Даниел Стийл
Чарлс стрийт 44 (22)

22.

Последната седмица на Марая в Ню Йорк беше претоварена и хаотична. Франческа й помогна да стегне багажа. Сортираха вещи и ги разпращаха на различни места: в Париж, във Вермонт. Остави голяма част от кухненската си посуда на Франческа, а друга — изхвърли.

— Невероятно е какво можеш да натрупаш в студио за една година — смая се Марая, докато се оглеждаше наоколо.

Навсякъде имаше кашони и купчини предмети, предназначени за благотворителност. Приготвяха багажа дни наред. Майката на Франческа дойде да се сбогува. След два дни щеше да лети за Цюрих, на път за Гстаад.

— Ще ти се обадя следващия път, когато съм в Париж — обеща тя. — Не ме кани на сватбата, ако ще се жениш за Шарл-Едуар — предупреди я шеговито.

— Ще ревнувам.

Мъжът с яхтата, когото срещна в Сан Франциско около Деня на благодарността, не бе захапал въдицата. Продължаваше да търси Съпруг номер шест. Очевидно нямаше да е Шарл-Едуар. Марая бе неговият тип, не Талия.

— Не сме се разбързали — увери я Марая.

Тя подари една от готварските си книги на Талия, която се бе оплакала, че не можела да я намери, защото тиражът се бил изчерпал. Талия й благодари и се усмихна. После попита:

— Какво става с Франческа и Крис?

— Изглеждат доста щастливи. Още са едва в началото. Според мен им е нужно време, за да си изяснят чувствата. Той е преживял истински кошмар с бившата си съпруга, а тя е извънредно предпазлива, както ти е известно.

Марая наля по чаша чай. На Талия щеше да й липсва. Тя бе единственият й източник на информация за живота на дъщеря й. Франческа никога нищо не й казваше.

Известно време бъбриха за Париж. После Талия се изправи и я прегърна.

— Грижи се добре за себе си — поръча тя. — Ще ми липсваш и не само за да ме държиш в течение какво става с Франческа.

Марая се бе превърнала в скъпа приятелка за всички и Талия се радваше за нея. Заслужаваше цялото щастие, което бе открила с Шарл-Едуар. Носеше радост на хората и беше приятно и тя да получи същото в замяна. Двете жени се договориха да поддържат връзка.

Талия остави коледни подаръци за Франческа, Крис и Иън и обеща на дъщеря си да й звънне от Гстаад. Тръгваше за Европа един ден преди Марая и дотогава щеше да е твърде заета.

Ейвъри също се отби да каже „довиждане“. И тя остави коледни подаръци. Подаръкът за Франческа беше огромен и човек лесно се досещаше какъв бе: картина на баща й, за да замести една от продадените.

Тя остана очарована и помоли Крис да й помогне да я окачи на стената във всекидневната; свали картината на художник, когото вече не представляваше, а и без това не харесваше. Крис също бе възхитен. Бяха разказали на Марая и Шарл-Едуар всичко за Панаира на изкуствата в Маями и Крис бе признал, че е силно впечатлен.

— Никога през живота си не бях виждал толкова много изкуство на едно място.

Марая сподели, че винаги е мечтала да отиде на панаира в Базел през юни. Вероятно сега, щом ще живее в Париж, ще отскочи. Толкова много неща искаше да направи. Беше й тъжно, че ги напуска, но и се вълнуваше от бъдещето. Планираха да прекарат Коледа в Куршевал при приятели на Шарл-Едуар. Марая нямаше търпение да посети някои от новите ресторанти в луксозния ски курорт. Предстоеше й много по-вълнуващ и бурен живот от този през последната година на Чарлс Стрийт или във Вермонт преди това. Шарл-Едуар доста сновеше из Европа. Щеше да я заведе в Прага и Будапеща.

Най-после дойде денят на отпътуването. Оказа се трудно и мъчително: двете жени се разплакаха. Марая едва пусна Иън от обятията си. Най-накрая Шарл-Едуар нежно я поведе към вратата, където ги чакаше кола да ги откара на летището. Обеща да пише имейли на Франческа.

