Кати Хопкинс
Клубът на шаферките (5)

Пета глава
Ааа!

След като Марси си тръгна, гушнах любимото ми плюшено мече Сержант Тед и седнах на леглото, загледана в телефона. Исках да се обадя на Деми или Мериъм и да им съобщя ужасната новина за годежа на Марси със Сам и за безумните им сватбени планове, но не бях готова за реакцията им. Сигурно щяха да се изсмеят, понеже цялата идея беше абсурдна.

Прибрах шаферския си албум, струпах на един куп всички списания и брошури и ги мушнах в дъното на шкафа до отегчителните диплянки за избор на професия, след което се зазяпах през прозореца. Все още се чувствах шокирана и вцепенена. Нито един от вариантите в списъка на Марси не присъстваше в албума ми. Нито един. Идеше ми да легна на пода и да се разрева като тригодишно хлапе. Какво ли не бях планирала, само не и това. Разнесе се звън на камбанки и зодиакалният телефон, който стоеше върху нощното ми шкафче, започна да вибрира и да се движи, докато накрая тупна на килима. Вдигнах го и натиснах светещия зелен бутон.

— Привет, Клоуи. Неса е.

— О, здравей, Неса — отвърнах. — Значи работи.

— Кое? Телефонът ли? Разбира се. Нали е за връзка между мен и теб? Разглеждах хороскопа ти и видях, че доста объркани неща ти се случват в момента. Даже се чудех как още не си ми звъннала.

— Да ти звънна? За сватбата ли?

— Не. Защото си Момиче на зодиака този месец, а моята задача е да ти помагам.

— Не можех да ти се обадя, дори и да исках. Един учител конфискува телефона ми миналия понеделник и си го получих чак в петък вечерта, а и не мислех, че мога да се обаждам по него.

Чух как Неса изпуфтя.

— Ама разбира се, Меркурий беше ретрограден. Това винаги обърква комуникациите. За съжаление, когато се случи през зодиакален месец, невинаги можем да се свързваме с Момичето на зодиака, но поне беше само за една седмица и сега отново сме на линия. Никога не знаем как точно ще се прояви ретроградният период на Меркурий: развалени компютри, изгубен достъп до интернет, паднали батерии на телефони и разни такива неща, както в случая учителят ти е прибрал телефона. Както и да е, стореното — сторено.

Нямах представа за какво говори Неса.

— За какво става въпрос? Какво трябва да правя?

— Да дадеш най-доброто от себе си. Да бъдеш такава, каквато ти е писано да бъдеш.

Думите й ме накараха да се почувствам по-депресирана от всякога. Да съм такава, каквато ми било писано? Това беше другият ми проблем. Неса, изглежда, бе доловила мислите ми.

— Това е другата неприятност, Неса. В училище искат от нас да им кажем какви смятаме да станем, като пораснем, а аз нямам никаква представа! Не знам какво искам да правя, нито каква искам да стана. Боже, животът е скапан. Постоянно променям решенията си за всичко.

— Добре, Клоуи, нека да я караме по-полека. Не унивай, обещаваш ли? Първо, искам да обмислиш отново възможностите от списъка на сестра ти, без да се съпротивляваш. Разбра ли? Престори се, че предложенията са твои…

Как пък не!

— О, Неса, много си мила и съм сигурна, че „Небесни сватби“ е чудесна фирма, но… планът за сватбата не се развива така, както си го представях.

— В хороскопа ти се вижда тежък период. Нептун, планетата на мечтите, се пресича от Плутон и Сатурн. Трудна работа, миличка.

— И те ли са ти колеги от сватбения бизнес?

— Да, но също така са и планети в хороскопа ти и в момента са разположени една срещу друга под труден ъгъл.

— Не разбирам много от астрология, Неса. Всъщност въобще не схващам за какво говориш.

— Сатурн е учителят на зодиака. Когато в хороскопа ти се пресича или е под труден ъгъл, това означава, че трябва да бъде научен някакъв урок. Плутон е планетата на промяната. Може да проникне до същината на представите ти и да ги разтърси из основи. Ако тези двамата са под сложен ъгъл с Нептун…

— Планетата на мечтите.

