Мирча Елиаде
Образи и символи (27) (Размисли върху магическо-религиозната символика)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Images et symboles, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (30 септември 2007 г.)
Допълнителна корекция
NomaD (2014)

Издание:

Мирча Елиаде. Образи и символи

Френска. Първо издание

Редактор: Георги Цанков

Художник: Буян Филчев

Коректор: Валери Калонкин

Оформление: Калина Павлова

ИК „Прозорец“, София, 1998

ISBN: 954-733-026-8

 

© Лиляна Цанева, превод

© Буян Филчев, художник

© ИК „Прозорец“ ООД, 1998 г.

Печат ДФ „Балкан прес“ ЕАД

 

Mircea Eliade

Images et symboles

Gallimard

© Gallimard, 1952 г., преиздаден в 1980 г.

Този труд бе първоначално издаден в поредицата ЕСЕТА на издателство Gallimard през 1952 г.

 

Cet ouvrage, publié dans le cadre du programme de participation â la publication VITOCHA, bénéficie du soutien du Ministère Français des Affaires Etrangères, de l’Ambassade de France en Bulgarie et de l’Institut Français.

 

Това заглавие, публикувано в рамките на програмата за участие в книгоиздаването „Витоша“, се ползва от подкрепата на Министерството на външните работи на Франция, на Френското посолство в България и на Френския културен институт.

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция от NomaD

Магията на възлите

Да разгледаме сега в нейната цялост морфологията на връзките и на възлите в магическата практика. Най-важните факти бихме могли да класираме в две големи категории: 1) магическите „връзки“, използвани срещу човешките неприятели (във войната, при магьосничеството) и обратната операция — „срязване на връзките“; 2) влияещите благотворно възли и връзки, средства за отбрана от дивите животни, от болестите и магиите, от демоните и смъртта. Ще се задоволим с няколко примера. В първата категория, например, бихме могли да цитираме магическите примки, заложени на неприятелите (Atharva Veda, II, 12, 2; VI, 104; VIII, 8, 6), въжетата, опънати от принца по пътя на вражеските войски (Kauçîtaki Samhitâ, XVI, 6), закопаното в земята въже в близост до къщата на някой неприятел или пък скрито в лодката му, за да се преобърне тя във водата,[1] накрая възлите, които причиняват всички видове злини, както в древната магия[2], така и в съвременните суеверия.[3] Що се отнася до „срязването на връзките“, то вече е използвано в Atharva Veda (напр. VI, 14, 2 и сл.); и ако продължим все в този дух, често четем в етнографската литература, че, като предпазно средство, по хората не бива да има никакъв възел през някои критични периоди от живота им (напр. раждане на дете, сватба, смърт)[4].

Към втората категория могат да се причислят всички обичаи, които приписват на възлите и на връзките лечебна функция, като средство за защита от демоните, за съхранение на магическо-жизнената сила. Още в древността[5], болната част от тялото се овързвала, за да оздравее, а и до днес тази практика е твърде обичайно явление в народната медицина.[6] Още по-широко разпространен е обичаят да се защитава човека от болестите и демоните с помощта на възли, на върви и на въжета,[7] най-вече по времето, когато жената ражда.[8] Почти навсякъде по света се носят възли като амулети.[9] Друг доста показателен факт е, че се използват възли и върви при брачния ритуал, за да се защитят младоженците[10], макар да се знае, че точно възлите биха могли да попречат на консумирането на сключения брак. Но въпросната многозначност е от онези, които се наблюдават при всички магическо-религиозни използвания на възлите и на връзките. Възлите както предизвикват болестта, така или я отстраняват, или пък изцеляват болния; мрежите и възлите или омагьосват, или пазят от лошата магия; в едни случаи те предпазват новородените, в други ги разболяват; докарват смъртта, но и я отдалечават. Накратко казано, същественото при всички магически и магическо-медицински ритуали е насочването на силата, съдържаща се в дадено „връзване“, във всяко „връзващо“ действие. Впрочем, насочването може да бъде позитивно или негативно, като това противопоставяне следва да се възприема в смисъла на „благотворно“ и на „злотворно“, или в смисъла на „защита“ и на „нападение“.

Бележки

[1] Kauçîtaki Samkhitâ, XLVIII, 4-5: Caland, Altindische Zauberritual (Амстердам, 1900 г.), стр.167; V. Henry, La Magie dans l’Inde antique (Париж, 1903 г.), стр.229; Scheftelowitz, стр.12.

[2] Книга на пророк Иезекииля, 13:18-21; С. Fossey, La Magie assyrienne (Париж, 1902 г.), стр.83; M. Jastrov, The religion of Babylonia and Assyria (Бостън, 1898 г.), стр.280 и сл.; и т.н.

[3] W. Crooke, The popular religion and folklore of Northern India (Уестминстър, 1896 г.), II, стр.46 и сл.; S. Seligmann, Der böse Blick (Берлин, 1910 г.), I, 262, 328 и сл.; Scheftelowitz, стр.14; Frazer, Taboo, стр.301 и сл.; G. L. Kittr’edge, Witchcraft in Old and New England (Кеймбридж, Масачузетс, 1929 г.), стр.201 и сл.; виж: също Handwörterbuch des deutschen Aberglaubens, s.v. Schlinge, Netz, и т.н.; във фолклора, Stith Thompson, Motif-Index, том II, стр.313.

[4] Всичко трябва да бъде отворено и развьрзано, за да се улесни израждането, Frazer, цит. произв., стр.296 и сл.; но виж също мрежата като средство за защита от демоните на раждащата жена, при калмиците (калмиките); Frazer, Folklore in the Old Testament, III (Лондон, 1919 г.), стр.473. Чрез магията на въжетата и на възлите можело да се попречи да бъде изконсумиран един брак, Frazer, Taboo, стр.299 и сл. Не може да се умре, докато вратите в къщата са заключени или резетата пуснати (пак там., стр.309), а на някои места се развързват връзките на покрова, за да се осигури покоя на душата (пак там, стр.310). В замяна на това, за да се защитят от душите на покойниците, вдовиците в Нова Гвинея носят мрежи в знак на траур (Frazer, The Belifin Immortality, I (Лондон, 1913 г.), стр.241, 249, 260, 274, 293). Труповете обаче се овързват, все като средство за защита от духовете на мъртвите (Frazer, La Crainte des morts (Страхът от мъртвите), превод на френски език, Париж, 1935 г. стр.53 и сл.), макар че значението на този обичай е по-сложно.

[5] Kauçîtaki-Sam. XXXII, 3, Caland, Altindische Zauberritual, стр.104; R. C. Thompson, Semitie magie, its origins and development (Лондон, 1908 г.), стр.165 и сл.

[6] Scheftelowitz, стр.29, бел.1, 31; Frazer, Taboo, стр.301 и сл.

[7] Асирия: Thompson, цит. произв., Furlani, La Religione babilonese-assira, II (Болоня, 1929 г.) стр.166; Китай, Индия: Scheftelowitz, стр.38

[8] Индия: W. Crooke, цит. произв., II, стр.36; Todas и т.н.: Scheftelowitz, стр.39; Африка: ibid, стр.41.

[9] Frazer, Taboo, стр.308 и сл.; Scheftelowitz, стр.41.

[10] Scheftelowitz, стр.52 и сл.