Мирча Елиаде
Образи и символи (36) (Размисли върху магическо-религиозната символика)

Митът за перлата

Въпреки новите си, „конкретни“ оценки, първообразите продължават да пазят непокътнати своите метафизически валенции: икономическата стойност на перлата изобщо не премахва религиозната й символика; тъкмо напротив, тя постоянно е преоткривана, реинтегрирана в живота на хората, обогатявана. Тук действително се налага да отбележим значителната роля, която перлата играе в иранското умозрение, в християнството и в гносиса. Едно източно предание обяснява появата на перлата като рожба на обладаната от светкавицата мида:^[1] така перлата би била плод на връзката между Огъня и Водата. Свети Ефремий използва този прастар мит, за да илюстрира както непорочното Зачатие, така и духовното раждане на Христос чрез огненото му кръщение.^[2]

От друга страна, Стиг Викандер доказа, че перлата е била идеалният ирански символ на Спасителя.^[3] Отъждествяването на Перлата със „спасения Спасител“ е позволило съществуването на двойна символика: Перлата можела да олицетворява както Христос, така и човешката душа. Известният тълкувател на библейските текстове и теолог Ориген (185–254 г.) също отъждествява Христос с перлата: примерът му е последван от множество автори (Едсман, Огненото кръщение, стр.192 и сл.). В един текст, който неизвестно защо се приписва на свети Макерий Младши, перлата символизира от една страна Христос-Царя, а от друга страна, потомъка на Царя — християнина: „Перлата, голяма, безценна и царствена, принадлежаща на царската диадема, подхожда само на царя. Единствено царят може да носи тази перла. На никого другиго не е позволено да носи подобна перла. Така човек, който не е роден от царския и божествен дух, който не е станал член на небесното и царствено племе и не е Божие чедо — както е написано: «А на всички ония, които Го приеха, даде възможност да станат чеда Божии» (Йоан. 1:12) — не може да носи скъпоценната небесна перла, образ на неизразимата Светлина, която е самият Господ. Защото не е станал син на царя. Тези, които носят и притежават перлата, живеят и управляват с Христос навеки“ (Поучение, XXIII, 1; текст, цитиран и преведен от Едсман, цит. произв., стр.192–193.)

В прословутото гностическо писание „Деянията на Тома“, търсенето на перлата символизира духовната драма на човека от грехопадението му до неговото спасение: един източен Принц отива в Египет да търси Перлата, която се пази от чудовищни змии. Принцът трябва да мине през много изпитания, за да я получи и така да стане един от посветените; неговото начинание се увенчава с успех само благодарение на помощта на баща му, Царя на Царете, тоест гностическия образ на небесния Отец.^[4] Символиката на този текст е доста сложна: от една страна Перлата представлява изпадналата в царството на мрака човешка душа, а от друга страна — самият „спасен Спасител“. В много манихейски и мандейски текстове човекът е отъждествен с перлата. Живият Дух „улавя Първия Човек извън борбата като извадена от морето перла“ (Kephalaia, стр.85, цитиран от Едсман, стр.195). Свети Ефремий сравнява тайнството на кръщението с перла, с която човек никога не може да се сдобие отново: „и гмуркачът също вади перлата от морето. Гмурнете се (покръстете се), извадете от водата скритата в нея чистота, перлата, от която е излязла короната на божеството“ (цитиран от Едсман, стр.197).

При друг случай, водейки спор по отношение на аскетите и монасите, Св. Ефремий сравнява отшелничеството с „повторно кръщение“: както търсачът на перли трябва да се гмурне гол в океана и да си проправи път сред морските чудовища, така и аскетите проникват голи сред „хората от този свят“ (Едсман, стр.198). Освен символиката на голотата, в този текст може да се установи и загатване за морските чудовища, които дебнат оглашения човек при потапянето му във водата, когато го покръстват (виж следващата глава). Гносисът е „скрит“ и труден за долавяне; пътят на спасението е осеян с препятствия. Освен всичко това, перлата символизира и много други неща; невероятната й поява на този свят е същинско чудо, присъствието й сред изпадналите в грях същества е парадоксално. Перлата олицетворява тайнството на трансцендентното, станало вече осезаемо, тя е проявата на Бог в Космоса. Благодарение на гностицизма и на християнската теология, този древен символ на Действителността и на Живота-без-Смърт добива ново звучене и смисъл: безсмъртната душа, „спасения Спасител“, Христос-Царя. Тук бихме желали да подчертаем още веднъж непрекъснатостта на различните значения на перлата, от най-древните и елементарните до най-сложните символики, изградени от гностическото и ортодоксално умозрение.