Включено в книгата
Оригинално заглавие
Not a Penny More, Not a Penny Less, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 14 гласа)
Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2015)

Издание:

Джефри Арчър. Нито пени повече, нито пени по-малко

Американска. Първо издание

ИК „БАРД“ ООД, София, 2001

Коректор: Олга Герова

ISBN: 954-585-253-4


Глава 7

Стивън стисна радушно, по американски, ръката на Джеймс и му поднесе голямо уиски с лед. „Божичко, помни всичко“ — помисли лордът и отпи от уискито — да се поотпусне и да си вдъхне смелост, после отиде при Робин и Жан-Пиер. Макар и негласно, се бяха споразумели да не изричат името на Харви Меткаф. Хванали под мишница папките, тримата подеха общ разговор, докато Стивън не ги покани на масата. Този път домакинът не се беше възползвал от уменията на главния готвач и на иконома, нито от услугите на сервитьорите в колежа. На масата имаше само старателно подредени сандвичи, бира и кафе.

— Това е работна вечеря — каза твърдо Стивън — и тъй като Харви Меткаф ще плаща сметката, реших да поспестя от гостоприемството. Само ще си усложним излишно задачата, ако на всяка сбирка вечеряме за стотици долари.

Другите трима седяха, без да продумват, докато Стивън вадеше листовете с гъсто написан на машина текст.

— Ще започна с обща забележка — подхвана той. — Постарах се да разбера къде точно ще се намира Харви Меткаф през следващите няколко месеца. Както личи, всяко лято той посещава едни и същи светски прояви и спортни състезания. Повечето подробности вече са изложени надълго и нашироко в папките, с които разполагате. Последното, до което успях да се добера, е описано върху този лист, който трябва да добавите към папките като страница 38-а. На него пише:

Харви Меткаф ще пристигне в Англия сутринта на 21 юни с пътническия кораб „Кралица Елизабет II“, който ще хвърли котва в Саутхамптън. Вече си е запазил за пътуването апартамент „Трафалгар“ на кораба и е наел от „Гай Салмън“ ролс-ройс, който да го откара в „Кларидж“. Ще отседне за половин месец в кралския апартамент, отсега има запазени билети за всички дни от тенис турнира в Уимбълдън. След финала ще замине със самолет за Монте Карло и ще прекара още половин месец на яхтата си „Вестител“. После ще се върне в Лондон и отново ще отседне в „Кларидж“, за да гледа кобилката си Розали, която ще участва в конните надбягвания на хиподрума „Аскот“. Има ложа за всичките пет дни на надбягванията. Връща се в Америка на 29 юли с полет номер 009 на „Пан Американ“, самолетът му излита от лондонското летище „Хийтроу“ и каца в 11:15 на международно летище „Логан“ в Бостън.

Останалите трима приложиха към папките си страница 38-а, за пореден път възхитени от Стивън, който бе провел такова подробно разследване. На Джеймс обаче вече му призляваше, и то не от прекрасните сандвичи със сьомга.

— Сега трябва да решим кой къде ще осъществи плана си, докато Меткаф бъде в Европа — каза Стивън. — Ти, Робин, кой град предпочиташ?

— Монте Карло — отвърна лекарят, без изобщо да се колебае. — Смятам да притисна тоя мръсник на чужда територия.

— Някой друг иска ли Монте Карло?

Всички продължиха да мълчат.

— А ти, Жан-Пиер, коя част от престоя на Меткаф си си харесал?

— Двете седмици в Уимбълдън.

— Други предложения?

И този път останалите замълчаха. Стивън продължи:

— Лично аз предпочитам петте дена на хиподрума „Аскот“ и краткия период, преди нашият човек да се върне в Америка. Ти какво ще кажеш, Джеймс?

— На мен ми е все едно — отговори той доста плахо.

— Добре тогава — каза Стивън.

Всички без Джеймс се палеха все повече по начинанието, с което се бяха заели.

