Даниел Стийл
Чарлс стрийт 44 (9)

9.

След като Иън дойде да живее при тях, атмосферата на Чарлс Стрийт 44 се промени напълно, както ставаше след нанасянето на всеки наемател. Превърнаха се в семейство с истински дом и очарователно дете сред тях. Марая готвеше и се занимаваше с Иън, когато Крис бе прекалено зает да се грижи за него след училище. Франческа го водеше в галерията и на разходки през уикенда. Малкият обожаваше галерията, срещите с художниците, които редовно се отбиваха, и се впечатляваше от картините. Айлийн използваше педагогическите си умения и му измисляше чудесни игри и занимания; научи го да прави и оригами.

Един уикенд всички правеха кукли от хартия под ръководството на Айлийн. В кухнята цареше пълен хаос, но резултатите бяха чудесни и Иън остана прехласнат. Айлийн се разбираше отлично с детето и Иън не се отделяше от нея. Качваше се в стаята й и тя с часове му четеше любимите книжки. Крис постоянно й благодареше, а Иън се забавляваше безкрайно.

Всички заедно боядисаха яйца за Великден и ги подредиха в кошнички с изкуствена трева. Изведнъж Иън се сдоби с баба и две лели. Бащата на Франческа и Ейвъри дойдоха на вечеря за Великден. Марая приготви великолепна печена шунка, украси масата с боядисани яйца и постави огромно шоколадово яйце в средата. Иън го изяде за десерт. Няколко пъти Крис го води при баба му по майчина линия, но в къщата на Чарлс Стрийт хлапето се чувстваше несравнимо по-обичано и се забавляваше много. Жените го обсипваха с внимание — всяка по свой начин — и малкият ги обожаваше.

Крис гледаше как детето разцъфва и сияеше. Затова беше ужасно съкрушен, когато един майски ден майката на Иън излезе от клиниката. Твърдеше, че е стъпила на краката си. Настояваше малкият да се върне вкъщи. Крис трябваше да се яви отново в съда. Изглеждаше посърнал, когато се отправи натам и още по-зле, когато се върна. С помощта на баща си тя отново бе успяла да убеди съдията. На следващия ден Крис трябваше да й заведе Иън и да възстановят графика на вижданията. Най-зловещият му кошмар отново се сбъдваше. В съда бившата му съпруга се бе държала като разкаял се ангел.

Докато се сбогуваше с обитателите на къщата, Иън бе доста унил.

— Ще дойдеш тук още следващия уикенд — напомни му Марая. — Ще изпечем бадемови курабийки. До скоро, Иън — насърчи го тя и го целуна.

Франческа го прегърна. Със заседнала в гърлото буца Айлийн му подари плюшеното си мече. След като таксито с Крис и Иън замина, и трите жени се разплакаха. Крис се върна съсипан; изглеждаше направо болен. Качи се горе, легна и не се показа два дни. Марая му носеше подноси с храна, но той отказваше да хапне. Обзет от дълбока депресия, силно се тревожеше. Ами ако нещо се случи с Иън? Всички усещаха липсата му и къщата заприлича на гробница, когато в неделя вечер си тръгна.

Без Иън животът в къщата се върна към ритъма на по-възрастните. Марая отиде във Вермонт, за да нагледа дома си. Айлийн отново започна да излиза почти всяка вечер. Докато Иън беше при тях, по-често се задържаше вкъщи и й беше приятно да се занимава с момчето. През следващите дни обаче смени няколко гаджета, а през юни се хвана с ново. И Франческа се насилваше да се настрои да излиза отново. Личният живот на всички беше замрял, но сега отново набираше скорост. Без детето те отново станаха самотни възрастни и всеки се потапяше в своя свят. Ала през уикендите всички насочваха вниманието си към хлапето. Сърцето на Крис се трогваше. Обитателите на Чарлс Стрийт 44 се бяха превърнали в същинско семейство. Имаше трима нови, верни приятели, на които да разчита в трудни моменти. И поне засега бившата му съпруга даваше чисти проби и се държеше отговорно спрямо Иън. Съдейки от предишния си опит обаче Крис знаеше, че това няма да трае вечно.

Юни се оказа напрегнат месец за всички. Марая работеше върху поредната си книга. Всяка вечер експериментираше нови блюда. По този повод Крис постоянно се шегуваше.

