Кати Хопкинс
Клубът на шаферките (10)

Десета глава
Подводна булка

Четвъртък беше денят за вариант номер четири от списъка — подводна сватба. Марси, Мериъм, Деми и аз се бяхме сгушили една до друга в кафене „Европа“ в Осбъри и пиехме горещ шоколад преди тръгването си към аквариума. Навън валеше толкова силно, че подводната сватба можеше да се проведе и на улицата, затова не бързахме да ставаме.

Брошурата стоеше на масата пред сестра ми.

— Сам, свещеникът и аз плуваме в огромен аквариум — обясни тя. — Вие, момичета, сте облечени във водолазни костюми с плавници и очила, както и с вплетени в косите си панделки от водорасли. Останалите гости са извън аквариума и ни наблюдават. За музика ще ни служат звуците на китовете или делфините, които издават в далечината.

— А храната на тържеството без съмнение ще се състои от морски дарове, нали? — попита невинно Деми.

— Да — потвърди Марси. — Май това е идеята.

— Може ти и Сам да изскочите от аквариума, когато стане време за сватбената торта, както делфините изскачат за храната си — предложи Мериъм също толкова невинно.

— Божичко! — възкликна Деми. — Поне снимките от сватбата ще са уникални. Кога друг път ще ни снимат като шаферки във водолазни костюми?

Знаех, че си правят майтап на гърба на сестра ми, но не ги обвинявах. Всичките й гости също щяха да се смеят, ако скоро не се вразумеше. Междувременно обаче се бях заклела пред себе си, че ще я подкрепям до последната възможност в списъка й.

— Сигурна съм, че Неса ще ти измайстори нещо разкошно, Марси. Някакъв сладурски бял бански с инкрустирани перли. Всъщност би могло да е прекрасно — как двамата плувате, а косата ти се стеле във водата зад теб.

— Май си забравила, че не мога да си потопя дори главата под водата, а какво остава да плувам — въздъхна сестра ми. — Явно и Сам не се е сетил за това, но той вероятно ще каже, че няма невъзможни неща, ако имаш подходящото отношение, след което ще ме запише на уроци по гмуркане преди сватбата.

Наистина бях забравила. Марси умееше да плува, но никога не го правеше с удоволствие. Веднъж в училище някакво глупаво момче й бе потопило главата под водата и оттогава се паникьосваше във вода. Може би Сам не знаеше колко бе уплашена след този случай, но сигурно и тя не му бе споделила. Изглежда, толкова много искаше да го зарадва, че невинаги му казваше какво изпитва относно някои неща.

— Е, ще тръгваме ли за демонстрацията или не? — попитах. Зачудих се дали Неса ще се появи с някой свой колега. Бях забелязала на зодиакалния си телефон, че един от тях се казва капитан Джон Дори, известен още като Нептун. Нептун беше морският цар, така че от всички колеги на Неса именно него очаквах да видя днес.

— Демонстрация? — възкликна сестра ми. — Демонстрация? Ще дам на Сам Хенди такава демонстрация, щом се върне, че скоро няма да я забрави. — Остротата в гласа й ме изненада. Тя съвсем целенасочено извади химикалка от чантата си и с драматичен замах зачеркна номер четири в списъка. — Готово. Ето какво е мнението ми за твоята подводна сватба, Сам Хенди. Можеш да прибереш списъка си и да си го набуташ…

Една възрастна дама на съседната маса обърна поглед към нас.

— Марси! — побързах да я прекъсна, преди да е казала нещо неприлично. — Намираме се на обществено място. — Част от мен се радваше, че тя започва да се вразумява, но по принцип не обичах публичните скандали.

Сестра ми погледна старицата и въздъхна.

— Извинете. Просто съм се сгодила за най-големия ИДИОТ на света и току-що го осъзнах.

— Имате късмет — каза жената. — По-добре да го разберете сега, отколкото след двайсет години, когато ще е твърде късно.

— Именно! — възкликна Марси. — А сега, кой иска парче от онази шоколадова торта, която видях преди малко на витрината? Момичета, време е да се позабавляваме като хората!

