Кати Хопкинс
Клубът на шаферките (9)

Девета глава
Безумието продължава

„Обади се на Неса — каза едно гласче в главата ми на следващата сутрин, докато стоях в антрето и чаках да пристигнат Деми, Мериъм и Марси. Бях прегледала хороскопа си и бях разсъждавала над значението му. — Тя каза, че ролята й е да помага. Специално предложение, важи само за месец“. Натиснах бутона до името й и тя веднага вдигна.

— Здравей, мила.

— Неса, помооощ! Опитах да правя нещата по твоя начин, но не се получава и сега Марси ми е по-сърдита от всякога. Какво да сторя?

— Дръж се, кукло. Трябва да издържиш още малко — отвърна тя. — Знам, че вероятно губиш търпение, сигурно защото изгряващият ти знак е Овен…

— Какъв Овен? Нали бях Везни? Какво значи, че изгряващият ми знак е Овен?

— Слънчевият знак се променя всеки месец в зависимост от датата на раждане, затова всички, родени от двайсет и трети септември до двайсет и втори октомври, са зодия Везни, нали?

— Да.

— А питала ли си се някога защо тогава не сте еднакви? Имам предвид всички Везни? Притежавате сходни черти, но иначе сте самобитни, защото има други планети и фактори, които оказват влияние на хороскопите, и такъв фактор е изгряващият знак.

— И какъв е той? Не е ли пак Везни?

— Не. Слънчевите знаци се сменят всеки месец, а изгряващият знак се сменя на всеки два часа и точно затова различните хора, родени в един и същи ден, са различни. Макар всички да са родени примерно на двайсет и осми септември, не всички са родени в четири часа сутринта. Някои ще са родени в шест, други — в осем, и така нататък, следователно ще имат различни изгряващи знаци.

— Ясно. Помня, че и Ури каза нещо такова. Преглеждах хороскопа си и се опитвах да го разбера. Обаче е доста сложно.

— Не се тревожи, Клоуи. Иска се време, за да се навлезе в материята. Ти например си родена в шест вечерта. Изгряващият знак по това време е Овен, в осем се сменя с Телец, а в десет — с Близнаци, и така нататък през всички зодии.

— И това прави всеки индивидуален, освен ако, разбира се, не си роден на същата дата, в същия час и на същото място като някой друг.

— Точно така. Умно дете си. Зодията определя твоите общи черти — как изглеждаш, каква е външността ти, а изгряващият ти знак допринася за изграждането на личността ти. Твоят изгряващ знак е Овен, което понякога те прави буйна и нетърпелива. Хората със силен Овен в хороскопа си притежават лидерски качества и имат много енергия, но също така са склонни да прибързват.

— Мисля, че разбирам — рекох.

— Просто бъди търпелива, изпълнете списъка с Марси, изчакай всички карти да се подредят на масата, преди да кажеш какво смяташ, че трябва или не трябва да се случи.

— Добре. Съветваш ме да успокоя малко топката. Мисля, че мога да го направя — отбелязах. — Първите два варианта от списъка вече отпаднаха. — Неса обясни нещата толкова ясно, че всичко изглеждаше разрешимо. Почувствах се добре, както не се чувствах, когато близките ми говореха с мен — тогава винаги изглеждаше, че върша нещо нередно. — Ще те видя ли днес?

— Мен не, но ще видиш Ури.

— Супер — зарадвах се. Харесвах Ури. — Трябва да тръгвам. Виждам колата на Марси.

— Приятен ден! До скоро, Момиче на зодиака.

— До скоро, Неса. — Разговорът ми с нея ме накара да се почувствам милион пъти по-добре и отидох да отворя на сестра си заредена с оптимизъм за предстоящото изпробване на поредния вариант от списъка.

* * *

— Какво й става на Марси? — прошепна Деми, след като трите се настанихме на задната седалка на колата.

Свих рамене.

— Марси, какво става?

— Нищо, добре съм — отвърна тя неубедително.

Мериъм направи гримаса и ние с Деми кимнахме. Определено не беше добре. Реших да се опитам да я разведря, изразявайки желанието си за подкрепа.

— Хей, днес е вариантът с бънджи скоковете, нали, Марси? Ще падне голям смях.

— Сигурно — отвърна тя мрачно. — Но аз може да пропусна. Ще видим.

„Изумително — помислих си. — Неса се оказа права за всичко. Изобщо не ми се налага да възразявам, защото явно Марси сама се отказва от тези възможности, без да има нужда аз да правя сцени“.

— Трябва да видим поне за какво става въпрос — продължих. Щях да помня този урок през целия си живот — да се нося по течението, да съм с отворено съзнание и да наблюдавам как всичко се променя, включително и чувствата на хората.

