Кати Хопкинс
Клубът на шаферките (7)

Седма глава
Велкро!

— Какво е второто предложение в списъка? — попитах, когато се качих в колата на следващата сутрин. Пак се бях навлякла с топли дрехи, защото денят отново беше дъждовен и мрачен. Този път бяхме само двете с Марси, понеже и Мериъм, и Деми бяха задължени да прекарат „специален“ ден със семействата си. Никоя от нас не си падаше особено по специалните дни, защото те обикновено включваха мъмрене на тема домашни работи или лошо поведение, или — в моя случай — какви предмети трябва да избера и какво искам да работя, като порасна. Все още нямах отговор на тези въпроси, въпреки че предната вечер, преди да си легна, разглеждах с часове брошурите по професионално ориентиране.

Тревогите на Марси, изглежда, се бяха изпарили през изминалата нощ и тя отново беше в приповдигнато настроение.

— Мисля, че този вариант ще е страхотен — рече. — Става въпрос за невероятната велкро сватба. Макар че не съм съвсем сигурна какво точно представлява.

— Може да измислим и лозунг: „Залепени за цял живот“ — пошегувах се аз.

— Супер — засмя се сестра ми. — Клоуи, искам да знаеш колко съм ти признателна, задето идваш с мен на тези проби. Сигурна съм, че и на Сам щеше да му е приятно да е с нас, но, както знаеш, той е зает, така че всичко зависи от мен и теб. Като едно време, нали? Знам, че не си представяше сватбата ми така, и намирам за чудесно желанието ти да ме подкрепиш въпреки всичко. — Стори ми се, че долових някаква нотка на съжаление, когато каза, че не съм си представяла сватбата й така. Може би не след дълго щях да успея да я убедя да се вразуми. Днес бях решила да се възползвам от съветите на Неса и Херми: да не се противя, а да погледна на идеята като на приключение и да се забавлявам. Неса ми се обади малко преди да изляза и ме увери, че ще се видим по-късно — било свързано с Венера и Уран в хороскопа ми. Уран беше Ури. Започвах да опознавам колегите й от сватбения бизнес и техните прозвища. Просто трябваше да погледна зодиакалния си телефон, където бяха въведени. Херми беше Меркурий, Неса — Венера, Ури — Уран. Обясних всичко това на Марси и тя също като мен сметна идеята за страхотна маркетингова стратегия. Пътувахме към адреса на агенцията по велкро сватби и не след дълго пристигнахме на място, което изглеждаше като индустриална зона. Сърцето ми се сви — това беше най-безличното място, където някога се бях озовавала. Нямаше дървета — само бетонни сгради, изрисувани с графити, складове със счупени прозорци, както и някакъв бивш огромен магазин за килими, който сега бе празен и окован с дъски. Определено не беше място за провеждане на сватбени церемонии.

— Сигурна ли си, че това е адресът, който търсим? — попитах, като слязох от колата и се загърнах здраво с якето си. Гледката изобщо не ми харесваше, имаше нещо зловещо в нея и ентусиазмът, който бях натрупала от предния ден, бързо взе да се изпарява. „Спускане с ролери редом до бога на любовта — как да е — мина ми през ума. — Но призрачна велкро сватба — не съм толкова сигурна“.

— Казаха ми да се обадя на този номер, щом пристигнем — рече Марси и извади късче хартия. — Някой трябва да дойде да ни посрещне.

— Мама знае ли, че сме тук? — сетих се да попитам, щом забелязах мрачните улички между сградите и една купчина счупени бутилки и боклуците, разнасяни от вятъра.

Сестра ми се засмя.

— Защо? Мислиш, че трябва да изчезваме ли?

Кимнах утвърдително. Марси отново се засмя, но някак приглушено. Виждах, че и на нея не й се нрави това място. Поривът на вятъра вдигна някакви опаковки и хартии във въздуха. Имах лошо предчувствие.

— Да си тръгваме — предложих.

