Тимъти Зан
Ангелиада (45)

45.

Всички се бяха събрали в заседателната зала на Правителствения дом.

— Целта на тази среща — Форсайт погледна твърдо Коста, който седеше на отсрещната страна на масата — е да решим какво да правим с вас. — Погледът му се премести върху седящата от лявата му страна Чандрис, след което — към Ханан и Орнина Дейвий. — С всички вас.

— Съжалявам, но наистина не виждам какъв е проблемът — малко колебливо се обади Орнина. — Джерико вече заяви, че иска да остане на Емпирей. Защо просто да не му позволите?

Седящият до Форсайт Пирбазари се размърда в креслото си.

— Не е толкова просто, госпожо Дейвий. Господин Коста сам е признал, че е мирски шпионин, и вие тримата сте го знаели. Това не може просто да се подмине без последици.

— Защо не? — запита Ханан. — Искам да кажа, той ни помогна да разберем какво става с Ангелиада. Дори само по себе си това спаси живота ни. Да не споменавам, че двамата с Чандрис разкараха онзи огромен мирски кораб от главите ни.

— И между другото съсипаха цяла космическа станция — промърмори Пирбазари.

— Тя бездруго щеше да бъде унищожена — възрази Чандрис. — Не сте виждали какви ги прави Ангелиада.

— Всъщност видяхме записите, които донесохте — каза Форсайт. — Мисля, че е честно да се признае, че станцията наистина щеше да бъде изгубена.

— И така, какъв е проблемът? — попита Ханан. — Джерико доказа, че е на наша страна.

— Не разбирате ли? — рязко каза Пирбазари. — Проблемът е, че той е агент на правителство, с което сме в състояние на война.

— Беше агент — поправи го Ханан.

— Това няма връзка със закона. При това е недоказано.

— Недоказано ли? — повтори Ханан. — Тогава какво…

— Ханан — смъмри го Орнина и предупредително постави ръка върху неговата.

Ханан успокояващо я потупа.

— Добре тогава — малко по-спокойно продължи той. — Защо не приемем, че е дезертирал и иска убежище? Законът трябва да е предвидил подобна възможност.

Форсайт се намръщи.

— Всъщност… не е.

Коста го зяпна.

— Шегувате се.

— Прегледах подробно целия кодекс отпред назад и отзад напред. — Форсайт поклати глава. — Хората, писали Съглашенията преди сто и осемдесет години, са предполагали, че ще бъдем просто една самотна конфедерация от няколко свята в дълбокия космос. И тъй като не са очаквали имигранти отникъде, въпросът е бил пропуснат.

— Значи очевидно законът трябва да се промени заяви Ханан. — Как ще го направим?

— Ние не правим нищо — остро каза Форсайт. — А аз лично смятам да предложа законопроекта на Върховния сенат. За съжаление, процесът ще отнеме време. И дотогава господин Коста продължава да бъде агент на Мира.

— А в Съглашенията се предвиждат мерки срещу враговете на Емпирей — обади се Пирбазари.

Седнал отстрани на масата, така че да е в състояние да вижда устните на всички, Ронион започна да жестикулира.

— Много ми се иска — отговори му Форсайт. — Но това решение не зависи от мен. Нито от никого в Емпирей.

— Какво каза той? — попита Коста.

— Пита защо просто не спрем войната — преведе Форсайт. — В такъв случай няма да сте враг и ще можете да останете.

— Звучи ми разумно — промърмори Орнина.

— Чакайте малко — намръщи се Коста. — Толкова ли е просто? Ако не сме във война с Мира, това би ли решило проблема?

Форсайт го погледна и се замисли.

— Не напълно — след малко каза той. — Но определено ще бъде някакво начало. Автоматичното ви определяне като враг ще стане хипотетично и ще можем да прехвърлим фокуса изцяло върху действията ви тук.

— Защо? — саркастично попита Пирбазари. — Да не би да знаете начин да накарате Мира да се разкара и да ни остави на спокойствие?

— Всъщност — бавно каза Коста — зная такъв начин.

Форсайт и Пирбазари се спогледаха.

— Слушаме ви — предпазливо каза Форсайт. — Какво трябва да направим?

