Кати Хопкинс
Клубът на шаферките (14)

Четиринадесета глава
За Сам

— Знам каква искам да стана — съобщих на Деми и Мериъм, които ме чакаха пред библиотеката.

Деми направи отегчена физиономия.

— Добре, тази седмица какво е решението ти?

— Този път е окончателно. Не мога да ви опиша колко съм щастлива. Най-накрая реших. — Заподскачах от радост.

— Добре де, и какво е? — попита Мериъм.

— Сватбен агент.

— Сватбен агент? — повториха те в един глас и на лицата им разцъфнаха широки усмивки. — Сватбен агент! Разбира се!

— Супер гениално! — възкликна Деми.

— Как не се сетихме за тази професия? — каза Мериъм. — Щеше да ни избоде очите.

— Знам — рекох. — И Марио това каза.

— Значи вече не се колебаеш, така ли? — поиска да узнае Деми.

— Не — поклатих глава. — Сто процента съм убедена и мисля, че с това трябва да сложим край на Клуба на шаферките.

Лицата на приятелките ми помръкнаха.

— Не — изпъшка Деми. — Но…

— Това ще е краят на Клуба на шаферките и началото на екип за организиране на сватби — продължих. — Ще управляваме своя собствена агенция. Вие и аз. Ще предлагаме всичко. Облекла, обувки, места за тържества, снимки. Варианти за меден месец, тематични церемонии. И най-важното — ще изпълняваме желанията на клиента, в това число сватби велкро, бънджи, „Булкила“ и така нататък. Ще предлагаме традиционни и алтернативни сватби.

Мериъм плесна с ръце.

— Йеее! — зарадва се тя.

Прегърнахме се през раменете и заскачахме в кръг.

— И защо да се ограничаваме само със сватби? — продължих, след като се пуснахме. — Ако последните няколко седмици са ме научили на нещо, то е да очаквам неочакваното. Да съумявам да се приспособявам, за да не изпитвам разочарование. Нали знаете какво имам предвид?

— Май да — каза Деми. — И какво?

— Ето какво. Смятам, че не е необходимо да се ограничаваме само с организиране на сватби. През тази седмица с безумния списък на Марси наистина се научих как да бъда отворена към новостите. Бихме могли да планираме всякакви събития. Тържества… Каквото се сетите! Ще можем да се справим с всичко, защото това, от което разбираме най-добре, се нарича организация.

— И проучване — добави Деми.

— Защо да не стигнем и до продуциране на телевизионни програми и филми? — присъедини се Мериъм.

— Да, защо не? Добре. Значи, като начало започваме с нашата агенция за организиране на сватби и тържества и ще видим докъде ще стигнем — обобщих. — Планираме, но също така — както в случая с Марси — се оставяме на течението.

Бях в екстаз. Бъдещата ми кариера не само бе решена, но щях да се занимавам точно с това, което обожавах да правя. Благодарение на Марси и Сам и шантавия им сватбен списък, нещата се наредиха от добре по-добре.

— Междувременно ни предстои първата ни работа — съобщих.

— А, да — каза Мериъм.

— Мисля, че знам за какво говориш — рече Деми.

— Да, Сам и Марси. Но работата ни няма да е да организираме сватбата им. Задачата ни ще е да ги съберем отново заедно.

* * *

Прекарахме следващите няколко дни, правейки това, което умеехме най-добре, и тъй като изтичаше последната ми седмица като Момиче на зодиака, реших да се възползвам максимално от нея и да помоля за помощта на Неса и приятелите й. Заедно намерихме най-хубавите свежи цветя, пристигнали същата сутрин от Холандия. Джо Юпитер ми помогна да се сдобия с най-вкусните шоколадови бонбони от Белгия и ни състави списък с най-романтичните места за уреждане на приятна вечеря на свещи. — Проучихме коя е най-подходящата жива музика, която би докоснала струните на влюбеното сърце. Открихме свещи, които ухаеха на тубероза, както и страхотен афтършейв за Сам, който гарантираше стопяването и на последната капка съпротива от страна на Марси.

Херми ме свърза с фирма за лимузини, откъдето наехме кола да закара сестра ми до избрания ресторант, а аз инструктирах шофьора да се държи с нея като с принцеса.