Тя кимна и тъкмо щяхме да се качим в колата, когато по пътеката между складовете се зададе тъмен силует. Сърцето ми подскочи до гърлото, щом го видях да се приближава към нас.

— Бързо! — извиках на Марси. — Някой идва.

Скочихме в колата, сестра ми заключи вратите и запали двигателя. Мъжът излезе от сенките на сградите — беше висок и слаб, целият облечен в черно. Приближи се до колата и сестра ми спусна стъклото на вратата.

— Във връзка с велкро сватбата ли сте дошли? — попита той и разкри неравна редица от жълти зъби.

Марси кимна.

— Тогава идвайте, закъсняхте — каза мъжът. — Аз съм Дон Уотърс и ще ви бъда водач, поне засега. — Той ни подкани да слезем и се запъти към склада. Забелязах, че леко накуцва.

— По-добре да отидем — рече сестра ми. — Може да ни удържат някаква такса, ако отменим заявката.

— И без да влизаме вътре, вече знам, че този вариант със сигурност отпада. Не си ли съгласна с мен? — прошепнах, щом излязохме от колата, за да последваме мъжа.

— Ще го проучим набързо и после тръгваме — обеща Марси.

Дон ни поведе по пътеката и през една странична врата влязохме в тъмен коридор. Той натисна някакъв електрически ключ и мракът отстъпи място на мъждива светлина. Погледнах нагоре и видях, че крушката е покрита с толкова прах и паяжини, че светлината едва се процежда. Дон отвори друга врата и ние се озовахме сред откритото пространство на склада. После включи още една лампа и в ъгъла забелязах огромен батут. Мъжът го посочи.

— Тук ще бъде. Ще ви покажа какво да правите, но вече не се занимавам с това. — Посочи крака си. — Костюмите ви са там вътре — продължи той и посочи към една разнебитена врата със залепено на нея листче, на което някой бе написал: САБЛЕКАЛНЯ. Вътре миришеше на застояла пот. Сестра ми огледа слепващите се велкро костюми, които висяха на закачалка, и сбърчи нос.

— Марси, това място е ужасно. Трябва ли да продължаваме? — попитах. — Не може ли да кажеш, че не ти е добре?

Тя се поколеба.

— Ъъъ… да. Сам, любов моя, това отива твърде далече. Има неща, които бих сторила в името на любовта, но да се намъкна в миризлив стар екип в тази смърдяща тъмна дупка е прекалено за мен и не отговаря на представите ми за забавление.

— Подкрепям — рекох. — Не мога да повярвам, че би те подложил на това.

Последвах сестра си с огромно облекчение обратно в коридора. Там обаче за наша изненада заварихме Неса и Ури. Те тъкмо подаваха на Дон една солидна на вид пачка, на която се дължеше доволното му изражение.

Неса ни видя и ни помаха да се приближим.

— Аз ще тръгвам. Тези идио… искам да кажа тези хора ще ви покажат въжетата — каза Дон и като ни дари с жълтата си усмивка, напусна склада с куцукане.

Запознах Марси с Ури.

— Виждам, че сте се екипирали за случая — отбелязах. Ури бе облечен в електриковосин гащеризон с черни бляскави кантове отстрани, а бялорусата му коса стърчеше нагоре, сякаш обработена с тонове гел. Неса носеше бледорозов анцуг, който имаше вид на направен от велкро.

— Нещо такова. — Ури се усмихна. — Предполагам, че сте дошли заради вълнуващото велкро приключение, нали, Марси?

— Да, обаче не сме сигурни. Искам да кажа, може би някой друг път. Всъщност тъкмо си тръгвахме.

— За пръв път ли ви е? — попита той.

И двете кимнахме утвърдително.

— Е, дошли сте чак дотук, поне опитайте. Ще е голям купон. Сега да видим дали мога да направя нещо за осветлението тук. — Той извади една кутия, отиде до стената и включи нещо, което приличаше на прожекционен апарат. Помещението мигновено бе огряно от светлини, и то не какви да е — настана истинско лазерно шоу с въртящи се лъчи, звезди и фойерверки. Залата се преобрази и вече не изглеждаше толкова призрачна, колкото преди няколко минути.

