Кати Хопкинс
Клубът на шаферките (12)

Дванадесета глава
Среща с планетите

— Какво смяташ да правиш? — попита Деми, когато ги видях с Мериъм по време на обедната почивка в понеделник.

— Реших да отида в Осбъри след училище, да намеря Неса и да й върна зодиакалния телефон. Ще й кажа, че повече не искам да съм Момиче на зодиака или да имам нещо общо с това.

— Но защо? — пожела да узнае Мериъм. — Вината не е нейна.

— Нейна е. Сам смята, че аз съм виновна, задето Марси отмени сватбата, че аз съм я подтикнала да го направи, но това изобщо не е вярно. Може да съм казала някои неща, но никога не съм си мислила, че ще се стигне дотук. Последните няколко седмици бяха най-откачените в живота ми и откакто спечелих тази глупава зодиакална награда и Неса започна да ми дава съвети, всичко се обърна с главата надолу. Всички тия препоръки да не се съпротивлявам… Може би ако върна наградата, нещата ще се оправят. Ще им кажа да ощастливят някое друго момиче с титлата Момиче на зодиака.

— Например мен! Ако не бях на хор довечера, щях да дойда с теб и сама да им го кажа — рече Мериъм. — Ще е страхотно да стана Момиче на зодиака и някой като Неса да ми дава съвети.

— И мен — обади се Деми. — Ако нямах репетиция след училище, и аз щях да кажа, че искам да съм Момиче на зодиака. Стори ми се забавно, а остават още две седмици. Кой знае какво би могло да се случи? Ури спомена, че може да се избира само по едно момиче на месец. Едно момиче за един месец. Помните ли? Затова, ако ти се откажеш, една от нас навярно би могла да те замести. Обзалагам се, че има още куп сватбени прелести за изпробване.

Ентусиазмът на приятелките ми да бъдат момичета на зодиака ме изненада и се запитах дали не съм взела грешно решение. Може би Неса не е виновна. „О, не — рекох си. — Ето че пак почнах да се колебая. Не мога да взема трайно решение и това си е“.

— Е, за мен това си беше проклятие, а не благословия — отбелязах. Звънецът би, затова събрахме нещата си и влязохме в клас. „А дали все пак не бе благословия? — запитах се, докато вървяхме към кабинета по химия. — Да, беше неприятно да ме обвинят, че съм развалила годежа на Марси, но изпробването на списъка със сватбените варианти накрая се оказа забавно. Наистина. Дали да не дам на Неса още един шанс? Да видим какво още би могла да предложи? Боже, пак трябва да решавам“. На глас добавих: — Мисля, че полудявам.

— Полудяваш ли? Та ти винаги си била лудичка — пошегува се Деми.

— Не, сериозно. Мразя факта, че съм Везни. Уж минава за хубава зодия — дружелюбни и уравновесени, — но аз я намирам за най-ужасната в целия зодиак. Каква е ползата от умението да разглеждаш нещата от двете им страни, освен че ти става трудно да вземеш решение за каквото и да било. Винаги съм толкова заета да претеглям и да се уверявам дали решението ми е балансирано.

— Все пак не можеш да промениш зодията си — отбеляза Мериъм. — Не е като да си смениш името.

— Знам. Това означава, че съм обречена за цял живот, прокълната завинаги. Никога няма да мога да вземам решения за нищо и ще си търпя последствията. Боже, сега освен че полудявам, почвам и да се депресирам.

— Ами вземи някои решения — предложи Мериъм. — Не се поддавай на особеностите на зодията си и направи някой и друг избор. Всъщност и без това ще трябва да направим точно това в началото на следващата седмица. Помниш ли? Предметите, които трябва да избираме за догодина?

— О, вярно. Гадост! Бях забравила. И как няма, Марси не спря да оревава орталъка, всички обвиняваха мен, Сам ми беше бесен. В цялата тази лудница напълно ми изскочи от ума, че трябва да решавам в какъв глупав курс да се запиша.

Деми стисна ръката ми.

— Наистина изглеждаш изнервена и напрегната.

Кимнах в знак на съгласие.

— А е едва понеделник! Добре, ето последното ми решение. Ще отида в Осбъри, ще говоря с Неса и просто ще я попитам каква е цялата тази работа с Момичето на зодиака. Тя каза, че е моя покровителка и предлага помощта си, така че да видим дали ще успее да ме измъкне от тази каша!

Деми погледна Мериъм.

— Предполагам, че е добре като за начало — отбеляза.

Мериъм ме хвана за другата ръка.

— Обичаме те, независимо какво ще решиш или няма да решиш. За нас ти винаги ще си Клоуи, прекрасната ни нерешителна приятелка.

* * *

След училище, както винаги, се качих на автобуса, но вместо да сляза на спирката до дома ни, продължих, докато стигнахме в Осбъри. През следобедното междучасие бях пратила на Неса съобщение, в което написах, че искам да се видим. Отговори ми, че ще бъде в кафене „Европа“ и че моментът бил идеален за среща с нея и останалите. „Да бе, да“ — рекох си.

