Александър Пушкин
Евгений Онегин (9) (Роман в стихове)

Превод на епиграфите

Епиграфът към целия роман. Той беше изпълнен със суетност, а още повече — с онзи вид гордост, която кара човека да признава с еднакво безразличие както добрите, така и лошите си постъпки, вследствие на чувство за превъзходство, може би въображаемо. (Из едно частно писмо.)

Към глава първа. И бърза да живее, и бърза да чувствува (да изпита всяко чувство). (От стихотворението „Първи сняг“ на княз Вяземский.)

Към глава втора. О село! (Обръщение в една сатира па римския поет Хораций.) О Русия!

Към глава трета. Тя беше девойка, тя беше влюбена. (От поемата „Нарцис“ на френския поет Малфилатър.)

Към глава четвърта. Нравствеността е в природата на нещата. (Думи, казани от Некер на Мирабо.)

Към глава пета. О, не знай тия страшни сънища, моя Светлана! (От баладата „Светлана“ на Жуковски.)

Към глава шеста. Там, под облачните и къси дни, се раждат хора, на които не е болно да умират (без болка посрещат смъртта). (От една канцона на италианския поет Петрарка.)

Към глава седма. Москва, любима дъщеря па Русия, къде ще намеря равна на тебе? (От стихотворението „Освобождението на Москва“ на Дмитриев.) Как да не обичаш родната Москва? (От поемата „Пирове“ на Баратииски.) Да нападаш Москва! Ето какво значи да видиш света! А къде е по-хубаво? Където нас ни няма. (От драмата „От ума си тегли“ на Грибоедов.)

Към глава осма. Прощавай и ако е завинаги, то завинаги прощавай. (Начало на Байроново стихотворение.)