— Насам, момичета — извика Неса и от една чанта, която бе донесла със себе си, извади два бледорозови анцуга като този, който бе на нея. — Направени са от чисто велкро — заяви и ги вдигна към нас. — Проучих материята. Не е нужно непременно да е твърда и груба. Ако се спрете на велкро варианта, има време да се уточнят подробностите около дизайна и всичко останало.

Взех единия костюм. Материята беше мека и ухаеше разкошно, сякаш е бил изпран и прострян да изсъхне на чист въздух.

— Какво ще кажеш, Марси? Да пробваме ли? — попитах.

Тя погледна към батута, после към мен, след което се усмихна широко и за момент в очите й зърнах старата Марси, която обичаше да се забавлява.

— Защо не?

Вмъкнахме се в съблекалнята и тъй като се облякох първа, отидох при Ури.

— Леле! Какво е станало тук? — учудих се аз.

Светлинното шоу бе изключено, а Неса усърдно чистеше пода. Бях се забавила не повече от десетина минути, а мястото вече изглеждаше безупречно чисто, като току-що пребоядисано, а не просто с измит под. Освен това ухаеше великолепно на свежи цветя.

— Брей, Неса! Сякаш си променила всичко с вълшебна пръчица. Как успя толкова бързо?

Тя се усмихна и ми смигна.

— Може и да разбирам това-онова от магия, когато се наложи. Мразя разхвърляни стаи, а ти? Обичам всичко да е красиво и хармонично. Иначе се разстройвам.

— Да, аз също, но как го направи? — попитах недоумяващо. Втренчих се в нея и през главата ми мина безумна мисъл. Дали не беше ангел или вълшебна фея? Може би наистина разбираше от магии.

— Мога също да действам бързо, когато се налага — отвърна тя, след което се обърна и тръгна към батута. — Дай ми пет минути да се кача на него и да поизчистя праха, а после може да се качите и вие. — Тя се качи на батута, а Ури дойде при мен.

— Как върви зодиакалният ти месец? — поинтересува се той. — Това е втората ти седмица, нали? Неса каза, че си изпуснала помощта ни през първата седмица, но това се очакваше при ретрограден Меркурий.

— Меркурий — това е бизнесът на Херми, нали?

— Не е бизнес. Херми е Меркурий.

Почувствах се объркана.

— А ретрограден означава, че се движи назад, така ли?

Ури кимна утвърдително.

— Като да се пързаляш с ролери назад, нещо такова ли?

— Не — засмя се той. — Когато Меркурий е ретрограден, а това се случва няколко пъти в годината, означава, че много неща, свързани с комуникациите, могат да се объркат.

— Учителят ни ми конфискува телефона.

— Идеален пример. Жалко, че е станало през зодиакалния ти месец.

Понякога ми се струваше, че хората от „Небесни сватби“ имат странен начин на общуване. Планети, ретроградни, зодиаци. Защо просто не кажеха какво имат предвид? Реших да се помъча да му го обясня простичко.

— Знам, че промоцията е само за месец, а и Неса ми даде хубав съвет. Каза ми да се успокоя и да се наслаждавам на тази седмица. И тъкмо това се опитвам да направя.

— Това наистина е хубав съвет. Всъщност е единственият начин да го превъзмогнеш. Или казано другояче — да се оставиш на течението.

— Трудно ми бе да се почувствам въодушевена, когато пристигнахме тук преди малко и видяхме в какво бунище сме попаднали. Нямам представа за какво му е на човек велкро сватба. А в указателя на зодиакалния ми телефон има още доста имена. Кога ще се видя с тях? И те ли са в същия бизнес?

Ури подскочи назад и направи циганско колело, след което се преметна презглава.

— Останалите ще ти се представят, но само ако оказват влияние в хороскопа ти този месец. Не всяко Момиче на зодиака се среща и с десетте от нас.

— А ти защо се занимаваш със сватбени тържества?

— Заради теб. Всички ние се приспособяваме към нуждите на Момичето на зодиака.

