Николай Боев, Славчо Петров, Павел Кръстев
Албум за растения и животни (105)

Сокол

Срещат се няколко вида соколи. Големите соколи са вече извънредно редки птици у нас, затова убиването им е забранено. Те свиват гнездо по непристъпните скали или по високите клони на усамотените дървета. Хранят се с разнообразна плячка — ловят различни гризачи (особено лалугери) или птици (гарги, чайки, диви гълъби и др.). В миналото едрите соколи са били опитомявани като помощници на ловеца.

Под защитата на закона са и дребните соколчета, наричани ветрушки или керкенези. Обикновената ветрушка не е голяма птица — има ръста на гълъб. Тя е много красива с пепеливосива глава и опашка и тухленочервеникав гръб и рамена. По края на опашката си има една широка черна ивица, а иначе цялата е изпъстрена отгоре и по гърдите с дребни черни петънца.

Който е видял как лети ветрушката, никога няма да я забрави. От време на време тя спира и се застоява на едно място във въздуха, като трепти бързо-бързо с крилата си. Тя великолепно използува и най-малките въздушни течения и слабите ветрове и лети много ловко. От високо разглежда внимателно земята под себе си и ако открие някаква плячка, спуска се бързо и в следващия миг я виждаме вече как се издига във въздуха и отнася жертвата в свитите си пръсти. Отлита до някое високо място (скала или дебел клон) и там спокойно се наяжда. Тези соколчета се хранят с полски мишки и лалугери, с хомяци и полевки, гущерчета, някои полски птички и особено много с едри и вредни насекоми — най-вече попови прасета, големи бръмбари, щурци, скакалци и пр. С това те допринасят голяма полза на селското и горското стопанство.

Повечето ветрушки са прелетни птици и зимуват в Африка, но понякога някои от тях остават да зимуват у нас в по-топлите места. Правят си гнездата по непристъпни скали, в хралупи на стари дървета или пък заемат изоставени гнезда на врани. Те се настаняват и в някои големи градове, където отглеждат малките си по покривите на по-високите сгради и ловуват в околностите на града.

Ветрушките са полезни птици и трябва да ги ценим.