Антъни Бруно
Лоша кръв (31)

31.

Айвърс пак изглеждаше, като че ли има запек. Устните му бяха тънки и свити, а челото — сбръчкано. Седеше зад голямото махагоново бюро, облечен в ужасния си лайненокафяв костюм, и правеше физиономии срещу писмата върху бюрото, опитвайки се да запази някакъв вид, който да напомня, че е главният специален агент на това управление. Гибънз почти му съчувстваше. Сигурно е било ужасно да се обясни всичко на директора.

Тоци беше на другия стол срещу Айвърс — с двата крака на пода, ръцете на облегалките. Изглеждаше спокоен и съсредоточен, лицето му — отпуснато. Беше обявил, че се учи да поддържа „едната точка“, каквото и да означаваше това. Някъде под пъпа му, беше казал. Ама че откачалник! Тази дивотия айкидото го побърква. Вече се превръща в шантав зенист. Исусе!

Столът на Айвърс изскърца и той отново започна да се цупи и да пухти, издухвайки въздуха през носа си достатъчно шумно, че да го чуе и секретарката му отвън. Големият лош вълчо пак започваше.

— Много сте оригинални вие двамата. — Той вдигна едно от писмата на бюрото му. — Това е от „Амнести Интернешънъл“. Ще получите благодарствени писма от тях за извършеното от вас по освобождаването на робите.

— Айвърс поклати глава. — Агенти на ФБР получават похвали от „Амнести Интернешънъл“. Сигурно е за първи път.

Айвърс вдигна друго писмо:

— Японският посланик е поканил двама ви на обяд. Искат да ви дадат медали или някакви подобни фъшкии за вашите — той погледна надолу към писмото, — вашите „героични усилия, които сте положили, за да спасите сами японски граждани, станали жертва на международен престъпен сговор“. — Той ги погледна над очилата си. — Прекрасно.

Гибънз получи киселини в стомаха при мисълта за сурова риба:

— Зарежи ги, не ям суши.

— Опитвал ли си? — каза Тоци. — Не е лошо.

Айвърс ги гледаше свирепо:

— Всички ви обичат. Целият свят мисли, че вие сте просто чудесни. Благодарение на непрекъснатите съобщения по новините през уикенда и президентът се е поинтересувал за вас. Накрая се наложи директорът да удря токове в Овалния кабинет тази сутрин и да отговаря на сума въпроси, на които не е могъл да даде задоволителни отговори. Веднага след това той ми вдигна врява на мен и ми натика топките в менгемето. Искал да знае какво става тук, по дяволите. Международна търговия с роби в Съединените щати и той не е чул нищо за това? Двама специални агенти от управлението в Ню Йорк си играят на Батман и Робин срещу коалиция на якудза и мафията, а той да не знае бъкел за това. Всичко, което аз научих, е от прочетеното във вестниците, понеже вие, приятелчета, очевидно считате, че представянето на редовни доклади е под достойнството ви. Само че не мога да му кажа точно така, нали? Не, аз също трябваше да потропам с токовете. Наложи се да го направя.

Гибънз се почеса по носа. Не му се слушаха тези фъшкии:

— Извинете за неприятностите. — Задник!

— Знайте, всеки друг може да ви мисли за герои, но не и аз. Аз мисля, че сте нехранимайковци. Пакостливи, непокорни нехранимайковци. Вие сте подигравка с всичко, на което държи Бюрото.

На Гибънз му причерня:

— Слушай, приятелче, занимавах се с оперативна работа и ме тъпчеха с олово, когато ти още ходеше с къси панталонки в началното училище. Не ми казвай на мене на какво държи Бюрото. То държи да залавяш лошите типове и да ги изправяш пред правосъдието, а не да сътворяваш хартийки в канцеларията и да си вардиш задника през цялото време, докато прогризваш като червей пътя си нагоре към следващото повишение.