Имах чувството, че говори с недомлъвки, но не се изненадах — приличаше на човек, за когото това е в реда на нещата.

— Аха. Заради мен значи?

Ури кимна.

— Десет планети, всяка зодия си има управляваща планета.

„Ето че пак започна“ — помислих си.

— Знам, Венера управлява Везни, но мислех, че зодиите са дванайсет. Защо има само десет управляващи планети? — Бях сигурна, че съм чела за това в едно списание.

— Венера е управляващата планета на Везни и Телец. А Меркурий — и на Близнаци, и на Дева. Всички останали планети управляват по една зодия. Овен се управлява от Марс, Рак — от Луната, Лъв — от Слънцето, Риби — от Нептун, Козирог — от Сатурн, Скорпион — от Плутон, Стрелец — от Юпитер, Водолей — от Уран.

Реших да се опитам да разговарям с Ури на собствения му странен език.

— Ури, не ми е приятно да ти го казвам, но… смятам, че вероятно си ретрограден, защото… не се обиждай, но според мен имаш проблем с начина, по който комуникираш. Трябва да говориш по-направо, без заобикалки.

Той се разсмя, сякаш му бях разказала виц.

— Кое е толкова смешно? — попитах.

— Ти — отвърна. — Всяко Момиче на зодиака приема случващото се с него по собствен начин, но… никога досега не съм срещал някой като теб. Направо си… изумителна. Нямаш грешка.

— Благодаря — казах, въпреки че не бях сигурна дали ми прави комплимент или не. „Такъв е животът — рекох си. — Някои неща няма да мога да ги проумея, и това си е“. — Пробвай пак, Ури. Опитай да ми обясниш за себе си и тази работа със сватбения бизнес, но се постарай да е по-просто.

Той изглеждаше така, все едно отново щеше да прихне.

— Добре. Докъде бях стигнал? А, да. Уран е планетата на непокорството. Някои казват, че е планетата на ексцентричното и разбира се, на неочакваното, затова моето участие в тази организация е свързано с всичко, което е различно от традиционното, като например тази велкро сватба. Ако беше видяла хороскопа си, щеше да разбереш, че Уран оказва силно влияние, откъдето следва и предупреждението ми към теб да очакваш неочакваното.

— За неочакваното си прав. Първо списъкът на Марси, а сега и това, но иначе нищо не разбирам. Мислех, че съм Везни, които се управляват от Венера, а сега ми казваш, че Уран има силно влияние?

— Всички планети оказват влияние върху хороскопа на човек в един или друг момент в зависимост от времето на раждане. Разгледа ли хороскопа, който ти дадох?

— Ами не съвсем. Хвърлих му бегъл поглед, но ми заприлича на някаква графика. Кръг с разни пресичащи го линии. Нищо не разбирам.

— Разгледай го още веднъж, когато се прибереш, и ще видиш, че всички планети присъстват там. Или пък не го разглеждай. Не е толкова важно. Важно е онова, което ще направиш през зодиакалния си месец.

— Пак говориш с недомлъвки, Ури.

— Добре. На прост език — всеки месец някъде на планетата се избира една девойка за Момиче на зодиака. Това означава, че тя получава помощта на десетте планети, които са тук, на Земята, в човешки облик. От нея зависи какво ще прави с тази помощ. Обикновено се избира момиче, което се намира пред някакъв преломен момент в живота си.

— Защо просто не кажеш: веднъж месечно ние от „Небесни сватби“ избираме някой да получи специалната ни промоция? Предложението важи само за месец. Можеш да повтаряш тази подробност, ако искаш, защото явно е нещо важно за теб. В бизнеса участваме десет човека и ще сме ти от помощ. Това е. Просто и ясно. Няма нужда да объркваш всичко, като говориш за астрология и зодии, защото някои хора не разбират от тези неща и има опасност да си изгубите клиентите.