— И колко ще ни струва? — добави Пирбазари.

— Абсолютно нищо няма да ви струва — каза Коста. — Имате ли координатите на системата на Сцинтара? Тя е от Гарландовата група светове.

— Сигурен съм, че можем да ги намерим — каза Форсайт. — Защо?

— Там е командният център на тази операция — обясни Коста. — По-голямата част от командния състав на Мира е там и наблюдава нахлуването, вероятно заедно с неколцина правителствени чиновници, които чакат да получат своя дял от капитулацията ви.

— И какво, да им пратим посланик ли? — подигравателно попита Пирбазари.

— Не — тихо каза Коста. — Ще им изпратим „Комитаджи“.

С периферното си зрение забеляза как Чандрис се обръща, за да го погледне.

— Какво?

— Той е славата на Мирския флот. — В гърлото на Коста заседна твърда бучка, когато се сети за краткото си пребиваване на огромния боен кораб. За изумлението и вълнението от това да бъдеш на борда на една легенда… — Корабът, който не може да бъде победен. Ако го видят не само победен, но и напълно смачкан, това напълно ще ги изкара от релси.

— Но те ще разберат, че той всъщност не е бил победен — възрази Пирбазари. — Ще се досетят, че е бил разрушен от Ангелиада.

— Няма значение. Независимо дали сме се сетили как да използваме Ангелиада като оръжие, или сме ги примамили сами да се сблъскат с нея, важното е, че сме успели да го разрушим.

— Не, важното е, че пускането му пред прага им ще бъде същинска покана за танц! — отвърна Пирбазари. — Ще поискат да ни премажат колкото се може по-бързо, преди да сме използвали Ангелиада отново срещу тях.

Коста поклати глава.

— Вие мислите като военен. Или като политик, който трябва да следи за престижа си и за общественото мнение. Но не такива хора управляват Мира. Адюторите са онези, които се разпореждат. А единственото, за което ги е грижа, са парите.

— Това е безсмислено — изръмжа Пирбазари. — Да не искате да кажете, че ни нападат само защото ще им донесем много пари? Това не е военно дело. Това е… Той се опита да намери подходящата дума.

— Това е икономика, подчинена на счетоводството съгласи се Коста. — Но те виждат света точно по този начин. Ще ни оставят на спокойствие, защото Емпирей вече е с отрицателен показател по отношение на приходи и разходи. Защото с унищожаването на „Комитаджи“ те вече са похарчили тук повече, отколкото могат да се надяват да спечелят. Защо да пилеят още време и пари за завладяването ни, когато знаят, че ще излязат на червено?

Ханан се размърда в креслото си и тихо промърмори:

— Мисля, че на цялата наша цивилизация току-що беше нанесена жестока обида.

— Не, цялата ваша цивилизация си няма представа колко струва построяването на „Комитаджи“ — контрира Коста. — А ако има едно нещо, което Адюторите просто не правят, това е да влагат пари там, където вече са загубили.

— Може би — каза Форсайт. — Но забравяте самата Ангелиада. Адюторът, с когото разговарях — Телторст — развиваше високопарни и грандомански планове как ще използват енергията ѝ за построяването на цял флот от кораби с размерите на „Комитаджи“. Тя може да е залог, за който все още да смятат, че си струва да воюват.

— Не — замислено каза Пирбазари. — Вече не. Не и след като видят какво е направила с прехваления им кораб. Няма и да помислят да построят корабостроителница в близост до това нещо.

— Прав е — каза Коста. — Дори да решат да построят нов „Комитаджи“, няма да го направят тук.

— А ако решат да го построят в Мира? — попита Орнина.

— Биха могли — призна Коста. — В края на краищата, останали са няколко отцепнически колонии, които трябва да бъдат завладени. Но дори да го направят, никога няма да го видите в космоса на Емпирей.

— Наистина ли вярвате, че ще реагират така? — все още несигурно сбърчил чело, попита Форсайт.

— Сигурен съм. — Коста се поколеба. — Но ако смятате, че това ще помогне, готов съм да замина с останките от „Комитаджи“ и да им го кажа лично.

— Не — решително каза Чандрис преди Форсайт да успее да отвори уста. — Ако отидеш там, никога няма ти позволят да се върнеш.