Айвърс удари с длан по бюрото:

— Прекаляваш, Гибънз.

Гибънз почукваше по бюрото му. Умираше да каже на този тип какво мисли за него:

— Триста и дванадесет души бяха затворени в този кораб, петдесет и девет вече бяха изпаднали в шок поради обезводняване, когато бреговата охрана започна да отваря багажниците. Госпожа д’Урсо беше толкова потресена от сцената, че Тоци успя да я накара да ни каже къде съпругът й държи списъците си, в резултат на което още хиляда и двеста роби бяха открити и освободени през този уикенд. Кармине Антонели беше арестуван по обвинение, което вероятно ще издържи, за разлика от друг път. Джон д’Урсо не успя да убие боса си, което пък — можеш да се обзаложиш — щеше да даде началото на такава война между бандите, каквато този град не е виждал от времето на Лъки Лучано. На всичкото отгоре якудза вече нямат база в Ню Йорк. Всичко това резултат на кадърното ти ръководство ли е, Айвърс? Не се е случвало през скапания ти живот. Знаеш само да лижеш задника на директора и да пишеш доклади. Как се постигат резултати, знаем ние.

— По-спокойно, Гиб — каза Тоци.

— Да, постигаме резултати — изкрещя Айвърс, — но не по правилата. Не по нашите правила. Укрили сте важна информация от Бюрото и сте водили разследването по ваш си начин.

— Всичко се стовари толкова бързо — намеси се Тоци. — Нямаше кой знае колко време за писане на доклади. Предприехме единствения разумен начин на действие.

— Престани с глупостите, Тоци. Поставили сте в опасност стотици хора, докато действате, както си знаете. Въобще не е било разумно. Било е пълна глупост.

Гибънз силно се изкушаваше да му го каже още там и тогава, но още не беше съвсем сигурен. Вместо това той погледна покрай Айвърс навън през прозореца.

— О, върви да се чукаш, а? — измърмори той.

Айвърс мушна пръста си в лицето на Гибънз:

— Слушай, единствената причина да бъдеш толкова арогантен, Гибънз, е, че си си вирнал носа покрай цялата тази дандания. Знаеш, че точно сега не можем да ви пипнем с пръст. Не дай си боже някой да се скара на двамата герои. Отсега си представям редакционните коментари, ако го направим. Това си е чиста проба изнудване. И не е за първи път да ми свивате този номер.

Дотук. Гибънз седна напред, на ръба на стола си, и тикна своя пръст в лицето на Айвърс:

— Е, ако съм толкова досаден трън в задника ти, може би е по-добре да напусна. Какво ще кажеш за това? Аз ще напусна, а ти можеш да продължаваш да изпортваш нещата, както си знаеш. Съгласен ли си, Айвърс? Това ще те направи ли щастлив?

Айвърс беше кипнал:

— Това би ме направило много щастлив!

— Чудесно.

Гибънз стана и преобърна стола, докато се изправяше. Излезе през вратата и я затръшна след себе си.

Тоци погледна към вратата шокиран. Гибънз — с лъснатите черни обувки, с бялата риза, изправен като стрела — да говори така на главния? Никога не е предполагал, че ще го доживее. Той погледна Айвърс:

— А… май ще е по-добре да продължим разговора по-късно, когато всички се поуспокоим.

— О, не се притеснявай за това, Тоци. С положителност ще продължим по-късно. Можеш да разчиташ на това. — Тонът на Айвърс беше саркастичен и многозначителен. Той се зарови в папките, правейки се изведнъж на много зает, което явно беше знак за Тоци да изчезва. Този наистина беше задник.

Тоци напусна кабинета на Айвърс и отиде направо в стаичката на Гибънз, където намери партньора си седнал с крака върху бюрото и пръсти, кръстосани пред устата, сякаш се молеше. Очакваше да го завари кипнал. Всъщност той изглеждаше повече тъжен, отколкото побеснял.