Очите на Ури се навлажниха и се запитах дали не съм прекалила и не съм го разстроила. После осъзнах, че странното му изражение се дължи на опитите му да не се разсмее. Жалко, защото го харесвах, макар да бе малко странен, и всъщност просто се опитваше да помогне.

— Добре, Клоуи — каза, след като отново доби сериозен вид. — Просто се остави на течението и бъди отворена към новите неща, които може да научиш. Прави това, което Везните умеят най-добре — преценяй нещата от двете им страни.

— И Херми така каза — вметнах.

Ури продължи да говори още нещо за момичетата на зодиака, но спрях да го слушам, защото тогава се появи Марси в костюма си. Изглеждаше много красива с вдигната коса.

— Готови ли сме? — попита.

Кимнах утвърдително.

— Добре, можем да го направим по два начина — започна Ури. — Сватбените костюми са направени от велкро, така че след церемонията, когато свещеникът каже: „Сега ви обявявам за съпруг и съпруга“, булката и младоженецът просто се мятат един към друг и се превръщат в едно цяло. Свързани от главата до петите в свещен брачен съюз. И велкро.

Сестра ми се изкикоти.

— Сам ще е във възторг.

„Пълно безумие“ — помислих си аз, но не казах нищо, защото днес целта бе да се забавляваме, а не да вземаме сериозни решения. А и знаех, че в списъка на Марси има още няколко варианта след този.

— Хайде, Клоуи — подкани ме Ури. — Да покажем на сестра ти как се прави. Да застанем един до друг и щом ти дам знак, се хвърляме един срещу друг. — Той плесна с ръце, ние скочихме и костюмите ни се слепиха здраво един за друг. Падна голям смях, защото той бе висок над метър и осемдесет, а аз съм само един и шейсет и два, така че бях залепнала за долната част на тялото му.

— Като дупе и гащи — изкоментирах, докато се разхождахме из помещението, прилепнали в здрава прегръдка. — Нали така казват за някои семейни двойки?

Ури се засмя.

— Какъв е вторият начин? — поинтересува се Марси.

Той посочи към една стълба, която отвеждаше горе до батута.

— За любителите на приключенията — обяви. Качи се и протегна ръка към мен. Изкатерих се след него и се усмихнах на Неса, която още беше там. Скачането на батут беше нещо, което умеех. Деми имаше такъв в задния двор и когато бяхме по-малки, всяка събота ходехме у тях и скачахме. Неса ни смигна.

— Добре — каза Ури. — Представете си, че аз съм младоженецът. — Той заподскача нагоре-надолу, нагоре-надолу, а после се хвърли с гръб към стената с разперени ръце и крака. И си остана така да виси по средата на стената. — Виждате ли? Стената също е направена от велкро. Давай, Неса!

Неса подскочи, метна се силно и се залепи до него.

— Давай, Клоуи! — извика тя. — Давай, Марси, скачай при нас!

Аз направих няколко скока, разперих ръце и полетях към стената, където останах като залепена с лепило.

— Хайде, Марси! — извиках.

Тя заскача върху батута.

— Прицели се в стената при следващия си скок — посъветва я Ури. — Няма нужда да си спец по скачане върху батут. Той само ти помага да отскочиш по-нависоко.

Сестра ми започна да подскача, след което се метна към стената. Когато се увери, че няма опасност да падне, тя се усмихна лекичко.

— А как ще слезем оттук? — попита Марси.

— Лесно — отвърна Ури. — Ще ви покажа.

Обърнах се да го погледна и ме напуши смях. Четиримата да висим така и да водим този разговор — не беше от най-нормалните неща. „Не е типичната сватбена церемония“ — помислих си, но започвах да разбирам, че може да е забавно и че досега съм била прекалено затворена към предложенията на сестра ми.

— Именно — обади се Ури, сякаш доловил мислите ми. — Сключването на брак може понякога да се превърне в напрегнато събитие и точно младоженците, за които се предполага, че трябва да се забавляват най-много, остават нещастни и стресирани. Велкро вариантът носи елемент на неочакваност във всичко това. Защо ни е скучна старата общоприета церемония? Бъди бунтовник на сватбения си ден, изненадай гостите си, така мисля аз. Живни, забавлявай се. А на въпроса ти, Марси — за да слезеш, просто трябва да отлепиш постепенно тялото си от стената. — Той отлепи дясната си ръка, после лявата, после десния крак, левия, наведе се напред и отлепи и гърба си, след което скочи върху батута.

