Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
44 Charles Street, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2014)
Разпознаване и корекция
egesihora (2015)

Издание:

Даниел Стрийт. Чарлс Стрийт 44

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 2013

Редактор: Валя Иванова

ISBN: 978-954-655-375-1

История

  1. — Добавяне

17.

В деня, когато щеше да се гледа делото за постоянното попечителство, Крис стана в шест. Марая предложи тя да заведе Иън на училище. Хлапето се досещаше, че става нещо, но не беше сигурно какво точно. Съзнаваше, че е от поредните явявания в съда, заради които баща му обличаше костюм. Крис не желаеше да се впуска в подробности пред него; нищо нямаше да се промени. Каквото и да се случеше днес в съда, засега Иън щеше да остане при него, затова Крис не желаеше да го тревожи. Ким продължаваше да лежи в затвора. Все още я смятаха за наркоман и скоро нямаше да я освободят. Единствената разлика след днешното дело би била, че ако Крис спечели, на Иън никога повече нямаше да му се налага да живее с нея. Щеше да я посещава, но на Крис вече нямаше да му се обаждат от полицията, когато тя вземе свръхдоза или си среже вените, а на Иън да му се налага да ги притиска, докато дойдат парамедиците; нямаше да го прибира от кабинетите за невръстни престъпници след арестите на Ким. Не искаше Иън никога вече да преживява подобен стрес. И щеше да настоява при срещите на детето с майка му, винаги да има придружител.

Франческа предложи да отиде с него в съда, но той прецени, че ще е прекалено тежко за нея.

— Извинявай — подхвана тя, след като Иън тръгна за училище, — да ти приличам на беззащитна госпожичка? Знам какво е да си пристрастен, знам през какво е минал Иън. Помня как изхвърча през вратата, когато тя взе свръхдоза и ти трябваше да го прибереш. Знам също, че е обвинена в убийство и вероятно дълго ще остане в затвора. Защо да не бъда с теб за подкрепа?

— Ами ако изгубя? — притесняваше се той.

— Още една причина да съм до теб. Ако случайно загубиш — продължи тя решително, — отново ще опитаме. Но няма да загубиш, Крис. На нея не може да се разчита.

— Баща й има огромно влияние.

— Твоят също. Имаш роднинска връзка с двама президенти, за бога! И не говоря за Бенджамин Франклин и Томас Джеферсън, а за съвсем скорошни. Това не е без значение.

— Семейството ми избягва да се замесва в публични скандали. Обичат Иън, ала смятат, че не биваше да се женя за нея. Тогава не взимаше хероин, но вече бе развалина. Надявах се да успея да я събера и да я превърна в принцеса. Не се получи нищо. Тя винаги е била пропаднала. Родителите ми смятат, че ни посрамва и се дистанцират от цялата ситуация. Дори не ги е грижа как се отразява това на сина ми. Просто си затварят очите. Не желаят да имат нищо общо. Бащата на Кимбърли е готов да лъже, мами, краде и убива, та тя да не страда от последствията на поведението си. Това е една от причините никога да не се отърси от порока си. Никога не й се е налагало. Той винаги оправя всички каши, в които тя се забърква. Така тя не разбра какво означава да си плати цената. Всички други около Ким правят това вместо нея. Дори синът ни.

— Разрешаваш ли да дойда? — попита тя повторно.

Крис кимна и тя го целуна. Връзката им вървеше добре. Бяха минали само няколко седмици, но прекарваха хубаво и той я изведе няколко пъти на вечеря. Двамата още не бяха спали заедно, но и не бързаха. Напредваха предпазливо, а и той се притесняваше от изхода на предстоящото дело. Щеше да се почувства доста по-добре, когато мине, особено ако спечели. Но както каза Франческа току-що: ако сега загуби, ще направи нов опит.

Взеха такси до съда на Лафает Стрийт. Пристигнаха точно в десет часа. Адвокатът на Крис чакаше. Понеже се намираше в затвора, Ким не присъстваше, но нейният адвокат беше там — изключително неприятна жена, която Крис ненавиждаше от няколко години. Интересуваше се единствено от защитата на клиентката си, а не какво ще се случи със сина им.