„Сега пък какво става?“ — запитах се аз, след като тя стана и поръча четири огромни парчета торта. Щом застана до витрината, получих съобщение на зодиакалния си телефон от Неса. Срещата с Плутон означава преобразяване. Канех се да отговоря и да попитам какво означават тези думи, но сестра ми пристигна с тортите.

— В тежки моменти шоколадовата торта е най-доброто спасение — заяви тя.

— Добър план — отбеляза Деми.

— Най-добрият дотук — добави Мериъм и след като всички се нахвърлихме на сладкиша, си помислих, че основното преобразяване ще бъде това на талиите ни.

* * *

— Сам няма право да ме обвинява, че не съм опитала всичко — сподели Марси, когато по-късно същия ден паркира пред „Веселата джунгла“ — магазин, на чиято витрина бяха изложени костюми на горили. След като изядохме тортите си и дъждът спря, тя настоя да изпробваме последния вариант от списъка.

— Шегува се, нали? — прошепна Деми, като слязохме от колата и я последвахме в магазина.

— Така мисля — отвърнах. — Не съм сигурна. — Погледнах сестра си. Нещо се бе случило тази сутрин и лицето й излъчваше увереност — сякаш бе взела решение за нещо и нямаше връщане назад.

— Вариант номер пет, сватба „Булкила“ — обяви Марси, щом влязохме в магазина и го заварихме празен. Тя удари един звънец на щанда, за да даде сигнал на собственика, че са дошли клиенти. — Идеята е със Сам да сме в костюми на горили. Вие, момичета, ще сте шимпанзета.

— Ама ти сериозно ли? — попита Деми.

— Аз — не, но Сам беше напълно сериозен, не е ли нелепо? — отвърна сестра ми. — Но така и така сме тук, може да разгледаме всички карнавални костюми и когато му докладвам, да знае, че съм свършила работата докрай, и да не ме обвинява за… за решението ми. — Нещо в тона й ми подсказа, че на Сам му предстои хокане. И то здраво хокане.

След няколко секунди от задното помещение се появи някакъв необикновен на вид мъж. Беше висок и блед и изглеждаше като стопроцентов готически принц — беше облечен с лилав кадифен костюм, а тъмната му коса бе вързана назад на опашка. Той ни се поклони леко.

— Здравейте, дами, как да зъм от помощ? — попита мъжът със странен акцент, който не можех точно да определя. Може би беше руски?

— Страхотен костюм на Дракула — отбеляза Деми.

Непознатият сякаш се обиди.

— Дракула? Но това не за маскировки. Така зе обличам обикновено.

Деми се ухили.

— Акцентът ви е върховен.

Мъжът пак се поклони.

— Пи Джей зе наричам и промяната обичам. — Той посочи многобройните редове с костюми.

— А, значи си Плутон, нали? — попитах. — Неса каза, че може да те срещнем.

— А ти сигурно зи Момичето на зодиака?

Усмихнах се.

— Клоуи зе наричам…

— Да зъм ку-ку най обичам — довърши Деми вместо мен.

— Познаваш ли този мъж? — попита Марси.

Поклатих отрицателно глава.

— Не, но и той е от сватбения бизнес на Неса, нали?

— Аз зъм в бизнеса на промяната, преобразяването, както гъсеницата зе превръща в пеперуда. И да, този месец зе занимавам със сватби. През другото време зъм интериорен дизайнер или гримьор.

— Супер — каза Деми.

— Тук сме, за да разгледаме костюмите на горили — съобщи Марси. — За сватбата ми.

— За това мога да помогна — усмихна се Пи Джей и ни поведе към една стойка за закачалки в задния край на магазина, на която висяха кожени костюми. — Сватбата „Булкила“ е много популярна. Може да изпробвате всичко, което пожелаете. Аз имам малко работа, докато вие зе преобличате. — Той плесна с ръце към нас, сякаш за да ни подкани да почваме с преобразяването си, без да губим време.

Ние изпълнително огледахме закачалките, намерихме нашите размери и отидохме да облечем маймунските си костюми.

С Деми първи бяхме готови. Погледнахме се една друга и избухнахме в смях. Застанахме пред огледалото, докато чакахме Марси. Изглеждахме от глупаво по-глупаво.

