Николай Боев, Славчо Петров, Павел Кръстев
Албум за растения и животни (142)

Послеслов

Малки приятели! Страница след страница листовете на всички четива с пъстри картинки се отместват все по-вляво и по-вляво. И оставащите все по-малко странички вдясно ви подсказват, че скоро ще трябва да се сбогувате с книжката. Но ние сме сигурни, че истинско прощаване завинаги с нея няма да има. Всеки край е едно ново начало. Скоро вие ще поискате да се запознаете по-отблизо с много от нейните герои — било крилати птици, четириноги бозайници или други животни, било зеленчуци, овошки или други растения. За тях все още знаете така малко, нали? А и за онези „диви“ герои, както понякога обидно наричаме живеещите на свобода всред природата животни и растения.

Трудно е да си представим какво би станало, ако тях ги нямаше на Земята. Нека се опитаме да почувствуваме тяхната липса. Кой от вас не е чел за чудните приключения на корабокрушенеца Александър Селкирк, озовал се сам-самичък на необитаем океански остров. Английският писател Даниел Дефо го описва преди повече от два века и половина (през 1719 г.) в своята книга за приключенията на Робинзон Крузо, която е любимо четиво на всички малки читатели. Ако някой от вас попаднеше на негово място, сам всред дивата природа, без домашни животни и растения, колко много трудности би трябвало да преживее той, докато дочака спасителният кораб да се появи на хоризонта. Колко много дължим ние на тези опитомени безсловесни приятели — животните — и на дружелюбния растителен свят! Благодарение на тях живеем сити, облечени, задоволени.

Наистина ние много се радваме, че сме се родили в епохата на великана Химия и гиганта Индустрия. В този „златен век“ на техниката те донесоха много и най-разнообразни ценни подаръци на човечеството. Животът с техните производства стана по-лек, по-богат, по-културен. Сега с много по-малко труд се живее много по-лесно и по-щастливо. А занапред, особено в социалистическите страни, каквато е нашата, ще се живее все по-добре и по-добре. В колко много домове вече влязоха радиоапарати, транзистори, електрически печки и отоплители, котлони, фотоапарати, телевизори, телефони и пр. И все пак без основните суровини, които ни дават животните и растенията, нашият живот би бил немислим.

Сега, когато четете тези редове, е сутрин, обяд или привечер. На вас ви се дощява да си похапнете. Отваряте кухненския шкаф и погледът ви се плъзва по яйцата, сиренето, маслото, кашкавала, салама… до вкусното сладко от череши или буркана с мед. Вие сякаш правите практически преговор на прочетеното в книжката. Може би в същия момент, когато захапвате филията с масло и сочния домат, далеч на запад русокосото германче Ханс или синеоката Гертруда лакомо посягат към изпускащите пара сварени картофи (хляб там се яде съвсем малко). По същото време пък в Далечния изток дете с полегати бадемови очи, било то корейче, японче или виетнамче се радва, че паничката му е пълна със сварен пухкав бял ориз. Някъде на север огладнелият от лудории Альоша или червенобузата Наташка с удоволствие вдъхват аромата на вкусната каша от гречиха (елда), на юг черноокото арабче Али се нахвърля на любимите си бамя и патладжани, а още по на юг къдрокоси негърчета се гощават с пресладките фурми на финиковата палма и едрите като бебешка главичка орехи на кокосовата палма.

Остана само една непрочетена страница от книгата. След малко вие ще я затворите и поставите на библиотечния рафт. Ще се обуете, ще нахлузите пуловер или рокличка и ще излезете навън да поиграете. Но не забравяйте колко много палта и пуловери, шалчета и чорапи са изтъкани все от руното на овцата, за да не кихате и подсмърчате, когато е студено. И колко много бели нишки край разпуканите кутийки на памука е трябвало да бъдат обрани, за да ви облекат в пъстри роклички или меки бархетни пижамки. Ами кожите на животните, които са послужили за направата на обувки, чанти, колани?

И така, когато затваряте последната страница на книжката, помислете още веднъж върху прочетеното. И ако книжката ви е харесала или нещо в нея не ви е допаднало, или пък най-после ако още нещо сте очаквали да научите от нея, напишете ни едно писъмце и го изпратете на адрес:

София

бул. „Ленин“ 47

ДИ „Земиздат“

Редакция „Научно-популярна литература“

Чакаме вашето мнение, малки приятели!