Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
44 Charles Street, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2014)
Разпознаване и корекция
egesihora (2015)

Издание:

Даниел Стрийт. Чарлс Стрийт 44

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 2013

Редактор: Валя Иванова

ISBN: 978-954-655-375-1

История

  1. — Добавяне

20.

Марая и Шарл-Едуар приеха да се грижат за Иън, когато Франческа и Крис заминат за Маями за уикенда. Тя трепетно очакваше да види изложението. Произведенията там щяха да се продадат за цяло състояние. И галеристът на баща й имаше щанд, а Хенри и Ейвъри ходеха всяка година. Франческа им бе обещала да се видят. С Крис отседнаха в „Делано“. Той много хареса хотела. Всеки асансьор бе осветен в различна светлина, а стаите бяха по дизайн на Филипе Старк. Пристигнаха при спокойно и топло време. Крис нямаше търпение да постои край басейна. Франческа искаше да отиде направо на панаира. През следващите няколко дни щяха да видят повече изкуство, отколкото мнозина виждаха за години.

Панаирът беше съсредоточен в Центъра за конференции в Маями, но имаше изложби и представяния и в Ледения палат, и в различни други зали из града. Някои от по-малките изложби бяха разположени в хотелски зали с щандове на различни галеристи. Имаше партита и събирания навсякъде — в дискотеки, хотели и ресторанти. Франческа бе получила десетки покани. Крис попадаше в света на изкуството, гмуркайки се направо в дълбокото. Вълнуваше се, че го споделя с нея, и охотно се остави в ръцете й. Но я спря, преди да излязат от хотелската стая, и следващия половин час прекараха в леглото. Хубав начин да се започне пътешествието. Взеха душ, преоблякоха се и тръгнаха.

Хванаха такси пред хотела и отидоха в Центъра за конференции. Там бяха салоните за по-млади художници и по-авангардните творци. Мечтата на Франческа бе един ден да излага в някой от по-малките салони в Маями. Канеше се да кандидатства следващата година, но не се чувстваше още напълно готова. А и вероятно щяха известно време да я оставят в списъка на чакащите. Да участваш в изложението бе въпрос на политика и зависеше кого познаваш. Разполагаше с коз в лицето на баща си, но още не го бе използвала. Щеше да го направи при крайна необходимост.

— Никога не ми е неудобно да се умилквам заради художниците си — сподели тя на Крис.

Той се засмя и двамата слязоха от таксито. Беше взела пропуск от галериста на баща си, за да влязат, и само след няколко минути вече вървяха по пътеките и се спираха пред обособените щандове, за да погледнат изкуството. Крис остана смаян от гледката: безброй утвърдени търговци продаваха забележителни произведения. Само в продължение на пет минути видя три картини на Пикасо за астрономически суми. Видя платно на Матис, на Шагал, две на Кунингс, на Полак и на баща й. Едната картина вече имаше червена точка до етикета — знак, че е откупена. Другата имаше бяла — знак, че е запазена за клиент. Човек трябваше да разполага с големи средства, за да купува на „Арт Базел“.

— Откъде идва всичко това? — попита той смаян.

Никога не бе виждал толкова изкуство през живота си, а калибърът на художниците силно го впечатли.

— Европа, Щатите, Хонконг.

Търговци от цял свят бяха пристигнали откъде ли не и излагаха. Имаше и голям брой галерии с авангардно изкуство, пълни с шокиращи произведения. Прожектираха се безброй видеоматериали. На един щанд огромна купчина пясък на пода се продаваше за сто хиляди долара, защото беше дело на известен художник.

Крис правеше коментари, докато оглеждаха, а Франческа му разказваше за някои от художниците. Изключително приятно й беше да е там с него. Останаха почти до осем часа. После взеха такси до ресторант „Леглото“. Беше поканена на събиране там. Хората седяха на дюшеци, докато се нахранеха. Всички разговори около тях се водеха за изкуство и художници, нивото на панаира тази година и високите цени, на които някои от произведенията вече бяха продадени. Франческа се срещна с доста познати и ги запозна с Крис. Прекарваше чудесно и всичко й харесваше. Той също се забавляваше. Това беше нейният свят и той го омайваше. Имаше чувството, че всички я познават.

