Даниел Стийл
Чарлс стрийт 44 (6)

6.

Марая се нанесе на Свети Валентин и приготви деликатни тънки бисквитки във формата на сърчица за всички, още преди да е разопаковала багажа си.

Крис работеше вкъщи върху дизайнерски проект за един от взискателните си клиенти, което беше предизвикателна задача и изискваше съсредоточаване. Но ароматът на пресните бисквитки стигна до него и го разсея. Слезе долу да провери какво става. Завари Марая в кухнята, препасала престилка, да си тананика. Знаеше, че ще се нанася, но още не се бяха срещали. Тя се извърна към него с лъчезарна усмивка, подаде му ръка и постави на масата тава с ухаещото печиво.

— През живота си не съм вдъхвал аромата на нещо по-вкусно! — възкликна той и погледна към фурната.

Тя побутна тавата към него и пет от неустоимите бисквитки се разтопиха мигом в устата му.

— Просто си припомням стара рецепта — поясни тя скромно.

Вече в кухнята Крис си даде сметка, че долавя и други божествени аромати. Тя изпробваше нови рецепти, но приготвяше и някои изпитани специалитети в случай, че някой ще остане вечерта вкъщи. Крис я увери, че той остава. Тя го покани да слезе по-късно и да си хапне каквото иска.

— Страхотно е, че имам възможност да готвя за всички вас — сподели тя.

Наистина се чувстваше доста самотна, откакто почина съпругът й. Тук условията я устройваха чудесно и бе във възторг, че е намерила това място. Пътните й чанти стояха все още неразопаковани в стаята.

— Чух, че имаш чудесно момченце — сподели Марая, докато Крис си наливаше мляко от хладилника.

— Добро дете е — съгласи се той с усмивка. — Вземам го през уикенд и обикновено го прибирам от училище в сряда. Живее с майка си.

— Нямам търпение да го видя — увери го Марая.

Тя нямаше деца. Така и не се получи, а и беше от ера, когато различните съвременни методи за лекуване на безплодие още не съществуваха. Затова със съпруга й приеха съдбата си и се посветиха един на друг. Ала след като той почина, празнината в живота й зейна още по-голяма. С тримата съквартиранти в къщата на Чарлс Стрийт щеше да се чувства несравнимо по-щастлива отколкото в празната къща във Вермонт, макар все още да я обичаше. Предпочиташе да е сред хора. Страшно се радваше, че ще живее в Ню Йорк и нямаше търпение да тръгне по музеи, ресторанти и да се среща с приятели. Вълнуваше се от перспективата и имаше жизнерадостно отношение към живота.

Крис се върна горе да довърши проекта си, а минути по-късно Марая се запозна с Айлийн. Тя се бе върнала от работа и се готвеше да седне на компютъра в кухнята да провери пощата си. Беше усетила аромата на печивата на Марая още с отварянето на входната врата.

— Леле! — възкликна момичето, щом влезе в кухнята. Изправи се пред Марая: хубава жена, със стройна, атлетична фигура, която личеше дори под престилката. — Какво ухае толкова вкусно?

Затрудняваше се да определи дали ароматите са на сладко, или на солено. Във фурната имаше кокошка и се приготвяха аспержи. Марая възнамеряваше да извърти едно суфле със сирене, щом всички се приберат. А за десерт приготви шоколадова торта във форма на сърце. Очертаваше се празненство по случай Свети Валентин.

— Не знаех дали някой от вас ще яде тази вечер вкъщи, но реших да рискувам и да приготвя това-онова. Свети Валентин е толкова хубав празник.

И чудесен повод да сготви.

