Катрин Стоун
Пламък и лед (16)

Шестнайсета глава

През този зимен неделен следобед Манхатън приличаше на Страната на чудесата.

Поради обилния снеговалеж нюйоркчани се придвижваха пеш, със снегомобили и със ски. Най-въодушевени бяха кучетата, които се гмуркаха във високите преспи и муцуните им се покриваха със сняг. Лаят им се сливаше със смеха на децата.

Цели семейства бързаха да се позабавляват в Сентръл Парк. Броят на снежните човеци непрекъснато се увеличаваше. Бяха различни по големина, някои имаха копчета вместо очи, други — уши от резенчета ябълки, а някакъв шегобиец беше затъкнал неделното издание на „Таймс“ под мишницата на своята снежна скулптура.

В зимната Страна на чудесата цареше радостно въодушевление, но човекът, който крачеше редом с Гейлън, носейки големия хартиен плик с куклите, не забелязваше колко щастливи са хората, не чуваше шеговитите им подвиквания.

Може би радостта му причиняваше само страдание, защото му напомняше за жените, на които не бе съдено да се наслаждават на прекрасния зимен ден само заради беглото си познанство с него.

Може би…

— Усещаш ли го? — попита тя. — Затова ли си толкова мълчалив?

„Не — помисли Лукас. — Ала усещам настроението на хората около мен и си спомням за убиеца, който преди години обсеби душата ми и който още дебне в сърцето ми.“

— Не — отвърна. — Мислех за друго. Извинявай.

Той насила й се усмихна, усмихна се и на сестра Кейси, когато й връчиха куклите в уречения час. А когато наближиха прочутия магазин „Офелия“, вече се бе изтръгнал от мъчителните спомени.

Казанова бе сгрешил, когато каза, че Гейлън сигурно изобщо не е забелязала луксозния бутик за бельо. Разбира се, че го виждаше всеки ден, когато отиваше на работа в Кей Си Ар, но витрината му не привличаше вниманието й.

Не че изложените артикули бяха безвкусни или вулгарни. „Офелия“ беше един от най-изисканите бутици в Манхатън. Посещаваха го изискани дами, еднакво самоуверени на работното си място и в леглото, на които допадаше да подчертават силата и загадъчността на своя пол и да демонстрират тези качества пред любимия мъж.

Влязоха в просторното фоайе и краката на Гейлън се подкосиха. Почувства са не на място сред този разкош. Навярно клиентките на бутика носеха скъпи и изискани дрехи, не джинси и широки тюркоазно сини палта. Като в просъница чу гласа на Лукас:

— Предлагам да се разделим, за да напазаруваме по-бързо. Започни оттук.

Тя пристъпи към първия щанд. Вече не се чувстваше неловко, защото усещаше топлата му ръка на рамото си. Долови топлината й, сякаш вместо дебелото палто и пуловер носеше копринена рокля и ефирно бельо.

Щандът, към който я бе насочил Лукас, беше за булчински нощници и бельо. Изложени бяха предимно класически модели във всички оттенъци на бялото.

Отначало Гейлън не смееше да ги докосне. Сетне красотата и изяществото им я примамиха неудържимо, за миг си представи, че избира бельо за своята брачна нощ. Свали ръкавиците си и почти благоговейно докосна нощницата от кремава коприна, върху която бяха избродирани рози с цвят на слонова кост.

Запита се дали младоженецът ще види колко красиви са тези изящни цветчета на надеждата. Дали ще се полюбува на ръчно пришитите рози, преди да смъкне нощницата от раменете на тръпнещата си съпруга?

Тръпнеща ли? Да. Но съвременната младоженка, която пазарува в „Офелия“, ще тръпне от желание, не от страх. И няма да чака съпругът й да свали нощницата й, а сама ще я захвърли на пода.

Лукас също беше завладян от една мечта. Когато болката стана нетърпима, пристъпи към Гейлън и я върна към действителността:

— Време е да тръгваме.

— Лукас — сепна се тя, — още не съм избрала…

— Няма значение. Вече купих всичко необходимо. — Показа й хартиен плик с цвят на слонова кост. Беше луксозен като бельото, сложено в него. Името на магазина не бе написано, върху плика имаше само букетче полски цветя, гравирани със злато. — Готова ли си, или искаш да поразгледаш още малко?

— Не, да тръгваме. — Тя посочи плика. — Искаш ли да го взема?

— Аз ще го нося.

Излязоха на заснежената улица и тръгнаха към Ривърсайд Драйв, където щеше да се състои непредвиденото интервю на Гейлън.

