Мирча Елиаде
Образи и символи (28) (Размисли върху магическо-религиозната символика)

Магия и религия

Без съмнение, всички тези вярвания и ритуали ни въвеждат в областта на магическото мислене. Но дали фактът, че въпросните народни практики са свързани с магията ни дава правото да смятаме общата символика на „връзването“ като нещо сътворено единствено от магическото мислене? Според нас, не. Дори ако ритуалите и символите на „връзването“ при индоевропейците съдържат пъклено-лунни елементи и, следователно, свидетелстват за силното влияние на магията — което никак не е сигурно! — все пак трябва да се обяснят и други документи, свидетелстващи не само за автентично религиозно изживяване, но и за едно генерално схващане за човека и за света, което е истински религиозно, а не магическо. Прегледът, който направихме на данните от Месопотамия, например, показва, че те не се поддават като цяло на магическо тълкуване. Нещата при евреите са още по-ясни: вярно, че в Библията се говори за „примки на смъртта“ (например: „вериги на ада ме обвиха, и примки на смъртта ме омотаха“ — из „Втора книга Царства“, гл. 22:6; виж също из „Псалтир“ Псалом 17:6: „вериги адови са ме стегнали, и мрежите на смъртта са ме оплели“ или Псалом 114:3-4: „Смъртни болки ме обзеха, адски мъки ме постигнаха; аз срещнах утеснение и скръб. Тогава призовах името Господне: Господи, избави душата ми“). Но самият Господ Бог е страшният владетел на тези връзки и Пророците го описват с мрежа в ръка, с която ще накаже виновните: „Кога отидат, Аз ще хвърля върху тях мрежата Си; като птици небесни ще ги сваля…“ (Книга на пророк Осия, гл. 7:12); „И ще простра върху него Моята мрежа, и ще бъде хванат в Моите примки, и ще го заведа във Вавилон…“ (Книга на пророк Иезекииля, гл. 12:13, виж почти същия текст и в гл. 17:20); „Тъй казва Господ Бог: Аз ще хвърля върху тебе Моята мрежа…“ (пак там, гл. 32:3). И Иов, в своята толкова дълбока и истинска религиозна вяра, използва същия образ, за да опише всемогъществото на Господа: „знайте, че Бог ме събори и с мрежата Си ме омота“ (Книга на Иова гл. 19:6). Обаче и християните-евреи са знаели, че демонът „връзва“ болните (например в Евангелие от Лука, гл. 13:16 се казва: „А тая дъщеря Авраамова, която сатаната е свързал, ето вече осемнайсет години…“), затова са говорели за Върховния Бог като за „владетел на връзките“. Така, при един и същи народ срещаме магическо-религиозна многозначност на „връзките“: връзки на смъртта, на болестта, на магията, но и връзки на Бога.^[1] „Мрежа е метната над всички живи същества“, писа равинът Акиба (Pirkê Abôt, 3, 20); Шефтеловиц, стр.11). Формулировката е много сполучлива, защото не изразява някакво изключително „магическо“ или „религиозно“ виждане за живота, а цялата сложност на положението на човека в света; и, ако си послужим с една станала вече модна терминология, бихме казали, че тя изразява положението на самия съществуващ.

Действително, в много страни „нишката на живота“ се е превърнала в символ на човешката съдба. „Нишката на живота им (буквално: въжето на шатрата им) е скъсана!“, се провиква Иов. Като всички простосмъртни и Ахил „ще изстрада това, което съдбата изтъка за него заедно с лененото платно, с което го пови майка му, когато го роди“ (Илиада, 20:128; виж също пак там 24:210). Богините на съдбата тъкат нишката на човешкия живот: „Там, ще го оставим да понесе съдбата, която са поставили на своите вретена тъжните Тъкачки в часа, когато бе роден от майка си…“ (Одисея, 7:198)^[2] Но има и още нещо: самият Космос се схваща като изтъкано платно, като една огромна „мрежа“. Според индийското умозрение, например, въздухът (vâyu) „е изтъкал“ Вселената, свързвайки така като с непрекъсната нишка този и другия свят и всички същества заедно (Brhadâranyaka Up., III, 7, 2), точно както диханието (prana) е „изтъкало“ човешкия живот. („Кого изтъка в него диханието?“, Atharva Veda, X, 2:13). От гореизложеното следва, че тази доста отрупана символика изразява две основни неща: от една страна, че както в Космоса, така и в човешкия живот всичко е свързано с всичко останало чрез невидими нишки и, от друга страна, че някои божества^[3] са владетелите на тези „нишки“, които, в крайна сметка, образуват едно широко космическо „връзване“.

Етимологията рядко може да даде неоспорим аргумент при толкова деликатни въпроси като тези, които засягат „произхода“ на религията и на магията, но тя често е много полезна и насочваща. Шефтеловиц и Гюнтерт припомниха, че при не една и две лингвистично сродни групи думите, с които се обозначава действието „връзвам“, служат за изразяване и на омагьосването: така например на тюрко-татарски bag, baj, boj означава едновременно „магьосничество“ и „връзка, въже“;^[4] гръцката дума καταδεω означава „връзвам здраво“, но и „връзвам с магическа омая като правя възел“ (откъдето произлиза и καταδεσμοξ „въже, омагьосвам“, Inscr. Graec, III, 3; Шефтеловиц, стр.17); латинската дума fascinum, „омая, урочасване“ е сродна с fascia, „връзка, бандаж“, с fascis, „сноп“; ligâre, „връзвам“, ligatura, „действието връзване“ означават също „омайвам“ и „омая“ (сравни с румънската legatura, „действието връзване“ и „омагьосвам“); санскритската yukti, в пряк смисъл „впрягам, връзвам“ означава в по-разширен смисъл и „магически средства“, а способностите на йогата понякога се схващат и като омагьосване чрез „връзване“.^[5] Всички тези етимологии потвърждават, че действието „връзване“ е основно магическо. Тук имаме работа с доведена до крайност „специализация“: омагьосване, връзване чрез магия, омайване и т.н. От етимологическа гледна точка в думата religio също се съдържа някаква форма на „привързване“ към божеството, но би било неблагоразумно (както го прави Гюнтерт, стр.130) religio да се разбира в смисъла на „магьосничество“. Защото, пак ще повторим, подобно на магията, и религията съдържа в самата си същност елемента „връзване“, макар че то очевидно е със съвсем друга сила и най-вече — с противоположна насоченост.