Коста примигна. Тонът ѝ беше неочаквано напрегнат.

— Това да не те притеснява?

За секунда тя изглеждаше смутена. Нещо съвсем ново за нея.

— Ами как иначе — бързо запълни празнината Ханан. — Ще притеснява всички ни. Ти си наш приятел.

— Не е необходимо да отива, нали? — обезпокоено попита Орнина. — Моля ви.

— Не мисля, че ще бъде необходимо — каза Форсайт. — Посланието на „Комитаджи“ ще е достатъчно ясно и без посредничеството на господин Коста.

— Но записано от вас съобщение би могло да бъде от полза — предложи Пирбазари. — Особено ако го интерпретират, че сте преминали на наша страна под влиянието на ангелите. Това би могло да ги спре да пращат още шпиони.

Коста кимна.

— Няма проблем.

Ханан тихо се изкиска.

— Ето ви и тема за философски размисли — коментира той. — Ангелите правят хората добри. И същевременно карат Джерико да се обърне срещу Мира. Чудя се какво ли ще си помислят Адюторите?

— Знаеш какво казват хората — напомни му Орнина. — Любовта към парите е в основата на злото.

— Да, така казват. — Ханан се наведе към Коста. — Това ли правят ангелите, Джерико? Премахват любовта към парите?

— Ами… — Коста се запита дали трябва да говори за това точно сега. Но ако не сега, кога друг път? — Всъщност мисля, че действат една степен по-дълбоко.

— Говорите така, сякаш знаете нещо, което останалите не знаят — обади се Форсайт.

— Имам една теория — каза Коста. — Не точно за самите ангели, а за това как въздействат върху хората.

— Аз си мислех, че ги правят добри — объркано каза Чандрис.

— Не те правят някакъв — каза ѝ Коста. — А само ти позволяват да бъдеш добър. Имам предвид, че ти помагат да насочиш вниманието си навън, към другите хора, като потискат основния фактор, който ръководи човешкия егоизъм и себичните подбуди.

— И какъв е той, любовта към парите ли? — предположи Ханан.

Коста поклати глава.

— Страхът.

Над масата настъпи кратка тишина.

— Страхът — безизразно повтори Форсайт.

— Но в страха няма нищо зло, Джерико — смутено възрази Орнина.

— Не съм казвал, че страхът е зло. Казах, че той насочва вниманието на човека навътре и отблъсква съобразяването с нуждите на другите. Той те прави себичен. А себичността, когато е трайно наложена, предизвиква онова, което се смята за антисоциално и престъпно поведение.

— За едно и също нещо ли говорим? — запита Форсайт и се намръщи. — Страхът е абсолютно нормална част от инстинкта за самосъхранение.

— Да, но не говоря за онези непосредствена заплаха, при която адреналинът нахлува в кръвта — каза Коста. — Не мисля, че ангелите са в състояние да повлияят на подобна чисто физическа реакция.

— Тогава за какво говорите? — попита Форсайт.

— За постоянните, досадни малки страхове, които непрекъснато съпътстват нашия живот и ежедневието ни. Малките страхове, които ни карат да гледаме единствено в себе си. Страх да изгубим работата си или приятелите си. Страх да не разполагаме с достатъчно пари, ако се разболеем. Страх да не ни засегнат. Страх да не се представим като глупаци.

— Е, това поне ми е известно — промърмори Ханан.

— Сигурен ли си? — възрази Коста. — Наистина ли си сигурен? Ти прие Чандрис на борда на „Газела“, като великолепно знаеше, че тя идва, за да открадне нещо от теб. Ако това беше станало, щеше да си посмешището на доковете. И пукаше ли ти от това?

Ханан намръщено се обърна към Орнина.

— Но…

— А ти се страхуваше да им се довериш — продължи Коста, като се обърна към Чандрис. — Не ли така? Но в края на краищата го направи, въпреки че знаеше много добре, че гордостта ти жестоко ще пострада, ако откриеш, че ти правят номер. — Той отново погледна Форсайт.

— Що се касае до мен, аз в края на краищата стигнах дотам да не се страхувам да призная, че съм шпионин.

