Николай Боев, Славчо Петров, Павел Кръстев
Албум за растения и животни (118)

Кокошка

Кокошката и петелът спадат към кокошевите птици, от които в нашата природа се срещат няколко представители: глухар, лещарка, фазан (в зорите) и яребица, кеклик, пъдпъдък (в полята). Но нито един от тези видове не е техен прародител. В непроходимите гори на Югоизточна Азия и до днес живеят 3–4 вида големи колкото гълъб диви кокошки, които са най-близките им роднини. Особено подобен на нашите петли е банкивският петел, който живее в индийските джунгли. Разбира се, този див петел и кокошката му летят много добре. Надвечер те кацат по дърветата и нощуват по тях. При зазоряване слизат на земята да си търсят храна.

Опитомяването на кокошките навярно е станало още преди 5–6 хиляди години. Отначало те се отглеждали като свещени птици и убиването им било строго забранено.

Днес са познати над 200 породи домашни кокошки. Дребните кокошчици джинки и бантамки са истински джуджета — те тежат само по 0,5 кг. Много красиви са едрите качулати породи с папулка като калпаче на главата. Петлите от породата феникс и йокохама имат опашки, дълги до 5–6 м.

Особено важни за нас са ценните стопански качества на тези домашни птици. Тромавите едри кокошки и петли от породата корнишон не снасят много яйца (годишно по 100–150), но затова пък тежат по 5–5,5 кг. Най-добри носачки са кокошките от породата легхорн — годишно те снасят по 250 яйца, а някои рекордьорки — и по 360 яйца.

По-важни са кокошките от смесен „месно-яйчен“ тип — те снасят към 200 яйца и тежат към 3 кг. Такива са непрекъснато подобряваните червена старозагорска и черна шуменска кокошка. Стара балканска порода е оригиналната голошийка — без пера на шията, която е и добра носачка, и издръжлива на студ и на лоши условия.

При бройлерното отглеждане на кокошки и пилета тяхното отхранване става бързо и икономично, а и много от процесите, с които са били заети работниците-птицегледачи, днес са напълно автоматизирани.