Адвокатът на Крис бе сериозен на вид мъж в костюм и с очила. Подаде ръка на Франческа, когато се запознаха. Тя веднага изпита симпатия и доверие към него. И не хареса адвокатката на бившата съпруга. Изглеждаше злобна и наблюдаваше Крис мрачно.

Влязоха в съда едновременно и заеха местата си. Франческа седна точно зад Крис и докосна рамото му за кураж. Секунди по-късно влезе съдията и разсилният призова за ред в залата. Обявиха заседанието за открито. Ако не се брояха Франческа и адвокатът, Крис беше сам. От страна на Ким присъстваха адвокатката й и баща й. Всички знаеха, че е в залата и кой е той. Трудно оставаше незабележим. Всяка година се появяваше на първа страница на „Тайм“ и „Нюзуик“ и доста често — във вестниците. Съдията също щеше да го разпознае. Присъствието му целеше да всее мълчалив страх и посланието едва ли щеше да бъде пропуснато. Дъщеря му разполагаше с пълната му подкрепа, което не беше никак малко.

Представиха двете страни по делото. Изтъкна се огромната посветеност на Ким като майка, обичта към сина й, колко бе добра и намерението й веднага, щом излезе от затвора, да влезе в клиника за лечение, защото иска да е чиста за сина си. Адвокатката на Ким се обърна към съдията и с най-искрения поглед, който Франческа бе виждала някога, обяви че няма нищо на света, което Ким да не е готова да направи за сина си, и дори би се заклела лично пред съдията, че детето няма да бъде излагано повече на опасности, затова общото попечителство трябвало да остане в сила. По никой начин момченцето не бивало да бъде лишено от майка си, когато тя излезе на свобода, нито да се чувства изоставено от нея, ако Крис й отнеме попечителството. Наблегна, че ако дадат попечителството над Иън само на Крис, това няма да е в интерес на детето и следователно е най-добре то да остане общо. Прибягна до всичко, освен музика на орган и хор, за да убеди съдията. Той седеше с каменно изражение, изслуша всичките й доводи и Франческа забеляза, че често-често поглежда към бащата на Ким. Знаеше, че и Крис го е забелязал. Именно такова поведение очакваше той: влиятелни хора да дърпат всевъзможни конци пък било то само и с мълчаливото си присъствие и вторачване в съдията. Това също говореше за намерението на семейството на Ким в никакъв случай да не загуби делото. Посланието бе повече от ясно и Крис се опасяваше, че ще убедят съдията да запази съществуващото досега общо попечителство. Това беше най-големият му страх. Никой не се интересуваше кое бе най-доброто за Иън.

Адвокатът на Крис взе думата и отначало Франческа се притесни. Изглеждаше изключително суховат и безпристрастен особено в сравнение с адвокатката на Ким, която дърпаше всички емоционални струни, без да се колебае. Стана обаче ясно, че частен детектив е работил в полза на Крис и е изровил неизвестна дотогава информация. Във встъпителното си слово адвокатът обясни, че клиентът му не желае да откъсва детето от майката и одобрява всякакви срещи, когато Ким е в състояние да ги осъществи, но в присъствието на придружител, за негова безопасност и за да се осигури здравословна жизнена среда. Като се имат предвид проблемите на майката и поведението й, то ищците смятат, че всички решения относно Иън трябва да взема Крис. За тази цел само той трябва да има попечителство над момчето. Той да решава в какви училища да учи, при какви лекари да се лекува, кога да посещава зъболекар. Всичко — като се започне от религиозното възпитание и се стигне до шини за зъбите — трябва да решава бащата. На Франческа й звучеше логично, докато го слушаше. Крис и без това го правеше. Но ако само той поеме попечителството над сина им, Ким няма да има думата при решенията. Щеше да го вижда — дори най-редовно, — ако е в добро състояние, но няма да има правото да решава в кое училище да ходи нито да го излага отново на риск, ако съдията разпореди вижданията им да са в присъствието на придружител.

След като с напълно лишен от емоции тон адвокатът обясни, че Крис не иска да преустанови срещите между майка и син, стига да са в присъствието на трети човек, той прочете основното от разкритията на частния детектив. Представляваше списък на най-ужасяващото поведение, постъпки, безотговорност, инциденти и шокиращи доказателства за криминална небрежност, които Франческа бе чувала. Някои неща знаеше от Крис, но това, което научи сега, бе нечувано.