— Правилно. Схващаш. Съберат ли се тези трите планети, може да се стигне до разбити мечти.

Още не бях съвсем сигурна за какво говори и защо непрекъснато намесва планетите в цялата работа, но може би това беше нейният начин да се изразява по-добре. Така или иначе, явно бе проумяла, че нещата тотално са се объркали.

— Не можеш да си представиш колко си права, Неса. Мечтата ми е разбита на пух и прах, и то не коя да е мечта — става въпрос за мечтата на моя живот!

— Получи ли съобщението ми?

— Да. Да не се съпротивлявам, или нещо подобно.

— Точно така — каза Неса. — Слушай, миличка, трябва да преминеш през следващата част от живота си все едно сърфираш по приливна вълна. Не се бори срещу случващото се. Трябва да се примириш с него.

— Но, Неса, всичко се обърка, а сега и сестра ми ме мрази.

— Защо? Какво стана?

— Сестра ми Марси се омъжва за идиот, който смята, че сватбите са пълна глупост. Смята да превърне и своята в такава, а аз не искам да ставам за посмешище на цялото училище. Бях планирала всичко и исках да използвам твоите модели, както и приятелите ти от фирмата, но за съжаление това няма да се случи.

— Хей, не съм дошла да ти пробутвам бизнес услугите си — рече Неса. — Тук съм, за да помогна.

„Много мило“ — помислих си аз и преглътнах една сълза.

— Добре, тогава чуй това. — Прочетох списъка на Марси. От другата страна се чу тихо кискане. — Видя ли? Не те виня, знаех си, че хората ще ми се смеят. А сега вече съм сигурна, че не мога да кажа дори на приятелките си. Марси не погледна и половината от нещата, които съм намерила заради нея, а сега ме мрази и мисли, че съм егоистка, което изобщо не е честно, защото всичко, което правех през последните седмици, го правех с мисълта за нея.

— Клоуи, скъпа, може би всичко е свързано с това, че си Момиче на зодиака. Ти си една от най-големите късметлийки на планетата. Някои от най-известните жени в историята са били момичета на зодиака: Мария Кюри, Клеопатра, Елизабет Първа и тя, но… плачеш ли, миличка?

— Не.

— Клоуи, Клоуи. Господи! Ама вие, момичета, май никога не схващате от първия път. Слушай, не си оставена без помощ.

— Нищо не може да помогне. Не и докато не се запознаеш с Марси или със Сам и не успееш да им избиеш от главата шантавите идеи.

— Не става въпрос за тях, а за теб. За теб. Това може да е най-важният период в живота ти. Период, който ще повлияе на всичко. Разбираш ли, това не се случва на кое да е момиче. Случва се на някое, което се намира пред повратен момент в живота си. Отначало не е ясно защо някоя девойка е избрана за Момиче на зодиака и в действителност всяка сама решава какво ще направи през специалния си месец. Най-вече трябва да разберем защо ти си била избрана и какво трябва да научиш от цялата работа. Предполагам, че сполетялото те разочарование е част от всичко това. Може положението да не се окаже толкова лошо, колкото си мислиш.

— Да, сестра ми, облечена като горила или скачаща с бънджи, вместо крачеща царствено по пътеката в църквата в една от разкошните ти рокли! Колко по-лошо от това би могло да стане?

Неса пак се засмя.

— Разбирам. Няма да е точно мечтаната от теб приказна сватба. Но не забравяй, че още нищо не е решено окончателно. Искаш ли да узнаеш един от любимите ми изрази?

Чувствах се толкова зле, че всъщност не ми се искаше, но знаех, че ще прозвучи грубо, ако й го кажех.

— Да. Какъв е той? Че най-непрогледният мрак е точно преди зазоряване?

— Не. Макар че и този е хубав. Любимият ми израз е, че колкото повече се съпротивляваш на нещо, толкова по-трудно се освобождаваш от него. Това е добър житейски урок, ако наистина го проумееш. Просто те съветвам да се съобразиш с плановете на сестра си. Опитай се да не им се противопоставяш. Дори се опитай да погледнеш всичко откъм забавната страна. Следващата седмица си в междусрочна ваканция. По стечение на обстоятелствата ние също предлагаме точно този тип алтернативни сватби — освен традиционните — и в наградата ти е включено безплатното им изпробване: всеки ден по един вариант от списъка. Може да се окаже забавно.