Отделът по бънджи сватби към „Небесни сватби“ се намираше на приземния етаж на висока административна сграда в покрайнините на Осбъри.

Щом влязохме, Ури се появи от задната стая.

— Пак ти — рекох с усмивка.

— Да, нали ти казах, че се занимавам с най-откачените сватби? — Той ми смигна. — Радвам се да ви видя отново, както и че сте готови да опитате още една възможност. Впечатляващо.

— Аха — смотолеви Марси, която все още изобщо не изглеждаше щастлива.

Ури ни подаде една брошура, която показваше всички места, откъдето човек можеше да се хвърли с бънджи.

— Можете ли да измислите по-добър начин за сключване на брак от това да скочите от най-близкия мост или висока сграда, хванати за ръце с любимия човек? — продължи той.

Вдигнах поглед от брошурата с „интересни“ места, от които да се хвърлиш в забвение.

— Съгласна съм! — възкликнах. — Обаче все пак се опитвам да остана с отворено съзнание, докато не изпробваме всички варианти от списъка.

Деми бе пребледняла.

— Моля те, моля те, Марси, не ни карай да го правим. Не знаех, че днес ще си имаме работа с бънджи скокове. Искам да съм съпричастна, но мразя височините. Ще ми стане лошо.

„Може да получиш и контузия на врата“ — рекох си. Реших, че сега е моментът да покажа новото си отношение към живота, лишено от всякакви прояви на съпротива.

— Спокойно — заявих. — Ще бъде весело!

— Няма да те карам да го правиш — обади се Марси. — От теб, Клоуи и Мериъм се иска само да сте шаферки и да бъдете красиви.

Хвърлих на Деми самодоволен поглед. Бях права. Получаваше се чудесно.

— Ще скачаме само аз и Сам — добави тя.

Исках да я попитам дали не е напълно полудяла, но вече започвах да се убеждавам, че може би отговорът е положителен. Вероятно любовта ти го причинява — превръща те в абсолютна откачалка. Подадох й брошурата.

Тя я взе и прегледа възможностите.

— Добре. Предизвикателство. Все още няма нужда да решаваме каквото и да е, нали?

Ури поклати отрицателно глава.

— Не. Ще ви покажа какво да правите. Сега ме последвайте, момичета.

Той ни изведе от офиса си в коридора, където взехме асансьора до дванайсетия етаж. Горе беше студено и ветровито и ние всички се загърнахме здраво в палтата си, за да не пропускат вятъра. В ъгъла на плоския покрив имаше кран, който се извисяваше в небето. Марси го проследи с поглед и преглътна. Хванах ръката й. „Сигурно ще се откаже“ — помислих си, но тя пристъпи напред към крана.

— Не си длъжна да го правиш — отбелязах.

— Напротив — рече с нещастен глас. — Сам се обади снощи, за да разбере как вървят нещата. Съжалява, че не може да присъства и каза, че надеждата му е в мен. Звъни ми всяка вечер и обича да му разказвам как е минало. Не мога да се откажа сега.

Ури ни качи на една платформа с ниски стени. Да не се съпротивлявам май на практика щеше да се окаже по-трудно. „Изобщо не биваше да стигаме дотук“ — рекох си. Ури затвори вратичката, натисна бутоните за управление и ние се залюляхме в небето.

— Уау! — изкрещяхме в един глас Марси, Мериъм, Деми и аз. Хванахме се за ръце и се притиснахме здраво една в друга.

— Напълно безопасно е — усмихна се той и ни издигна още по-нависоко. Осмелих се да погледна надолу. Земната повърхност все повече се отдалечаваше. — Това е типичната височина, от която скачат хората. Гледай, Клоуи, вижда се на километри във всички посоки. Огледайте се, дишайте свободно.

Стиснах очи.

— Не. Няма да стане. Марси, това е лудост. Сам трябваше да го прави, а не ние. Не е честно, че него го няма тук, за да види колко е страшно. Не ми пука, задето отново се противопоставям. Не искам да го правя. Побъркано е. Моля ви, стига. Марси, Ури, хайде да се връщаме.

Отворих очи, за да я погледна умолително. Тя надникна през ръба.

— Ъъъ… да — каза и се отдръпна назад. — Ммможе ли вече да слезем долу, Ури?

— Ти си шефът — рече той. — Това е твоята сватба.

— Не е вярно! — избухнах. — Сам е шефът. И това е неговата сватба. — Не успях да се сдържа. Думите се изплъзнаха от устата ми, преди да успея да ги спра. Почувствах как платформата се накланя и стомахът ми се сви от страх. От все сърце се надявах, че все пак е безопасно.

