Ридли Пиърсън
Смъртоносно лято (48)

47.

Връзката се разпадна точно когато самолетът се разклати и отляво се разнесоха няколко силни пукота. Бученето вече се чуваше само отдясно.

Кевин погледна екрана на телефона си. Нулев обхват. Изключи го, за да пести батерията. Щеше да му трябва, когато кацнеха.

Отново се вгледа в телефона си. Ако го заловяха — а това нямаше да му се размине — щяха да го конфискуват. Трябваше да го скрие някъде и после да се върне за него. Опита се да го пъхне под килимчето, но издутината се забелязваше веднага. От външната страна на склада, точно до плъзгащата се врата, имаше санитарен дозатор за салфетки. Пилотите бяха заети, Самър и похитителят й бяха с гръб към него, така че Кевин внимателно провря ръка в процепа.

Напипа с пръст предния панел на дозатора, отвори го и пусна телефона си вътре.

Трябваше да разсъждава като чичо си. Тези мъже вероятно планираха атентат в стил 11 септември и възнамеряваха да ударят самолета в някой небостъргач в Сиатъл или Солт Лейк Сити. А може би смятаха да освободят някой престъпник, както в сериала „Бягство от затвора“.

Опита се да си припомни всичко, което бе видял по време на кратката си разходка из самолета: пожарогасител в близост до кухнята, ножове и тирбушон в чекмеджето, фенерче над тоалетната, аптечка.

Под мивката или в някое от големите чекмеджета в кухнята най-вероятно имаше препарати за чистене.

Жилавият мъж бе успял да повали Самър с една ръка. Кевин нямаше да позволи това да се случи и с него. Беше гледал достатъчно филми, за да знае, че добрият герой никога не получава втори шанс. Даваше му се само една възможност, и то ако имаше късмет. Той беше Брус Уилис в „Умирай трудно“, Мат Деймън в „Самоличността на Борн“, Даниъл Крейг в ролята на 007. Разполагаше с достатъчно справочен материал, от който да черпи идеи.

Но можеше ли действително да наръга човек? Наложи си да не мисли за това. Просто го направи, както съветваха рекламите на Nike.

Имаше един безспорен фактор в негова полза и това бе елементът на изненадата. Чичо му не ходеше на лов, но беше отличен стрелец и един от най-добрите следотърсачи в страната. Кевин го бе придружавал на нощни преходи и бе виждал с очите си как Уолт набелязва дадено животно или стадо и засича разстоянието и времето, през които може да ги следва, без да изгуби дирите им — часове наред, понякога дни, и много, много километри. Но впечатленията му се дължаха не толкова на лични наблюдения — макар че успя да научи доста неща от първа ръка — колкото на среднощните им откровения край лагерния огън. Именно тогава Уолт бе говорил на момчето за баща му, както и за използването на момента на изненадата.

Фактът, че продължаваше да се крие, го караше да се чувства като страхливец. Какво биха направили Брус или Мат, или Даниъл?

Опита се да си представи самия себе си в действие. После застана нащрек и надникна през процепа.

Жилавият мъж вървеше по пътеката право към него.

Кевин съзнаваше, че е в капан, и реши, че е по-добре да се покаже, отколкото да изненада човека с присъствието си.

Той протегна ръка, за да дръпне вратата, но точно в този момент мъжът спря и отвори щората на един от илюминаторите, който просветваше в жълто и оранжево.

Здравенякът долепи лице до стъклото, обърна се и хукна към пилотската кабина с викове:

— Пожар! Горим!

Младежът плъзна вратата, измъкна се от склада, шмугна се в кухнята и долепи гръб към аварийния изход. Малкото прозорче на вратата разкриваше причината за тревожните крясъци на мъжа: двигателят наистина гореше.

Сърцето на Кевин заседна в гърлото му.

Надникна иззад преградния панел на кухнята и срещна празния поглед на Самър. Лицето й бе покрито с червени петна. Кевин не беше сигурен дали изобщо го вижда. Момичето изглеждаше в шок.

Той свали закрепения на стената пожарогасител и скъса пломбата. Почувства се така, сякаш е дръпнал предпазния щифт на ръчна граната. В главата му започна обратно броене.

Ако възнамеряваше да нападне жилавия мъж, трябваше да го направи сега. Или никога.

Ами ако той се явяваше последната отбранителна линия между тях и нов атентат? Ако тези мъже планираха самоунищожителен сблъсък с хотел „Сън Вали Лодж“ или търга на вино? Година по-рано един такъв екстремист се бе опитал да взриви бомба на организираната от Кътър конференция. Всичко беше възможно.

Осветлението в салона угасна и самолетът се наклони наляво.

Ушите на Кевин заглъхнаха и той разбра, че самолетът се спуска рязко надолу.

Налагаше се да сложи предпазен колан. Просто нямаше друг избор. Вдигна пожарогасителя, зави зад ъгъла и се втурна по пътеката.

Мъжът стоеше с гръб към него и викаше нещо до прегракване, но пилотите очевидно не го чуваха. Момчето продължи да се движи напред. Отблизо човекът изглеждаше много по-едър, по-силен и по-опасен. От едната страна на врата му имаше родилно петно или татуировка.

— Ааааа! — изкрещя Кевин.

Мъжът се обърна и безпомощно вдигна ръце.

Кевин натисна спусъка.