Даниел Стийл
Чарлс стрийт 44 (3)

3.

Веднага щом се прибра, Франческа звънна на Тод в офиса му, за да сподели новината. Обясни, че през следващите седмици ще разполага с неговия дял или поне с по-голямата част. Баща й беше обещал на другия ден чек за галерията. Ейвъри пък я беше зарадвала, че до месец ще получи чек за първите три картини. Сроковете удовлетворяваха Тод.

— Значи е време да започна да търся апартамент — констатира той тъжно от другия край на линията. — Още този уикенд ще огледам няколко.

Думите му направо забиха нож в сърцето й. От месеци говореха за изнасянето му, а напоследък той въобще не стоеше вкъщи през уикендите, ала сега действителността изведнъж я връхлетя: между тях всичко бе свършило.

— Няма защо да бързаш — увери го предпазливо.

Бяха се обичали и си мислеха, че винаги ще бъдат заедно. И двамата изпитваха тъга, задето не се получи. По-лесно бе да се съсредоточи върху деловите подробности за галерията и къщата, отколкото да обсъждат раздялата. Така или иначе стигнаха до края на един сън. Преди това и двамата бяха оцелявали след провалени връзки, но нито единият, нито другият не беше съжителствал с някого. Изведнъж раздялата наистина съвсем заприлича на развод. Запита се какво ще правят с всички вещи, които бяха купували заедно — дивана, лампите, чиниите, килима в хола, който и двамата харесваха. Мъчително й бе да мисли за това сега. Но рано или късно трябваше да разделят общия си живот. Беше й страшно неприятно. И той не беше особено щастлив.

— Ще ти кажа, ако открия нещо — чу гласа му.

Бързаше за съвещание. Франческа се запита той кога ли ще започне да излиза отново на срещи и след колко време ще срещне друга. Или вече бе срещнал? Не го питаше какво прави през уикендите, но не смяташе, че се вижда с жена. Напоследък почти не се засичаха в къщата. Той се връщаше късно вечер и спеше в стаята за гости на другия етаж.

Разговорът с него й напомни, че трябва да започне да си търси квартиранти, за да успее да задържи къщата. От една страна, от раменете й се свличаше огромно бреме, но от друга, тя се почувства неимоверно тъжна. Не се ненавиждаха, но просто вече не се разбираха — всеки искаше друг начин на живот. Беше подхвърлил, че иска да се премести в северната част на града. Там светът беше по-скоро негов, а не неин. Навремето се пресели към центъра заради нея, а сега се връщаше в познати води. Баща й, изглежда, щеше да се окаже прав: той е бил просто турист в живота й, който е решил, че отново иска да се завърне у дома. Не го винеше, ала изпитваше огромно съжаление и за двамата, защото не се бе получило.

Същата вечер дълго обсъжда с Ейвъри въпроса. Оказа се мъдър ход.

— Не можеш да накараш някого да е това, което не е — напомни й Ейвъри. — Той иска неща, които ти не желаеш — брак, деца, преди да остарее прекалено, Уолстрийт, правото, а не изкуството… Въобще — много по-традиционен живот. Щом казва, че си бохем, значи не иска това.

— Знам — отвърна Франческа тихо. — Но съм тъжна. Ще е трудно, когато се изнесе.

Трудно беше и през последната година, когато се караха постоянно. Напоследък разправиите секнаха. Вече не се препираха, както правеха месеци наред. Сега почти не си говореха, освен как да приключат връзката си. Приличаше по-скоро на смърт, отколкото на развод. През последните пет години беше забравила колко е болезнено приключването на една връзка. Ейвъри й съчувстваше и остана доволна от решението на Хенри да й помогне за галерията. Поне тя й оставаше, както и къщата. Загубата не беше тотална.

Франческа й сподели намерението си да потърси нови художници, когато има време. Искаше да предприеме много неща, за да движи галерията напред, а сега отговаряше и пред баща си, независимо от уверенията му, че няма да се меси много-много. Беше зает и готвеше изложба за пролетта. Разполагаше с подкрепата му, но той не възнамеряваше да се бърка в начинанията й. Знаеше какво прави, а и двамата бяха наясно, че за да стане галерията печеливша, е необходимо време. Той приемаше този факт несравнимо по-спокойно от Тод, който искаше бързи резултати. С галериите просто не се получаваше така. Баща й имаше право: Тод бе случаен минувач през нейния свят и сега се прибираше вкъщи.

Вечерта чете обяви и прегледа в интернет за хора, които търсят жилище, но никое от описанията не я заинтересува. Тогава реши тя да пусне обява.

Вече имаше план как да раздели къщата на Чарлс Стрийт на обособени жилища по етажите. Най-горната малка слънчева всекидневна с още по-малка спалня и миниатюрна баня бе достатъчна за сам човек. Сега Тод спеше там. На етажа отдолу се намираше нейната спалня. Някога я деляха с Тод. Имаше вестибюл и облицована с мрамор баня, която сами направиха, а в малкия кабинет до спалнята работеше, когато бе вкъщи.

