Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Not a Penny More, Not a Penny Less, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 18 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2015)

Издание:

Джефри Арчър. Нито пени повече, нито пени по-малко

Американска. Първо издание

ИК „БАРД“ ООД, София, 2001

Коректор: Олга Герова

ISBN: 954-585-253-4

История

  1. — Добавяне

Глава 18

В понеделник на Джеймс му се струваше, че ще полудее — толкова натоварен беше денят. Първо отиде да изпрати на летището Ан, която сутринта си заминаваше с полета на „Ти Дъбъл Ю Ей“ за Бостън, после цял ден се готви за вечерта, когато щеше да се срещне с останалите от четворката. Всеки от тях бе осъществил своя план, сега очакваха да чуят какво ще предложи Джеймс. Откакто знаеше, че жертвата ще му става тъст, му беше дваж по-трудно, но Ан беше права: той не можеше да се оправдава с това. Беше длъжен да измисли нещо, с което да отмъкне на Харви още четвърт милион долара. Призляваше му при мисълта, че е могъл да го стори с едно-едничко изречение още в Оксфорд. Но не смяташе да споделя това с другите от четворката.

Тъй като за победата в Оксфорд най-много бе допринесъл Стивън, вечерята щеше да се състои в колежа „Модлин“ — Джеймс поизчака, за да не попада в задръстванията, мина с автомобила покрай стадион „Уайт Сити“ и пое по магистрала четирийсет към Оксфорд.

— Вечно си последен, Джеймс — укори го Стивън.

— Извинявай, но бях затънал до гуша…

— За да измисляш план, надявам се — вметна Жан-Пиер.

Джеймс си замълча. Помисли, че четиримата вече си знаят и кътните зъби. За три месеца бе научил за тримата повече, отколкото за двайсет години — за така наречените си приятели. Чак сега разбра защо баща му вечно разказва за бойните си другари от войната — все хора, с които инак не би се сприятелил. Вече си даваше сметка и че ще му бъде много мъчно за Стивън, когато той се прибере в Щатите. Успехът всъщност щеше да ги раздели. За нищо на света не би изживял отново мъките, които си беше навлякъл покрай „Проспекта Ойл“, но всичко това определено си имаше и хубавата страна.

Стивън беше от хората, които не умеят да празнуват, затова, още щом сервитьорите им донесоха първото ястие и излязоха от стаята, той удари с лъжицата по масата и оповести, че съвещанието е започнало.

— Обещай ми нещо — каза Жан-Пиер.

— Какво? — попита Стивън.

— Че след като си върнем парите до последното пени, аз ще седя на почетното място и ти няма да кажеш и дума, освен ако не те помоля.

— Дадено — съгласи се Стивън. — Но чак след като си върнем и последното пени, чу ли! Ето какво е положението към днешна дата: върнахме си 777 560 щатски долара. Разходите по последната операция възлизат на 5178 долара, което с разходите по предишните операции прави общо 27 661,24 долара. И така, като теглим чертата, Меткаф ни дължи още 250 101,24 долара. — Стивън връчи на всички препис от счетоводния отчет. — Приложете го към папките като страница 63-в. Някакви въпроси?

— Да — обади се Робин. — Защо за тази операция разходите са толкова големи?

— Истината е, че бяхме ударени най-вече от плаващия курс на лирата стерлинга спрямо долара — обясни Стивън. — В началото на операцията можехме да вземем по 2,44 долара за лира стерлинга. Тази сутрин курсът беше едно към 2,32 долара. Харча в лири, а удържам на Меткаф за разходите в долари по курса за деня.

— Не искаш да го ощетяваш и да му взимаш и пени повече, а? — възкликна Робин.

— Точно така, няма да му вземем и пени повече. А сега, преди да продължим нататък, ми се ще да отбележа за протокола…

— Все повече заприличва на заседание на Парламента — вметна Жан-Пиер.

— Стига си квакал, жабар такъв — заяде се Робин.

— Знаеш ли какво, надут копелдак от Харли стрийт…

Настана голяма врява. Служителите, отговарящи за реда в университета и нагледали се на какви ли не шумни купони, се запитаха дали накрая няма да ги повикат, за да укротят страстите.

— Тишина! — сопна се властно Стивън, с което ги накара да млъкнат. — Знам, превъзбудени сте, но ни предстои да си върнем още 250 101, 24 долара.

— И внимавай, Стивън, да не забравим двайсет и четирите цента!

