Ридли Пиърсън
Смъртоносно лято (34)

33.

Фиона застана пред огледалото. Носеше черна рокля с дължина под коляното. Стоеше й добре. Не беше нито твърде дръзка, нито прекалено елегантна. Просто „подходяща за случая“.

Стените излъчваха топлината на късното следобедно слънце. Ако останеше още малко вътре, щеше да започне да се поти. Взе дамската си чанта и фотоапарата, свали от закачалката единствения си черен пуловер, остави всичко на задната седалка в колата и се запъти към съседната къща.

Лесли и Майкъл Енгълтън й бяха предложили да пътува с тях до търга, но тя реши да отиде сама с колата си и искаше да им го каже лично. Домът им се намираше на върха на уединен хълм и гледаше към езеро с формата на сълза. На запад от него се издигаше планината Сън Вали.

Влезе в къщата през вратата на кухнята. Отвътре се разнесе детска глъчка — трима племенници от Кармел, дошли да им погостуват за две седмици — и тя веднага съжали, че не се бе сетила да им донесе подаръци.

Лесли нямаше да е готова навреме. Фиона беше сигурна, че ще открие съпруга й някъде около децата. Така се и оказа — облечен в официален костюм, Майкъл играеше с тях на клечки, коленичил на пода в най-голямата от трите им всекидневни.

Майкъл бе привлекателен мъж. В тъмната му коса се открояваше бял кичур, който минаваше над лявото му ухо като затъкнато перо. Харесваше й начинът, по който я гледаше; сякаш в стаята нямаше никой друг, освен нея — и това бе само една от многото му дарби.

— Страхотно — възкликна той, щом я видя да влиза. — Лесли ще се появи след минутка.

Фиона се зачуди дали той имаше предвид нея или факта, че е дошла навреме. Правеше му чест, че никога не флиртуваше. Но тя тайно се надяваше да го направи поне веднъж.

Обясни му решението си да отиде със собствената си кола, защото за нея търгът се явяваше служебен ангажимент. Макар и леко разочарован, Майкъл не се изненада особено.

— В такъв случай ще се видим направо там — каза той и завъртя очи към тавана. — Може би ще успеем да хванем десерта.

Тя си позволи да се усмихне за сметка на Лесли и точно преди да тръгне обратно към вратата, се сети да поздрави децата. Познаваше ги добре от предишни техни гостувания и много ги харесваше.

Едва тогава обърна внимание на играта, с която се занимаваха. Пристъпи по-близо и се вгледа в хаотичната купчина разноцветни дървени клечки с големината на куки за плетене.

Дали заради полета с Уолт и гледката от високо или заради набитото си фотографско око, но каквато и да беше причината, Фиона забеляза в тази купчина дървени клечки нещо, което я разтърси като електрически ток.

Едва в колата осъзна, че бе напуснала къщата, без да каже довиждане.