Джон Колдуел
Отчаяно пътешествие

През май 1946 година малка яхта напуща Панамския канал и излиза в открито море. На борда на корабчето има само един човек, който възнамерява да преплава Тихия океан и да се добере до Австралия. Безкрайни морски простори. Редят се опасности, борба с океана, срещи с урагани, смерчове, дълги дни на глад и жажда, за които трябва много мъжество и силна воля.

Яхтата се разбива в архипелага Фиджи. Героят е спасен от островитяните и се озовава на уединено кътче суша, което по щастлива случайност съвсем малко е докоснато от влиянието на белите пришълци. С признателност, топлота и сърдечност разказва Колдуел за тези тъмнокожи мили хора, които неговите съотечественици отнасят към „низшата“ раса.

Техният вожд простодушно мечтае за пътуване до Америка, мислейки, че там ще го приемат тъй добре, както тук, на острова, се приема всеки гост. „Слушах моя нов приятел — с тъга пише Колдуел — и с цялата си душа желаех мечтата на този честен и благороден човек да не се осъществи никога.“

На остров Тувута всъщност завърши морското пътешествие на стопанина, капитана, щурмана и моряка на храбрия „Езичник“. Неведнъж Колдуел се пита би ли се решил да повтори пътешествието си, ако знаеше какви изненади ще срещне по пътя си. И отговаря: да, бих се решил !…

Това е завладяваща книга, в която сияят отблясъците на океанските бури и слънчевите изгреви, от която лъха соления, радостен и ободряващ мирис на море…