Когато прегледа пощата си, Айлийн се усмихна, защото видя, че бе поканена на първа среща от мъж, с когото си пишеше от известно време. Досега беше попаднала на няколко симпатични мъже и на няколко нехранимайковци. Бързо разкара неподходящите и доведе вкъщи само двама. Франческа се разтревожи, но не каза нищо; смяташе, че не е редно. Айлийн беше голяма, това беше нейният дом и нямаше право да следи похожденията й. Все пак се притесняваше малко от факта, че непознати преспиват в дома й. Нищо неприятно не се бе случило, ала Айлийн ги познаваше от интернет и Франческа не знаеше нищо за тях. Впрочем имаше риск, защото те бяха почти непознати и за Айлийн. Именно затова не обичаше онлайн запознанствата; макар да извади късмет с наемателите си, преди това бе старателно проверила препоръките и платежоспособността им. Да проучиш човек, с когото си се запознал по интернет, беше далеч по-трудно. Такова запознанство криеше опасности, пък и засега нямаше желание да излиза с никого. Тод се изнесе преди шест седмици. Още й липсваше и тя се мъчеше да свикне с мисълта, че е напуснал окончателно живота й. Понякога й бе непоносимо трудно. Изгуби не само човека, когото обичаше, но и добър приятел, и бизнес партньор. Загубата й беше тройна. В живота й останаха единствено художниците, които представляваше. През последните четири години, трескаво улисана в работа около галерията, бе свела контактите си само до художниците, неколцина клиенти и Тод.

Вечерта Франческа се прибра последна. Затвори галерията в седем и измина пеша краткото разстояние до къщата. В празничния ден беше продала две малки картини, ала дори това не бе подобрило настроените й. Беше забравила, че Марая се нанася. Завари тримата си наематели да бъбрят в кухнята около бутилка испанско вино, сервирано им от Марая. Тя беше донесла няколко кашона френско, испанско и чилийско вино от Вермонт. Сега дегустираха една бутилка, видимо доволни.

— Добре дошла вкъщи — поздрави я Марая весело.

Като ги видя всичките заедно, настроението й изведнъж се подобри. С неприятно чувство си беше мислила как ще се върне в празната къща в Деня на Свети Валентин. Тод уважаваше празника и винаги я извеждаше на изискана вечеря. Днес не й се обади; навярно беше по-добре, но въпреки това й стана неприятно. С щастлива усмивка пое от Марая чаша испанско вино. Вечерята беше готова. Не възнамеряваше да яде, Айлийн щеше да излиза, но и тримата седнаха край кухненската маса и се нахвърлиха върху вкуснотийките. Аспержите с холандски сос бяха неустоими, суфлето със сирене се оказа невероятно, а към кокошката, изпечена до съвършенство с нежен пълнеж от гъби, имаше салата и френски сирена. С наслада изядоха и шоколадовата торта. Около масата течеше непринуден разговор за храна, пътувания, житейски случки и приятели. С пристигането си Марая вля живот във всички тях. За пръв път, откакто Крис се нанесе, Франческа го виждаше толкова оживен и приказлив. Марая несъмнено имаше вълшебен подход и към хората, и към храната. Франческа не можеше да се начуди на късмета си, че е с тях, а Марая сподели колко е щастлива да живее в тази къща — чувствала се направо благословена. Прекарваха си приятно и Айлийн почти забрави за срещата. Хукна, без дори да се преоблече. Само сложи обувки с висок ток, напарфюмира се и им махна, преди да изчезне, докато Франческа, Крис и Марая приключваха с вечерята. Накрая Марая поднесе кафе, домашно печените бисквитки и бонбони. Крис заяви искрено, че по-вкусно не се е хранил никога, а Франческа охотно се присъедини. Беше най-хубавият Свети Валентин, който прекарваше от години, макар и без Тод.

С Крис помогнаха в разчистването на кухнята, но нямаше струпана неизмита посуда, затова се справиха изненадващо бързо. Марая най-после отиде да си разопакова багажа, а Крис и Франческа бавно се изкачиха по стълбите.

— С неприязън очаквах днешния ден — сподели тя. — За пръв път прекарвам Свети Валентин без мъжа, с когото купихме къщата. Но се получи страшно приятна вечер благодарение на Марая.