Ури осигури забавни подаръци, като плюшени мечета, балони с надпис „Обичам те“ и тениски, на които пишеше „Прости ми“. Херми откри уебсайт, който предлагаше помощ в писането на стихове във всякакъв стил — смешни, страстни, извинителни. Щом приключихме с организацията, бях убедена, че дори жена с каменно сърце няма да е способна да откаже на Сам.

* * *

Съставих списък, озаглавен „Начини да спечелиш отново приятелката си“, и посетихме къщата на Сам рано в четвъртък вечер. Той отвори вратата с блед и изтерзан вид и изглеждаше точно както Марси предишната вечер.

— Наистина ли смятате, че това ще свърши работа? — попита Сам, след като ни покани да влезем, при което се наложи да прескочим ролерите му и да се промъкнем покрай велосипеда му. Подадох му списъка и той го разгледа.

— От теб се иска само да опиташ — заявих.

— Любовта обича смелите — обади се Деми.

— Любовта никога не се предава — добави Мериъм.

— Любовта винаги побеждава — заключих аз.

Сам се усмихна.

— Ама вие трите да не сте експерти по любов?

— Такива сме. Или поне смятаме да бъдем. Ще ставаме организатори на сватби и тържества — обясних.

Той се засмя.

— Опасни сте.

— И още как — рекох.

— А за списъка? Всички неща наведнъж ли трябва да направя, или едно по едно? — попита Сам с явно притеснение, но бях доволна, че приема предложението на сериозно.

— Започваш едно по едно — обясних. — А после стигаш до върховния финал в ресторанта с цигулките и свещите.

— Може даже и да попееш — предложи Деми.

— Не думай — рече. — Ммм… Мисля да започна с бонбоните.

— Стискаме палци — казах.

Изглеждаше толкова притеснен и така приличаше на малко момче, че чак ми стана симпатичен. Като гледах разрошената му руса коса и небесносините му очи, разбрах защо Марси си бе паднала по него. „Той е като белгийските бонбони, които поръчахме — помислих си. — С нежен пълнеж. — Усмихнах се вътрешно. — Това е добра тренировка за бъдещата ни работа. Сигурно има много двойки, които са на прага на раздялата точно преди сватбата си. Сдобряването им може да стане част от услугите на агенцията ни“.

— Сам, не е ли смешно? — обърнах се към него. — Аз изпълних твоя списък, а сега ти изпълняваш моя.

Той кимна и отвърна:

— Мисля, че твоят ще се окаже по-важен. Никога не съм бил много добър в романтичните работи. Все пак съм израснал с двама по-големи братя. Откъде да се науча? Беше като защитна реакция — да се преструвам, че не ме е грижа, да се присмивам, както се отнасях към твоя Клуб на шаферките. Съжалявам, Клоуи. Нали разбираш, този клуб представляваше всичко, което ми бе чуждо, и… ако трябва да съм честен, приемах го като един вид заплаха.

— Наистина ли? — попитах. Бях изненадана. Сам винаги изглеждаше толкова самоуверен. Може би и той си имаше две страни, както всичко останало! Прегърнах го силно, за да му покажа, че съм му простила.

— Ееех! — въздъхнаха Деми и Мериъм, които ни наблюдаваха.

Отдръпнах се от обятията му.

— Сега ти си на ход, Сам — рекох. — Целта ти е да я обсипеш с романтични и прекрасни жестове, за да й вземеш ума напълно. И не се бой. Мисля, че ще успееш, защото Марси наистина те обича, а накрая любовта винаги побеждава.

Устата на Сам се разтегна в широка усмивка.

— Тя и теб обича. Дали ще има място за двама ни в сърцето й?

— Несъмнено — заявих. — О, замалко да забравя! Според астрологията двамата сте съвместими като партньори. Един приятел ми го каза на сватбеното изложение. Марси е Лъв, а ти си Стрелец — все огнени зодии. Подхождате си много, така че ви е писано да сте заедно.

— Леле! Има ли нещо, което не ти е ясно, щом стане въпрос за любовен романс? — попита Сам.

— Може и да има, но ще го разбера, щом започна бизнеса си.

Сам се ухили и изкозирува.

— Разбрано, капитан Клоуи. Кадет на любовта Сам на вашите заповеди.

Ние трите също изкозирувахме.

— Мисия „Завръщането на Марси“. Действай!