В хотела пристигнаха към два, след като се отбиха на второ събиране, организирано от търговец в дискотека. Потанцуваха малко и се прибраха. Строполиха се на леглото в изцяло бялата си стая в „Делано“. Още спяха дълбоко, когато на следващата сутрин Иън се обади. Току-що били купили коледна елха с Марая и сега правели украсата. Щели да опекат и курабийки, за да ги закачат на дървото. Детето звучеше развълнувано. Крис се усмихна на Франческа, след като затвори. Иън беше обещал да им звънне по-късно.

— Страхотен е, нали? — попита Крис и я притегли в обятията си.

— Да — съгласи се тя. — Също като теб.

Целуна го. След няколко минути станаха. Само след час бяха отново на панаира. Останаха там целия ден. Накрая Крис помоли за милост и обяви, че не е в състояние да погледне повече нито една картина. Бяха разгледали доста неща, но тя искаше да види още. Смили се обаче и реши да прекарат един час край басейна. Той се изтегна блажено до нея с бира в ръка и изглеждаше напълно смаян.

— Боже, не се шегуват, като разправят, че това е най-големият панаир на изкуствата в света.

Изглеждаше толкова изтощен, че тя се засмя. Искаше да види още доста неща, но съзнаваше, че няма да може да обиколи всички щандове. За следващия ден си бе набелязала пет. Щяха да се върнат в Ню Йорк чак в понеделник следобед, което значеше, че ще посетят почти всичко.

В неделя Крис обяви, че е преситен от изкуство. Тя се засмя: в този момент й заприлича на Иън. Той пожела да се върне в хотела да гледа футбол. Тя се съгласи да се срещнат по-късно следобед.

Вечеряха в моден ресторант в Саут Бийч с баща й, Ейвъри и галериста му — изключително забавен човек. Крис проведе интересен разговор с него за италианското изкуство през Средновековието, което бе изучавал в училище, а после се впусна в дълъг разговор с баща й за неговото изкуство. Двамата мъже се разбираха чудесно и Ейвъри намигна на Франческа, която слушаше разговора им с едно ухо. До тук — добре. По поведението на баща си разбра, че харесва Крис, и това я зарадва.

— Много ми допада — сподели Ейвъри шепнешком, докато си тръгваха от ресторанта. — Същото важи и за баща ти.

И как иначе! Крис беше интелигентен, интересен, солиден, приятен и боготвореше всичко, което научаваше за нейния свят.

Пак се потопиха в изкуството и в неделя вечерта дори Франческа бе доволна да се прибере в хотела. Оставаха само още три изложби, които искаше да види. Крис категорично отказа да я придружи. Предпочете да се излежава край басейна. Тя не възрази. Щеше да е добре да е сама, защото имаше какво още да огледа, и хора, с които да се срещне. В понеделник сутринта отидоха с Ейвъри на няколко по-малки изложби, уредени в различни хотели.

— Наистина харесвам Крис — подметна Ейвъри, докато обикаляха залите. — Баща ти — също. Интелигентен е, забавен е и е луд по теб.

— И аз съм луда по него. Няма да вземам нови наематели, когато Марая напусне. С Крис ще делим разходите.

Ейвъри се зарадва. Спря да побъбри с приятелка от Кливланд, когато Франческа чу мобилния в чантата си да звъни. Обаждаше се Крис и звучеше паникьосан.

— Къде си? Кога най-бързо можеш да се върнеш?

— В един от малките хотели на плажа. Защо? Какво е станало?

Навсякъде около нея говореха хора и покритието в залата бе слабо, затова излезе в преддверието с надежда връзката там да е по-добра. Представа нямаше за какво говори, но никога не го бе чувала толкова изплашен.

— Ким е отвлякла Иън от училище. Той е с нея.

Звучеше сякаш всеки миг ще се разплаче.

— Боже! Как е станало?

Франческа изпадна в паника и за Иън, и за Крис; особено за Иън. Знаеха, че Ким бе излязла от затвора преди две седмици и бе в луксозна възстановителна клиника в Ню Джърси. Щеше да остане там до Коледа, но имаше право да излиза, когато поиска, и Крис бе убеден, че ще се възползва от тази привилегия. Беше предупредил Марая. Затова тя не изведе Иън през уикенда; отскочиха само да купят елхата, а после го залиса вкъщи с правенето на украса и печенето на курабийки.

— Появила се в училището сутринта и съобщила, че има право да го види. Щяла да го води на лекар за профилактична инжекция. Повярвали й. Иън, предполагам, се е зарадвал да я види, и е тръгнал с нея. От училището току-що ми се обадиха, за да съм в течение, но тя вече била изчезнала с детето. Представа нямам къде е. Идея нямам какво ще му направи или къде ще го заведе.