— Не съм си мечтала точно такъв да е първият ми шаферски тоалет — изкоментирах и се завъртях.

— Знам — каза Деми. — Но го приемаш учудващо добре за момиче, което държеше да е облечено в коприна и дантели.

— Още нищо не е решено. Ако си мислех, че тази лудост ще се случи наистина, щях напълно да изперкам, но Неса постъпи гениално, като ме посъветва да се успокоя и да видя какво ще стане. И знаеш ли какво? Съвсем честно си признавам, че ми беше супер забавно през тази седмица.

— И по всичко личи, че накрая няма да се наложи да вдигате откачена сватба. След тази сутрин смятам, че на Марси най-после й е дошъл умът.

— Може би — рекох. — Неса беше права. Тя каза, че ако не се съпротивлявам, всичко ще е наред, и наистина така стана. Като че ли сестра ми сама стигна до заключението, че това не са нейният тип сватби. Странно, нали? Сякаш и двете променихме възгледите си. Сега тя смята списъка за шантав, а аз пък си мисля, че някои от вариантите са приложими.

Плеснахме дланите си точно когато Мериъм излезе от съблекалнята. Тя нададе маймунски рев, ние с Деми веднага се присъединихме и започнахме да се правим на маймуни и да се заливаме от смях, въпреки че едва дишахме под тежките костюми. Врявата ни явно не пречеше на Пи Джей. Той ни изгледа и вдигна одобрително палци. Дълбоко в себе си изпитвах страхотно облекчение заради промененото становище на Марси. Вариантът „Булкила“ беше този, от който най-много се тревожех. Не беше опасен или плашещ, а просто смешен и различен и можеше да й се хареса, тъй като тя си падаше по шегите и закачките. Имаше някаква вероятност да се спре на него преди днешната промяна на настроението й.

— Поне няма да се притесняваме за прическите си — засмя се Деми и се престори, че се опитва да се изкатери по завесите на съблекалнята.

— Добре, момичета, готова съм — обади се Марси отвътре.

Запях сватбения марш.

— Пам-пам-парааам… — отметнах завесата на съблекалнята и отвътре с тържествена стъпка излезе грамадна горила. Горила с бял воал и фина диадема, държаща в лапите си букет от бели рози. Ние се разсмяхме, а сестра ми започна да се закача с нас, сякаш наистина бяхме семейство шимпанзета. Деми взе да се прави, че ме пощи, а аз се престорих, че хващам буболечки от козината й и ги изяждам. След малко вече се търкаляхме по пода от смях.

Деми ни накара да се подредим една до друга, за да ни снима с телефона си.

— Какво мислиш, Марси? — попитах аз, след като приятелката ми направи снимката.

— Малко е горещо — отговори тя и издърпа главата на горилата. — Който смята това за сватбен вариант, сигурно е полудял. Освен че всички изглеждаме супер тъпо, направо ще се изпържим в тези костюми.

Мериъм, Деми и аз последвахме примера й.

— Уф! — въздъхна Мериъм. — Да, наистина вътре не се диша. — Всички бяхме зачервени и запотени.

— Съществуват безброй възможности — каза Марси, оглеждайки се из магазина, — не само горили.

— Давайте смело — провикна се Пи Джей. — Изпробвайте всичко. Преобразявайте зе!

— Благодаря — отвърнахме дружно. „Велико“ — помислих си. Обичах да пробвам различни тоалети, а там имаше купища прекрасно изглеждащи костюми, включително и комични.

Сестра ми преглеждаше закачалките в предната част на магазина.

— Може всички да се облечем като супергерои. Какво ще кажете за Спайдърмен? — попита тя и измъкна един екип на Спайдърмен. — Със Сам може да се спуснем от сградата срещу църквата. Или да се облечем като Батман и Робин. Това би било нещо специално.

Вгледах се внимателно в очите й, за да преценя дали говори сериозно. Все още беше зачервена от носенето на тежката маймунска глава, но имаше нещо притеснително в тона й. Не бях сигурна дали се чувства натъжена заради Сам, или му е бясна.