* * *

— Госпожице Бел!

— Кой звъни?

— Аз съм Гейлън Чандлър. От Кей Си Ар.

— Знам коя сте! Сама ли сте?

— Не, лейтенант Хънтър е с мен.

Невидимата събеседница сякаш се поколеба за миг, сетне се тросна:

— Ще приема само вас. Ясно ли е?

— Да. Съгласна съм.

Разнесе се бръмчене, което показваше, че вратата е отключена. Лукас промърмори:

— Ще те чакам тук.

— Навън ли?

— Да. — Сребристите му очи проблясваха като живак и издаваха огъня, който гореше в гърдите му и щеше да го топли през мразовития зимен ден. — Не се притеснявай за мен, Гейлън. Остани колкото е необходимо.

Оказа се, че най-добрата приятелка на Кей не се нуждае от подканяне, за да говори. Още щом зърна Гейлън, заяви:

— Не искам да го виждам!

— Кого?

— Лукас Хънтър.

— Познавате ли го?

— Само съм чувала за него, но ми е предостатъчно. За съжаление ми се наложи да се запозная по-отблизо с живота му. Знам всичко за подлеца, който замина за Австралия часове след убийството на Кей. Самата аз се чувствам виновна, задето не съм била тук… при това дори не знаех, че е мъртва. А на Лукас му е било известно и все пак е заминал.

— Било е наложително — тихо каза Гейлън. — Длъжен е бил да замине.

— Глупости! Лукас Хънтър не е длъжен никому! Моля, спестете ми абсурдните си обяснения.

— Водачите на групата сектанти са заплашвали на Бъдни вечер да избият децата. Освен това Лукас не е подозирал, че убийството на Кей по някакъв начин е свързано с него. С нея били работили съвместно по няколко случая, но…

— Работили били заедно, а? Това ли ви каза?

— Да.

— Повярвали сте му, нали? Разбира се, че сте се хванали на въдицата му! Изобщо не съм изненадана. Лукас Хънтър най-много го бива да лъже и да прави секс. И да убива! Едва не уби Кей с жестокостта и с лъжите си!

— Не разбирам — промълви Гейлън и сърцето й се сви от зловещо предчувствие.

— Кей беше влюбена в него. Лукас, който е по-опасен от манхатънския Казанова, твърдеше, че също я обича. Да, скъпа ми Гейлън! Лукас Хънтър стотици пъти й беше казвал двете вълшебни думи: „Обичам те, Кей!“.

„Двете вълшебни думи — мислено повтори Гейлън. — Не й е казвал «прекръсти се» като убиеца, а е шепнел онова, което казват всички влюбени по света.“

Джанет Бел продължи гневната си тирада, прекъсвайки размислите й:

— Но всичко, което й е казал, е било лъжа, жестока лъжа. Лукас най-безцеремонно я захвърли, когато й се насити, и безсрамно призна, че я е лъгал. Кей беше съкрушена… съсипана. Страхувах се, че ще сложи край на живота си, че макар да е силна и умна, няма да превъзмогне удара. Ала тя преодоля мъката и започна нов живот. Малко преди да загине така нелепо, сподели с мен, че се е запознала с прекрасен човек. Не ми каза името му, но категорично опроверга подозренията ми, че е подновила връзката си с Лукас. Заяви, че няма да повтори фаталната си грешка.

Тя замълча, а Гейлън, зашеметена от тези разкрития, едва чуто промълви:

— По-късно разбрахте ли кой е новият мъж в живота й?

— Не. Но…

— Кажете.

— Разбрах само, че връзката им е тайна.

— Навярно той е бил женен.

— Може би.

— Имате ли друго предположение?

Джанет сви рамене:

— Не ми се ще да го повярвам, но може би не става въпрос за мъж, а за жена. Представям си колко наранена е била Кей от Лукас, може би се е страхувала отново да се влюби в представител на така наречения силен пол. Нищо чудно да се е запознала със съпругата на човек с високо обществено положение…

— Мислите ли, че новият й любовник я е убил? — прекъсна я Гейлън.

— Моля? Не! Затова ли сте дошли?

— Дойдох, за да ви изслушам — заяви Гейлън и мислено добави: „Независимо каква болка ми причинява това.“

— Кей се бе посветила на работата си — да вкарва престъпниците зад решетките. Отдалеч разпознаваше психопатите, само Лукас Хънтър успя да я заблуди. Но със сигурност щеше да забележи, ако новият й любовник е бил извратен безумец.