Крис кимна сдържано. Винаги се държеше така с нея и Айлийн. Оживяваше се само в присъствието на Иън. Марая обаче успя да го измъкне от черупката му. Франческа се питаше какво ли му се е случило, за да е толкова затворен. Имаше чувството, че не по характер е такъв, а вследствие на травма.

— Днес вероятно е трудно и за Марая, защото съпруга й го няма — продължи Франческа. — Прекрасна жена. Радвам се, че се появи. И готви фантастично. Всички ще напълнеем, ако ни храни така всяка вечер.

Крис се усмихна.

— Според мен днес беше специално събитие. Не съм празнувал Свети Валентин от години. Това е ден за влюбените и децата.

А той не бе нито едното, нито другото. Все пак следобед бе говорил с Иън и му бе пратил картичка. Момчето пък му бе споделило, че е изпратило картичка и на учителката си, и на момиче от класа — падал си и по двете.

Пред вратата на Крис си пожелаха лека нощ. Някога тук бе нейната трапезария и библиотека; сега бе негово жилище. Откакто той се нанесе, не бе виждала помещенията, а и нямаше причина — нали ги беше наел. Бавно се качи до спалнята си и отново се почувства самотна. Беше неизбежно: денят гнетеше, ако нямаш любим, с когото да го споделиш. Все пак Марая помогна да го прекара по-весело и тя й беше благодарна.

Франческа чу Айлийн да се връща късно вечерта. Долови, че води някого. Мислено се помоли да не възникнат усложнения. Притесняваше се от доверието и наивността, които момичето проявяваше към мъжете, открити чрез интернет. Двамата си шепнеха и се смееха, докато минаваха на пръсти край нейната врата. Видя го на следващия ден на закуска. Преди да излезе на разходка, Марая бе оставила прясно изпечени хлебчета и кроасани. Приятелят на Айлийн от предишната вечер седеше на масата и щастливо ги поглъщаше. Едва поздрави Франческа, когато тя влезе. Изглеждаше малко грубоват, но Айлийн му се усмихваше и изглеждаше щастлива. Франческа леко се раздразни, че е останал за закуска. И Крис не изглеждаше доволен, докато си наливаше от кафето, приготвено от Марая. Храненето на Чарлс Стрийт определено бе станало по-приятно, откакто се бе появила Марая.

— Вие двамата двойка ли сте? — попита гаджето на Айлийн безцеремонно.

Крис го изгледа свирепо, сипа си овесени ядки и не си даде труда да му отговори. Франческа подхвърли, че са съквартиранти, без да се впуска в повече обяснения. Под запретнатите ръкави на мъжа се виждаха няколко ярки татуировки. Косата му беше дълга и сплъстена. Съобщи, че работи в телевизия като осветител. Безсрамно опипа дупето на Айлийн, докато тя сядаше. Забелязал неодобрителното изражение на Франческа, Крис едва не прихна. Този човек очевидно никак не й се нравеше, но Айлийн изглеждаше доволна. Целуна го страстно. Казваше се Дъг. Бяха се запознали по интернет, разбира се. Изглежда, тя не знаеше друг начин и Франческа се притесняваше. Някои така попадаха на много почтени и приятни хора, но наивността на Айлийн будеше тревога.

Франческа отиде да проведе няколко телефонни разговора от стаята си, а Крис имаше среща с клиент в десет, за да предаде проекта, върху който работеше от седмици. Най-после беше готов. Беше измислил нова опаковка за известен продукт. Излезе от къщата с папката си, последван от Айлийн. Франческа тръгна към галерията в единайсет. Бе уговорила фирма да почиства два пъти седмично, а разноските си ги деляха. Докато отиваше на работа, крачейки под лекия февруарски дъжд, мислеше за Айлийн и се питаше дали отново ще видят Дъг. Надяваше се да не се случи. Намираше го за груб и далеч не онова, което Айлийн заслужаваше. Ала момичето, изглежда, се интересуваше повече от количеството на мъжете, а не от качествата им. Франческа го отдаваше на младостта и наивността й. Ако й беше по-малка сестра, би се притеснила повече, но понеже беше само наемателка, нямаше право да се меси. Пристрастеността към онлайн запознанства обаче я дразнеше. Франческа не изпитваше желание да навлиза в този напълно непознат свят. Струваше й се рисковано и се надяваше Айлийн да намали малко темпото, да бъде по-предпазлива.