— Стига, тя не е толкова луда — опита се да го успокои Франческа.

— Луда е! — кресна й за пръв път Крис. — Ще убия учителите! Знаят, че не бива да е с нея без придружител. Дадох им копие от съдебното решение. Колко бързо можеш да се върнеш тук? Къде си? В един часа има полет до Ню Йорк. Искам да го хвана.

— Не съм сигурна точно къде се намирам. На поредната изложба сме.

— Ще ти опаковам нещата. Ще се срещнем на летището. Компанията е „Юнайтед еърлайнс“.

Франческа отиде да каже на Ейвъри какво е станало. Ейвъри се притесни също като нея.

— Мислиш ли, че всичко ще е наред? Тя не би го наранила, нали?

— Не вярвам. Поне не би го направила нарочно. По-вероятно е да нарани себе си, като направи някоя глупост. Възможно е просто да иска да изплаши Крис или да му покаже, че е в състояние да прави каквото поиска. Доста е нестабилна.

Припомни си всички ужаси, които бе чула по време на делото за попечителство. Но Иън бе вече осемгодишен. Беше изобретателен и умееше да се грижи за себе си по-добре отколкото връстниците си. Налагаше му се, когато бе с майка си.

Франческа целуна бързо Ейвъри за довиждане, изтича навън и хвана такси. Помоли да я откара на летището. Беше по маратонки, джинси и тениска, но бе готова да се качи на самолета и по бански, за да е до Крис. Той не беше на себе си, когато го откри на летището. Току-що бе предал багажа и държеше палтото й.

— Може да го е завела в апартамента си — предположи тя. — Обади се на полицията.

— Вече им звъннах — отвърна той напрегнато. Нервите му очевидно бяха обтегнати докрай. — Не разбирам защо Иън е тръгнал с нея. Говорихме и знаеше, че не бива да са насаме.

— Тя му е майка — напомни му Франческа.

Хукнаха към залата за техния полет. Едва успяха да пристигнат навреме. Всички други пътници се бяха качили.

— Не вдига мобилния си. Полицията я издирва. Съобщих им, че според мен Иън е в опасност. Тази жена е луда.

Качиха се на самолета и заеха местата си. Крис почти не проговори по време на полета. Това бяха най-дългите три часа в живота й; наблюдаваше го и съзнаваше, че вътрешно той умира. Беше истински ужасен какво ще стане със сина му. След известно време Франческа се отказа да му говори; само му държеше ръката. Крис изпи две уискита едно след друго. После задряма. Нищо не можеха да предприемат, преди да кацнат.

Взеха такси от летището. Марая ги чакаше вкъщи. Вината не беше нейна, но се чувстваше ужасно. Крис се бе обадил на полицията още при кацането, но те още не разполагаха с информация. Бяха ходили до апартамента й, ала не я бяха заварили там. Човекът, който управляваше асансьора, и портиерът не я бяха виждали, откакто бе излязла от затвора и заминала за клиниката. Крис седеше в кухнята на Чарлс Стрийт, стискаше главата си с ръце и се опитваше да отгатне къде ли е. Къде би го завела тя? Изведнъж му хрумна нещо. Погледна двете жени с поглед на побъркан.

— Ако не е някъде да купува дрога или мъртва в някой пасаж, тогава е в бара в Уест Сайд, където често го водеше. Имат игри и флипери и на него му харесва. Освен това е близо до пласьора й.

Беше съобщил на полицията адреса на пласьора й, или поне на последния, който му бе известен.

Крис изхвърча, преди да успеят да го спрат. Франческа го последва веднага. Дори не успя да си вземе палтото.

— Върни се вътре — нареди той. — Ще ти звънна, ако го намеря.

Изглеждаше съвсем объркан и изплашен, докато спираше таксито.

— Искам да дойда с теб — настоя тя.