Трапезарията на първия етаж щеше да превърне във всекидневна. Голямата баня представляваше луксозно удобство, а библиотеката щеше да преустрои в спалня за бъдещия наемател. Възнамеряваше да задържи за себе си парадната всекидневна на мецанина. Кухнята, на нивото на градината, беше просторна и слънчева и от нея се излизаше на обширна тераса. Предвиждаше да ги използва заедно с наемателите си. В големия килер до кухнята Тод държеше гимнастическите си уреди. Гледаше изцяло към градината, разполагаше с прилична баня и можеше да се превърне в студио за третия наемател. Щеше да е малко тясно, но достатъчно за четиримата, стига наемателите да са кротки, грижовни и възпитани. С други думи щеше да даде под наем най-горния етаж, етажа под спалнята си и студиото до приземната кухня. Твърдо беше решила така да подреди всичко, че да се получи.

Същата вечер въведе в компютъра описанията на всички помещения и на къщата като цяло. Първоначално мислеше да пусне само жени, но се отказа да поставя ограничения, за да се сдобие по-бързо с квартиранти. Изтри уточнението „само за жени“ и се подготви да изчака отговорите на обявата си.

Точно я редактираше за пореден път, когато Тод почука на вратата на кабинета й и застана на прага със сериозно изражение.

— Добре ли си?

Видимо се притесняваше за нея. Продължаваше да се съмнява в способностите й сама да се справи и смяташе, че е по-добре да продаде къщата. Съзнаваше обаче колко е упорита в решението си да направи каквото си е намислила дори ако се налага да пусне непознати в дома си, което му се струваше глупаво.

— Да, добре съм — отвърна тя уморено. — А ти?

— Не знам. Някак е странно, не мислиш ли? Животът и на двама ни се обърка. Не очаквах да е толкова болезнено.

Изглеждаше уязвим и тъжен. Спомни си всичко, което обичаше у него, и това направи нещата още по-лоши.

— И аз — увери го тя честно. Но и двамата не си представяха да се съберат наново. Бяха стигнали прекалено далеч в неразбирателството и разликите между тях само се задълбочаваха. „Несъвместими различия“, както се казва при развод. Ала и двамата изпитваха болка, независимо колко зле се чувстваха през последната година. — Много ще ми е неприятно да наблюдавам как се изнасяш. Предпочитам да отскоча до баща ми в Кънектикът, за да не ставам свидетел на тази гледка.

Той кимна мълчаливо. Чувстваше се готов да продължи напред и същевременно тъгуваше, че я оставя. Беше съблазнителна и топла и точно толкова красива, както и преди пет години. Ала сега те бяха други хора. Вече не си принадлежаха, а представляваха само парчета от миналото и на двамата.

— Ако имаш нужда нещо да се оправя, след като се изнеса, звънни. Господин Поправям Всичко е на твоите услуги. В следващия си живот ще съм водопроводчик. — Усмихна се тъжно и тя отвърна със същото. Макар да му бяха омръзнали всичките ремонти, той предложи услугите си. Най-хубавото, но и най-лошото беше, че не се мразеха, от което сега се чувстваха още по-тъжни. Щеше да е далеч по-лесно, ако и двамата бяха сърдити, но случаят не беше такъв. — Ще ти оставя инструментите си — обеща той.

С радост щеше да ги остави и никога вече да не ги види.

— Благодаря — отвърна тя и се засмя. — Ще се наложи бързо да се науча да ги използвам.

— Какво ще правиш, ако някой от наемателите ти се окаже откачалка, криминален престъпник или мошеник и ограби къщата?

Истински се тревожеше, но знаеше колко силна е Франческа; жена, която постига каквото поиска. Беше оцеляла трийсет години, преди той да се появи. Правилно предполагаше, че щеше да се справи и след като я напусне. Но независимо от това щеше да му липсва. Оказа се неподходящата жена за него, но я обичаше като специалния човек, присъствал в живота му. Винаги щеше да мисли за нея и да се надява да е добре. Тя изпитваше същото.

— Ако са луди, ще им кажа да напуснат — отвърна тя твърдо.

Той се качи горе, в стаята, където спеше, а тя довърши обявата. Възнамеряваше да я публикува във вестника и в интернет на следващия ден. А после само един Бог знаеше кой ще откликне. Трудно й бе да си представи, че ще живее с трима непознати в къщата. Щеше да бъде съвършено различен спят. Възнамеряваше старателно да проучи препоръките им. Нямаше начин да се нанесат, преди Тод да се изнесе, но й се струваше добра идея да започне да търси наематели отсега. Представа нямаше колко време ще отнеме да намери трима души, с които да живее под един покрив.

Докато лягаше в леглото същата вечер, се чувстваше странно. В известен смисъл нямаше търпение Тод да си тръгне. Болезнено беше да чака да метнат и втората обувка, а още по-мъчително беше да се пита кой ще дойде в къщата. Чарлс Стрийт 44 бе на път да се превърне в съвършено различно място, както и животът й без Тод.