Мирча Елиаде
Образи и символи (22) (Размисли върху магическо-религиозната символика)

Символиката на Варуна

След Берген и Гюнтерт, Жорж Дюмезил бе този, който отново ни припомни магическата мощ на Варуна. Този бог е истински „майстор на връзките“ и единствената цел на много химни и церемонии е да предпазят или да освободят човека от „примките на Варуна“ (например Rig Veda, I, 24, 15; VI, 65, 3; X, 85, 24, и т.н.). Коментирайки стих от Риг Веда, I, 89, 3, Сайана обяснява името на Варуна с факта, че той „обвива, тоест затваря лошите в своите примки“ (vrnoti, pâpakrtah svakîyaih pâçair âvrnoti). „И нека освободиш от връзките тези, които са завързани!“ (bandhân muncâsi baddhakam, Atharva Veda, VI, 121,4). Примките на Варуна са приписвани също на Митра и Варуна, възприемани като едно цяло (RV VII, 65, 3: „те имат много примки…“ и т.н.) и даже на цялата група Адити^[1] (например RV, И, 27, 16: „вашите примки, отворени за коварния, за лъжливия…“). Но Варуна е най-вече този, който притежава магическата власт да връзва от разстояние хората, както и да ги развързва;^[2] това е толкова вярно, че дори името му е обяснено с тази негова способност да връзва; понеже, отказвайки се от традиционната етимология (varvrnoti, „покривам“, „затварям“), която доказва очевидната му връзка с Уран, днес по-охотно се възприема тълкуването, предложено от X. Петерсон и прието от Гюнтерт (цит. произв., стр.144) и от Дюмезил (Уран-Варуна, стр.49), и се прибягва до друг индоевропейски корен /^[3]uer, „връзвам“ (на санскритски varatrâ, „ремък, въже“, на литовски wéru, wert — „вдявам, бродирам“, на руски вереница — „непрекъсната редица, низа“)^[4] Варуна е изобразен с въже в ръка^[5] и при церемониите всичко завързано, като се започне от възлите, се нарича варунско.^[6] Ж. Дюмезил обяснява този магически авторитет на майстора-връзвач с върховната власт на Варуна. „И връзките на Варуна са магически, както е магическа самата Върховна власт; те са символа на онези мистични сили, които са обсебени от господаря и се наричат: правосъдие, управление, обществена и царска сигурност, накратко — всички «власти». Скиптър и връзки, danda и pâçâh, си поделят в Индия и на много други места по света привилегията да представляват всичко това“ (Уран-Варуна, стр.53.)

Несъмнено гореказаното е съвършено вярно и точно. Но с определението „суверен“, върховен господар, владетел и даже „суверен-магьосник“ не се изчерпва сложната природа на Варуна, изложена още в най-древните ведически текстове. Ако не може да бъде причислен единствено към „боговете на Небето“, той все пак наистина притежава черти, присъщи на урановите божества. Той е viçvadarçata, „видим навсякъде“ (RV, VIII, 41, 3), „разделил е двата свята“ (VII, 86, 1), вятърът е неговият дъх (VII, 87, 2), Митра и той са почитани като „двамата могъщи и върховни господари на Небето“, които „с различно оцветени облаци се показват при първия тътен на гръмотевицата и чрез божествено чудо карат Небето да излива водите си в дъжд“ (V, 63, 2–5) и т.н. Тази космическа структура му е позволила да придобие отрано лунни^[7] и дъждовни черти, така че с течение на времето, той е станал божество на Океана.^[8] Точно с тази космическо-уранова структура се обясняват другите функции и престижа на Варуна: например неговото всезнание (AV, IV, 16, 2–7 и т.н.) и безпогрешността му (RV, I, 35, 7 и сл.). Той е sahasrâksa, „с хиляди очи“ (RV, VII, 34, 10), митическа формулировка, сравняваща го със звездите и с която, поне в началото, е било обозначавано само ураново божество.^[9] Авторитетът и влиянието му като върховен владетел са засилили и увеличили небесния му престиж: Варуна вижда и знае всичко, защото владее Вселената от звездния си дом; същевременно той може всичко, понеже е космократ и наказва като „връзва“ (тоест чрез болест, немощ) тези, които нарушават закона, тъй като е пазител на всемирния ред. По този начин се получава една забележителна симетрия между това, което бихме могли да наречем „небесния пласт“ и „царския пласт“ на Варуна, които си съответстват и допълват взаимно: Небето е трансцендентно и единствено, точно какъвто е Всемирния Владетел; тенденцията към пасивност, очебийна при всички върховни богове на Небето^[10] отговаря на „магическите“ сила и влияние на боговете-владетели, които „действат с бездействие“ и вършат всичко направо чрез „силата на духа“.

