Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Desperate Voyage, 1950 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Петър Льочев, 1965 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,3 (× 7 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Джон Колдуел. Отчаяно пътешествие
Държавно издателство — Варна, 1965
Преведе от английски: Петър Льочев
Редактор: Таня Петрова
Художник: Александър Денков
Худ. редактор: Иван Кенаров
Техн. редактор: Константин Пасков
Коректори: Паунка Камбурова, Кунка Семкова
Дадена за набор на 1.XII.1964 г.
Излязла от печат на 15.I.1965 г.
Печатни коли 16,50
Изд. коли 12,52
Формат 32/84X108
Тираж 20030 броя
Тем. № 334. Л.г. IV
Издат. № 328
Кн. тяло 0,65 лв.
Тв. подвързия 0,18 лв.
Обложка 0,05 лв. по номинал. цена
Цена 0,86 лв. по ценоразписа 1964 г.
Държавно издателство — Варна
ДПК „Странджата“, гр. Варна
Пор. № 9370/1964 г.
История
- — Добавяне
Речник на морските термини
Ахтерщевен — кърмовата част на корабния скелет, закрепена вертикално или с неголям наклон за кила, носеща цялата тежест на кърмовата конструкция.
Бак — носовата част на палубата.
Бакщаг — вж. Курс относно вятъра.
Бейдевинд — вж. Курс относно вятъра.
Бермудско въоръжение — ветрилно въоръжение (стъкмяване), при което главни се явяват бермудските, т.е. триъгълните ветрила, предната шкаторина на които е закрепена към мачтата посредством пълзуни, а долната с шнуровка се задържа към гика.
Бимси — напречни крепления на корпуса, свързващи двата борда, служещи също така за основа на дъските от палубната настилка.
Блок — скрипец.
Бушприт — на яхтите дървена греда с кръгло сечение, закрепена хоризонтално пред фортщевена. Служи за изнасяне напред на щаговете и закрепване на косите ветрила — кливерите, както кливера на „Езичник“.
Ванти — въжета от неподвижния такелаж, укрепващи мачтата отстрани и малко отзад.
Вантпутенси — железни планки, закрепени към бордовете на яхтата. Към вантпутенсите посредством шегели се задържат талрепите, с помощта на които се натягат вантите.
Ватерщаг — въже от неподвижния такелаж, прикрепващо бушприта отдолу. Единият му край е задържан към предната част (нок) на бушприта, а другият, натягащ се с талреп, към форщевена.
Галс — отсечка от пътя, изминат от кораба при лавировка.
Галфвинд — вж. Курс относно вятъра.
Гафел — дървена греда с кръгло сечение, стесняваща се към краищата. Служи за поставяне и носене на гафелното ветрило.
Гик — дървена греда с кръгло сечение, стесняваща се към краищата и подвижно закрепена с въртел към мачтата. Служи за закрепване на долната шкаторина на гафелните и бермудските ветрила, а понякога и на стаксела, както например на „Езичник“.
Грот — главното ветрило, вдигащо се на гротмачтата.
Дрейф — отклонение на движещ се кораб от линията на неговия курс под влияние на вятър или течение, а също така отнасяне на кораб, стоящ на котва при щорм, когато котвата не може да го задържи на място. Лежане в дрейф — ветрилата са разположени така, че едните теглят кораба напред, а другите — назад, в резултат на което той стои на място.
Задрайване — плътно затваряне на илюминатори, люкове и пр.
Илюминатори — прозорци на кораба, обикновено кръгли, отварящи се или неподвижни, бордови или палубни.
Йол — неголям ветроходен кораб с две мачти. Предната мачта се нарича гротмачта, а задната — бизанмачта.
Карлингси — дървени греди, поддържащи бимсите и свързващи ги помежду им.
Кил — главната надлъжна свръзка, явяваща се като гръбнак на кораба. На кила се закрепят шпангоутите.
Кингстон — клапан в подводната част на кораба, служещ в случай на необходимост за потапяне на кораба или за изпускане на водата от него, когато той е изтеглен на брега.
Кливер — на тендера, йола и някои други кораби второто пред гротмачтата триъгълно ветрило.
Клюз — изведена през борда на палубата стоманена или чугунена тръба, в която преминава котвената верига.
Кнехтове — на малките яхти, стоманени или медни, обикновено лети двойни или кръстообразни устройства, надеждно закрепени за палубата. На кнехтовете се задържат швартовите — въжета, с които се швартова, т.е. задържа корабът към пристан, друг кораб и т.н.
Кокпит — на катерите и ветроходните яхти открито водонепроницаемо и обикновено самоотливно помещение, врязано в кърмовата част на палубата. В краищата се обгражда с невисоки комингси.
Комингс — дъски или греди, ограждащи люковете, стените на яхтената рубка, а също така и на кокпита.
Курс относно вятъра — определя се от величината на ъгъла между диаметралната плоскост на кораба и направлението на вятъра. Бейдевинд — „остър“, когато корабът не може да се движи по-остро към вятъра, и „пълен“ — до 90°; пълни курсове: галфвинд — вятърът духа точно встрани, под ъгъл, близък на 90°; бакщаг — вятърът духа от 90 до 135°, считано от носа на кораба, и пълен от 135 до 180°; фордевинд — точно по кърмата, т.е. под ъгъл 180°. Различават се курсове от десен и от ляв галс.