— Ако всяка вечер не ме чака божествено ястие, бих се чувствал ощетен. Откакто живея тук, наддадох най-малко пет кила — оплакваше се той на Марая широко усмихнат.

— Имаше нужда — уверяваше го тя.

Когато Иън беше при тях през уикенда, го учеше да готви. Засега майка му се държеше добре, но Крис очакваше всеки момент пак да се издъни. Историята се повтаряше вече десет години. Разбра за зависимостта й, преди Иън да бъде заченат. Два пъти преди това постъпва в специализирана клиника за лечение. Единствено докато чакаха детето, не се бе друсала. Но три месеца след като роди, почна отново. Крис вече не вярваше, че е способна да се откаже от вредния порок. Нямаше съмнения, че отново ще се захване. Само се надяваше агонията да бъде спестена на Иън. Чакаше да метнат и втората обувка. Знаеше, че ще се случи. Въпросът беше — кога.

Айлийн доведе ново гадже. Като видя, че е с пиърсинг и татуировки, Франческа се разочарова. Младата й квартирантка се люшкаше — от една страна — между симпатични млади мъже, банкови чиновници, рекламни агенти или учители, а от друга — по-необуздани типове с нетрадиционни професии. Този път новата находка се оказа моторен механик. Франческа го намираше за крайно невъзпитан и направо не го понасяше. Беше привлекателен — това никой не можеше да го отрече — и сексапилен, но нещо в него караше всички да се чувстват неудобно и неловко. На всичкото отгоре държеше да контролира изцяло Айлийн. Това вбесяваше Франческа, а Айлийн сякаш се ласкаеше от желанието му за подобна намеса и го възприемаше като израз на любов. На Франческа й приличаше повече на малтретиране. Той не се колебаеше да унижава Айлийн пред тях. Направи го и една сутрин, когато Марая бе приготвила закуска за всички. Брад, новото гадже, каза нещо неприятно и неприлично по адрес на Айлийн. Франческа мигом се наежи, но си замълча. Той обаче продължи да се държи нагло. Тя не се въздържа и го сряза, а Айлийн притеснено заби поглед в чинията си. Не обичаше да го разстройва.

— Защо говориш такива неща за нея? — попита Франческа предизвикателно.

Беше го виждала само няколко пъти, но изобщо не го харесваше.

— Теб какво те засяга? — озъби се той.

Гледаше я свирепо, с желание да я сплаши, но тя не се даде. Само изпита още по-голям гняв към него.

— Беше злобно. Тя е чудесно момиче и се държи добре с теб. Ние всички сме й приятели. Защо й говориш такива неща?

Няколко пъти бе нарекъл Айлийн глупачка, каквато всъщност тя не беше, като се изключи преценката й за него. А и го казваше злостно.

След няколко минути. Франческа и Брад отново се спречкаха за каната с кафе. Той я измъкна под носа й, все още ядосан от думите й. Чувстваше се уязвен. Преднамерено разля част от кафето по ръката й и тя изпищя.

— Опарих ли те? — ухили се той саркастично. — Извинявай, скъпа.

Напълни си чашата и понечи да се върне на масата, но налетя на Крис, който стоеше пред него и го гледаше с убийствен поглед.

— Никога повече не прави подобно нещо! Дори не си го помисляй — просъска той. — Ние сме семейство. Държим един на друг. Имаш късмет въобще да си сред нас. Дръж се мило с всички, включително и с Айлийн. Разбра ли, господине?

Франческа остана потресена от погледите, които двамата си размениха. Крис трепереше от яд. Брад го изгледа изпепеляващо, хвърли салфетката и напусна кухнята бесен. Айлийн се забави, колкото да се извини на всички, и хукна след него. Чуха го как й крещи на входната врата и в следващия миг отпрати с мотора.

— Не ми харесва този тип — процеди Крис през стиснати зъби. — Опасен е. Въобще не разбирам защо е с такъв като него.

Никой не разбираше, но той беше секси, а тя — млада. Синдромът на „лошото момче“. Вероятно излизаше с него, защото си въобразяваше, че ще се справи. Франческа силно се колебаеше дали да не я помоли да не го води повече в къщата, но тук бе и нейният дом. Надяваше се, че избухването на Крис ще го прогони и той сам ще реши да не идва вече. Трогна се от думите на Крис. Обожаваше усещането за семейство, което се бе породило.