— Бихме могли да се облечем с викториански или готически дрехи или като вампири, или пещерни хора — продължи тя, замахвайки във въздуха с една тояга. — Мога да цапардосам Сам по главата, след като изречем клетвите си.

„Хм, по-скоро му е бясна“ — реших, щом тя размаха тоягата със свистене.

Бих се съгласила с нея колко глупав е вариантът с маскирането, но бях решена да продължа в същия дух както досега. Изглежда, сестра ми сама щеше да стигне до верния извод. Измъкнах един шлем с рога.

— Какво ще кажеш да сме викинги? — попитах.

— Ами да, страхотна идея — отговори Марси. — Или Робин Худ и лейди Марион? Или да се облечем като герои от Стар Трек?

— Да не сте дрогирани? — попита Деми. — Какво ви става?

Сестра ми забеляза друг костюм, втурна се, извади дълга бяла рокля и я вдигна пред себе си.

— Костюм на принцеса Лея. Може да изберем Междузвездни войни за тема на сватбата. — Тя погледна в огледалото отражението си с бялата рокля. От всичко видяно досега в магазина този тоалет най-много се доближаваше до нормална булчинска рокля.

— Имаме и булчински рокли — намеси се Пи Джей. — На горния етаж за. Всички за от Неса. Тя също е там, измисля моделите и ги шие.

Ние се спогледахме.

— На никого няма да навреди, ако хвърлим едно око — предложих.

— Само да надникнем — добави Деми.

— Трябва да преценим всички възможности — каза Мериъм.

— А аз ще зе заема с прическите и грима ви — заяви Пи Джей.

Качихме се горе, без да има нужда да се убеждаваме повече. Сякаш прекрачихме прага на вълшебна пещера със сребристи, бели и огледални стени, с разпръснати навсякъде светлинки като коледна украса, а и ухаеше божествено на тубероза^[1]. Край стените бяха разположени стойки със закачалки, на които висяха бели и кремави рокли, а някои от тях бяха изложени върху манекени в дъното на помещението. На един щанд вляво се виждаха диадеми, инкрустирани със седеф и диаманти. Имаше една от бели листенца и друга, изработена от сребърни на вид листенца. На стената отдясно се намираха рафтовете с платове: коприна, сатен, кадифе. Бяхме попаднали в рая на сватбите. Заохкахме и заахкахме от възторг. Почувствах се така, сякаш бях открила истинския си дом.

— Неса, имаме клиенти — обяви Пи Джей.

Чухме шумолене и след миг се появи Неса. Беше облечена в едно от творенията си — дълга до земята копринена вталена рокля. Косата и бе вдигната и украсена с мъничка корона. Беше стопроцентова богиня.

— Какво ще кажете? — попита тя. — Тази рокля е най-новият модел, върху който работя.

— Божествена е — отвърнахме в един глас.

— Благодаря. Сега да видим как мога да помогна. Преди всичко, Пи Джей, да пийнем малко шампанско в името на бъдещата булка. Гладни ли сте? Донеси шоколад за момичетата. — Тя погледна към нас и ни смигна. — Убедена съм, че планирането на една сватба трябва да е забавно във всяко отношение, не мислите ли? Да пуснем и малко музика.

Пи Джей изчезна надолу по стълбите, а Неса пусна някаква ритмична музика. Следващият час премина изключително приятно. Всяка от нас изпробва най-хубавите рокли и пихме сок от бъз, а сестра ми пи шампанско със сок от праскова. Хапнахме великолепни шоколадови бонбони с мек пълнеж и се полюшвахме в ритъм с музиката. Марси изпробва множество различни тоалети, както и всеки чифт обувки, който Неса й показваше — от чудесни сребристи сандали на висок ток до пантофки, изработени от най-меката кожа. Всичко й стоеше прекрасно, но после Неса настоя тя да облече новия й модел, който беше на нея. С Пи Джей я отведоха, а нас с Деми и Мериъм ни оставиха да пробваме аксесоарите и да се ровим в един куп списания „Булки“.

— Ето за това става въпрос, нали? — казах аз, пъхайки поредния шоколадов бонбон в устата си, и седнах на един стол. — Страхотни платове, прекрасни аромати, хубава музика. Истинска приказка!