Кимбърли Харли бе застрашавала стотици пъти, по най-различни начини, живота на сина си, когото Крис през годините бе спасявал многократно. Съдът винаги бе вземал предвид факта, че тя е негова майка, но сега представиха срещу нея непоклатими доказателства.

Всичко, казано от адвоката на Крис, бе ново за съда. Някои неща бяха нови дори за него. Според подписани свидетелски показания Ким бе оставяла Иън в компанията на наркомани, изоставяла го бе на автобусни спирки и в ресторанти, откъдето са го прибирали чужди хора, забравяла, че е с него и го зарязвала край магистрали; като бебе го била изпуснала, защото е била дрогирана. Крис я беше видял как го забравя върху капака на колата си, и се бе хвърлил да го спаси да не попадне под гумите, когато тя поела с пълна газ. Понякога не го хранела дни наред, няколко пъти бе правили опити за самоубийство пред него, насочвала бе пистолет срещу него, за да го застреля, преди да застреля себе си, но друг наркоман й бе отнел оръжието и така спасил живота на Иън. Адвокатът напомни, че Иън е звънял безброй пъти на 911, когато тя е вземала свръхдоза. Списъкът беше дълъг… Вече нямаше значение, че адвокатът говореше безизразно и не прибягваше до сърцераздирателни призиви като колежката си. Така дори се получи по-добре. Липсата на емоция от негова страна въздействаше далеч по-убедително. Той излагаше голи факти: цели страници с подобни примери, всичките подплатени с полицейски доклади и подписани свидетелски показания. Франческа хвърли поглед назад към бащата на Ким. Имаше вид на човек, готов да убие адвоката на Крис, задето е разкрил истинската същност на дъщеря му. Това бяха най-изобличаващите доказателства, които някой някога бе чувал, и не можеха да бъдат отречени. Докато ги слушаше, и както познаваше Иън, Франческа си мислеше, че Ким заслужава нещо много по-лошо от затвор. Нямаше представа как Иън е оцелял, и вече не се изненадваше защо Крис е развил фобия към връзките. Нищо чудно, че не изпитва повече доверие към когото и да било, след като е бил женен за жена, която непрекъснато е заплашвала живота на сина им още от бебе. Очите на Франческа се насълзиха, докато слушаше. Списъкът с ужасите най-после приключи и адвокатът на Крис подаде документите на съдията. Той седеше безмълвен и наблюдаваше Крис. После покани адвокатите да отидат в кабинета му. Франческа шепнешком попита дали съдията знае, че в момента Ким е обвинена в убийство. Крис кимна. Седеше с каменно лице и се мъчеше да не си припомня всички случаи, когато съпругата му е излагала живота на Иън на опасност. Тя бе заплаха за обществото и Крис от години повтаряше, че мястото й е в затвора.

Двамата адвокати се отправиха към кабинета на съдията, веднага щом той напусна заседателната зала. Франческа отново се наведе към Крис.

— Какво следва сега?

— Или ще ни съобщи решението днес, или ще го представи в писмен вид след време, когато се запознае с приложените документи. Повечето съдии предпочитат да го направят писмено, за да не налети някой да ги бие в залата. Хората се разпалват при гледане на дела за попечителство.

Лесно й бе да разбере думите му след чутото току-що.

— Списъкът звучеше доста зловещо — подметна тя тъжно.

Той кимна. Детективът се бе справил блестящо. Горкият Иън. Нейната майка я бе посрамвала цял живот, но никога не е представлявала опасност. Майката на Иън бе заплаха за живота му от тримесечно бебе, когато отново се бе върнала към наркотиците, и оттогава ту посягаше отново към тях, ту временно спираше. Сърцето на Франческа се късаше за детето и за Крис, който още се бореше да спаси сина си.

Адвокатите се върнаха след десет минути. Лицето на адвоката на Крис остана все така безизразно, докато ги извеждаше от залата. Адвокатката на Ким отиде право при баща й в дъното на залата и двамата подхванаха съзаклятнически разговор с наведени глави. Той не изглеждаше щастлив, но тя се бе постарала максимално. Изнесе цял театър, без да мисли нито за закона, нито за доброто на Иън.

