Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
44 Charles Street, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2014)
Разпознаване и корекция
egesihora (2015)

Издание:

Даниел Стрийт. Чарлс Стрийт 44

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 2013

Редактор: Валя Иванова

ISBN: 978-954-655-375-1

История

  1. — Добавяне

16.

В понеделник сутринта дойде водопроводчик, оправи тръбата и подсуши кухнята. Всичко беше както преди. Поправката струва на Франческа две хиляди долара. Дойде й малко в повече, но нямаше избор.

Във вторник, когато Крис изведе Франческа на вечеря, Марая и Шарл-Едуар останаха да гледат Иън. Наложи се тя да каже на Марая за какво става дума, защото иначе не звучеше логично.

— Като на истинска среща? — смая се Марая.

Не бе доловила ни най-малък признак на близост между тях, макар да обичаше много и двамата и да й бе лесно да си ги представи заедно.

— Да, като на среща — призна Франческа смутена. Чувстваше се неловко да го обсъжда с някого. Смяташе, че е приключила със срещите. Не бе излизала от близо година. — Поне той каза така, но не го споменавай пред никого.

— Че на кого да го съобщя? — учуди се Марая. — На вестниците ли искаш да звънна?

Засмя се; Франческа изглеждаше сломена и объркана.

— Не знам… На Иън, майка ми, Шарл-Едуар… Не искам да правя от мухата слон. Просто излизаме на вечеря.

Да, на вечеря, но с Крис, в ресторант и той бе споменал „ухажване“; освен това я целуна няколко пъти.

— Ще излезе ли нещо, как мислиш? — попита Марая.

— Може би… Не знам… Или нищо няма да се получи… Или не бива… И двамата сме прекалено напарени и се страхуваме.

— Ами ако все пак излезе нещо?

— Тогава става още по-страшно — отвърна Франческа съвсем паникьосана.

— И при мен беше така с Шарл-Едуар. Страшничко е да се впуснеш във връзка на каквато и да е възраст. Колкото си по-зрял, толкова по-оформен е начинът ти на живот и ти е по-трудно да сглобиш пъзела.

— Как върви между вас? — попита Франческа.

Напоследък Марая сияеше също като него.

— Фантастично. Като изключим покойния ми съпруг, той е най-прелестният мъж, когото съм срещала. Изключително щастлива жена съм, щом получавам двама прекрасни мъже в един живот. Вероятно е повече, отколкото заслужавам, но много ми харесва — сподели тя свенливо.

— Заслужаваш го — прецени Франческа. — Само не го казвай на майка ми. От друга страна, тя пет пъти си взе от „бюфета на живота“. Защо и ти да не вземеш втора порция?

Франческа много се радваше за Марая.

— Да ти дам един съвет по отношение на Крис. Не гради планове, не очаквай да е някой друг, а не себе си. И ти не се прави на каквато не си. Дръж се естествено и се забавлявай. — Съветът звучеше разумно. — И не се тревожете за Иън. Готова съм да го гледам винаги. И Шарл-Едуар много го обича. Когато Крис те извежда, ние ще се грижим за него. Ще правим курабийки и какво ли не. Приятна вечер — пожела й Марая, докато Франческа се качваше горе да се преоблече.

За пръв път от месеци тя си взе дълга вана, избръсна си краката. Още не знаеше дали ще е с рокля, или с панталон, но това бе някакъв знак.

— Добре завърнала се в живота — поздрави се тя във ваната, а после се разсмя.

 

 

— Какво им каза? — попита Крис, когато входната врата се затвори зад гърба им.

Беше облякла черна кожена пола, червен пуловер и обувки с висок ток. Чувстваше се малко като майка си и се притесняваше дали не се е престарала. Не искаше да изглежда, сякаш си е дала прекалено много труд. Дори не помнеше как се облича човек за среща. Излизанията й напоследък се брояха на пръсти. Само знаеше, че когато си с някого, на когото държиш, трябва да изглеждаш привлекателно и секси. Представа нямаше дали го е постигнала. Но той й се усмихна с възхищение, когато тя слезе по стълбите и почука на вратата, за да каже, че е готова. Иън вече бе по пижама с още влажна от банята коса. Обяви, че изглежда яко.

— Яко ли? — не разбра тя.

— Яко значи готино — преведе Крис. — Само че е по-младежко.

— О… Благодаря, Иън. И ти изглеждаш яко.