През този месец Франческа също започна да излиза с мъж. Уредиха си три срещи. Изглеждаше й симпатичен. Без да е влюбена, го намираше за приятен компаньон.

Беше художник, но не го представляваше. Забавляваше се в компанията му, без да го взема на сериозно. Имаше прекалено много леви идеи и смяташе баща й за кариерист, защото е постигнал успех и продава картините си на високи цени. Според него художниците трябвало да творят едва ли не безвъзмездно за хората, което й се струваше малко крайно. Убеди се в неговата интелигентност, но забелязваше и известна безотговорност. В някои отношения й напомняше малко за баща й на по-млади години: например чарът му и леката отнесеност. Познаваше този тип мъже, но й липсваше търпението на Ейвъри, а и нямаше никакво желание да го превъзпитава. Достатъчно бе да излизат на вечеря. Всичко друго щеше да е в повече. След Тод той бе първият, с когото излизаше редовно. Хубаво бе да свиква отново, макар да знаеше, че нищо сериозно няма да се получи. Разсмиваше я, което беше приятно, и я караше отново да се чувства жена, което също не бе лошо, но не изпитваше никаква тръпка към него. Беше наивен, нереалистичен и й се струваше като дете. Не искаше да излиза с хлапаци, а с мъже. Да, познаваше този тип хора. Много от художниците, които представляваше, се държаха като деца. Тя обаче нямаше никакво желание да е тяхна майка.

След като Крис се сдърпа с гаджето на Айлийн в кухнята, Марая предложи да изпробва нова рецепта за тях. Всички обещаха да се приберат за вечеря и дори очакваха събитието с нетърпение. Вече сядаха на масата, когато Айлийн се обади на Франческа по мобилния — имала температура и ужасна настинка. Целият ден не беше излизала от стаята си и Марая се притесняваше.

— Горката. Ще й предложа супа.

Нареди хубав поднос, а Франческа го отнесе горе. Изненада се от заключената врата и че не беше пусната да влезе.

— Марая ти приготви нещо за хапване — обясни Франческа през вратата, но Айлийн заяви, че била много болна и не й се яде. — Не мога да върна подноса. Ще се засегне — продължаваше да настоява Франческа през вратата.

— Остави го отвън — предложи Айлийн. — Не искам да те заразя.

— Няма. Здрава съм като бик.

Айлийн продължаваше да не отваря.

— Ей, добре ли си? — не се предаваше Франческа. — Притеснявам се. Пусни ме. Нося ти и аспирин за температурата.

— Остави го на подноса пред вратата. Ще го взема след малко.

Франческа я чу да плаче и се паникьоса.

— Веднага ме пусни — нареди строго тя.

Чувстваше се като натрапник, но долавяше, че нещо не е наред. А и Айлийн не звучеше като болна. Последва дълга пауза, но Франческа нямаше намерение да си върви. Най-после чу ключът да се превърта в бравата, но вратата не се отвори. Франческа остави подноса и завъртя топката. Айлийн плачеше. Беше по нощница. Окото й бе насинено, по лицето имаше охлузвания и следи от удари. Същите следи се виждаха по ръцете и тялото. Някой я бе пребил и Франческа подозираше кой е.

— Брад ли го направи?

Айлийн мълчеше. Само кимна и се разплака още по-силно.

— Не… Не казвай на никого… Обещай ми… Каза, че съм го унижила пред вас и не съм взела неговата страна.

— Искам да се обадиш в полицията.

Франческа трепереше, докато я гледаше. Бе готова да се разплаче и тя. Прегърна я през раменете и изчака хлипанията да понамалеят.

— Заплаши да ме убие, ако се обадя в полицията. Опасявам се, че наистина ще го направи. Обещай да не предприемаш нищо, а аз обещавам да не се виждам повече с него.

— Никога вече да не стъпва в къщата — отсече Франческа.

Ако случайно Айлийн го доведе, тя ще го изгони. Брад очевидно беше опасен за всички тях. Нарочно й изгори ръката и Бог знае какво щеше да направи на Крис, ако имаше възможност. Смяташе за редно да се обади в полицията, но не желаеше да излага Айлийн на още по-голям риск.