Франческа подготвяше нова изложба. Цял следобед остана в галерията. Работеше по проекта от месеци. Щеше да представи двама абстракционисти и един скулптор. Смяташе, че творбите им се допълват. Важно бе така да подбере произведенията, че да не се засенчват взаимно. Единият художник рисуваше големи платна и щеше да й е трудно да ги окачи сама. Тод вече го нямаше да й помага с окачането и тя се обърна към един от „своите“ художници. За да изкарва допълнително пари, той подреждаше картини за изложби в няколко галерии; беше приятен и услужлив, но скаран с точността. Беше един от първите, които привлече, и платната му се продаваха. Работеше здраво и се отнасяше сериозно към изкуството. Този път като по чудо пристигна навреме. Франческа обясни къде иска да са окачени картините, а после няколко часа прекара на стълбата, за да нагласи осветлението. Приключиха чак след шест. И двамата бяха изморени, но доволни от резултата. Беше десет години по-млад от нея и много симпатичен.

— Къде е Тод? — попита той небрежно.

Пред някои от художниците беше споменала, че е откупила дяла на Тод, но като не го виждаха наоколо, повечето се досетиха, че я е напуснал.

— Откупих бизнеса му — отвърна Франческа със същия тон. — Сега баща ми е моят партньор. Тод пак се занимава с право.

— А двамата още ли сте заедно? — попита той през рамо, докато прибираше стълбата.

— Не — отвърна Франческа.

Въпросът я натъжи. Не знаеше защо, но изпитваше чувството, че се е провалила, като не е успяла да го задържи. Мразеше да се чувства така и се запита дали и Тод изпитва същото.

— Питах се защо не го виждам. А къщата продаде ли?

— Не, сега е моя. Имам трима наематели.

— Радвам се да го чуя — усмихна се младият художник. — От години го чакам да се махне от пътя ми. Какво ще кажеш да вечеряме заедно някога?

Гледаше я с очакване. Възхищаваше се от работоспособността на Франческа и от това, колко много разбира от занаята си. Харесваше, че е посветена изцяло на художниците си и правеше всичко по силите си, за да напредват в кариерата.

Франческа си пое дълбоко въздух, преди да отговори на поканата му.

— Няма да стане, Боб. Не обичам да смесвам работата с удоволствието. Никога не съм излизала с някого от художниците си и няма да започна сега.

Докато говореше, се стараеше да изглежда делова, но Боб беше неустрашим.

— Винаги има първи път — отбеляза той с надежда.

— Така е, но няма да стане. Благодаря все пак. Наистина не съм готова да тръгна по срещи. След пет години ми е трудно…

— Извинявай…

Изглеждаше разочарован и след няколко минути си тръгна. Франческа заключи галерията и се прибра пеша вкъщи. Валеше по-силно отколкото сутринта, което напълно хармонираше с настроението й. Мисълта за срещи с някого или да спи с друг, освен с Тод, я потискаше, макар двамата да не се бяха любили от месеци. Трудно щеше да се приспособи към нов мъж. А и още въобще не искаше никого. Изкачи стъпалата на къщата на Чарлс Стрийт 44 мокра до кости и с натежало сърце.

Качи се направо в стаята си, без да вечеря, и плака, докато заспа. Разбра, че още не е забравила Тод, и се питаше колко време ще й трябва; навярно щеше да й липсва вечно.