— А сега разходите. Носите ли чековете за 10 000 долара? Според мен е по-удобно да водим сметките в щатски долари, паричната единица, с която борави и Харви Меткаф.

Другите трима му връчиха чековете. „Този път поне няма да се посрамя“ — каза си Джеймс.

— Какво сме похарчили дотук?

Всеки подаде на Стивън лист хартия и той се зае да пресмята сумите на малката си сметачна машинка, последен модел, чиито цифри проблясваха в червено в слабо осветената стая.

— Акциите ни струват 1 000 000 долара. Досега сме похарчили за начинанието 142 долара, значи господин Меткаф ни дължи общо 1 000 142 щатски долара. Нито пени повече или по-малко — повтори той. — А сега да видим кой какъв план предлага. Ще ги разгледаме по реда на осъществяването — натърти домакинът. — Жан-Пиер, Робин, аз и накрая Джеймс. Имаш думата, Жан-Пиер.

Французинът отвори голям плик и извади четири комплекта документи. Беше решен да докаже, че не пада по-долу нито от Стивън, нито дори от Харви Меткаф. Раздаде на присъстващите снимки и пътни карти на Уест Енд и Мейфеър[1]. Всяка улица беше отбелязана с цифричка, която обозначаваше колко минути трябват, за да минеш пеш от единия до другия й край. Жан-Пиер изложи най-подробно своя план, като започна от решаващата среща, която е провел с Дейвид Стайн, и завърши с ролите, които останалите трябваше да изпълнят.

— Всички ще ми трябвате в един ден. Робин ще бъде журналистът, Джеймс — човекът от „Сотби“, а Стивън ще се вживее в ролята на купувача. Тренирай да говориш английски с немски акцент. Нужни са ми и два билета за всички срещи от тенис турнира в Уимбълдън, които ще се проведат на централния корт. Местата трябва да са точно срещу ложата на Харви Меткаф. — Жан-Пиер си погледна бележките. — Точно така, срещу седемнайсета ложа. Можеш ли да го уредиш, Джеймс?

— Разбира се. Утре сутрин ще поговоря с Майк Гибсън, съдията към клуба.

— Чудесно. И накрая трябва да се научите да боравите с тия малки джаджи. Казват се мобилни телефони, запазена търговска марка на фирмата за битова радиотехника „Пай“, не забравяйте, че е незаконно да ги използваме и притежаваме.

Жан-Пиер извади четири малки радиостанции и подаде три от тях на Стивън.

— Някакви въпроси?

Всички зашушукаха одобрително. Французинът беше изпипал всичко до най-малките подробности,

— Моите поздравления! — възкликна Стивън. — Това би трябвало да ни даде добър първоначален тласък. А сега да чуем теб, Робин!

Лекарят разказа на какво е посветил последния половин месец. Описа как се е срещнал с гастроентеролога и как лекарствата срещу повишен холестерин могат да се превърнат в отрова.

— Тази част от плана е трудно осъществима — трябва да проявим търпение и да изчакаме сгоден момент. Но след като Меткаф отиде в Монте Карло, трябва да сме готови да пристъпим към действие.

— Къде ще отседнем, докато сме в Монте Карло? — попита Джеймс. — Обикновено си взимам стая в „Метропол“. Нека не ходим там.

— Не се притеснявай, Джеймс, за дните от 29 юни до 4 юли съм направил резервации в хотел „Париж“. Преди това обаче трябва да присъствате на няколко от стажантските семинари в болница „Сейнт Томас“.

Всички си погледнаха бележниците и се разбраха кога да се срещнат отново.

— Приготвил съм за всеки от вас по един екземпляр на „Кратък курс по медицина“ на Хюстън. Задължително прочетете разделите за дълбоките рани и тежките контузии. Не искам, когато облечете белите престилки, да се чувствате като в небрано лозе. Ти, Стивън, ще дойдеш по другата седмица в кабинета ми на Харли стрийт за ускорен медицински курс, защото трябва да си напълно убедителен в ролята си на лекар.

