Ридли Пиърсън
Смъртоносно лято (81)

80.

— Ще срежа въжето и двамата с теб започваме свободно катерене — извика Кантел към Самър.

Намираха се на около четирийсет метра височина от земята; Макгинес се движеше най-отпред, след него Салво с ранената си ръка, после Самър, а накрая — Кантел. В началото маршрутът беше лесен, използваха въжето единствено като предпазна мярка, а самото катерене изискваше минимални технически умения.

Но Кристофър скоро осъзна, че са били излъгани: предложеният от каубоя маршрут ставаше все по-труден с изкачването нагоре. Макгинес, човекът муха, нямаше никакъв проблем с него и се справяше с лекота. Мат Салво превъзмогваше липсата на технически умения и болката от счупените си пръсти със смелост и мускули. Бавеше ги не друг, а Самър, и на Кантел му отне твърде дълго време да разбере, че тя го правеше нарочно.

— Веднъж да стигнем до върха, положението на всички ни ще се подобри значително — извика Кристофър. — Ако искаш да избягаш, тогава е моментът да се пробваш. Не сега. Ще те влачим нагоре, ако трябва. Но ако ни принудиш да го направим, ще те накажем. Ще те съблечем гола и слънцето ще ти види сметката.

Самър изтръпна от ужас. Мъжът знаеше коя струна да дръпне. Идеята да бъде разсъблечена гола я принуди да се улови за следващата скала и да се издърпа нагоре.

Дребният мъж се движеше пред нея и я разсъбличаше мислено всеки път, когато я погледнеше, още от самолета. Дори и сега непрекъснато се обръщаше назад и й хвърляше похотливи погледи.

Тези негови погледи я парализираха от страх. Именно той я принуждаваше да се бави. Вторият пилот грешеше. Самър не кроеше планове за бягство. Тя просто не искаше да е близо до дребния мъж.

Страхуваше се до смърт. Страхуваше се да стигне до върха, да тръгне през пущинаците като заложница на тези мъже, без да има представа какво смятаха да правят с нея.

— Последно предупреждение — извика зад нея вторият пилот.