— Но какво всъщност казвате? — попита Пирбазари.

— Че трябва да дадем антидепресанти на всички хора и няма да имаме нужда от ангели ли?

— Антидепресантите промиват мозъка и размекват волята — промърмори Форсайт замислено, сякаш някои неща изведнъж започваха да му стават ясни. — Както отбеляза господин Коста, ангелите не правят това.

— Всъщност могат да помогнат на човек да стане значително по-умен — предположи Коста. — Не забравяйте онзи малък компонент на разум.

— Само когато са на големи групи — отбеляза Ханан.

— Или само поддаващи се на измерване в големи групи — каза Коста.

— Просто си мисля за Върховния сенат — замислено заговори Форсайт. — Всички открити сделки и договори, без никакви маневрирания или търсене на лични изгоди, които са в основата на политическия живот. Пълно сътрудничество, пълна и безрезервна склонност за компромиси. Никакъв страх да се представиш като глупак или да бъдеш използван.

Пирбазари поклати глава.

— Съжалявам, но все още не мога да го приема — твърдо заяви той. — Дори подобно въздействие наистина да съществува, то няма да е в състояние да направи нищо, ако въпросната личност не иска да бъде добро момче.

— Всъщност даже биха могли да влошат положението още повече — обади се Ханан. — Страхът да не бъдеш хванат е едно от нещата, което обяснява намаляването на престъпността.

— Именно — съгласи се Пирбазари. — Тогава защо не е имало престъпници сред Върховните сенатори?

— Имало е — каза Коста. — Седем за последните десет години.

Пирбазари изглеждаше потресен.

— Къде сте чули това?

— Директор Подолак ми каза. Каза също, че случаите са били дълбоко потулени.

— Ами… добре, чудесно. Но тогава би трябвало да бъдат много повече от седем. Освен ако не предполагате, че повечето хора по принцип искат да бъдат добри — нещо, в което не вярвам.

— Самосбъдващи се предсказания, Зар — каза Форсайт.

— Какво означава това?

— Това са пророчества, които се сбъдват, защото всички очакват да се сбъднат — обясни Форсайт. — Помислете си само — всеки твърдо вярва, че ангелите ни карат да постъпваме етично. Щом това е станало общоприето виждане, единствено хората, които наистина желаят да служат на Емпирей, ще се заемат с политика. А онези, които гледат единствено да напълнят собствените си джобове, ще гледат да стоят колкото се може по-настрана от ангелите.

Пирбазари поклати глава.

— Още не мога да го приема.

— Не твърдя, че съм стопроцентово прав — призна Коста. — Може би има и много други страни, за които не съм се замислял. Просто се опитвам да намеря теория, която да обяснява поведението, с което съм се сблъсквал. И да обясня пристъпа на паника у Ронион при Ангелиада.

— Чакай малко — намеси се Орнина. — Смяташ, че Ангелиада напада корабите, защото се страхува от тях?

— В общи линии — кимна Коста. — Щом ангелите потискат страха, антиангелите би трябвало да го усилват.

— Но защо ще се страхува? — попита Чандрис. — Ние не бихме я наранили. А и да искахме, как бихме могли?

— Не е задължително страхът да има основание — кротко каза Форсайт. — Всъщност повечето от страховете, които изброи преди малко господин Коста, са неоснователни.

— Изводът от всичко това е, че трябва да разберем какво в действителност вършат ангелите — каза Коста. — И да разберем ограниченията им. — Той се поколеба. — Защото мисля, че ще трябва да се научите да живеете без тях.

— Какво пък означава това? — подозрително попита Пирбазари.

— Да, ти още не си чул — каза Форсайт и посочи Коста. — Господин Коста смята, че трябва да катапултираме Ангелиада в междузвездното пространство, където няма да представлява опасност за нас.

Очите на Пирбазари се свиха.

— Това е нелепо. А освен това сега тя се е успокоила.

— Само защото е изгонила всекиго в непосредствена близост до себе си — възрази Коста. — И затова няма от какво да се страхува. Ами ако някой ден забележи Сераф? Не, трябва да решим този въпрос преди това, или най-малкото да изработим план за действие.