На сутринта Франческа се чувстваше по-добре. Влезе в кухнята усмихната. Беше рано и очакваше да е сама, но завари Марая да приготвя палачинки за Иън. Когато ги постави в чинията му, приличаха на Мики Маус — с черешка за носле и стафидки за очички. Току-що се бяха запознали. Беше събота — един от уикендите на Иън с баща му.

— Здрасти, Иън — поздрави го Франческа мило като стар приятел. — Доста готини палачинки, а?

Той кимна и се ухили. Тя се усмихна на Марая над главата му. Беше невероятно мило дете с широка, щастлива усмивка и големи, мъдри очи.

— После с Марая ще правим курабийки. Шоколадови. Някога и с мама правехме — добави той. — Но вече не правим. Тя често е болна и спи почти по цял ден. Понякога спи и когато се върна от училище.

Двете жени се спогледаха мълчаливо. Франческа се запита дали страда от някаква болест, но не искаше да пита. Предпочете да смени темата:

— И аз обичам шоколадови курабийки.

— Ела да ни помагаш — предложи Иън великодушно точно когато Крис влизаше. — Или ще ти запазя няколко, ако ще ходиш на работа.

— Много ще се радвам — увери го Франческа.

В този момент се появи Айлийн с отблъскващия Дъг, който също поиска палачинки.

Франческа бързо се намеси: Марая не е наета за готвачка. Тя е световноизвестен майстор; прави им услуга и подарък, като приготвя нещо за тях. Не е там, за да им поднася закуски.

— Сами си ги приготвяме — завърши Франческа, — с изключение на Иън.

Дъг видимо се раздразни, но сви рамене и си наля кафе. Марая погледна Франческа с благодарност. Крис, свидетел на сцената, се зарадва, че Дъг е поставен на място, защото и той не го харесваше. Беше груб, невъзпитан и ясно даваше на всички да разберат, че спи с Айлийн. Когато Иън излезе за няколко минути дори подметна, че са правили доста горещ секс предишната нощ. За изненада на другите Айлийн не се смути от приказките му. Това говореше за неуважение към нея, но тя или не го забелязваше, или нямаше нищо против.

Щастлив, Иън доизяде палачинките и възпитано благодари на Марая. После внимателно си изплакна чинията и я постави в съдомиялната. Франческа го наблюдаваше и се питаше дали сам се грижи за себе си, щом майка му е болна или спи през цялото време. Изключително добре се справяше за седемгодишно дете.

Още се въртяха из кухнята, когато на вратата се позвъни. Франческа отиде да отвори и с ужас видя майка си на прага. Беше в анцуг „Шанел“, маратонки „Диор“ и с коса, вързана на опашка. Изглеждаше красива дори без грим, но бе последният човек, когото Франческа искаше да види тази сутрин. Нямаше никакво желание да я запознава с наемателите си и после да слуша коментарите й за тях.

— Здрасти, мамо — подхвана тя предпазливо, в пълно неведение какво да предприеме. — Какво правиш тук?

Надяваше се да си тръгне, без да влиза, но се съмняваше, че ще стане така. Майка й бе прекалено упорита и любопитна.

— Изпробвам нова дерматоложка в Сохо. Била фантастична. Реших да се отбия, преди да отида при нея. Ще ме пуснеш ли да вляза?

Изглеждаше упорита. Франческа отстъпи и се почувства като провинило се дете. Знаеше, че майка й няма да одобри компанията в къщата.

— Разбира се — отвърна тя.

Сърцето й се сви. Мислеше за хората в кухнята си и подозираше, че майка й ще остане шокирана, особено от Дъг и татуировките му.

— Ухае на нещо много вкусно — констатира Талия.

В това време Франческа се чудеше дали да я качи в спалнята си с неоправеното легло, във всекидневната, където нямаше къде да се седне, защото още не бе купила диван и фотьойли, или в кухнята, където всичките й квартиранти закусваха. Никак не искаше да я запознава с тях. Ала се усети уханието на току-що извадените от фурната кроасани на Марая.

