Ридли Пиърсън
Смъртоносно лято (63)

62.

Стъпил върху металните кутии, Кевин внимателно разширяваше с ножа процепа между дъските. В началото му се струваше, че усилията му няма да са напразни, тъй като дъските започнаха да се разхлабват. Но после един от гвоздеите изскърца и пронизителният звук го накара да потръпне, сякаш бе схрускал кубче лед между зъбите си. Той премести върха на ножа по-близо до гвоздея и опита отново, но пак се чу същото скърцане. Ако продължаваше така, звукът щеше да накара онези да дотърчат в кабинета.

Обезсърчен и отчаян, Кевин удари с юмрук по вратата и извика:

— Пуснете ме да изляза!

Безполезен, детински изблик, но колкото по-дълго стоеше в тъмния килер, толкова по-голяма паника го обземаше. Не обичаше затворени пространства, а с всяка изминала минута стените сякаш се приближаваха към него.

Баща му — или може би чичо му? — му беше казал веднъж, че „за всяко нещо си има причина“. Той бе пропуснал баналната фраза покрай ушите си, както правеше с всичко, което възрастните говореха. Но сега нещата бяха различни. Думите отекваха в главата му и той се опита да проясни съзнанието си. Получи искрица прозрение. Вече разбираше смисъла им.

За всяко нещо си има причина… дори за детинските изблици.

Отново напъха ножа между дъските и ритна вратата.

— Пуснете ме да изляза! — викна още по-силно, като междувременно въртеше острието на ножа.

Гвоздеят пак изскърца, но отчаяният писък на Кевин заглуши острия звук.

— Моля ви! — изкрещя той и в същото време пъхна пръстите си в процепа и дръпна силно.

Дъската падна в ръцете му.