С Крис тръгнаха. Иън изчака да чуе захлопването на вратата. Предстоеше му среща е Марая и Шарл-Едуар в кухнята, за да пекат курабийки.

— Какво каза на Марая и Шарл-Едуар? — попита Крис повторно, защото тя не му отговори.

— Обясних, че никак не ти харесва храната им и копнееш да излезеш да хапнеш нещо прилично.

С двама от най-добрите главни готвачи на света, които постоянно се надпреварваха да им готвят, наистина нямаше причина да се хранят навън. Ала сега не храната бе важната, а промяната на обстановката; нали беше среща?

— Много забавно — заяви той, като отлично съзнаваше, че не е казала нищо подобно.

— Обясних на Марая, че си ме поканил на вечеря.

— Тя как го прие?

Беше любопитен каква ще е реакцията, ако започнат да излизат редовно. Иън вече обяви, че е забавно и се смя от сърце, като гледаше как старателно се облича баща му.

— Според нея идеята е хубава. Същото смятам и аз.

Наистина й допадаше все повече, макар през последните два дни да бе ужасена и да си представяше всевъзможни нещастия, които биха ги сполетели, ако се обвържат. Независимо от това не се паникьоса и не отложи срещата.

— И на мен идеята ми допада — призна той.

Изглеждаше доволен от себе си, докато вървяха към „Да Силвано“. Избра го, защото и двамата харесваха ресторанта, а и се притесняваше, че ако я заведе на по-луксозно място, ще я притесни. Искаше да прекарат добре и да се забавляват. Тя вече го правеше. Приятно й бе да се чувства отново като момиче, да е на среща, с пола и мъж до себе си. Леле!

Салонният управител ги настани на хубава маса вътре, защото навън беше леко хладно. Есента бе настъпила и идеше зимата. Крис беше по джинси, бяла риза и сако от рипсено кадифе. Изглеждаше привлекателно. Беше се обръснал, преди да излязат. Това й харесваше. Не обичаше мъже с набола брада. Макар и модно, й се струваше нехигиенично. Крис изглеждаше безупречно. Двамата бяха приятна двойка.

Избраха си спагети и салата, а Крис поръча и бутилка калифорнийско вино. Още преди да им сервират, те вече се смееха и бъбреха: колко глупаво се чувстват да са така издокарани, да са заедно на среща, обсъждаха спуканата тръба отпреди няколко дни, какво е казал Шарл-Едуар… Когато по-късно се замисли, Франческа си даде сметка, че дори не помни темите, но прекараха добре; изключително добре. Приятно бе да излязат от къщата, да се откъснат от работата, а дори и от Иън, и да са двама възрастни, които вечерят заедно. Получи се страхотно.

Не бързаха да приключат с десерта и да изпият кафето. Тръгнаха си от ресторанта последни. Бавно се прибраха вкъщи. Всички вече си бяха легнали. Иън спеше дълбоко на горното легло.

— Прекарах чудесно — увери я Крис.

Целуна я на площадката пред стаята й. Беше я изпратил до вратата като истински кавалер.

— И аз — прошепна тя.

Отново я целуна.

— Не знам защо не ни хрумна преди шест или девет месеца — усмихна й се той. — Изгубихме много време.

— Не сме. Не бяхме готови.

Сега вече се познаваха; така определено беше по-добре.

Крис кимна и отново я целуна. Прегръщаха се и той никак не искаше да я пусне. Най-накрая тя влезе в стаята си, а той в своята. Франческа огледа спалнята си широко усмихната. Първата среща мина отлично.

 

 

Франческа и Крис се опитваха да се държат, сякаш нищо не се бе случило, но бе очевидно, че не е така. Марая се усмихваше всеки път, когато ги видеше заедно, а Шарл-Едуар се ухили и потупа Крис по рамото след срещата във вторник.

На следващия ден на закуска им беше трудно да са заедно и да се държат по обичайния досега начин. Крис постоянно й се усмихваше, а Франческа се изчервяваше свенливо. Идеше му да я целуне, но се въздържаше. Не искаше да се наложи да обяснява на Иън какво става. Синът му обаче не беше глупак. Хилеше се дяволито, видеше ли ги заедно.

В петък Крис я изведе отново. Този път отидоха на мексикански ресторант, а после — на кино. В събота сутринта Иън ги погледна и се разсмя неудържимо. Ядеше любимите си палачинки Мики Маус и бекон. Марая му ги приготви, защото никога не му омръзваха и си ги искаше отново и отново. После тя и Шарл-Едуар заминаха за Вермонт. Връзката им течеше добре и двамата изглеждаха щастливи. Същото важеше за Крис и Франческа. Оказа се заразно.

