Лавърл Спенсър
Кръстопът (9)

Глава девета

Когато приключиха работа, слънцето се бе спуснало ниско над земята и небето беше пурпурно. Арон излезе да донесе дърва за кутията. Внесе два големи наръча и каза, че ще отиде да затвори вратите на кокошарника и че май бил забравил отворена вратата на плевнята. Тръгна, а пред очите й все още бяха драскотините, останали по гърдите му от дървата, защото не бе закопчал ризата си.

След пътуването към къщи под жаркото слънце и работата с кокошките тя се чувстваше мръсна, така че взе корито с вода и го отнесе в стаята си на горния етаж. Изкъпа се с домашен сапун, без да пали лампата. Когато приключи, извади чиста нощница от гардероба, облече я, закопча я и завърза синята панделка, която я пристягаше под гърдите. После наметна памучния си халат и слезе долу, за да излее водата в задния двор. Тревата бе студена под босите й крака и тя побърза да се прибере. Сложи коритото под умивалника и намали пламъка на лампата върху масата, а после се качи в стаята си.

Арон стоеше на двора и размишляваше върху необичайната ситуация, в която се намираха, когато видя светлината на кухненската лампа да намалява и миг по-късно друга светлинка да озарява прозореца на горния етаж, където беше спалнята на Мери и на Джонатан.

Той влезе в кухнята и заключи вратата. Това не бе се случвало в тази къща. Намали фитила на лампата. Тя запращя и угасна.

Мери разресваше косата си пред огледалото, когато дочу познатото проскърцване на стълбите, по които се изкачваше Арон. Тя си пое дълбоко дъх. Докато той минаваше покрай затворената й врата, на нея й се стори, че отново усеща уханието на лавандула. Арон продължи по коридора до своята стая и тя долови шума от отварянето на чекмедже в гардероба му. Не спираше да плъзга гребена през косите си и се опитваше да преброи сто разресвания, но постоянно забравяше точния брой, така че раздели косата си на път, след което се облегна на възглавниците подпрени на дъската на леглото, за да я сплете на плитки.

От стаята на Арон не се чуваше никакъв шум. Когато на вратата й се почука, тя подскочи така, сякаш в тишината бе изгърмяла пушка. Не знаеше какво да каже, затова просто остана да седи. Вратата бавно се отвори и той застана на прага.

— Може ли да вляза, Мери? — Тя все още не бе в състояние да изрече нито дума, така че той влезе и застана до леглото й, като я наблюдаваше как доплита косата си с треперещи ръце.

Бе облечен в светла памучна пижама, която тя никога не му беше прала. Откъде ли я бе взел? До този момент не беше виждала мъж по пижама.

— Защо не разпуснеш косата си, Мери? Никога не съм те виждал с разпусната коса.

Тя започна да разплита плитката, сякаш думите му бяха силата, която контролираше движенията й. Той я наблюдаваше как разделя къдриците си, а след това се опитва да прокара пръсти между тях, за да ги разреши. През цялото време очите й не се отделяха от него. Арон погледна през рамо, видя четката, която тя бе оставила върху тоалетната масичка, вдигна я и се приближи. Мери го проследи с поглед, като все още оправяше косата си. Той я хвана за раменете, обърна я с гръб към себе си и бавно започна да разресва косата й. Прокарваше четката по цялата дължина на косата, чак до средата на гърба й. Не докосваше никоя друга част от тялото й. Мери усещаше единствено лекото подръпване по главата си и ударите на сърцето си. После той постави ръка върху челото й, придърпа главата й назад и я облегна на гърдите си. Очите й бяха затворени. Той продължи заниманието си доста дълго време и накрая опъна косата й силно назад по начина, по който тя я беше вързала в нощта на танците.

На приглушената светлина от лампата той видя снежнобялата й кожа и сърцето му заби лудо. После бавно прокара ръце по врата й и леко побутна главата й напред. Тя се изправи и усети топлината на тялото му, опряно в гърба й, а той я целуна нежно по косата.

— Мислех, че ще мога да се възпра и да не дойда при теб. — Никога не бе чувала гласът му да звучи толкова напрегнато.

— Това не е редно, Арон.

— Все още нищо лошо не се е случило. Кажи ми само една-единствена дума и ще си тръгна, но трябва да я кажеш.

Трудно й беше да диша.

