Метаданни
Данни
- Серия
- Хрониките на Кендра (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Beastly, 2007 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Станимир Йотов, 2011 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,7 (× 50 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми (2015)
Издание:
Алекс Флин. Чудовищен
Американска. Първо издание
ИК „Пергамент Прес“ ЕООД, 2011
Редактор: Силвия Йотова
Коректор: Филипа Колева
Оформление на книгата: Екатерина Рудолф
ISBN: 978-954-641-021-4
История
- — Добавяне
5
В деня на бала облякох смокинга, който Магда — новата ни прислужница — беше наела за мен с кредитната карта на баща ми. Една от хубавите страни на това да имаш баща, който винаги го няма, е, че ти купуват разни неща, просто защото така е по-лесно, отколкото да ти обясняват какво ти е нужно и какво не. Родителите на Трей например са големи скъперници и го карат да си избира между Xbox и Wii[1]. Тревожат се, че могат да го разглезят или нещо такова. Моят баща ми купи и двете. Та този ден говорех с Трей по мобилния си (купен от баща ми), докато чаках да пристигне лимузината (платена пак от… баща ми). Отворих Поднулевия, за да взема оттам балното букетче, което Магда трябваше да е купила от цветарския магазин. Слоун ми беше казала петнайсет или шестнайсет пъти, че роклята й е „черна и много секси“ и че няма да съжалявам, ако й поднеса орхидея. Затова наредих на Магда да купи точно такова цвете.
— Мислил ли си някога, че училищните танци са форма на легализирана проституция? — попитах Трей по телефона.
Той се засмя.
— Какво имаш предвид?
— Искам да кажа, че плащам… тоест баща ми плаща петстотин долара за смокинг, лимузина, билети и бално букетче и в замяна аз получавам нещо. Как ти звучи това на теб?
Трей се засмя.
— Класика в жанра.
Междувременно продължавах да ровя в хладилника.
— Къде, по дяволите…
— Какво става?
— Нищо, трябва да затварям.
Стигнах до дълбините на Поднулевия, но така и не намерих никакво букетче. Единственото цвете там беше проста бяла роза.
— Магда! — извиках аз. — Къде, по дяволите, е орхидеята, която трябваше да купиш? Каква е тази роза? — Бях абсолютно сигурен, че розите са по-евтини от орхидеите. — Магда!
Най-накрая я открих в пералното помещение, където сипваше перилен препарат върху яката на една от ризите на баща ми. Между другото, беше си намерила доста добро местенце като домашна прислужница. Баща ми работеше по двайсет и четири часа, седем дни в седмицата и не разхвърляше изобщо. Аз бях през повечето време на училище, а когато не бях там, стоях колкото може по-далече от вкъщи. Така по същество тя получаваше заплата и свободен достъп до апартамента ни, като в замяна не правеше нищо друго, освен да пере, да чисти с прахосмукачката, да гледа сапунени опери по телевизията и да си размотава задника по цял ден.
В допълнение й възлагахме някои прости задачи, които тя очевидно не беше в състояние да изпълни.
— Какво е това? — попитах аз и тикнах пластмасовата кутия с розата под носа й. Всъщност не казах точно това, а добавих няколко мръсни думи, които тя вероятно така и не разбра.
Магда отстъпи крачка назад, при което многобройните гердани на шията й издадоха звънтящ звук.
— Красива е, нали?
— Красива значи. Но това е роза! А аз казах орхидея. Ор-хи-де-я. Толкова ли си тъпа, че да не знаеш какво е орхидея?
Магда изобщо не реагира на думата „тъпа“, което убедително доказваше колко е тъпа наистина. Тя работеше за нас само от няколко седмици, но беше по-глупава дори от последната ни икономка, която беше уволнена, защото си беше позволила да изпере евтината си червена блузка от „Уол март“ заедно с нашите дрехи. Магда не спря да сгъва прането, зяпайки розата като упоена.
— Знам какво е орхидея, мистър Кайл. Гордо суетно цвете. Нима не виждате красотата на тази роза?
Погледнах я. Тя беше чисто бяла и за момент ми се стори, че расте пред очите ми. Извърнах глава. Сетне погледнах отново розата и си представих лицето на Слоун, когато видеше неподходящото бално цвете за роклята й. Нямаше да получа нищо от нея тази вечер и вината за това щеше да бъде изцяло на Магда. Глупава роза, глупава Магда!
— Розите са евтини — отбелязах аз.
— Красивото нещо е скъпоценно, независимо от цената му. Онези, които не умеят да виждат скъпоценните неща в живота си, никога няма да бъдат щастливи. Аз бих искала вие да сте щастлив, мистър Кайл.
Да, и най-прекрасните неща в живота са безплатните, нали така? Но какво друго можеш да очакваш от някой, който си изкарва прехраната, перейки боксерките на другите хора?
— Аз лично я намирам за грозна — казах.
Тя остави дрехата, която сгъваше, и неочаквано грабна розата.
— Тогава ми я дайте.
— Да не си откачила? — Съборих кутията от ръката й и тя отскочи от пода. — Ето значи какъв ти е бил планът. Да купиш нещо, което не съм искал, очаквайки да ти го дам. Номерът ти обаче няма да мине.
Тя погледна розата, която лежеше на пода.
— Съжалявам ви, мистър Кайл.
— Съжаляваш ме? — прихнах аз. — Нима това изобщо е възможно? Та ти си само една прислужница.
Тя не отговори. Вместо това се пресегна към една от ризите на баща ми, сякаш бързаше да свърши с прането.
Аз се засмях отново.
— Би трябвало не да ме съжаляваш, а да се боиш от мен. Направо да се напикаеш в гащите. Ако кажа на баща ми, че си пропиляла парите му просто ей така, той ще те уволни. Възможно е дори да те депортира. Би трябвало ужасно да се страхуваш от мен.
Тя продължи да сгъва прането. Предположих, че дори не знае достатъчно добре английски, за да разбере какво й говоря. Затова прекъснах тирадата си. Не исках да взема розата, защото това означаваше да призная, че възнамерявам да я дам на Слоун. Но имах ли въобще избор? Вдигнах я от мястото, където лежеше в ъгъла. Пластмасовата кутия беше счупена, розата беше на пода, а едно от листенцата й беше паднало. Евтин боклук. Мушнах откъснатото листенце в джоба на панталоните си и наместих розата, доколкото можах в кутията. Тръгнах към вратата.
И точно в този момент Магда каза на най-чистия английски, който бях чувал:
— Не се страхувам от теб, Кайл. Страхувам се за теб.
— Щом казваш.