Алекс Флин
Чудовищен (5)

4

Да, Слоун може би не беше казала на Кендра, че ще бъде моята дама на танците. Но определено каза на всички останали в училище. Две момичета, които очевидно си бяха фантазирали, че ще поканя точно тях, ми обърнаха демонстративно гръб, а Трей моментално се залепи за мен, когато влязох в класната стая.

— Слоун Хейгън. — Той вдигна ръка за поздрав. — Добра работа.

— Доста добра.

— „Доста добра“ — повтори той подигравателно. — Тя е най-сексапилното момиче в цялото училище.

— А защо ми е нещо друго, освен най-доброто?

Предположих, че Кендра също е чула новината и затова не се изненадах, когато я видях да идва към мен в коридора през междучасието.

— Хей. — Тя ме хвана под ръка.

— Здравей. — Направих усилие да не отдръпна ръката си и в същото време се огледах, за да разбера дали някой е видял, че тази малоумница се е хванала за мен. — Исках да ти се обадя вчера.

За първи път тя ме погледна смутено.

— Не съм включена в справочника на училището. Тази година… ми е първа тук. Прехвърлиха ме от друго училище.

— Предположих, че това е обяснението. — Тя продължаваше да ме държи под ръка.

Разминахме се с няколко мои приятели и аз машинално се опитах да се освободя от нея.

— Ох! — Бях се одраскал в един от ноктите й.

— Извинявай.

— Значи сме заедно на танците?

— Разбира се. Има ли причина да не бъдем?

Тя се вгледа в мен. Тъкмо щях да се впусна в обяснения, че ще трябва да се срещнем направо на танците, защото баща ми е зает по това време и няма да може да ни закара, когато тя каза:

— Мисля, че е по-добре да се срещнем направо там.

— Наистина? Повечето момичета искат нещо като кралски ескорт.

— Не и аз. Може да ти прозвучи странно, но майка ми навярно няма да е във възторг, ако научи, че ще ходя на танци с момче.

А каква беше алтернативата? С върколак? Би било прекалено хубаво, за да е възможно.

— Добре. Аз ще ти купя билет и ще се видим направо там.

— Добре — отговори тя и понечи да се отдалечи.

Аз направих същото, но в този момент си спомних какво беше казала Слоун за роклята си и за необходимото за нея цвете. Реших да я попитам какво мисли по този въпрос, за да изглеждат нещата още по-истински.

— Кендра, какъв цвят ще бъде роклята ти? Татко ми каза, че трябва да ти подсигуря подходящо бално букетче.

— О, още не съм решила какво ще нося. Нещо черно… това е любимият ми цвят. Но една бяла роза върви на всичко, нали? И освен това символизира чистотата.

Тя беше толкова невероятно грозна, че за момент си представих какво ли би било, ако наистина щях да ходя с нея на танците. В ума ми изплува картината как се навеждам към нея, загледан в потъмнелите й зъби, кривия й нос и чудатите й зелени очи, и забождам цветето на корсажа, докато всичките ми приятели ни зяпат и се превиват от смях. И даже се замислих дали наистина не беше вещица. Невъзможно! Вещиците не съществуват.

— Имаш я — казах аз. — Значи ще се видим на танците?

— Ще бъде незабравима нощ.