— Не мога да я изрека, Арон.

— Сигурна ли си? — Знаеше, че не е честен спрямо Мери. Застанал зад нея, той виждаше как гърдите й се повдигат учестено и знаеше, че тя също го желае, а той оставя на нея да вземе решението, което засягаше и двамата.

— Не мога да бъда сигурна.

В този момент тя усети как ръцете му се плъзнаха от врата й надолу и вече не чувстваше топлината му зад гърба си. Ръцете му се спряха върху гърдите й. Той много бавно ги галеше, като следваше извивките им и още по-нежно докосваше възбудените зърна, които накрая стисна между пръстите си. Тя изпита приятна болка. Усещането бе сладостно, мъчително и разтърсващо. Знаеше, че трябва да го възпре, но нямаше сили да го направи.

После той се изправи, заобиколи я и седна на ръба на леглото, за да я погледне. Хвана я за раменете и плъзна ръце надолу. Двамата преплетоха пръстите си и ги стиснаха почти до болка. Докато свеждаше глава на една страна, светлината на лампата озаряваше червеникавокафявите му къдрици, но тя почти не видя това негово движение, защото очите й се затваряха. Преди да пусне ръцете й и да я придърпа към себе си, той я целуна много нежно и леко, с предпазливостта на човек, който за първи път опитва нещо. Езикът му бавно описа кръг върху затворените й устни.

Когато усети, че ръцете й се обвиха плътно около него, движенията на езика му станаха по-настойчиви и агресивни, а тя започна да отвръща на милувките му. Целувките им бяха пламенни и страстни, а после постепенно станаха по-бавни и изучаващи. Тя отговаряше на ласките му, но малко колебливо, затова той отново я дари с целия си жар, докато тя му се отдаде напълно.

Отделиха се един от друг, за да се погледнат в очите. Тя вдигна ръце и започна да го милва, а той затвори очи. Пръстите й се плъзнаха от челото към слепоочията и притворените му очи, преди да продължат надолу към носа, скулите и устата му и накрая да се насочат към мустаците му.

— Исках да направя това още днес на обяд — прошепна тя.

— Да, зная. — Не бе изненадан, защото още тогава бе прочел желанието й. Очите му останаха затворени. Накрая тя докосна красивите му плътни устни. Той бавно започна да повдига клепачи и тя изпита нужда да произнесе името му:

— Арон… — Леко наклони глава. Той разбра, че името му внезапно бе придобило ново значение за нея.

— Здравей, Мери — усмихна се той, сякаш току-що се бяха запознали.

— Вече те познавам много по-добре.

— Все още не си започнала да ме опознаваш, Мери.

— Искам да науча всичко за теб.

Арон внезапно се промени, сякаш сладостта от техния първи допир вече не му бе достатъчна. Грабна я в обятията си и настойчиво впи устни в нейните. Притискаше я толкова силно към гърдите си, че тя не можеше да разбере чие сърце усеща да бие между тях — неговото или своето. Най-накрая я пусна, а дишането му бе толкова учестено, че едва успя да простене:

— О, Мери, Мери… — Отново я прегърна и лекичко я залюля.

Никога през живота й Джонатан не се бе държал по този начин. Чувствата, които бушуваха в нея, правеха отминалите копнежи да изглеждат като бледи обещания, които така и не са били изпълнени. Топлината, която изпълваше тялото й, бе неудържима и почти я плашеше. Никога по-рано не бе усещала кръвта си да пулсира така настойчиво и не знаеше какво да стори.

Но Арон знаеше.

Той се отдръпна от нея, положи я в скута си и развърза синята панделка, която опасваше нощницата й. Започна да разкопчава едно по едно копчетата, но когато стигна до онова, което се намираше точно под панделката, тя хвана ръцете му, за да го спре.

— Арон, моля те изгаси светлината.

Той сбърчи вежди, а след това отново се отпусна.

— Нека я оставя, Мери.

— Не, моля те. — Сърцето й почти бе спряло да бие. Независимо че копнееше за него, тя все още се подчиняваше на строгите забрани и благоприличието, от които се ръководеше дори в най-интимните си моменти.

— Да не би да се страхуваш от нея?

— Да — с разтреперан глас промълви тя, а широко отворените й очи бяха доказателство за това.

— Тялото ти е красиво. От какво се срамуваш?