Адвокатът на Крис ги съпроводи чак до подножието на стълбището на съда. Чак там се обърна към тях. Опасяваше се някой да не повика пресата и затова ги изведе толкова бързо.

— Какво стана? — попита Крис с угрижено изражение.

Адвокатът се усмихна и го потупа по рамото.

— Получи цялостното попечителство, Крис. Съдията заяви, че не желае да чуе и дума повече от тях по това дело. Обяви, че докато заема този пост, само ти ще отговаряш за Иън, а следващия път, когато тя го изложи на опасност, ще я пъхне в затвора. Изрази недоумението си как сте имали съвместно попечителство до този момент. — Сълзи се стичаха от очите да Крис докато слушаше тези думи. Франческа също бе на път да се разплаче. — Хайде сега изчезвай от тук, преди някой да се сети кой си и да извика журналистите. Този път баща й определено няма да го направи.

Крис засия и му благодари, после спря такси и двамата с Франческа се качиха. Тя се разплака и го прегърна. Беше тотална победа. Когато се прибраха, Шарл-Едуар и Марая ги чакаха. Виждайки лицето на Крис и сълзите на Франческа, тутакси разбраха какво се е случило.

— Слава богу! — възкликна Марая и го прегърна.

Шарл-Едуар стори същото. Всички изпитваха огромно облекчение. Крис отново им напомни да не казват нищо на Иън, когато се върне от училище. Той бе разтърсен, но във възторг. Иън беше негов. Най-после! Тя вече никога нямаше да му навреди; ужасът беше приключил; Иън се намираше в безопасност. От край време Крис бе мечтал единствено за това. А Ким толкова пъти бе рискувала живота му. По разпореждане на съдията свижданията между нея и сина й щяха да стават в присъствието на трети човек. Крис бе победил напълно.

Франческа се опита да преразкаже всичко на Марая. Тя се ужаси, като чу само част от нещата, от безкрайния списък. Това наистина бе пълна победа за Крис и преди всичко — за Иън. Майка му никога вече нямаше да го изложи на опасност.

Победата стана още по-значима, когато след седмица Крис видя статия във вестника. Франческа забеляза как стиска зъби, докато чете, и се притесни. Попита го какво има. Той й подаде изданието. Този път адвокатите на Ким бяха спечелили.

Бяха изтъкнали аргументи и вероятно платили огромни суми на хора, за да подкрепят твърденията й, че починалият от свръхдоза до нея наркоман е бил заплаха за живота й, а не обратното. Понеже починалият имаше криминално досие, облаците над главата й се разсеяха. Адвокатите й бяха заложили на психологическия стрес, деликатното й здраве и какво ли още не, за да потърсят смекчаващи вината обстоятелства. Прокурорът бе склонен да постигнат споразумение. Съдията определи шестмесечна ефективна присъда, като се приспадне времето, прекарано досега в затвора. Ким нямаше да лежи дълго. След няколко седмици щеше да излезе и да си е вкъщи за Деня на благодарността. Споменаваше се също, че ще прикара известно време в прочута клиника за рехабилитация, за да възстанови здравето си. Не й налагаха обаче ограничения да я напусне, когато пожелае, и Крис бе наясно, че скоро ще звънне и ще настоява за среща с Иън. Но сега поне щеше да е в присъствието на трети човек.

Крис беше бесен, че се е отървала така леко и ще излезе от затвора. Щеше да се появи след нула време и отново да вгорчава живота му.

— Не вярвах този път той да успее — жалваше се той пред Франческа. — Мястото й е в затвора. Тя представлява опасност и за себе си, и за всички наоколо.

— Да, но поне вече Иън е защитен — напомни му Франческа. — Само ти си попечител, а срещите им ще са в присъствието на трети човек.

— Надявах се да изчезне за години — призна той мрачно.

Това накара Франческа да се зарадва още повече, че бе спечелил делото.

Крис хвърли вестника в контейнера за смет, за да не го види Иън. После се качи горе, без да отрони дума повече. Не беше тайна колко ненавижда бившата си съпруга. Франческа също съжаляваше, че след няколко седмици Ким ще е свободна и отново ще има достъп до Иън.