— Грижи се за себе си — прошепна Марая.

Франческа се давеше от сълзи и й трябваше време, преди да успее да промълви:

— Толкова много ще ми липсваш.

Имаше чувството, че преживява огромна загуба; Иън също изглеждаше доста натъжен.

— Ще се видим следващото лято, а преди това ще се чуваме постоянно — обеща Марая и се наведе да целуне момчето още веднъж.

Крис подкрепяше Франческа през кръста и държеше Иън за ръката, докато колата потегляше. Най-накрая и тримата влязоха вътре. От сега нататък къщата щеше да е страшно тиха. Франческа се радваше, че след няколко дни заминават за Бостън, за да прекарат Коледа със семейството на Крис. Още се притесняваше от предстоящата среща, но щеше да е по-добре, отколкото да стои сама в къщата, която сега — без Марая и Шарл-Едуар — изглеждаше огромна.

— Имам чувството, че кухнята ни току-що загуби петте си звезди — усмихна се Крис тъжно.

— Какво искате за вечеря? Пица или китайска храна за вкъщи? — попита Франческа. Крис се засмя, а Иън избра китайска храна. — Мисля, че загазихме — продължи тя. — Един от нас трябва да се научи да готви.

Но всъщност Марая я бе посветила в някои от малките си тайни, ако Франческа имаше време да им се отдаде. Иън, от своя страна, бе станал майстор в печенето на всякакъв вид курабийки. Шарл-Едуар бе оставил на Крис кутия от любимите му кубински пури. Но всички тези съкровища не можеха да заместят хората, които изгубиха. Настъпилата промяна беше огромна. Къщата стана някак самотна и тъжна без тях. Наистина щеше да е облекчение да отлетят за Бостън, а Иън нямаше търпение да види братовчедите си. Франческа се плашеше. Крис подмяташе отделни неща за семейството си, които й звучаха като предупреждения: „консервативни“, „надути“, „религиозни“, „от старата школа“… Всичко това й звучеше опасно.

— Ами ако родителите ти ме намразят? — тревожеше се тя в леглото, вечерта преди да отпътуват.

— Тогава няма повече да се виждам с тях — отсече. — Забрави ли за кого бях женен? Нея никога няма да я надминеш. Майка ми е прекалено сериозна, но баща ми е добър човек. Няма начин да не те харесат — успокояваше я той.

— Как е Ким впрочем? — попита тя предпазливо. — Чу ли се с баща й?

— Адвокатът ми каза, че отново е в клиника. Няма да се задържи дълго. Винаги напуска.

Той бе загубил надежда. След жалбата му за отвличането на Иън от училище, съдът разпореди строги мерки, за да не се повтори. Крис бе убеден, че няма да го направи отново. Нищо не бе пратила на Иън за Коледа. Винаги забравяше, както и рождения му ден. В живота й нямаше място за празници. Беше прекалено заета или да си купува дрога, или да се опитва да се откаже. Само това запълваше цялото й време; пристрастеността й се бе превърнала в център на живота й.

Талия бе избрала сладко кожено яке за Иън. Той страшно много го хареса. Франческа се трогна, че майка й си е дала този труд. За Крис бе купила сребърна писалка, а за нея — вечерна чанта, която едва ли щеше да носи често, но беше красива. Ейвъри и баща й бяха взели на Иън комплект моливи, пастели и бои за рисуване. Той и на тях много се зарадва. Новооткритите му баба и дядо се бяха справили добре. Франческа много харесваше картината от баща си и всеки ден минаваше през всекидневната, за да я види.

Щеше да превърне студиото на Марая в кабинет за Крис, щом се върнат от Бостън. Щяха да се разпростират из цялата къща. Отново започваше да я чувства като своя; не се налагаше да освобождава пространства за наематели. Иън очевидно се чувстваше по същия начин: остави куп играчки в кухнята и обичаше да гледа телевизия с баща си в спалнята на Франческа вечер, както и да се промъква в леглото при тях в неделя сутрин. Крис и Иън се бяха върнали у дома.