Робин беше предпочел американеца, защото смяташе, че за краткото време, с което разполагат, като учен той ще усвои възможно най-много.

— През следващия месец ти, Жан-Пиер, ще ходиш всяка вечер в някое от казината, за да усвоиш правилата на бакарата и блекджека, а също как да играеш няколко часа подред, без да губиш. Ще ти бъде по-лесно, ако се запознаеш с „Енциклопедия на хазарта“ на Питър Арнолд, ще я намериш в „Хачардс“. Ти, Джеймс, трябва да се научиш да караш по време на задръстванията малък микробус, освен това другата седмица намини на Харли стрийт, за да направим всички заедно нещо като суха тренировка.

Останалите го гледаха с широко отворени очи. Справеха ли се с това, щяха да преодолеят всичко друго. Робин долови тревогата, изписала се върху лицата им.

— Не се притеснявайте, от хилядолетия моят занаят се упражнява главно от знахари, пък и хората не спорят, ако имат срещу себе си добре подготвен човек, а ти, Стивън, ще бъдеш подготвен.

Американецът кимна. Учените също са наивни. Нали тъкмо от лековерие четиримата се бяха хванали в капана на „Проспекта Ойл“!

— Не забравяйте — допълни Робин — и какво е написал Стивън долу на трийсет и трета страница от папките… „През цялото време трябва да мислим като Харви Меткаф“.

Робин уточни още някои подробности от плана и как да ги осъществят. После цели двайсет и осем минути отговаря на доста предизвикателните въпроси на останалите. Накрая Жан-Пиер поомекна.

— Мислех си, че никой от вас няма да предложи план, който да е по-добър от моя, но твоят, Робин, наистина е блестящ. Ако изчислим добре времето, единственото, което ни трябва, е мъничко късмет.

Наближаваше редът на Джеймс и той не криеше притеснението си. Вече съжаляваше, че изобщо се е съгласил да дойде първия път на вечерята и е подканил другите да приемат предизвикателството, отправено им от Стивън. Добре поне че задачите, с които го бяха натоварили по първите два плана, бяха напълно по силите му.

— Е, господа — намеси се Стивън, — и двамата се оказахте на висотата на задачата, но моите предложения ще ви изправят пред още по-големи предизвикателства.

Захвана да им обяснява с какво се е увенчало проучването, което е провел през последните две седмици, и в какво се състои неговият план. Всички се чувстваха едва ли не студенти, които слушат именит професор. Стивън говореше като университетски преподавател, но не нарочно, а защото бе свикнал и му се беше превърнало в навик, от който не можеше да се отърве и в личен разговор. Извади програмата на пролетния семестър в Оксфордския университет, обясни и ролята на ректора, заместник-ректора, главния секретар и финансовия директор. Подобно на Жан-Пиер, и той предостави на всички карти, този път на Оксфорд. Най-старателно беше отбелязал как се стига от театър „Шелдън“ до колежа „Линкълн“ и оттам — до хотел „Рандолф“, беше съставил и втори, резервен план, в случай че въпреки еднопосочните улици Харви Меткаф настоява да се придвижва със своя автомобил.

— Ти, Робин, трябва да се запознаеш какво точно прави заместник-ректорът на ежегодния празник на Оксфордския университет. Не е като в Кеймбридж — двата университета си приличат, но имат и различия. Трябва да си наясно по кой път ще тръгне на празника и какви са навиците му. Уредил съм в последния ден да разполагаш със стая в колежа „Линкълн“. Ти, Жан-Пиер, трябва да се запознаеш най-подробно със задълженията на главния секретар в Оксфордския университет и да знаеш втория маршрут, отбелязан върху картата, така че пътищата ви с Робин да не се кръстосват. Ти, Джеймс, проучи какви са отговорностите на финансовия директор, къде се намира кабинетът му, с кои банки работи и как се осребряват чековете. Трябва да знаеш и по кой път ще мине на празника, все едно се намираш в имението на баща си. Моята задача този ден ще бъде най-лесна — ще се вживея в ролята на самия себе си, различно ще бъде само името. Трябва да усвоите и как е правилно да се обръщате един към друг, а през деветата седмица от пролетния семестър, във вторник, когато в университета е сравнително спокойно, ще направим генерална репетиция. Имате ли въпроси?

