Мирча Елиаде
Образи и символи (30) (Размисли върху магическо-религиозната символика)

Символика и История

Но, само за сравнение, бихме могли да цитираме един аналогичен случай: комплекса на ритуалното изкачване и на магическия полет. Ако все пак са различими някакви исторически отношения (сродство, заемки) между разните вярвания и системи (ритуални, мистически и т.н.), при които изкачването е един от съществените им елементи,^[1] то морфологията на изкачването и на символиката на полета далеч надхвърля тези исторически отношения. Дори ако специалистите успеят един ден да идентифицират историческия източник на всички обществени ритуали и символики на изкачването, дори ако впоследствие те са в състояние да уточнят механизма и етапите на тяхното разпространение, все пак ще трябва да обяснят символиката на мечтата за възнасяне, на естетическите блянове и видения, които не само са съсредоточени около комплекса на изкачването и на полета, но и го представят като вече организиран и наситен със същите значения като ритуалите, митовете и philosophoumena на изкачването. Впрочем, ние вече начертахме пътищата на такова сравнително проучване.^[2]

Тук само ще се задоволим със заключението, че в случая имаме работа с неисторически изрази от все същата първообразна символика, която се проявява по свързан и систематичен начин както в областта на „несъзнателното“ (сънища, халюцинации, блянове), така и в тази на „транссъзнателното“ и на съзнателното (естетическо виждане, ритуали, митология, philosophoumena). Ще подчертаем мимоходом, че проявите на несъзнателното и на подсъзнателното имат структура и значения, които се съгласуват великолепно с тези на съзнателните прояви; и тъй като последните са „разумни“, в смисъл, че значението им е логически обяснимо, би могло да се говори за под — или транс-съзнателна „логика“, която невинаги се отличава от „нормалната“ логика (разбирай: класическата или логиката на здравия разум). Засега ще приемем хипотезата, че поне в една от зоните на подсъзнателното властват същите архетипове, които господстват и организират съзнателното и транссъзнателно преживяване. Този факт ни позволява да смятаме многобройните варианти на един комплекс от символики (такива са в посочените от нас примери комплексът на „изкачването“ или този на „връзването“) като безкрайна поредица от „форми“, които в различните области на съня, на мита, на ритуала, на теологията, на мистиката, на метафизиката и т.н., се опитват да „реализират“ първообраза.

Действително, не всички „форми“ са стихийно породили се и не всички зависят пряко от идеалния първообраз; много от тях са „исторически“, в смисъл, че са резултат от еволюцията или от наподобяването на вече съществуваща форма. В някои варианти на магьосничеството чрез „връзване“ се проявява един доста объркващ маймунски аспект; човек добива впечатлението, че те са изкопирали в своя ограничен периметър вече съществуващите „исторически форми“ на магическото владичество или на погребалната митология. Но човек трябва да бъде особено предпазлив със заключенията си, защото е твърдо установено, че външно погледнато, в патологичните варианти на религиозните комплекси също се проявява маймунски аспект. По-безспорна ни изглежда обаче тенденцията на всяка „историческа форма“ да се доближи колкото е възможно повече до своя архетип, дори когато се проявява в някой второстепенен, незначителен план: това явление се потвърждава навсякъде в религиозната история на човечеството. Коя да е местна богиня се стреми да стане Великата Богиня; кое да е село е „Център на Света“; кой да е магьосник, в разгара на изпълняваните от него ритуали, твърди, че е Всемирния Владетел. Точно тази тенденция към доближаване до архетипа, към възстановяване на съвършената форма (на която даден ритуал, мит или някое божество са само варианти, при това често доста бледи), прави възможно съществуването на историята на религиите. Без нея, магическо-религиозният опит постоянно би създавал светкавично появяващи се или постепенно изчезващи форми на богове, на митове, на догми и т.н. и наблюдателят би се озовал пред гъмжило от все нови и нови видове, което изобщо не би позволило да бъдат подредени и групирани. Но веднъж „осъществена“, „историзирана“, религиозната форма се стреми да се освободи от своите условия за време и място и да стане универсална, да преоткрие архетипа си. И накрая, „империализмът“ на наложилите се религиозни форми също се обяснява с тази тенденция, която подтиква всяка йерофания или теофания да стане „Всичко“, тоест да изчерпи самостоятелно проявите на свещеното, да включи само в себе си огромната морфология на свещеното.^[3]