Като слязох от автобуса, пресякох полянката, където се бе провело сватбеното изложение, и видях кафенето пред себе си. Вътре обстановката изглеждаше топла и уютна и с нетърпение очаквах да пийна от фантастичния горещ шоколад, който правеше Джо, съдържателят на заведението. Нямаше посетители, като изключим Джо, който беше зает с нещо зад барплота. Той вдигна поглед и щом ме видя, се усмихна.

— А, Момиче на зодиака. Добре дошла.

— Безлюдна вечер — констатирах. — Къде са всички?

— Ще дойдат всеки момент — отвърна той. — Неса каза, че си искала да разговаряте. А дотогава сядай, настанявай се, а аз ще приготвя любимата ти напитка.

Направих както ми каза и след малко той ми донесе чаша димящ горещ шоколад.

— Ммм, вкусно — отбелязах след първата глътка. Наистина не бях опитвала друг път такава вкуснотия — с точното количество шоколад и каймак. Скоро пристигнаха Неса и Ури, последвани от Пи Джей и Херми. Помахаха ми и отидоха да си поръчат напитки. „Един, двама, трима, четирима, петима — преброих ги мислено. — Петима от небесната сватбена фирма. Къде ли са останалите?“ Херми, който изглеждаше прекрасно, както винаги, събра няколко маси и ме повика да седна при тях.

— Е, Клоуи — започна Неса, щом всички се настанихме. — Искала си да се допиташ до нас.

— Да. Всъщност не, искам да кажа…

И петимата избухнаха в смях.

— Защо се смеете? — попитах.

— Защото се държиш като типична Везна: да, не, не можеш да решиш — обясни Неса.

— На мен ли го казваш. Преживях кошмарни дни. Имам чувството, че откачам.

Петимата кимнаха сериозно и както ми се стори, с разбиране.

— Какъв по-точно е проблемът? — поиска да узнае Херми.

— О, ами всичко — отвърнах и преди да се опомня, заразказвах цялата история от самото начало — от момента, когато основах Клуба на шаферките, до последния уикенд, когато Сам стана нещастен колкото Марси и предположи, че аз съм настроила сестра си срещу него. Те не ме прекъсваха, не правеха укоризнени физиономии, а просто ме слушаха търпеливо. — Това е всичко — казах, щом свърших разказа си.

— Хм, страшна каша — изкоментира Джо.

— На мен ли го казваш — рекох.

— Ами ти, Клоуи? — обади се Неса. — В хороскопа ти виждам труден ъгъл с Марс. Има ли нещо друго, което не ни казваш?

— Ъъъ… да… не, ъъъ… Марс. В телефонния указател го има като Марио, нали? Тогава защо още не съм се запознала с него?

— И това ще стане — отговори Неса. — Даже много скоро. Той се занимава с целите и амбициите. Това е неговата област. Схващаш ли?

— Май да. Говориш за училище. Всички настояват да узнаят какви искаме да станем, когато завършим, какво искаме да работим. Да, и това е тежък избор. Цели и амбиции. Разбирате ли, нямам никаква представа.

Те отново се разсмяха.

— Защо все се смеете? — попитах. — Въобще не е смешно. Даже последните няколко седмици бяха най-трудните в живота ми. Просто не схващам цялата тази история с Момичето на зодиака.

— Някои момичета на зодиака разбират кои сме в действителност — каза Херми.

— А други — не. Те осмислят случващото зе с тях, като го нагаждат според разбиранията зи за света — обясни Пи Джей.

— Като Клоуи — рече Неса. — Но това няма значение, нали?

— Може би има — възрази Пи Джей.

„Я се изяснете“ — помислих си, опитвайки се да схвана за какво говореха. Каквото и да кажеше един от тях, след миг друг му противоречеше. Зачудих се дали не ми се подиграват, имитирайки нерешителността ми.

— Подигравате ли ми се? — попитах.

— Може би да, може би не — засмя се Ури.

— Всяка ситуация си има две страни — добави Неса. — Няма нищо лошо в това.

— Освен ако не ти обърква главата — обади се Херми и ме посочи с брадичката си.

— Именно — рекох. — Наистина може да ти обърка главата, както се обърка моята. Вече не знам какво да мисля или да направя, така че да е най-добре. Затова имах нужда да се видя с вас. Нуждая се от помощта ви.

— Какво можем да направим? — попита Неса. — Приключихме със сватбените варианти от списъка.

— Трябва да събера отново Марси и Сам. Вярно, че тя беше ужасена от безумния му списък, но мисля, че в действителност истински го обича. Откакто скъсаха, сестра ми е много нещастна, а и той звучеше отчаяно.

— Ааа — рече Неса. — Истинска любов. Ето това е нещо, от което разбирам.

— Марси твърди, че аз съм й показала какво е любов и по този начин съм я накарала да разбере, че Сам не е загрижен за нея — обясних. — Не съм имала намерение да го правя.

— Ааа — обади се Джо. — Но раздялата може да се окаже полезна за тях. Тя засилва привързаността в сърцата.