Възцари се тишина, но това бе тишината на уважението. И тримата виждаха, че планът на Стивън изисква всичко да бъде изчислено до последната секунда и че трябва да го повторят няколко пъти, докато го усвоят и се застраховат срещу непредвидени обстоятелства. Но ако бъдеха убедителни, нямаше как да се провалят.

— Колкото до плана ми за хиподрума „Аскот“, той е съвсем прост. Единственото, което искам, е Жан-Пиер и Джеймс да проникнат в ложите на членовете на Клуба[2]. Необходими са ми два билета, разчитам да ги осигуриш ти, Джеймс.

— Искаш да кажеш да осигуря членски значки, Стивън — поправи го лордът.

— Това ли искам да кажа? — възкликна Стивън. — Някой трябва да прати и телеграмата от Лондон. Вероятно ти, Робин.

— Дадено — съгласи се лекарят.

Близо час задаваха какви ли не въпроси, за да се запознаят с плана не по-зле от Стивън.

Джеймс обаче не попита нищо и беше разсеян, искаше му се земята да се отвори и да го погълне. Вече съжаляваше дори че се е запознал с Ан, макар че какво ли му беше виновна тя! Всъщност изгаряше от нетърпение да я види отново. Но какво ли щеше да каже, когато останалите…

— Джеймс, събуди се — тросна се Стивън. — Всички чакаме.

В него се бяха вторачили три чифта очи. Другите трима бяха извадили асото кари, купи и спатии. Дали той не държеше коза? Притеснен, лордът си наля поредното уиски.

— Ах, надут пуяк такъв, не можеш да предложиш нищо, нали? — подметна ядно Жан-Пиер.

— Да ви призная, мислих много, но така и не ми хрумна нищо.

— За нищо не ставаш, наистина за нищо — ядоса се и Робин.

Джеймс запелтечи безпомощно нещо. Стивън го прекъсна.

— Чуй ме внимателно, Джеймс. Ще се срещнем отново тук след три седмици. Дотогава да си се запознал най-подробно с нашите планове. Една-едничка грешка и всичко отива на кино. Ясно ли е?

Джеймс кимна — ако не друго, бе решен поне да не подвежда останалите.

— И не само това. Подготви план, който да обсъдим — продължи рязко Стивън. — Разбра ли?

— Да — промърмори умърлушен лордът.

— Други въпроси? — попита математикът.

Въпроси нямаше.

— Добре тогава. Нека повторим отново трите плана. — Останалите понечиха да възразят, ала Стивън не им обърна внимание. — Не забравяйте, тръгнали сме срещу човек, който не е свикнал да губи. Няма да разполагаме с втора възможност.

Близо час и половина те повтаряха от начало до край всеки от трите плана — според последователността на изпълнението им. Първо Жан-Пиер по време на тенис турнира в Уимбълдън, който продължаваше половин месец, после Робин в Монте Карло, накрая Стивън по време и след конните надбягвания на хиподрума „Аскот“.

Вече беше късно, когато, капнали от умора, те станаха да си вървят. Сънени, се разотидоха — до следващата им среща всеки имаше да върши доста неща. Тръгнаха си всеки сам, ала другия петък щяха да се видят отново в една от операционните на болница „Сейнт Томас“.

Бележки

[1] Скъпи квартали в Лондон. — Б.пр.

[2] Става въпрос за Общоанглийския частен спортен клуб по тенис и крокет, към който са кортовете в Уимбълдън. — Б.пр.