— Една от наемателките ми е известен главен готвач — обясни тя на майка си, вече тръгнала към кухнята без покана.

Макар и неохотно, Франческа я последва.

На масата Крис рисуваше със сина си. До печката Марая подреждаше кроасаните в чиния, а Дъг с разголени ръце, по които изпъкваха всичките му татуировки, се бе обвил като змия около Айлийн. Тя се хилеше, а под разтворения й халат се развяваше дълбоко изрязаната й нощница. На Франческа не й се искаше майка й да види точно тази гледка. Представи я общо, като обяви, че това е майка й. Талия стисна устни и над главите на всички се вторачи в Марая. По мнението на Талия тя бе единственият почтен човек там.

— Сигурно вие сте главната готвачка — подхвана Талия леко сепната.

Идеята, дъщеря й да живее с всички течи хора, продължаваше да я разстройва. На очи тутакси й се набиха татуировките на Дъг — и реши, че е отблъскващ.

— Да. Искате ли да закусите, госпожо Теър? — попита Марая мило.

Тя бе силно впечатлена от представителния вид на майката на Франческа. Дори и по анцуг изглеждаше сякаш е в пищна бална рокля.

— Не съм госпожа Теър, а графиня Ди Сан Джовани — поправи я незабавно Талия.

Изрече го, както покойният й съпруг я бе научил. Използваше италианското произношение на името си само в официални случаи. Сегашният не беше такъв, но това бе нейният начин да даде на всички да разберат колко по-важна е от тях. Крис я погледна над главата на Иън, преди отново да продължи да говори със сина си. Дъг целуваше Айлийн по шията, а тя се смееше неистово. Не бе величественото посрещане, което Талия очакваше. Франческа трепна вътрешно.

— Извинете, графиньо — обади се Марая любезно, без да й трепне окото. — Да ви предложа ли кроасани и кафе?

— Ще приема с голямо удоволствие — обяви Талия и се настани до Иън.

Той я погледна с интерес и отново се захвана с рисунката си.

Миг по-късно Марая постави пред нея чиния с топли кроасани и димяща чаша кафе. Франческа седна на единственото свободно място на масата точно срещу майка си и мълчаливо умираше; много й се искаше да не бе тук.

Още няколко минути сцената остана непроменена, а после всеки се захвана с нещо. Марая разчисти кухнята, Крис и Иън се качиха горе, а Дъг на излизане съобщи, че с Айлийн се връщат в леглото. Аурата на мило и симпатично съседско момиче около Айлийн бързо избледняваше. Франческа и майка й останаха в кухнята.

— Умът ми не го побира как живееш с тези хора — обяви Талия ужасено. Имаше вид на човек, който ще се разплаче всеки момент. — Защо го правиш? — продължи тя напълно игнорирайки присъствието на Марая.

— За да си плащам вноските по ипотеката. Освен това ги намирам за изключително мили — отвърна Франческа суховато.

Докато миеше чиниите, Марая се правеше, че не ги чува.

— И онзи с татуировките ли?!

— Той не живее тук. Излиза с момичето, което живее най-горе. Тя преподава на деца аутисти.

— Няма вид на такава — отсече майка й неодобрително.

Донякъде имаше право. Айлийн бе станала по-напориста, а полите й — по-къси.

— Млада е — опита се да я защити Франческа.

И тя не харесваше Дъг и не й беше приятно, че Айлийн бе слязла долу по нощница и халат. Но това беше само проява на лош вкус, а не престъпление.

— Всички се разбираме отлично — обади се Марая, докато отново пълнеше чашата на Талия. — Всички са почтени — увери я тя.

Талия я погледна.

— Вие не сте ли разстроена? — попита я Талия.

— Ни най-малко — отвърна Марая. — Тук съм много щастлива. Всички са мили млади хора. Преди няколко месеца загубих съпруга си и съм доволна да съм тук, с тях, а не сама във Вермонт.

— От какво почина? — поинтересува се Талия.

