Мирча Елиаде
Образи и символи (23) (Размисли върху магическо-религиозната символика)

„Богове връзвачи“ в древна Индия

Във ведическа Индия Варуна не е единственият „бог връзвач“. Индра, Йама, Нирти също фигурират сред използващите това магическо оръжие. Например за Индра се казва, че е донесъл връзка (sina) за Вритра (RV, II, 30, 2) и го е вързал, без да си служи с въжета (II, 13, 9). Но като посочва тези текстове, Берген (цит. произв., III, стр.115, бележка 1) подчертава, че те „очевидно са само вторично развитие на мита, чийто смисъл е, че Индра отвръща на демона като прибягва до неговите собствени хитрини“. Защото не само Варуна и Вритра, но и други божествени същества имат своята mâyâ, като например Марути (RV, V, 53, 6), Тваштар (X, 53, 9), Агни (I, 144, 1 и т.н.), Сома (IX, 73, 5 и т.н.) и даже Ашвините (V, 78,6 и т.н.; виж Берген, III, стр.88 и сл.). Но докато от една страна тук често се сблъскваме с равностойни религиозни същества, в смисъл, че демоничният елемент при тях съжителства с божествените елементи (Тваштар, Марути), от друга страна „магьосник“ не е някакъв специфичен атрибут, а се прибавя към божествените личности само за подсилване на дължимата почит към тях: престижът на mâyin е такъв, че хората неволно изпитват желание да го припишат на всяко почитано от тях божество. Това явление е отразено в историята на религиите и по-специално на индийските религии, а именно „империалистическата“ тенденция, която кара някоя победоносно налагаща се религиозна форма да си присвоява всички останали видове божествени атрибути и да разпростира господството си над различните зони на свещеното. В занимаващия ни случай тенденцията за прибавяне на чужди авторитети и власт към свойствената за бога сфера е още по-интересна за нас, понеже става въпрос за архаична религиозна структура и по-точно — за престижа на „магьосника“. Всъщност от този факт най-много е спечелил Индра. „Той победи mâyin чрез mâyâ“ — такъв е лайтмотивът на много текстове (Берген, III, стр.82). Сред „магиите“ на Индра на първо място се нарежда способността му да се видоизменя,^[1] но може би измежду многобройните му особени, официално признати богоявления (като бик и т.н.), трябва да отличим безмерната магическа власт, позволяваща на някое същество (божествено, демонично, човешко) да приема животинска форма. Естествено, между сферата на мистическо-религиозното богоявление и тази на метаморфозата съществуват интерференции, заемки, смесвания, а в една толкова нестабилна област, каквато е ведическата митология, невинаги може лесно да се отличи това, което принадлежи на едната или на другата. Обаче именно неуточнеността и несигурността са толкова ценни за нас от феноменологическа гледна точка, защото разкриват тенденцията на религиозните „форми“ към взаимно проникване и поглъщане, а тази диалектическа перспектива може само да ни бъде от помощ за по-доброто разбиране на древните религиозни явления.

Но да се върнем отново към Индра. В някои случаи той е не само „магьосник“: и той като Варуна и Вритра също „връзва“. Атмосферата му служи за примка, с която обвива когато поиска неприятелите си (AV, VII, 8, 5–8 и т.н.). Веретхарагна, иранския му двойник, връзва ръцете на противника (Yasht, 14, 63). Но това са само вторични черти, обясними може би с истинското използване в праисторически времена на примката като оръжие.^[2] Наистина, погледнато през призмата на древната мисъл, всяко оръжие е непременно и винаги магическо средство, но това не пречи на един толкова изявено войнстващ бог, какъвто е Индра да прибягва до въпросното магическо средство в истински битки, докато Варуна си служи само със своите „връзки“ без да се сражава, без да действа, по магически начин.^[3]

Още по-интересен и показателен в това отношение е примерът с другите двама богове-връзвачи, Нирти и Йама, които при това са и божества на смъртта. Връзките на Йама (yamasya padbîça, AV, VI, 96, 2; VIII, 7, 28) обикновено са наричани „връзките на смъртта“ (mrtyupâçâh, AV, VII, 112, 2; VIII, 2, 2 и т.н.; виж Шефтеловиц, стр.6). Както Нирти овързва тези, които иска да погуби (AV, VI, 63, 1-2; Taitt. Sam., V, 2,4,3; Çatapatha Brâhmana, VII, 2, 1, 15) и хората умоляват боговете да отстрани „връзките на Нирти“ (AV, 1,31, 2), така се молят те и на Варуна да ги спаси от своите „връзки“. По същия начин те призовават в някои случаи Агни, Сома или Рудра (Güntert, p. 122) да развържат „връзките на Варуна“. Индра може да освобождава не само от „връзките на Варуна“, но и „възелът“ на демоните на смъртта (напр. AV, IX, 3, 2–3, където става дума да се прережат връзките на демонката Вишвавара с помощта на Индра и т.н.). Болестите са „примки“, а смъртта е само върховната „връзка“. Което означава, че при Йама и Нирти тези атрибути са както важни, така и истински структуроопределящи.

Болест и смърт — това са двата елемента на магическо-религиозния комплекс на „връзването“, които почти навсякъде по света са се радвали на изключителна популярност и затова смятаме за уместно да проучим дали тяхното разпространение не би могло да изясни някои аспекти на разглеждания от нас въпрос. Но преди да изоставим индийската следа, нека се опитаме да съставим схема на основните групи, които установихме по тези земи: 1) Варуна, Великият Асура, връзва по магически начин виновните и на него му се молят или да не връзва, или да развързва; 2) Вритра обвързва Водите и някои аспекти от мита за него отговарят на нощната, лунната, водната страна на Варуна, доколкото тези разновидности на големия Бог изразяват „непроявеното“ и „обграденото, скованото“; 3) Индра, подобно на Агни и Сома, освобождава хората от връзките на Варуна и от веригите на божествата на смъртта: той „срязва“ или „счупва“ тези „връзки“, „вериги“, точно както е казано в мита, че реже, раздробява и т.н. тялото на Вритра; значи, освен военните средства, които са му присъщи и даже изключително негови, когато иска да победи магьосника Вритра, той също прибягва до „магически средства“: във всеки случай „връзките“ не представляват основната му черта, дори ако примката трябва да бъде смятана за едно от оръжията му; 4) тъкмо напротив, примките, въжетата, възлите са характерни за божествата на смъртта (Йама, Нирти) и демоните-причинители на различните болести; 5) накрая, в „популярните“ части от ведическите книги, вълшебствата, насочени против връзките на тези демони не са по-малобройни от магическите „връзвания“, предназначени за човешките неприятели.

Очевидно е, че дори когато са така резюмирани, нещата не стават по-прости и ясни. И все пак се открояват известни специфични черти: в митическия план на божествените подвизи, от една страна изпъква магическото бездействие на Варуна и на Вритра и, от друга страна, действеността на Индра; в човешкия план на болестите и смъртта се налага значението на примките и на възлите при пагубните божества или при демоните, както и магическото използване на „връзването“, било в народната медицина, било при вълшебствата. Така, още от ведически времена, макар да си остава характерна, съставна част на зоната на магическото владичество, комплексът на „връзването“ все пак излиза извън нея както нагоре (космологическо ниво: Вритра), така и надолу (гибелно ниво: Йама, Нирти и ниво „магьосничество“). Да се опитаме да видим какво ново би внесло в тази наша схема едно сравнение с другите индоевропейски области.