Николай Боев, Славчо Петров, Павел Кръстев
Албум за растения и животни (83)

Таралеж

Ежко-бежко се ежи само когато трябва да се спаси от врага. Свива се на кълбо и бодливата му броня го защищава отвсякъде — ни крак се подава, ни глава. Насила не можеш да го развиеш — добре ще запомниш бодлите му! Чак когато опасността е отминала, той си подава муцунката, души, сумти и като се развие съвсем, тръгва бежешком.

Таралежът живее и в планините, и в равнините, и в горите. Среща се край ниви и ливади, а понякога го изненадваме скрит да спи и под лозите. Надвечер се събужда и тръгва на лов. Обича да се храни най-вече с насекоми-гъсеници, личинки, разни буболечки и земни червеи. Но ако успее да хване бързо някоя полска мишка или непредпазлив гущер, не им прощава. По-рядко му се случва да намери на земята полога на някоя яребица или на чучулига. Тогава опитва вкуса и на птичите яйца, и на малките пиленца. Но най-много като че ли обича да се храни със змии и смокове. Не се бои и от отровните и много устойчив на ухапванията на пепелянки и на усойници. Таралежът обича и да си подслажда. За десерт му служат дъхавите горски ягоди, презрелите малини и къпини. Не пренебрегва и меките диви круши.

Таралежът е особняк — обича да живее поединично и винаги самотно. През пролетта за кратко време може да се види двойка таралежи. През топлите месеци (от май до юли) таралежката ражда от 3 до 7 малки. Отначало бодлите им са къси, светли и меки. Но колкото таралежчетата порастват, толкова и бодлите им стават по-дълги, по-тъмни и по-твърди. До идването на есента таралежчетата вече не само че са пораснали много, но и доста са затлъстели — натрупали са резервна храна за през зимата.

Засвири ли севернякът, таралежите се свиват на кълбо в приготвената от рано зимна спалня. Тя е застлана с шума и суха трева. Храни ги само резервната тлъстина. Таралежът спи непробудно до пролетта. Пукне ли пролет, той се събужда и животът отново започва за него.

Таралежите живеят до 10 години.