Каквито и да са тези общи гледища, много е вероятно магическо-религиозният комплекс на „връзването“ наистина да отговаря на един-единствен или на цяло съзвездие от първообрази (ние вече посочихме някои от тях: изтъкаването на Космоса, нишката на човешката съдба, лабиринта, веригата на съществуването и т.н.). Двойствеността и разнородността на мотивите на „връзването“ и на възлите, а също и на „освобождаването от връзките“ потвърждават колко многобройни и различни са плоскостите, върху които са се „осъществили“ тези първообрази. Това естествено не означава, че във вътрешността на тази огромна маса от факти, отнасящи се до разглежданите магическо-религиозни комплекси, не могат да бъдат отличени някои исторически свързани групи и че никой няма право да ги възприема като зависещи едни от други или като произлизащи от общ източник. Точно това сториха Гюнтерт, Дюмезил и Клос за индоевропейската област, макар и от различни гледни точки. Бихме се поколебали да се съгласим с Клос, когато този учен, верен на принципите на Виенската историко-културна школа,^[4] се мъчи да обясни даден американски или меланезийски ритуал или мит за „връзване“ като исторически зависим от източника, дал живот и на индоевропейските форми. По-правдоподобна е хипотезата му за кавказкия произход (стр.643) на индоевропейския ритуален комплекс на „връзването“: урало-алтайците и тюрко-татарите не познават нито ритуалите, нито митовете за „връзването“, което сочи, че произходът на този комплекс трябва да бъде търсен в страните на Юг. Действително, най-близките паралели до грузинския ритуал с веригите на „Георгий Белия“ (виж по-горе) се откриват в Индия: от една страна, желязната халка, която магьосникът (Панда) на гондите^[5] носи на врата си през деветте дни докато трае празникът на Кали-Дурга (празник, наричан от гондите zvârâ, дума, производна от индийската javârâ, „овес“, което доказва земеделския й произход); от друга страна, железните халки около шиите на един женски идол и на „Прото-Шива“, открити в Мохенджо-Даро.^[6] Разбира се, би било неблагоразумно да се смята, изхождайки от протоисторическата култура на Инд, че някои думи са пряко образувани от ритуала, извършван и понастоящем от гондите; установената от В. Коперс близост между тези факти обаче не е лишена от интерес за нас.^[7]

И все пак още не е изяснено защо така често се срещат мотиви на „връзването“, на „възлите“ и т.н. в древните пластове на месопотамските религии. Тази честота не е ли страничен вариант, който, за разлика от случилото се при индоевропейците, не е успял да влезе в състава на теологическа и ритуална система и да се наложи в целия религиозен живот, вариант, който иначе би се умножил до безкрая, би се превърнал както в божествен, така и в сатанински престиж и би бил присвоен от всяко божество и използван от всеки магьосник? Това, което засега е несъмнено е, че само при индоевропейците комплексът на „връзването“ се оказва органически включен в самата структура на ужасната божествена или човешка върховна власт и че само при индоевропейците — както показаха изследванията на Ж. Дюмезил — съществува една свързана система, приложима във всички области — ритуална, митологическа, теологическа и т.н. Ние обаче се опитахме да докажем в предишните страници, че даже при индоевропейците тази система, съсредоточена върху схващането за Страшния Владетел, не е изчерпала творческата мощ на магическо-религиозните форми и на символиките, отнасящи се до „връзването“; постарахме се даже да намерим обяснение на този факт в магически и митологически план, а също и в областта на религията. Според нас, той се дължи или на самото положение на човека в света (спонтанен „произход“), или на повече или по-малко раболепна имитация на вече съществуващи форми (исторически „генезис“). Независимо от обяснението, което читателят би предпочел, сложността и комплексността на индоевропейското схващане за бога-Страшен Владетел са от сега нататък безспорни. В него хората започват да провиждат праисторията си, подготвени са да различат евентуалните заемки от чуждоземни религиозни традиции. Неуместно би било може би да определяме това схващане като изключително магическо, въпреки че структурата му често ни подтиква да го окачествяваме като такова; от една страна изтъкнахме космологическите и метафизически качества на „връзването“ на Варуна и Вритра в самата Индия; от друга страна, религиозните преживявания, предизвикани у евреите от същия този комплекс, доказват, че един много чист и дълбоко религиозен живот може да намери храна дори в „примките“ на Бог, привидно страшен и „връзвач“.