Той се поколеба, но накрая отвори вратата. Не желаеше да я прави свидетел на предстоящата грозна гледка, но и тя обичате Иън и вече бе част от живота му. Той влезе, а тя го последва. Крис подаде адреса и обясни, че бързат. Шофьорът се справи добре и след десетина минути пристигнаха. Отвън барът изглеждаше неприветлив и Франческа щеше да се изплаши, ако беше сама. Крис отвори вратата и влязоха. Вътре беше доста тъмно. Проблясваха само светлините на игралните машини, които за миг ги заслепиха. Барманът бършеше плота; наоколо кръжаха две сервитьорки със силен грим, къси униформи и мрежести чорапи. Двама мъже играеха на автоматите. В следващия миг го видяха в задния ъгъл. Играеше на флипера: дребна фигурка, застанала пред голямата машина. До него, положила глава на масата, седеше жена. Приличаше на заспала. След секунди момчето се озова в прегръдките на Крис; вдигна го и го изгледа изпитателно. По лицето на Крис се стичаха сълзи, но той не го осъзнаваше. Франческа също плачеше от облекчение. Очите на Иън бяха широко отворени.

— Добре ли си? — попита Крис.

— Да — кимна Иън. Говореше шепнешком в обятията на баща си. — На нея й е лошо.

Означаваше, че току-що се е дрогирала. Наистина имаше вид на болна. Гледката не беше нова нито за Крис, нито за Иън.

— Ще се погрижа — процеди Крис през зъби и подаде Иън на Франческа. Кимбърли не помръдваше.

— Отведи го вкъщи.

Франческа кимна. Иън я хвана за ръката и двамата излязоха. Крис побутна по рамото бившата си съпруга. Тя не реагира и той се запита дали не е взела свръхдоза, докато Иън е играел на флипера. Опита се да провери дали вената на врата й пулсира. В този момент Ким простена, а после повърна върху масата. Лицето й остана потопено в мръсотията. Една от сервитьорките забеляза какво се бе случило, и дойде с пешкир. Крис хвана Ким за косата и дръпна главата й назад. Тя отвори очи, а по лицето й се стичаше повърнато. В този момент той я ненавиждаше, но независимо от това я почисти. Хероинът винаги й действаше така, особено ако не го бе вземала от известно време, а последните две седмици тя бе прекарала в клиниката. Лесно можеше да прекали с дозата, след като известно време е била „чиста“.

— О… Здрасти… — смотолеви тя. — Къде е Иън?

— Отиде си вкъщи. — После, без дори да осъзнава, че го прави, той обгърна шията й с пръсти и силно стисна. Очите й се разшириха, но бе прекалено надрусана, за да се уплаши. Просто беше объркана. — Ако пак го направиш… Ако го докоснеш, вземеш или отведеш някъде… или го видиш в отсъствието на придружител… кълна се, Ким, ще те убия! — Докато стоеше и я душеше, за миг му се прииска да стигне докрай. За един налудничав, неконтролируем момент искаше да скърши врата й. Целият се разтрепери и я пусна. — Никога вече да не си посмяла да го вземеш сама и да го водиш на такива места. — Без дума повече я изправи на крака и я извлече навън, на слънчевата светлина. Тя отново повърна, но после изглеждаше малко по-добре.

— Мразя те — обяви той, когато тя го погледна. — Ненавиждам те за всичко, което направи е живота ни. Не мога да понасям, че му причиняваш това. Той не го заслужава.

Най-лошото бе, че Крис ненавиждаше и себе си и в какво се превръща, когато е близо до нея. Тя бе отрова, която го изпълваше с бяс. За миг в бара му се искаше да я убие. Никой не му въздействаше така, както тя, а не го заслужаваше. Почти се задави от стона, надигнал се в гърлото му. Подкрепи я с една ръка, а с другата махна на такси. До тях спря свободна кола. Отвори вратата и я бутна вътре. Вонеше на повърнато също като него. Беше на трийсет и две години и някога бе красива жена, но сега от това не бе останало и следа.

Крис даде на шофьора четирийсет долара и адреса на баща й. Погледна Ким с отвращение.

— Иди при баща си. Той ще се погрижи за теб. И не се приближавай до Иън, ако не си чиста.

— Благодаря — промълви тя, опитвайки се да го погледне.

Облегна глава върху седалката и затвори очи. Крис затръшна вратата на колата. Целият трепереше, докато таксито потегляше. За малко да я убие. Искаше му се да го бе направил, което го ужасяваше. Вървя няколко преки, преди да спре такси. Даде адреса. Докато пътуваше, мълчаливо се взираше през прозореца. Съзнаваше, че неговият живот и животът на Иън щяха да бъдат съсипани, ако беше изгубил контрол и я бе убил. Никога повече не искаше да я вижда. Тя бе най-лошото нещо, което му се бе случило през живота; а Иън — най-прекрасното. На път за вкъщи се опита да мисли само за последното.