— Напротив, понякога раздялата кара сърцето да охладнее и да забрави — възрази Ури.

— Какво тогава е любовта? — попитах. — Как се познава кога е истинска?

— Когато се чувстваш красива и всичко наоколо ти се струва хармонично — обясни Неса.

— Не зъм съгласен — каза Пи Джей. — Тя може още да е болка, страст, мъчение, сладка агония, от която обаче не можеш да избягаш и зи като пристрастен.

— Не. Любовта е да се чувстваш най-добра, когато си с някого, а той да се чувства най-добър, когато е с теб — заяви Неса.

— Не е така — включи се Ури. — Това е да си обичан от другия дори и в най-лошите си моменти. Като например в първия миг от сутринта, когато още не си сресал косата си, или когато си преживял отвратителен ден и не искаш да виждаш никого.

— Не — обади се Джо. — Много по-просто е. Любовта е безусловна — когато би направил всичко и би отишъл навсякъде заради любимия, без да очакваш нищо в замяна. Ако имаш дори и най-малки очаквания, тогава това вече не е истинска, а егоистична любов.

— Но хората са само човешки същества — възрази Неса.

— Обаче любовта е божествена — отбеляза Херми. — Според мен истинска любов е, когато двамата с любимия човек умеете да общувате пълноценно помежду си, сякаш знаете какво мисли и как се чувства другият.

— Не — възрази отново Пи Джей. — Тя е пътешествие, процес, през който зе учиш и променяш.

„Сигурно пак ми се присмиват и нарочно говорят така объркващо“ — мислех си, докато ги наблюдавах да спорят и излагат различни становища и гледни точки. Беше като да следиш топката на тенис мач. Едната страна, после другата, и пак едната, и после другата — и всичко, което казваха, ми се струваше вярно. Всъщност спорът им напомняше точно на положението в главата ми, когато непрекъснато преценях нещата и от двете страни. Тези сватбени хора-планети изобщо не ми помагаха. Изглеждаха също толкова объркани като мен и за нищо не бяха на едно мнение.

— Не смятам, че сте по-наясно от мен — отбелязах.

— И да, и не — усмихна се Неса. — Демонстрирахме ти, че винаги съществуват много гледни точки към всяка ситуация. Но макар понякога това да е объркващо, Клоуи, умението да анализираш и преценяш ти дава голяма сила.

— Сила за какво?

— За всичко, което решиш да правиш в бъдеще — отвърна Ури.

— Моето бъдеще? Но въпросът е какво ще правим сега? Какво ще стане със Сам? Как да му помогна да си върне Марси?

— Хм. Първо Сам трябва да позволи на Марси да си тръгне — обясни Ури. — При истинската любов е така: ако й обърнеш гръб, а тя продължава да те преследва, значи тогава й е писано да издържи.

— Що за идеализъм? — изсмя се Пи Джей. — Не, трябва да зе потрудиш, за да накараш любовта да се случи. Той трябва да й каже как зе чувства, да я ухажва, за да спечели отново сърцето й.

— Обаче не трябва да е твърде настоятелен или отчаян — добави Неса. — Кажи на Сам да й подарява красиви неща, цветя, парфюми, шоколадови бонбони.

— А може би тя трябва да го забрави и да продължи напред — рече Ури.

При тези думи се разсмях.

— Ама вие сте по-зле и от мен, когато трябва да вземете решение. Само си противоречите един на друг. Знаете ли какво? Аз ще реша.

Те всички кимнаха като деца, които са били смъмрени.

— Добре — каза Неса. — Какво ще направиш?

— Романтика — отвърнах. — Везните са царе в тази област. Смятам да се обадя на Сам и да му кажа, че за да спечели Марси отново, трябва да я обгради с романтика. Неса, планът ти ми харесва. Прекрасна вечер. Цветя. Може би ресторант с екзотична музика. Шампанско. Лунна светлина.

Неса ме гледаше с гордо изражение.

— Именно — съгласи се тя.

Но после ми хрумна друга мисъл.

— Или пък — не смятате ли, че трябва да направи тъкмо обратното? Да не й се обажда, тогава ще започне да й липсва повече и да мисли повече за него. Понякога хората желаят най-силно онова, което не могат да имат.

— Това е вярно — кимна Пи Джей. — Да бленуваш недостижимото.

— Не — възрази Неса. — Това може да е от полза в началото на една връзка, но тези двамата са доста напред в отношенията си. Та те са сгодени, за бога. Минали са времето за разиграване на игрички. Не, Клоуи, кажи на Сам, че ако не иска да изгуби Марси, ще трябва да преглътне гордостта си, да купи най-красивия букет цветя, който може да открие, и да не спира да я преследва, сякаш е неин роб, докато тя се предаде.

— Съгласна съм — рекох. — Трябва да я спечели с романтика.

— Какво чакаш тогава? — усмихна се Неса.

Джо стана и донесе лист хартия и три химикалки.

— За плана — обясни.

— Отлично — отбелязах. Взех едната химикалка и написах думата „романтика“ най-отгоре на списъка ми.