Деми се завъртя.

— Приказка — повтори тя.

Мериъм стана да се присъедини във въртенето, но се спря и зяпна.

— О, небеса! — възкликна тя.

С Деми проследихме погледа й.

— О, небеса! — повторихме като ехо.

Марси стоеше до вратата в роклята на Неса. Пи Джей я бе гримирал идеално — само колкото да придаде на лицето й светлина и малко блясък, без да изглежда прекалено. Косата й бе вдигната на кок, в който Неса бе вплела няколко перли. На шията й блещукаше великолепна къса перлена огърлица. Очите ми се напълниха със сълзи. Тази разкошна булка беше моята сестра. Точно така трябваше да изглежда на сватбата си.

— О, Марси, толкова си красива!

Марси пристъпи напред и се огледа в огледалото. Притаи дъх, а очите й се навлажниха.

— Май си права — прошепна тя.

Зад нея се появиха Неса и Пи Джей.

— Това се казва красива булка — отбеляза Неса, след което се обърна и побутна Пи Джей настрани. — Нека ги оставим да си поговорят.

Щом излязоха, очите на сестра ми се напълниха със сълзите, които до този момент бе сдържала. Отидох до нея и я прегърнах.

— Добре ли си? — попитах.

Тя кимна, но не изглеждаше добре.

— Изглеждаш прекрасно, Марси — обади се Деми.

Сестра ми погледна отражението си и кимна.

— Това ли е, което наистина искаш, Марси? Този сватбен тоалет ли ти допада най-много? — пожелах да узная аз.

Тя подсмръкна и кимна.

— Да. Искам да съм красива на сватбата си. Не искам костюм от велкро, ролери или подводен екип. Искам просто да приличам на булка.

— Принцеса за един ден — вметнах.

Сестра ми кимна.

— Вие сте страхотни, да знаете. Бяхте изключителни през тази седмица, преминахте през всичко, без да се оплаквате, а ти, Клоуи… — Тя зарида. — … дори се опита да караш ролери заради мен.

— Това е твоята сватба, Марси — казах. — Трябва да стане както ти искаш. Беше права. В началото просто бях егоистка, опитвайки се да те накарам да направиш моята перфектна сватба, при все че празникът си е твой. — Бях напълно искрена в думите си.

Притиснах сестра си към себе си, а тя се разрида още по-силно. Оставих я да си поплаче.

— Какво да направя? Какво има? Защо се разстрои толкова?

— Заради теб — въздъхна Марси. — Ти ме разстрои. Заради поведението ти през тази седмица, което беше удивително и ми показа какво е истинската любов — да се откажеш от собствените си желания, за да направиш другия щастлив, както стори ти. Знам как още от малка си мечтаеше за първия си ден като шаферка и знам колко много значеше тази мечта за теб, но изостави всичко заради мен. Заради мен, твоята голяма глупава сестра с безумни идеи.

— Защото е твоята сватба — повторих.

Марси поклати глава.

— Да, така е. Но е и на Сам, повече на Сам. Толкова се стараех да го зарадвам и да се съобразя с желанията му, че дори не му казах какво искам аз, а… той не ме попита. Не ме попита! Вчера беше права. Сам трябваше да е тук с мен. Трябваше той да изживее тези важни моменти с мен, а не вие, момичета. Трябваше също да ме попита и за моите виждания за сватбата. Аз също имам право на глас.

— Сигурна съм, че щеше да дойде моментът да те попита, а и ще е тук на сватбата — казах. — Това е най-важният момент, когато се стигне до него.

Сестра ми пак поклати глава.

— Не, не. Имам нужда от него сега. Или поне имах.

— Какво искаш да кажеш с това „имах“? — попитах. — Да не би все пак да си решила да направите традиционна сватба?

— Не — отвърна Марси. — Промених си мнението както за списъка, така и за сватбата. Знам, че обикновено ти се занимаваш с това, но сега аз имам думата. Няма да има сватба. Прекратявам целия този цирк. Довечера ще кажа на Сам. Реших — сватбата се отменя.