Структурата на Варуна е сложна, но без нея не може, тоест винаги съществува тясна връзка между отделните й разновидности. Космократ или уранов, той неизменно е всевиждащ, всемогъщ и, при необходимост, „връзвач“ с „духовната си сила“, с магията. Космическият му аспект е още по-наситен със съдържание: както вече видяхме, той е не само небесен, но и лунен и воден бог. Може би от твърде рано във Варуна се проявява известна „нощна“ доминанта, която Берген и наскоро Ананда Кумарасвами^[11] не пропуснаха да подчертаят. Берген се позоваваше (цит. произв., III, стр.213) на тълкувателя на Taittirîya Samhitâ, I, 8, 16, 1, според когото Варуна означава „този, който обвива (обгръща) като мрака“. Тази „нощна“ страна на Варуна не бива да бъде тълкувана единствено в урановия смисъл на „нощно Небе“, тъй като е изпълнена и с по-широко, истински космологическо и даже метафизическо съдържание. Нощта също е виртуалност, кълнове, не-проява^[12] и точно тази „нощна“ разновидност на Варуна му е позволила да стане бог на Водите (Берген вече го е казал, III, стр.128) и е открила пътя за уподобяването му на „демона“ Вритра. Не му е тук мястото да подхващаме темата „Вритра-Варуна“, затова ще се задоволим само да припомним, че между двамата съществуват много повече общи черти. Дори да не взимаме под внимание вероятното етимологическо родство на имената им (Берген, III, стр.115 и т.н.; Кумарасвами, стр.29 и сл.), смятаме за важно да отбележим, че и двамата са свързани с Водите и, на първо място, със „задържаните Води“ („великият Варуна скри морето…“, RV, IX, 73, 3) и че, подобно на Варуна, Вритра понякога е наричан mâyin, „магьосник“ (при по-широко тълкование, II, 11, 10)^[13]. Погледнати от друга перспектива, различните уподобявания на Вритра на Варуна, както впрочем и на всички останали разновидности и функции на Варуна, си съответстват и потвърждават взаимно. Нощта (непроявеното), Водите (виртуалното, кълновете), „трансцендентността“ и „бездействието“ (характерни за небесните богове и владетели) имат нещо митическо и същевременно метафизическо, което ги сродява с, от една страна „връзките“ от всякакъв вид и, от друга страна, с онзи Вритра, който е „задържал“, „спрял“ или „оковал“ Водите.^[14] В космически план, Вритра също е „връзвач“. Подобно на всички големи митове, и митът за Вритра е с много значения и затова тълкуването му не бива да се изчерпва само с едно от тях. Тук може би трябва да се отбележи, че една от основните функции на мита е да уеднакви многобройните и разнородни равнища на реалното, както при непосредственото им възприемане от слушателя или читателя, така и при размисъла върху тях. В мита за Вритра, например, освен другите значения, се откроява и това на завръщане към непроявеното, на „спирането“, на „връзките“, които спъват развитието на „формите“, тоест на космическия живот. Ние очевидно нямаме право да прекаляваме със сближаването и съпоставянето на Вритра с Варуна. Но е невъзможно да се отрече структурната близост между „нощния“, „бездействения“, „магьосника“ Варуна, който връзва виновните от разстояние^[15] и Вритра, който „обвързва с вериги“ Водите. Резултатът от действията както на единия, така и на другия е „спирането“ на живота и довеждането на смъртта — в личен план при първия и в космически — при другия.