— Хей, Гиб, това за напускането не е на сериозно, нали? — Тоци придърпа стол и седна.

Гибънз извърна очи към Тоци, примига и въздъхна. Тоци не хареса подтекста на това, че не отговори.

— Айвърс е задник. Привикването с фъшкиите му е просто част от професията. Знаеш го.

— Да… знам го.

Гибънз беше толкова потиснат, че почти шепнеше. Не беше типично за него. Обикновено щеше да псува Айвърс отгоре и отдолу. Какво му ставаше, по дяволите?

— Слушай, нека Айвърс се поуспокои малко, после ще се върна и ще поговоря с него. По-късно, следобед ще влезем двамата заедно, ще му изслушаме помията, ще се направим на добрички и ще се свърши. Какво толкова, остави го просто да се почувства, че той е големият. Това е всичко, което иска…

— Как е приятелката ти, Тоц?

— Какво?

— Роксан. Как е тя?

— Добре е. Но какво общо има тя с всичко това?

Гибънз кимна зад свитите си длани.

— Тя е добро момиче. Не бъди глупак. Дръж се добре с нея.

— За какво приказваш?

— Просто ме послушай. Дръж се добре с нея. Никога не я наранявай, ще съжаляваш.

Тоци въздъхна. Вече му беше ясно за какво става дума.

— Скъпата ми братовчедка Лорейн. Пак те рита по задника да се пенсионираш, нали?

Гибънз нададе дълга въздишка:

— Не съм разговарял с нея, откакто си тръгна от паркинга онзи ден. Не вдига телефона. — Той вдигна една химикалка от бюрото и почукна с нея няколко пъти. — Права е да ми се сърди. Не я обвинявам.

— Значи ще напуснеш Бюрото, за да й направиш удоволствие? Хайде, Гиб. Това не е нормално.

— Знаеш ли, докато лежах в болницата, доста сериозно се замислих за женитба. Мислих много. Нужна ни е малко стабилност, нещо по-постоянно. Вече не сме млади, особено аз. Какво ще стане, ако се разболея тежко, на легло, както бях? Кой ще се грижи за мен? Кой ще се грижи за Лорейн, ако с нея стане така? Ти ли?

— Ставаш сантиментален, Гиб. Или това, или одъртяваш.

— Давай, майтапи се, Тоци. Можеш да се смееш, понеже си още млад. — Отново затропа с химикалката. Това започваше да дразни Тоци.

— Какво означава това? Че искаш да се пенсионираш? Да се установиш в някое курортно селце с братовчедка ми? Това ли си наумил?

Той погледна Тоци в очите:

— Не желая да я изгубя.

— Искаш да кажеш, че ти е дала ултиматум? Ако не напуснеш Бюрото, тя изчезва от живота ти завинаги?

Гибънз затвори очи и поклати угрижено глава:

— Не, казах ти. Изобщо не съм разговарял с нея за това. Аз мисля така.

Сърцето на Тоци биеше учестено. Не искаше да изгуби партньора си.

— По-добре отиди на лекар. Определено не си на себе си.

Гибънз свали краката си на пода и хвърли химикалката на бюрото. Тоци очакваше непристойната забележка, но тя не дойде. Какво се е случило с него, по дяволите?

— Просто ми отговори без увъртане, Гиб. Само ми кажи. Напускаш ли, или не? Трябва да знам.

Гибънз се усмихна като крокодил, като прероден крокодил, крокодил, познал новия разум, крокодил, който е видял просветлението… крокодил без жестока захапка.

— По-късно — каза той, заобикаляйки бюрото. — Трябва да отида до кенефа.

Излезе и остави Тоци сам в стаичката. Челото на Тоци беше набръчкано. В дъното на стомаха му имаше чувство на празнота, но не защото почти беше време за обяд. Той вдигна химикалката от бюрото на Гибънз и започна да почуква с нея.