднага след като я прочете, посегна към телефонната слушалка и се свърза с Едмунд Армингър, изпълнителен и пълномощен директор за щата Ню Йорк.

— Кажи ми какво откри и кога?

— За детектива. Миналия петък моят агент се опита да установи традиционния за седмицата контакт по телефона с Джейкъбс. След като няколко пъти не успял да се свърже с него, изпратих двама агенти да проверят в дома му в Хъдсън. Никой не отговорил на позвъняванията на вратата и те проникнали в къщата. Намерили го потопен във ваната. При първоначалния оглед изглежда, че Джейкъбс се е подхлъзнал, влизайки във ваната, ударил си е главата и се е удавил. Сега случаят е поет от съдебния следовател на щата.

— Хмм. Има ли следи за насилствено проникване в къщата?

— Никакви. Тя беше заключена.

Гордън се наведе над масивното си бюро и притисна слепоочия, за да събере мислите си.

— Някакви видими повърхностни или по-дълбоки рани?

— Дълбока рана от дясната страна на главата — отговори Армингър. — Изглежда ми резултат от подхлъзването.

— Значи, освен раната на главата, няма други видими следи от травми?

— Не и видими на пръв поглед, Артър. Очакваме всеки момент да получим пълния доклад на съдебния следовател. Имаме ли причини да подозираме нещо друго, освен нещастен случай?

Гордън се замисли за момент.

— Никакви основания да възприемем друга хипотеза — отвърна накрая той. — Ако следователят открие нещо подозрително, може да допуснем и друго, но засега не виждам какво може да излезе от аутопсията. Искам да си изясним едно нещо, Едмънд: при никакви обстоятелства не желая да се намесва местната полиция.

— Чудесно. Следователно можем да смятаме случая с мистър Джейкъбс за приключен, така ли?

— От наша страна едва ли ще изскочи нещо необичайно. Направи необходимото, за да се приключи този случай.

— Джейкъбс беше странна птица — неочаквано изтърси Армингър. — Прегледа ли цялото досие? Струва ми се доста рехаво. Не мога да разбера защо този тип не е бил проверен по-обстойно.

— При нас са същите материали като при теб. Да, в някои отношения като че ли… нещо липсва.

— Защо по-точно сме покривали тоя тип?

— Нямам пред мен в момента подробностите по случая — отвърна Гордън. — Предполагам, че има някаква причина да не ни бъдат предоставени всички данни. Така че нямам специален интерес към случая, поне засега.

— Само че аз съм силно заинтригуван, Артър. Искам да знам всичко — до последния защитен свидетел в моя район.

— Това вече не е твой случай — каза Гордън. — Смърт на някой от контингента лица, ползващи се със специалната защита за свидетели, означава много по-малко работа. Забрави любопитството си към този старчок и си гледай работата.

— Този път не е толкова лесно.

— Но е по-разумно. Не се заглавиквай с това, Едмънд. Когато дойдеш на моето място, ще научиш повече неща, отколкото искаш да знаеш. Затвори страницата и забрави за случая.

— Точно това и смятам да направя, Артър.

— Добре. Обади ми се, ако имаш други въпроси.

Остави слушалката на мястото й и избърса лицето си с ръка. От стотиците, ползващи се с полицейска протекция като свидетели, при този осемдесет и седем годишен старец имаше нещо странно. Гордън сбърчи чело и отново се пресегна към телефона. Беше достатъчно добре запознат с наличните документи по случая на Джейкъбс, за да знае, че повече няма да научи.