Хаим Оливер
Пратеникът от Елсинор (8)

Втора глава

в която Б 27 не изпуска следата

Агентът с гарсонетката видя фигурите, които за миг се мярнаха пред вратата и изчезнаха в задния двор. После ги зърна да прескачат ниската ограда. Той тръгна подир тях.

Временно командирован в София, Б 27 не познаваше добре града. Пък и никак не обичаше големите градове. В тях се чувствуваше един от хилядите, загубен и незначителен. А бе започнал на село. Наистина като агент последна категория, но единствен! А на село беше добре: пилета, вино, моми и много свободно време за бране на манатарки… Царски живот! Но не трая дълго. Неочаквано се озова в Пазарджик, а през трийсет и четвърта година новото правителство го прехвърли в Пловдив, вече първа категория, но по-малко щастлив. Край на виното и гъбите! Дойдоха безкрайните километри по тесните улички на тепетата и по изровените селски пътища. Дойдоха безсънните нощи, когато трябва да проснеш арестувания на пода и го налагаш с тояга…

А сега София! Върви подир един от най-опасните комунисти в страната. Когато от Пловдив го изпратиха с насърчителни думи към столицата, той се зарадва. Не на всеки се пада такава чест. Тогава си купи гарсонетката. В София трябва да бъдеш елегантен. Но щом осъзна в каква каша го забъркват, той се уплаши. В този проклет град не само че има опасност да объркаш улиците, но и да получиш порция олово в главата. Тия софийски комуняги не си поплюват!

Б 27 вървеше в сянката на дърветата и наблюдаваше двете фигури пред себе си: едната висока и слаба, другата ниска и дебела. Той се молеше на всички светии тия двамата да се отбият някъде, за да изтича до някой телефон, да поиска помощ от господин началника. Онова, което чу там под прозореца, беше главозамайващо. Москва!… Ленин!… Единен фронт!… Конференция!…

Местността ставаше все по-открита. Намираха се още в полузастроения квартал Надежда и Б 27 трябваше да положи много усилия, за да остане невидим. А пълната луна, освободена от преградите на стените и комините, изпълзя нагоре и обля със сребриста светлина полето чак до първите възвишения на Стара планина.

Отначало двамата се движеха неспокойно. Често се оглеждаха назад, ослушваха се във всеки шум, трепваха при кучешки лай. Когато се увериха, че подир тях няма нищо подозрително, пресякоха стърнищата и излязоха на пътя. Сега заговориха спокойно и Б 27 можа да долови отделни техни думи: „До мястото е доста далече…“, „Димитров заръча…“, „Стига полицията да не ни надуши…“, и от тях сърцето му се свиваше до премаляване. Той разбираше, че е попаднал на голяма следа и че тя може да го изведе до кабинета на началник-група. Или да го погуби.

Насреща трепнаха светлинни. Някакво село. Б 27 видя как двамата се спират, съвещават се. После тръгват вляво. И като захождат от крайните къщи в широка дъга, продължават нататък.

Той изостана зад тях, докато отново се върнаха на пътя. Полето беше голо, равно, с мършави храсти, набраздено тук-там от пътеки. Нямаше къде да се скрият. Б 27 изтича до селото.

Треперещият писар отключи вратата на общината и след три минути Б 27 успя да получи връзка с началника.

Лозанов позна гласа му:

— Какво има?

— Господин началник, Алма Метър…

— Матер!

— Тъй вярно, Алма Матер и ниският, дето пристигна с влака, са заедно. Излязоха от къщата край гарата. Движат се по посока на Стара планина. Чух ги да си говорят за някакво място, което било доста далече. И за Москва говореха. Полицията споменаваха, дали не ги е надушила…

— Така… — слушаше внимателно Лозанов, като се учудваше не толкова на удивителната новина, колкото на самия Б 27, който бе успял да се добере до нея. — Има ли там хора, на които можеш да разчиташ?

— Съвсем няма, господин началник! Само пияни шопи в кръчмата.

— Слушай добре! Аз скоро ще дойда, а ти бягай подире им! Ако кривнат някъде от пътя, остави знак. Кърпа, вратовръзка…

— Нямам вратовръзка, господин началник.

Лозанов скръцна със зъби.

— Тогава нещо друго! Чорап например…

— Разбрано, господин началник! Чорап или кърпа.

— Отлична работа, юнак! — началникът затвори телефона.

И докато агентът с гарсонетката се втурваше към полето, Лозанов бързо обуваше панталона. Жена му се размърда в леглото:

— Но къде по тази късна час? — попита тя с немския си акцент.

— Важна работа, либлинг — отвърна той с усмивка.

Че Лозанов обича жена си, нямаше спор сред полицейските среди, макар че мнозина се питаха как може да понася тази планина от месо, наречена Ирен. Отговора знаеха само няколко висши служители в министерството, които предпочитаха да мълчат. Ирен бе дъщеря на хауптщурмфюрер Арнолд Герике, шеф от гестапо. Това солидно родство обясняваше не само „любовта“ на Лозанов, но и специализацията му в Германия, привилегированото му положение в Дирекцията, неговата прословута самоувереност.

— Няма ли край този работа? — попита тя.

— Скоро, либлинг, скоро — отвърна той разсеяно.

— И ще заминем тогава за Тюринген?

— Ще заминем, непременно ще заминем.

— И слушаме заедно Моцарт?

Лозанов кимна, а мислите му бягаха далече, при Б 27, при ония двамата.

И тъй, трескаво разсъждаваше той, къдравият шут се оказва делегат или нещо подобно! Кой би повярвал, че глупакът с лице на палячо, който разиграва евтини номера пред децата, е комунистически функционер? Много хитро измислено! Понаучиха се и червените на тактически маневри. Но той, Лозанов, веднага усети, че с този клоун нещо не е в ред. Прочете го в очите му, в онзи неспокоен пламък в зениците, в плахата усмивка, в сервилната заобленост на гърба.

Дявол да го вземе, какво участие имат в тази история другите? Мария с карираната пола, инженер Киршнер, който така поразително прилича на човека от албума, плешивият търговец, затворил се в магазина си? Възможно ли е той, Добромир Лозанов, подведен от няколко лъжеулики, да се е увлякъл по тия хора така, че да забрави Истинския?

Той се усмихна. Ами ако увлечението този път е къдравият палячо, а Истинският се намира сред останалите? Не! Не! Интуицията му не го лъже! Сега той просто чувствува истината. Тази извънредно ловка операция на червените става прозрачна като кристал. И досегашните факти потвърждават това невероятно предположение.

Когато обаче вдигна слушалката и поиска Дирекцията, някакво вътрешно чувство го възпря да прекрати наблюдението върху останалите заподозрени. Заповяда:

— Втора и трета група в пълна готовност! Моторизираната рота също! Пристигам веднага, пригответе колата!

Остави слушалката, наведе се над жената, целуна я по челото. Сложи сивите ръкавици, отвори вратата и се втурна надолу по стълбището.