— Да те отведа ли в спешното?

— Не — простена момичето. — Ще съобщят на полицията. Добре съм. И друг път ми се е случвало. Когато бях дете, баща ми пребиваше и мен, и мама. Беше пияница. Затова напуснах дома си.

— Страшно съжалявам… — На Франческа й се искаше да може да направи нещо на Брад, да го тикне в затвора например, където му беше мястото.

— Айлийн, не бива да продължаваш да се виждаш с такива типове. Не ги познаваш. Колкото и да е интересно и забавно да ги срещаш онлайн, някои са опасни. И няма да водиш тук повече никого от тях.

— Няма, кълна се — изхлипа тя все още вкопчена във Франческа. — Моля те не ме гони. Много ми харесва тук. Това е първият истински дом, който съм имала.

Сърцето на Франческа се късаше от думите й.

— От тук нататък искам да си предпазлива.

— Ще бъда… Обещавам. — Погледна Франческа гузно. — Взе ми ключа. Опитах се да го спра, но той го взе и избяга, след като ме преби. Щял да дойде и пак да ме пребие, ако кажа на някого.

— Ще сменя бравите — отвърна Франческа мрачно.

Целуна я по челото, обеща да дойде след вечеря и слезе долу. Беше се заседяла горе поне половин час.

— Защо се забави толкова? — попита Крис. Вече преполовяваха вечерята. Марая се тревожеше да не изстине. — Явно е много болна.

— Много — потвърди Франческа.

Не искаше да ги разстройва, затова премълча какво е видяла. Докато се хранеха, почти не проговори и Крис забеляза, че е натъжена. Вече всички се бяха опознали добре. Заговори я тихо, когато Марая отиде да извади шоколадовото суфле от фурната. Беше приготвила английски крем към него. Оказа се поредният шедьовър.

— Какво става? — прошепна Крис.

Франческа се поколеба, но реши да му каже.

Нуждаеше се от съвета му.

— Брад я е пребил. Цялата е в синини и охлузвания, а едното й око е почти затворено.

— Господи! — Крис изглеждаше бесен. — Обадила ли се е в полицията?

Франческа поклати глава.

— Заплашил да я убие, ако каже на някого. Изключено е да ходи на работа няколко дни. Не е на себе си.

— Мислиш ли, че трябва да напусне къщата? — попита той делово.

Марая разбиваше крема енергично и шумно и въобще не ги чуваше.

— Помоли да не я гоня. Забраних да го води повече тук. Взел е ключа й. Утре ще сменя бравите. Довечера ще сложим веригата.

Крис въздъхна и се облегна назад.

— Дано не е пристрастена към този тип или към побоите. Човек трудно бяга от физическото малтретиране, ако е пристрастен.

Но доколкото им бе известно, досега не се бе случвало.

— Според мен е случаен тип, с когото се е запознала по интернет. Ще ми се да се откаже от този навик. Мило момиче е, но излага на риск не само себе си, а и всички нас.

Крис кимна.

Марая поднесе десерта. Франческа опита съвсем малко, затова пък Крис изяде почти целия. Вечерята беше великолепна, но случилото се горе ги бе разстроило. Споразумяха се да не споменават нищо пред Марая.

След като разтребиха в кухнята, Франческа се качи да види Айлийн. Изглеждаше ужасно, но бе изяла част от храната и сега се чувстваше по-добре. Даде хиляда обещания на Франческа, а тя пък слезе долу, за да поговори с Крис. Притесняваха се от Брад, но се надяваха да я остави на мира. Айлийн се бе заклела да не го вижда повече.

Франческа сложи веригата, а Крис се ангажира да повика ключар да смени бравите на следващия ден, докато тя е на работа. Нямаше какво друго да направят, освен да си отварят очите. Франческа предупреди, че ще звънне в полицията, ако отново види Брад в къщата.

През нощта Франческа почти не мигна; мислеше за синините по тялото и лицето на Айлийн и се питаше какво ли имаше предвид Крис, като каза, че физическото малтретиране е пристрастяване, от което трудно се отказваш. Кой би се пристрастил към малтретиране? Нямаше логика. Беше убедена, че Айлийн е получила сериозен урок и вече ще стои далеч от Брад. След като видя какво й е причинил, Франческа не се съмняваше.