— Определено се нуждаем от план. — Форсайт впери поглед в Коста със странно напрегнато изражение. — Истинският въпрос е дали изхвърлянето ѝ от системата ще е достатъчно.

Изражението му…

— Да не би да мислим за едно и също нещо, господин Върховен сенатор? — тихо попита Коста.

— Щом откритият космос не е достатъчен, с нетърпение чакам да чуя какво е — отбеляза Ханан. — Какво искате, да я дадем на Мира ли?

— Не. — Коста продължаваше да гледа Форсайт. — Трябва отново да я приспим. Трябва да ѝ върнем ангелите.

Настъпилата гробна тишина бе нарушена от тихото подсвирване на Ханан.

— Знаеш как да хвърляш политически бомби, а, Джерико? Да не мислиш, че Върховният сенат ще приеме подобно предложение?

— Може и да нямаме друг избор — тихо каза Форсайт. — Катапултирането на Ангелиада само отлага проблема, без да го решава. Не можем да поемем риска да се появи неканено някъде в бъдещето.

— Никога няма да можете да убедите хората — настоя Пирбазари. — Те са свикнали да имат високо морални лидери.

— Не — каза Коста. — Те са свикнали да бъдат политически мързеливи. Ангелите са им позволили да оставят правителството им да върви на автопилот. А сега ще трябва да се научат отново да го държат под око.

— Което в крайна сметка може и да не е зле — замислено каза Ханан. — Дори основаните на морала решения може да са погрешни, нали разбирате. Може би е най-добре да има подозрителни избиратели, които винаги да надничат над рамото на управляващите.

— Добре, но не забравяйте, че ако изчезнат ангелите, изчезва и вашата работа — обърна се Пирбазари към Ханан и Орнина. — Както и вашата, Коста.

— Ще го преживеем — небрежно сви рамене Ханан. — И без това започнах да се уморявам от тези полети. Манджа из цялата кухня всеки път, когато ти се наложи да завиеш. Уф!

— Определено днес няма да вземаме окончателни решения — каза Форсайт и започна да събира документите пред себе си. — Но това ни дава повод за размисъл.

— И какво следва? — попита Ханан.

— Нищо особено драматично — каза Форсайт. — Ще наредя на ЕмОт да съберат катапултиращи кораби и да ги изпратят при „Комитаджи“. Ще им бъде необходима около седмица да стигнат дотам, а дотогава Ангелиада би трябвало да се е преместила на безопасно за тях разстояние. Междувременно някой ще трябва да изрови координатите на Сцинтара. По-късно, Коста, ще поговорим за подробностите около съобщението.

— Може би няма да е зле да пратим и едно до Лорелей — предложи Пирбазари. — Всъщност можем да го направим още сега. Да уведомим мирските сили за предстоящата заповед за оттегляне и да ги предупредим дотогава да не правят поразии на планетата и населението.

— Мога да напиша нещо — каза Коста. — Можем също да приложим копие от записите от Централата.

— Това би трябвало да ги постресне — съгласи се Форсайт. — Зар, ти си отговорникът по организирането на това.

— Да, сър.

— Е, в такъв случай, засега това е. — Форсайт огледа присъстващите. — Освобождавам ви под честната ви дума в очакване на предстоящото изслушване от страна на съответните власти.

— Тоест изслушването ще бъде след като Мирът се разкара с подвита опашка? — попита Ханан.

— Ще се погрижим за насрочването — увери го Форсайт. — Благодаря ви за отделеното време.

Чандрис се прокашля.

— Има само още един въпрос, господин Върховен сенатор.

Форсайт вдигна вежди.

— Да?

— Аз бях онази, която помогна на Джерико да унищожи „Комитаджи“ — напомни му тя. — Всъщност, ако проследите събитията, ще откриете, че ако не бях аз, този кораб още щеше да виси над главите ни.

— Да не искате медал? — насмешливо попита Пирбазари.

— Не — отговори Чандрис. — Искам награда.

— Мисля, че наградата ви върви заедно с тази на Коста. А именно, че няма да бъдете осъдена за съучастничество с мирски шпионин — изсумтя Пирбазари.

— Не мисля така — спокойно каза Чандрис. — Разбирате ли, аз изобщо нищо не знам за това. А и не можете да го докажете по никакъв начин.