— Мозъчен тумор. Отдавна боледуваше. Накрая беше доста тежко. Ще е облекчение и радост за мен да прекарам известно време в Ню Йорк.

— В този град трудно се намират мъже — осведоми я Талия.

Франческа се шокира и засрами, но в следващия миг прихна. Майка й мислеше само за това, за това и за себе си.

— Особено след определена възраст — уточни Франческа и Марая се засмя.

Талия въобще не я притесняваше. Беше срещала хора с къде-къде по-надути маниери от нейните. Беше работила за неприятни, взискателни жени, а някои се държаха направо лошо, било от ревност към нея или просто защото не бяха добри хора.

— Не търся мъж — увери я Марая. — Не искам. Трийсет и шест години бях с най-прекрасния човек на света. Никой не може да се сравнява с него. Искам само да прекарвам добре, да си върша работата и да си намеря нови приятели.

Талия я зяпна невярващо. Марая имаше чар, беше привлекателна. Защо, за бога, не иска мъж? Реши, че вероятно лъже. Според Талия всяка жена иска мъж.

— Сигурно няма да мислите така след няколко месеца — заяви компетентно, а после похвали кафето.

— Едва ли — отвърна Марая твърдо. — Не ми трябва мъж, за да съм щастлива. Имах страхотен и това ми стига. Няма да намеря втори като него, а не бих се задоволила с нещо по-малко. Ще съм напълно удовлетворена и сама.

Думите й звучаха убедително и Талия я изгледа все едно е луда.

Франческа погледна часовника. В десет, преди да отвори, имаше среща с клиент в галерията, за да разгледат картините на спокойствие.

— Неприятно ми е да го кажа, но трябва да тръгвам, мамо.

— Добре, скъпа — отвърна Талия, без да дава признаци, че ще мръдне от стола. — Ще остана да си побъбря с Марая. Имам време до уговорения час.

Франческа се паникьоса, но Марая й кимна и се обърна към Талия:

— Графиньо, искате ли още кафе?

Изрече го така, сякаш говори на кралска особа. Талия се усмихна:

— Наричай ме Талия. Не бих искала младите да ме наричат по име, но няма причина ти да използваш титлата ми. — Беше преценила, че са равностойни и по възраст, и по статут. — Имам две от твоите готварски книги. Особено ми харесва рецептата за холандски сос. Толкова е лесна, че чак аз мога да го направя.

— Благодаря, Талия — отвърна Марая, сияеща, и й подаде нова чинния с кроасани.

— Неприятно ми е, че трябва да те изоставя, мамо — повтори Франческа, но истината бе, че повече я беше страх.

Представа нямаше какво ще надрънка на Марая, нито как ще се държи. Никак не искаше да я огорчи.

— Не говори глупости, скъпа. Ще ти звънна по-късно.

Е, поне беше престанала да се оплаква от другите наематели, а Франческа наистина трябваше да върви. Очакваше непознат клиент, изпратен с препоръка, и не искаше да закъснява.

На излизане тя хвърли последен напрегнат поглед към Марая и бързо се качи по стълбите, за да си вземе чантата. След малко вече крачеше по улицата и мислеше за майка си. В даден момент положително ще се наложи да изслуша обстоятелствени коментари за всичките си наематели, освен, евентуално, за Марая, която май й хареса.

В това време двете по-възрастни жени се опознаваха. В очите на Марая Талия изглеждаше малко смешна, но тя не го показваше. Знаеше как да подхожда към хора като графинята; беше се сблъсквала и с далеч по-неприятни.

— Представа нямаш как се тревожа за нея, особено след това налудничаво решение — доверително нареждаше Талия. — Трябваше да се омъжи за Тод, а не заедно да купуват имот. Така той щеше да й плаща солидна издръжка, а къщата щеше да е нейна и изплатена. Да живее с тези хора е лудост.

Талия очевидно бе разстроена, но Марая не загуби самообладание.