Скоро бях във вихъра си и не можеха да ме спрат. Скачах с Ури и Неса като луда. Опитвахме да се залепим за стената в най-различни пози. Марси направи няколко опита, но не изглеждаше толкова въодушевена, колкото бяхме Ури, Неса и аз. Ури беше невероятен. Можеше да се преметне във въздуха и да се залепи надолу с главата.

— Тадааа! — извика той след един смайващ скок.

— Уха! Това се нарича впечатляващо приземяване. Да можеше и Сам да го направи! Какво ще кажеш, Марси?

— Може би. — Имаше замислен вид. — Ще трябва да си помисля. Може да е малко трудно, когато вдигаме тост или режем тортата.

— Ще го измислим някак — рекох. — Аз определено съм „за“.

Сестра ми не каза нищо. Слязохме от батута и аз я отведох настрани.

— Добре ли си?

— Не съм убедена, че това е работа за мен — призна тя и долната й устна потрепери. — Искам да кажа… представи си снимките от сватбата.

— Но Неса каза, че може да направи нещо прекрасно — настоях.

— От велкро! Защо запя друга песен? Какво ти става? — учуди се Марси. — Мислех, че искаш най-доброто за мен? Коприна и дантели, и седефени мъниста.

— Аз… аз… Марси, това е твоят списък, забрави ли? Просто се опитвам да помогна. — Реших да цитирам думите на Неса: — Опитвам се да преценям нещата от двете им страни, да съм сговорчива. Неса казва…

Сестра ми не се успокои.

— Неса това, Неса онова. Та ти току-що се запозна с нея.

— Знам, Марси, но, честна дума, ако беше видяла разкошните й модели на сватбеното изложение и бе срещнала колегите й, и ти щеше да останеш впечатлена. А и спечелих някаква астрологична награда, според която мога да се възползвам от съветите й в продължение на месец. Идеите й наистина са разумни.

— Успяла е да те омае, понеже е божествено красива. И не си единствената, която разбира от астрология. В колежа имах една съквартирантка, която беше Везни, и помня друга тяхна характеристика — че са податливи на влияния. Също като теб. Непреклонна си за нещо цяла седмица, след което се появява някой и ти завърта главата в коренно различна посока.

— Хей, не е честно — възроптах. — Аз… аз…

— Да, мразиш ме. Хайде, кажи го! Бъди принцесата, която не е постигнала своето.

„Какво става, за бога? — запитах се. — Уж предстоящата сватба се смята за щастливо събитие, а това тук взема странен обрат. Сякаш нищо не мога да свърша като хората. Когато се възпротивих на плановете на Марси, тя ми каза, че съм егоистка. Съгласявам се с тях и се опитвам да й вляза в положението, а тя ме обвинява, че съм податлива на влияния. Все аз излизам лошата!“ Реших да млъкна и повече да не казвам нито дума. След като се преоблякох в дънките и тениската си, сбогувахме се с Ури и Неса и тръгнахме към къщи. Беше безмълвно пътуване. И двете седяхме с намръщени физиономии, а аз бях кръстосала здраво ръце пред гърдите си. Погледнах Марси и си помислих: „Ти си тази, която се държи като разглезена принцеса, обвинявайки всички други за тъпия списък на Сам“. После мислено зачеркнах и втория вариант от списъка.

— Сам трябваше да е тук и да прави това с теб — отбелязах. — Аз съм ти просто сестра. Не съм виновна, че не ти е забавно.

— Сякаш не знам — изрече тя през зъби. — Сам най-вероятно си седи в някоя селска кръчма и купонясва до забрава. В момента ми идва по-скоро да го убия, отколкото да се омъжа за него.

„Опа“ — рекох си.