„Забавно? — рекох си. — Шегуваш ли се?“

— Трябва да й позволиш да проучи възможностите си — добави Неса.

— Това не са възможности, а трагедии — изсумтях и изхвърлих списъка в кошчето.

— Засега ще те помоля просто да не забравяш златното правило. Колкото повече се съпротивляваш на нещо, толкова по-трудно се освобождаваш от него. Затова се съберете със сестра си и си спретнете едно весело изживяване.

Харесвах Неса и исках и тя да ме харесва, затова реших да се съглася с нея.

— Добре. Може би.

— Добро момиче. Ще поддържаме връзка, нали? Nil desperandum^[1].

— Да, добре. Nil desperandum. Както кажеш.

Неса се засмя и затвори. Извадих списъка от кошчето и пак го разгледах. „Какво да сторя? — запитах се. — Да тропам с крака като разглезена принцеса, да рева до припадък и да принудя Марси да направи на всяка цена това, което аз искам? Няма да стане“. Изправих се и изритах стената.

— Ох, че боли! — изстенах от болката в палеца. — Боже, колко е скапан животът — осведомих Сержант Тед. — Тежко е, когато нещата, които искаш, не се получават, както си очаквал. Така ли ще я карам отсега нататък? Разочарование след разочарование? Нищо ли няма да стане така, както съм го планирала?

Сержант Тед не ми отговори. Не беше от най-приказливите мечета.

— Не ме гледай така — казах му. — Знам, знам. Неса беше права. Ще звънна на Марси и ще й кажа, че искам да опитаме. Става ли?

Кълна се, че Сержант Тед кимна в същия миг, когато зодиакалният ми телефон издаде сигнал за получено съобщение. После за още едно и още едно.

Едното беше от Неса:

В хороскопа ти Уран е в квадратура спрямо Марс и Сатурн и се намира под сложен ъгъл с Нептун и Плутон. Казах ти, че предстои труден период! Но пък Венера е в благоприятен съвпад с Меркурий, затова те очаква и момент на спокойствие и хармония, вероятно утре.

Беше права за трудния период. Погледнах второто съобщение. Беше от Ури:

Приятелят е този, който познава най-съкровената ти мечта и държи ръцете ти, когато тя се разпадне на парчета.

Ако бях в настроение, тези думи щяха да ми се сторят блудкави до припадък, но в този момент ме трогнаха. „Толкова е вярно“ — рекох си. Винаги споделях с Мериъм и Деми всичко — и добро, и лошо, — винаги се утешавахме една друга. Например, когато миналото лято бащата на Мериъм беше болен и тя бе толкова разстроена, или миналия срок, когато Деми харесваше едно момче от десети клас и бе сломена, щом той тръгна с Таня Косгрейв. Винаги се кълняхме, че ще се подкрепяме взаимно. Не можех да ги пренебрегна сега само защото се боях да не ми се присмеят. Ури беше прав — приятелите си оставаха приятели и в дъжд, и в слънце.

Третото съобщение беше отново от Неса:

Слънцето е в добър аспект спрямо Меркурий следващата седмица. Приятно прекарване!

„Още врели-некипели за тези планети. Явно Неса много си пада по тия работи“ — помислих си аз, след което взех нормалния си телефон, за да пратя съобщения на Деми и Мериъм. Те съдържаха само една дума: SOS. Това беше кодовата ни дума, когато имахме спешна нужда от помощ. Преди много време татко ми бе обяснил, че сигналът SOS се използва от корабите, когато са в беда, и щом някой получи съобщението, отвръща с WILCO, което означава „получихме съобщението, ще се притечем на помощ“.

Две минути след като бях изпратила съобщенията, пристигнаха два отговора с текст: WILCO.

След двайсет минути Мериъм и Деми бяха пред вратата ми с пълна кесия от любимите ми желирани бонбони.