— Моля те, Арон, не мога. Никога преди не съм правила това на светло.

Той се изправи, отиде до лампата и започна да намалява фитила. После се върна до леглото, където седеше тя, и коленичи на пода пред нея. Постави ръце на раменете й, но този път нощницата й се свлече, а тя хвана краищата й и я уви около кръста си въпреки нежността, с която той докосваше голата й кожа.

Никога не бе допускала, че един мъж може да отдели толкова много време за милувки. Той плъзгаше ръцете си по гърба и корема й и повдигна ръцете й, за да ги сложи върху раменете си и да може да достига гърдите й. Докато я милваше, тя наклони глава назад и простена:

— Арон, какво правиш с мен?

В отговор усети топлия му, влажен език върху едната си гърда. Той харесваше сладката миризма, която се разнасяше от нея, и когато плъзна езика си към другата й гърда, почувства чистотата на свежата й плът. Стегнатото й тяло бе прекрасно и той проклинаше тъмнината, която му пречеше да види онова, което само можеше да почувства.

В стаята цареше непрогледен мрак, затова имаше възможност само да я докосва и да я вкусва. Усети малките й юмручета, стиснали нощницата и опрени в гърдите му. В този момент престана да я целува и постави ръце върху нейните, но при докосването му тя се стегна още повече.

— Не се страхувай, Мери — прошепна той.

— Страхувам се.

— Ще те науча да се отпускаш.

— Но Джонатан никога… — Замълча, защото осъзна какво е изрекла току-що, и й се прииска да можеше да върне думите си назад.

— Какво Джонатан никога? — В гласа му не се долавяше укор, но тя нямаше сили да довърши изречението си. Този вид откровение бе абсолютно ново за нея. Със съпруга си никога не говореше за тези неща.

— Какво Джонатан никога? — повтори Арон. — Кажи го, без да се срамуваш.

Тя затвори очи и продължи да стиска нощницата си.

— Джонатан никога не е събличал всичките ми дрехи… и никога не е разговарял за… това.

— Значи Джонатан е глупак.

Той я хвана за китките и се изправи, като я дръпна със себе си, а нощницата й се плъзна на пода в краката й.

Стояха неподвижно. Очите му вече свикваха с мрака. Той я пусна и се дръпна крачка встрани от нея. Тя чу как памучната му пижама падна на пода и видя очертанията на раменете му. Отново я придърпа към себе си, а тялото му бе горещо и стегнато. Започна пак да я милва, но този път ръцете му я обхождаха цялата.

— Правя с теб това, за което си създадена. — Продължи да я докосва по онзи магически начин, с който бе събудил в нея тлеещия до този момент пламък.

— Моля те престани, Арон. Не издържам повече.

Той я положи по гръб на леглото. Мери усети как тялото й започна да се стяга, докато ръцете му неспирно се движеха по него. Накрая възбудата завладя всяка нейна клетка и ръцете й замахаха във въздуха и се вкопчиха в металните тръби на леглото. Тя се изви в неудържим екстаз и дочу собствения си глас да произнася името му.

След това се отпусна неподвижно. До този момент никога не бе изпитвала подобно чувство. Арон все още дори не бе направил с нея това, което тя очакваше. В тъмнината виждаше надвесеното му над нея тяло, а напрежението и учестеното му дишане й подсказаха, че той не се е освободил от възбудата си.

Арон целуваше нежната кожа по слепоочията й и продължи надолу по лицето й, сякаш търсеше идеалното място, на което да се спре. Той усети вкуса на солените следи от сълзите й, но в момента не можеше да им обърне внимание, защото тялото му жадуваше освобождаването.

Отпусна се върху нея, а пулсиращата му мъжественост се притисна към нежната извивка под корема й. Откъсна ненаситната си уста от нейната и насечените от учестеното му дишане думи прозвучаха силно в ухото й:

— Мери, сигурна ли си?

Тя бе заровила пръсти в косата му. Притисна коляното си в бедрото му, а след това го премести встрани и му се отдаде изцяло.

— Искам да позная всичко в теб — прошепна тя с разтреперан глас, — затова съм създадена.

Той почувства готовността й с всяка клетка от тялото си. Премести се, усети нейната топлина и влага и започна да се движи ритмично, а тя се вкопчи в раменете му и стоновете им се смесиха в мрака, докато накрая той стигна до върха и пълното отпускане.