— Според мен всичко е наред. Крис е почтен, явно добре образован, а синът му е страшно сладък. Момичето горе просто е прекалено младо и малко глупаво. Току-що е завършило. Вълнува се от големия град и от срещите с мъже. Нещата ще се успокоят.

— Приятелят й прилича на човек излязъл от затвора — отбеляза Талия почти през сълзи.

През следващия час Марая не спря да я успокоява. Когато Талия тръгна към кожната си лекарка, тя вече се чувстваше значително по-добре. Усмихната, Марая се повъртя още малко из кухнята. Графиня Ди Сан Джовани се оказа голям образ. Не спираше да се чуди как Франческа може да е толкова нормална и земна с такава майка. Талия й се струваше малко вятърничава; най-много говориха за отчаяното й търсене на мъж, за когото да се омъжи. Без никакъв свян призна, че без мъж не се чувства жена. Цялата й индивидуалност зависеше от съпруга до нея. Без брак била като нищожество. Представляваше пълна противоположност на овладяната, уверена Марая, която знаеше стойността си и не разчиташе на никого, за да се идентифицира с него. Двете жени бяха различни като бялото и черното. Мнението на Франческа беше, че манията на майка й да си намери поредния съпруг, от години пропъжда мъжете от нея.

В галерията Франческа извади почти всички картини, наредени по стелажите в депото. Клиентът, когото ухажваше, искаше да купи голямо платно. Имал слабост към изгряващи художници, но се колебаеше в избора. Към каквото и да го насочеше Франческа, все не му се струваше подходящо. Бил се развел, а досега жена му подбирала картините. Сега се стремеше да проявява самостоятелност, но нямаше представа как да го направи. Беше петдесетгодишен зъболекар от Ню Джърси и до обяд на Франческа й писна от него. Очевидно не можеше да преодолее съмненията си. Накрая обеща да си помисли и да й звънне следващата седмица, ако стигне до решение. Всичко, което му показала, му харесва, но се притеснявал да не купи нещо неподходящо. Тя винаги се дразнеше на подобни клиенти.

Връчи му снимки на произведенията и информация за всички художници, от които се заинтересува, а от това той само придоби още по-угрижен вид. Най-накрая я погледна.

— Не бихте ли искали да го обсъдим по време на вечеря? — попита, явно заинтригуван от нея много повече, отколкото от изкуството, което видя.

Нищо у него не й допадаше, а и нямаше настроение.

— Съжалявам — отвърна тя с усмивка. — Не излизам с клиенти.

Оправданието звучеше убедително.

— Още нищо не съм купил от вас. Не съм клиент — възрази той находчиво.

Тя предпочиташе да беше купил нещо, отколкото да излезе с него. Питаше се дали разгледа картините само като претекст. В такъв случай пропиля и своето и нейното време.

— Не, не мога.

— Имате приятел ли? — попита той.

Поколеба се, но реши, че лъжата ще й свърши по-добра работа от истината. Особено ако успее да се отърве от него.

— Да — отвърна с невинен тон.

— Много жалко — изрази съжалението си той.

За нейно най-голямо облекчение най-накрая излезе. Тя се отпусна на стола зад бюрото, изтощена посред бял ден. Закуска с майка й и два часа с нерешителен клиент, който я покани на вечеря, й дойдоха малко в повече.

Звънна на Марая да разбере дали е оцеляла след нахлуването на Талия. Марая я увери, че е добре.

— Много приятно изкарахме двете. Определено не прилича на теб — засмя се тя.

Така или иначе стилът на Талия й допадна, независимо че й се стори разглезена и донякъде ексцентрична.

— Много се радвам да го чуя — увери я Франческа и се усмихна. — Цял живот съм се ужасявала да не заприличам на нея.

— Изключено — отсече Марая. — Хубав ден. Ще се видим довечера.

Франческа затвори и се залови с текущите въпроси. Обзе я приятното усещане, че в лицето на Марая се е сдобила с нова приятелка.