— Целуна ли я вече? — попита Иън баща си, когато Франческа се качи до стаята си, за да донесе на Крис книга, която беше прочела през лятото, и очакваше и на него да му хареса.

— За какво говориш? — отвърна Крис с невинно изражение, но Иън не се хвана.

— Когато изведеш момиче на вечеря, трябва да го целунеш. Всеки го знае. Ти я води два пъти. Ако не я целунеш, ще те вземе за гей.

— Това пък откъде го измисли? — шокира се Крис.

— Един петокласник ми го обясни. Означавало, че си педал и не харесваш момичетата.

— Не наричай никого така, защото сигурно ще си изпросиш боя — предупреди го баща му.

— Добре. Е, целуна ли я?

— Не е твоя работа.

— Напротив. Тя е и моя приятелка. Бих я целунал, ако я изведа на вечеря.

— Драго ми е да го чуя — усмихна се Крис.

Франческа влезе в кухнята и му подаде книгата.

Сподели, че страшно й е харесала и смята, че и на него ще му допадне. Беше добре написан трилър от нов автор.

— За какво си говорехте? — попита тя, след като си наля кафе и седна при тях на масата.

— Питах го дали вече те е целунал, но не ми казва — отвърна Иън, довършвайки палачинката си. После я погледна право в очите. — Е, направи ли го?

Тя едва не се задави. Не знаеше какво да отговори. Най-накрая попита:

— Това би ли те разстроило?

— Не, разбира се — засмя се Иън. — Обичам те, Франческа. Мен ако питаш, и татко те обича. Просто го е страх да го каже или да предприеме нещо. Обясних му, че ако не го е направил, е гей.

Франческа се ококори; не бе очаквала да чуе подобна формулировка. Успя да смотолеви:

— Не мисля, че е гей — и усърдно се захвана с кафето. Погледна към Крис за подкрепа. Той обаче не й подсказа нищо. Тогава се обърна право към Иън:

— Да, целуна ме.

— Значи не е гей! — отсече Иън.

— Нали нямаш нищо против? — продължи Франческа да разпитва.

Радваше се, че Шарл-Едуар и Марая ги няма. Не беше тема за общ разговор.

— Нямам, естествено — увери я Иън. — Положението ми допада. Ти си наша приятелка.

— Така е, но не искам да предприема нещо, което би те разстроило. Държа изключително много и на двама ви и не искам да оплескам нещата.

— Както прави мама ли? — попита момчето.

Навлизаха в дълбоки води.

— Не говоря за майка ти, Иън. Това са взаимоотношения между нея и баща ти. Аз просто не искам да разстройвам теб или него, нито да ви разочаровам по някакъв начин.

— Няма — уверено отвърна момчето. Вярваше й безрезервно. — Какво ще правим днес? — смени той темата, след като разбра, че са се целунали.

Скочи от стола и се качи да гледа телевизия. Пожела да отиде в Сентрал парк, след като обядват.

— Е, не беше кой знае колко трудно — въздъхна тя с облекчение, когато Иън излезе от кухнята. — Притеснявах се как ще го приеме.

Крис я гледаше усмихнат.

— Добре го прие — промълви той.

Наведе се и я целуна нежно. После седна на стола до нея, обгърна я с ръце и я целуна страстно. В този момент Иън влезе. Дори не го видяха, докато не се откъснаха, за да си поемат въздух. Стоеше насреща им и се смееше.

— Браво, татко — поздрави той щастливо и отново и излезе, този път с пакет оризови сладки, които да яде, докато гледа телевизия.

— Прекалено много говорят за секс в училище — смънка Крис леко смутен.

Разчистиха кухнята и тръгнаха да търсят ресторант за обяд, преди да отидат в Сентрал парк. Обиколиха езерцето, разходиха се из зоологическата градина, купиха си сладолед, играха на гоненица и ритаха топка. Чувстваха се като семейство. Когато се прибраха вкъщи надвечер и тримата бяха щастливи. Бяха взели нови дивидита. Крис я покани в тяхната стая да ги гледат. Тя прие. Седна на дивана до него, а Иън се разположи на пода. Франческа не се бе чувствала така щастлива от години. И най-важното: Иън одобряваше връзката им.