Лицето на Пирбазари помръкна.

— Вижте…

Форсайт го прекъсна с жест.

— И какво искате? — попита той.

— „Комитаджи“ беше огромен кораб — каза Чандрис. — Наистина огромен. Направих справка с някои числа от старата история на Земята и установих, че цената за залавянето или унищожаването на нещо с подобни размери би била направо космическа. Всъщност само от правото за възнаграждение за спасеното имуществото от онова, което е останало…

— Разбрахме — прекъсна я Форсайт. — И какво искате?

Чандрис го погледна право в очите и каза:

— Искам операция за Ханан. Пълно възстановяване и реконструкция на нервната му система.

Челюстта на Ханан увисна, очите му се разшириха от изумление. Пирбазари изглеждаше така, сякаш ще се пръсне всеки момент.

— Шегувате се! — ужасено каза той. — Имате ли изобщо някаква представа колко ще струва подобна операция?

— В сегашното му състояние — между два и три милиона руя — каза Чандрис. — Предполагам, около процент и половина от сумата, за която бих могла да претендирам по закона за каперство.

— Емпирей няма закон за каперство — изръмжа Пирбазари и мрачно изгледа Ханан. — Това е изнудване.

— Чандрис, не трябва да го правиш — запротестира Ханан.

— Млъквай, Ханан — каза Чандрис. — Вижте, господин Върхвен сенатор. Независимо дали ви харесва, или не, двамата с Коста сме най-близко до онова, което би минало за военни герои от изтеклите събития. Бихме могли да предизвикаме доста обществено внимание, стига да пожелаем.

— С изключение на факта, че не вярвам да го пожелаете — благо каза Форсайт. — Особено с оглед на вашето минало и настоящото положение на господин Коста.

— О, разбира се, че предпочитаме да не се вдига шум — съгласи се Чандрис. — Всъщност дали ще бъде така зависи от вас.

Форсайт се усмихна.

— От вас би станал чудесен политик от старата школа, госпожице Лалаша. Много добре. Господин Дейвий ще получи своята операция.

— Сър… — започна възбудено Пирбазари.

— Но! — Форсайт вдигна предупредително пръст към нея. — Не защото ме притиснахте да го направя. А защото сте права — вие и Коста го заслужавате.

Той огледа събралите се още веднъж.

— Ако няма повече въпроси, обявявам заседанието за закрито.

С последно кимане към всеки от тях Форсайт стана и заедно с Пирбазари излязоха от стаята. При вратата Ронион спря, усмихна им се широко, махна с ръка за сбогом и ги последва.

— Не трябваше да го правиш. — Орнина мина покрай Коста и почти издърпа Чандрис от стола ѝ и я прегърна с всички сили. — Но ти благодаря. Много ти благодаря.

— И аз искам! — Ханан пристъпи към тях и ги прегърна. — Групова прегръдка, Джерико — смигна той на Коста. — Ще се присъединиш ли?

Коста се усмихна.

— Някой друг път, благодаря.

— Това е то днешната младеж — с престорена печал отбеляза Ханан. — Не разбира от хубавите неща в живота…

— О, стига, Ханан — сгълча го Орнина, след като се пуснаха.

— Историята на моя живот — със същия тон продължи Ханан. — Между другото, страхотен анализ, Джерико. Аз съм с господин Пирбазари — не вярвам на нито думичка. Но въпреки всичко беше страхотно.

— Обаче не беше прав за едно нещо — каза Чандрис. — Ангелите влияят и върху страха от непосредствена опасност, поне мъничко. Когато ни нападна Трилинг, бях много по-спокойна, отколкото би трябвало да съм.

— Като се замисля, аз също — каза Коста и се намръщи при спомена за случката. Адреналинът му се беше покачил, без съмнение, но умът му си оставаше съвсем ясен. Неестествено ясен. — Също и при Ангелиада. Права си, наистина въздейства.

— Може би тъкмо затова Върховният сенат изглежда толкова спокоен пред заплахата от страна на Мира — ядно промърмори Ханан. — Сякаш изобщо не предприемат нищо срещу нея.