След секунди спряхме да се движим и чухме гласа на Ури:

— Сега може да отворите очи, момичета. Вече сме на покрива.

Отворихме очите си и аз въздъхнах облекчено.

— Е, предполагам, че добихте представа какво е чувството. Доста освежаващо, а? — каза Ури. — Вие избирате мястото. Може да направим скока от висока сграда, мост или каньон, каквото предпочитате.

— Мисля, че предпочитам чаша чай на земното равнище — рече сестра ми. Мериъм, Деми и аз кимнахме в знак на съгласие.

— Правим също и сватби с парашутен скок. Очаква се този вариант да стане много популярен. Бихте ли желали да ви покажа видеоматериали? — извика Ури след нас, след като ни отвори вратичката на платформата и ние се втурнахме към асансьора. — А искате ли да научите за вариантите ни с парапланер? Супер са. Можете да го направите заедно, докато гостите ви наблюдават от ръба на скалата. Символиката е прекрасна — младата двойка, която прекрачва ръба и полита към неизвестността. — За момент Ури ми се стори замечтан и се зачудих дали някога е бил влюбен. Междувременно Деми изглеждаше така, все едно всеки миг щеше да повърне.

— Какво ужасяващо преживяване — изпъшка тя. — А дори не се стигна до скокове. Някой да ми припомни защо се подлагаме на това.

— Заради Сам — каза Марси с дрезгав глас. — Иска денят да е забавен.

— Забавен — да, но не и ужасяващ. Фактът, че се омъжваш за него не е ли достатъчно основание за хубав и забавен сватбен ден? — попитах.

Сестра ми сви рамене.

— Май би трябвало, нали? Не знам. Искам да го направя щастлив. Бракът е партньорство. Длъжна съм да дам шанс на предложенията му.

— Искаш да направиш него щастлив, но какво остава за теб, Марси? Честно да ти кажа, не съм те виждала така нещастна, както беше през тази седмица — признах, а Деми и Мериъм кимнаха в знак на съгласие. Знаех, че изневерявам на всичко, което ме бе посъветвала Неса, но нея я нямаше там горе, на толкова километри над земята.

На лицето на сестра ми се изписа раздразнение.

— Добре де, още нищо не е решено — тросна се тя, — а и все още имаме да изпробваме още няколко възможности. — Но я видях как с трепереща ръка зачерква третия вариант от списъка.

* * *

Като се прибрахме у дома и Марси си тръгна след чаша чай с мама, Деми, Мериъм и аз отидохме в стаята ми и взехме да разлистваме шаферския ми албум с огромна тъга, сякаш страдахме по нечия смърт.

— Трябва да го приемем — казах. — Да се откажем от това, което искаме ние. Това би трябвало да е нейната мечтана сватба, а не нашата.

— Така е — съгласиха се приятелките ми.

Извадих зодиакалния си телефон, който издаде сигнал за получено съобщение. Нека не сме сурови съдници — от доктор Кронос, известен още като Сатурн. Прочетох го на момичетата.

— Каквото и да значи това — каза Деми.

— Още не сме се запознали с доктор Кронос, нали? — попита Мериъм.

Поклатих отрицателно глава.

— Не, а и не мисля, че той беше на сватбеното изложение.

Телефонът ми пак изпиука. Този път пишеше: Животът се определя не по това какво се случва, а по начина, по който реагираш на случващото се. Беше пак от доктор Кронос. Прочетох го с превзет глас и приятелките ми се разсмяха.

— Аз щях да повърна, ако бяхме останали още малко на онзи кран — рече Мериъм. — Ето така щях да реагирам.

— Аз също — допълни Деми.

— Обаче се разбрахме — казах. — Ще продължим със списъка без възражения, докато тя вземе решението си.

— А след това ще може ли да възразим? — попита Деми.

— Ъъъ, май не — отвърнах. — Сватбата е нейна, не наша.

— Ще загърбим собствените си желания в името на щастието на Марси — обобщи Деми.

— Дори това да означава да се съгласим с нещо откачено — добави Мериъм.

— Предполагам — прошепнах. — Ето какво ще е мотото ми оттук нататък: „Сватбата е нейна, а не моя“.

Докато седяхме и разглеждахме албума ми, осъзнах, че трябва да престана да се тормозя какво би станало, ако го бяхме направили по моя начин. Горката Марси. Това си беше нейната сватба и би било отвратително от моя страна да не се вслушам в желанията й. „Знам, че се опитва да достави удоволствие на Сам — мислех си, — и може би това е достатъчна причина, но се чудя какво ли наистина желае тя дълбоко в сърцето си“