Лаг — прибор за определяне скоростта на кораба.
Лавировка — движение на ветроходен кораб по зигзагообразна линия.
Леер — перила от металически прътове и въжета на корабите, нямащи фалшборд (продължение на борда над горната палуба); въжета, натегнати на палубата по време на буря, за които се задържат хората при движение.
Ликтрос — меко въже, зашито към краищата на ветрилата, предпазващо ги от скъсване.
Лот — прибор за измерване на морските дълбочини. Ръчният лот се състои от конусообразна тежест с отвърстие на върха, за което се задържа лотлин (тънко въже).
Люк — отворите в палубата за влизане във вътрешните помещения на кораба, за достъп на въздух и светлина. Люковете имат водонепроницаеми капаци или други приспособления за затваряне.
Наветрен борд — този, в който духа вятърът.
Обшивка — обвивка на кораба, т.е. неговите бордове и дъното, закрепена за шпангоутите и състояща се от отделни пояси. Обшивката бива дървена или металическа. На „Езичник“ обшивката била от дъбови дъски с дебелина един дюйм.
Планшир — тук най-горната греда на фалшборда, обдялана във вид на перила.
Плаваща котва — пирамидообразна брезентова торба, широката част на която е разпъната с разпонки, а в тесния край има отвор и малка тежест. Опирайки плоскостта си на водата, плаващата котва почти през цялото време остава на място, поради което носът (или кърмата) на кораба, свързан посредством въже с котвата, постоянно е обърнат срещу вятъра, т.е. намира се в най-безопасно положение. Плаващата котва се използува по време на силен щорм (буря), когато корабът не е в състояние да носи никакви ветрила.
Погон — металически П-образен прът, закрепен на палубата. По дължината на хоризонталната му част се движи блокшкотът — въжета, служещи за управление на ветрилата.
Подветрен борд — противоположен на този, на който духа вятърът.
Рангоут — всички дървени или стоманени детайли, служещи за поставяне и носене на ветрилата.
Риф — 1) коралова или скалиста верига, скрита или малко издигаща се над водата; 2) един или повече редове щерти (неголеми и тънки въженца), пришити от двете страни на ветрилото. Вземане на рифове — свързване на щертите под ветрилото, намалявайки с това неговата площ.
Рифсезни — в дадения случай рифщерти (вж. Риф 2).
Рубка — на големите яхти жилищно помещение в корпуса на кораба. Горната част на нейните стени, издигащи се над палубата, се наричат комингси на рубката. На комингсите обикновено има илюминатори.
Румб — направление от наблюдателя към която и да е точка от окръжността на хоризонта, а също така ъгълът между тези направления и меридиана, на който се намира наблюдателят. Главните румбове са четири, насочени на север, юг, изток, запад. Цялата окръжност се дели на 32 румба. Ъгълът между главните румбове е равен на 90°, а между всеки от 32-та румба — 11 ¼°.
Румпел — лост, задържан в горната част на балера (оста на руля) и служещ за преместване перото на руля вдясно и вляво.
Сегарси — дървени или металически обшити с кожа обръчи, надянати на мачтата. Към сегарсите се задържа предната шкаторина на ветрилото.
Сезни — къси плетени въженца. Сезните служат за прихващане на ветрилата към реите.
Секстан — мореходен ъгломерен инструмент. Използува се при определяне мястото на кораба в морето по астрономически начин или по брегови ориентири.
Стаксел — триъгълно ветрило, вдигащо се по щага. На едномачтовите яхти.
Такелаж — всички въжета на кораба, служещи за укрепване, вдигане и управление на ветрилата. Различава се неподвижен такелаж — за укрепване на мачтата, бушприта и т.н. — и подвижен такелаж, служещ за вдигане и спускане на реите, гафела и ветрилата и управлението им.
Талреп — приспособление за натягане на вантите и щаговете.
Трисел — остаряло название на гафелното ветрило, прието сега само на големите товарни ветроходи.
Трюм — най-ниската част на вътрешното пространство на кораба.
Фал — въже, служещо за вдигане на ветрилата.
Фалшборд — продължение на борда над горната палуба, предпазващо от падане зад борд. Върху фалшборда е закрепен планширът.
Фалшкил — на ветроходните яхти металически кил, отлят от чугун или олово и закрепен под дървения кил. Служи за противодействие, увеличаващо устойчивостта на яхтата.
Форпик — най-предното помещение на яхтата, служещо за поместване на котвените вериги и яхтена магазия.
Форщевен — носовата част на корабния скелет, поставена вертикално или с някакъв наклон напред и закрепена за кила. Предната част се нарича вълнорез.
Шегел — подковообразна скоба с болт. Служи за съединяване на неподвижния такелаж към палубните оковки, ветрилата и пр.
Шкаторина — краищата на ветрилото, обшити с ликтрос.
Шкот — въже от подвижния такелаж, служещо за управление на ветрилата, т.е. за поставянето им в нужното положение.
Щаг — въже от неподвижния такелаж, укрепващо мачтата отпред, а на някои яхти с бермудско въоръжение и отзад (ахтерщаг).
Ют — кърмовата част на палубата.