— Но са предприели — каза Коста. — Системата от мрежи и катапулти е страхотна. Разгърнали са я и просто са престанали да се тревожат повече за нея.

— Чудя се как Мирът е успял да премине — каза Чандрис.

— Не зная — каза Коста. — Но предполагам, че ще разберем, след като изтеглят корабите си от Лорелей и отново установим връзка с тях.

— Какво ще правиш сега, Джерико? — попита Орнина. — Имаш ли нужда от квартира?

— Не, ще се оправя — каза Коста. — Все още имам стая в института.

— Най-много за седмица-две — каза Ханан.

— О, за доста повече — увери го Коста. — Независимо от ужасните предсказания на господин Пирбазари, институтът няма скоро да остане без работа. А може би и никога. Дори да се съгласят да върнат ангелите, със сигурност ще запазим няколко за проучвания.

— Безопасно ли ще е? — попита Орнина.

— Сигурен съм, че да — каза Коста. — В края на краищата необходими са няколко хиляди антиангели повече, за да се превърне Ангелиада в онова, което е сега. Няколко десетки не би трябвало да представляват проблем.

— Въпросът е вие какво ще правите? — обърна се Чандрис към Ханан и Орнина.

— Какво искаш да кажеш с това „вие“? — контрира Ханан. — Нямаш ли предвид „ние“?

— Не оставаш ли с нас? — добави Орнина.

— Ами… — Чандрис хвърли бърз поглед към Коста. — Разбира се, бих искала. Но ако няма работа, как можете да си позволите да ме задържите?

— Искаш да кажеш, как бихме могли да си позволим да не те задържим — категорично заяви Ханан. — Погледни нещата в очите, Чандрис. Сега си част от екипа.

— Не знаем какво бихме правили без теб, скъпа — нежно добави Орнина.

— И аз не зная какво бих правила без вас — тихо каза Чандрис. — Но ако няма работа…

— Ще има колкото си искаш — настоя Ханан. — Куриерски услуги, превоз, туристически обиколки — все ще се оправим някак.

— Всъщност не мисля, че ще ви се наложи да се притеснявате за това — обади се Коста. — Форсайт ми изглежда доста убедителен тип. И ако успее да убеди Върховния сенат да се върнат ангелите, ще има доста нужда от хора като вас.

— Какво искаш да кажеш с това „хора като вас“? — намръщи се Орнина.

— Ами, не можете просто да ги пуснете пред Ангелиада като някаква космическа стръв и да се надявате тя да им се нахвърли — каза Коста. — Лъчението ще ги изтласка навън, особено ако Ангелиада е достатъчно умна, за да разбере какво става. В общи линии, ще трябва направо да бъдат натъпкани в гърлото ѝ.

— А единствените кораби, способни да се приближат достатъчно, са ловните. — Лицето на Ханан светна. — Как чудесно се нареждат нещата!

— Само не се въодушевявайте прекалено — предупреди ги Коста. — Вече няма да сте герои, създаващи един по-добър свят за обикновените емпирейци. Ще им отнемате този свят поради причини, които половината от хората първоначално няма да разберат.

— Всички правим онова, което трябва да се прави — тихо каза Орнина. — Освен това не сме се заели с тази работа, защото сме искали да бъдем герои.

— Права си — съгласи се Коста. — Предполагам, че на някои просто им се налага. — Той стана. — Най-добре да се връщам в института и да започна да работя върху онова малко заплашително писъмце за Лорелей.

— Ще те видим ли по-късно? — попита Чандрис.

Коста се пресегна и хвана ръката ѝ. Внезапно си даде сметка, че винаги се е страхувал от Чандрис. Всъщност винаги се беше страхувал от всички жени. Винаги го бе обяснявал като част от общия си проблем с обществото и винаги бе проклинал несръчността си и измъчващите го страхове на младостта.

Но когато се изправи лице в лице срещу смъртта при Ангелиада, изведнъж всичките му страхове, че говори или постъпва погрешно, започнаха да му се струват незначителни. Може би това го бе направило зрял. Може би най-сетне бе пораснал.

— Разбира се. Можеш да бъдеш сигурна.

Или може би, прошепна един глас в него, това са просто ангели.