— Първия път, когато ви поканих на вечеря тук, не бяхте толкова шумни, Жан-Пиер. Рибата още е в морето, а те, моля ви се, сложили тигана на огъня!

Всички притихнаха.

— Харви продължава да ни дължи пари и хич не си правете илюзии: ще ни бъде точно толкова трудно да си приберем последната четвърт от сумата, както и първите три. Преди да дам думата на Джеймс, искам да отбележа за протокола, че в „Кларъндън“ той се представи повече от блестящо.

Робин и Жан-Пиер заудряха по масата — да покажат, че са напълно съгласни.

— А сега, Джеймс, сме целите в слух.

В стаята отново се възцари тишина.

— Почти съм готов с плана — подхвана Джеймс.

Другите го погледнаха невярващо.

— Но имам да ви съобщавам нещо, заради което, надявам се, ще ми дадете малка отсрочка.

— Ще се жениш.

— Прав си както винаги, Жан-Пиер.

— Още щом влезе, разбрах каква е работата. Кога ще ни я представиш, Джеймс?

— В последния момент, да не би да размисли, Жан-Пиер.

Стивън погледна календара в бележника си.

— Докога искаш отсрочка?

— Ще се оженим на трети август в Бостън. Майката на Ан е американка — поясни Джеймс. — Макар че живее в Англия, Ан иска да направи това удоволствие на майка си и да се венчаем там. После заминаваме на меден месец и се надяваме до двайсет и пети август да се приберем в Англия. Планът ми за господин Меткаф трябва да бъде осъществен на петнайсети септември, последния ден, когато акциите ще имат котировки на фондовата борса.

— Според мен е напълно приемливо, Джеймс. Всички ли са съгласни?

Робин и Жан-Пиер кимнаха.

— Трябват ми телекс и седем телефона, всичките в моето жилище. Жан-Пиер ще отиде в Парижката борса, Стивън — в стоковата борса в Чикаго, а Робин — в търговска банка „Лойдс“ в Лондон. Веднага щом се върна от медения месец, ще предоставя на всеки синя папка с подробностите.

Тримата бяха изумени и възхитени, а Джеймс замълча, та да подсили впечатлението.

— Браво на теб, Джеймс — похвали го Стивън. — Ще очакваме с нетърпение подробностите. Искаш ли още нещо от нас?

— Да. През следващия месец ти, Стивън, трябва да следиш всеки ден котировките на златото при отварянето и затварянето на борсите в Йоханесбург, Цюрих, Ню Йорк и Лондон. Ти, Жан-Пиер, трябва да знаеш курса на германската марка, на френския франк и на английската лира стерлинга спрямо долара за същия период и как се е променял всеки ден, а ти, Робин, до втори септември трябва да се научиш да работиш с телекс и с телефонна централа с осем линии. Трябва да се оправяш с централата не по-зле от телефонист от международните линии.

— И този път Робин се вреди с най-лесното — изсумтя Жан-Пиер.

— Що не си…

— Млъквайте и двамата — прекъсна ги Джеймс.

По лицата им се изписаха изненада и уважение.

— Нахвърлял съм някои неща, върху които да поработите. — Той раздаде на всеки от четворката два гъсто изписани на машина листа. — Добавете ги към папките като страници 74 и 75, ще имате с какво да се занимавате най-малко месец. И накрая всички сте поканени на сватбата на госпожица Ан Съмъртън и Джеймс Бригсби. Остава малко време, няма да си усложнявам живота и да ви пращам официални покани, но знайте, че съм запазил места за самолета следобед на втори август и че всички имаме стаи в бостънския „Риц“. Надявам се да ме удостоите с честта и да ми станете шафери.

Дори Джеймс си се възхити колко е оправен. Останалите си получиха изумени самолетните билети и още напътствия.

— Ще се срещнем в три следобед на летището и по време на полета ще ви препитам за папките.

— Слушаме, шефе! — възкликна Жан-Пиер.

— Ти, Жан-Пиер, ще ми отговаряш на въпросите и на френски, и на английски, понеже на презокеанската телефонна линия ще се наложи да ползваш и двата езика и да създаваш впечатлението на пръв спец по чуждите валути.

Тази вечер никой не посмя да пуска шегички по адрес на Джеймс и докато се връщаше с колата към Лондон, той се чувстваше нов човек. Не само се беше откроил като звездата в плана за Оксфорд, но сега и командваше парада и останалите трима му се подчиняваха безпрекословно. Нищо чудно да се издигнеше в очите и на оня стар мърморко — баща си.