Николай Боев, Славчо Петров, Павел Кръстев
Албум за растения и животни (82)

Пърхутка, прахавица

Когато настане гъбно време, навсякъде у нас в горите и по горските поляни, из ливадите и пасищата в равнините и из планините, по стари пънове и почви, на торни и на безплодни места първи се показват пърхутките или прахавиците.

С тези имена нашият народ нарича не един и два, а над десетина вида гъби. Те са с различна форма — едни са кълбести или сплеснати, други са крушовидни или бухалковидни, трети приличат на същински боздугани. И на големина са различни. Някои са едри колкото орех или топка за пинг-понг, други са големи колкото кокошо или гъшо яйце. А има сред тях и истински великани, по-големи дори от футболна топка и тежки до седем-осем килограма.

Различни са и на цвят. Когато са още млади едни са чисто бели, други са тютюневожълтеникави, а има и сивобели и сивочерни. Отвън някои са гладки като яйце, други са напукани като изсъхнала тиня или са с пъпчива обвивка, трети са покрити с тъпи или с островърхи брадавички, а има и такива, които са гъсто осеяни с остри, но меки, небодливи и лесно оронващи се шипчета.

Колкото и да са различни по форма, на цвят и по размери, всички видове пърхутки отначало, докато са още млади, са с нежно бяло месо. Само след ден-два обаче месото започва да се втечнява и цялото става на зеленикавожълта течна маса. А мине ли още някой и друг ден и гъбата потъмнява, изсъхва и се превръща в мехче, сякаш направено от фина кожа, с отвор на върха, от който и при най-лекия допир започват да се издигат зеленикавожълти, тютюневокафяви или сивочерни облачета прах от нейните спори.

Пърхутките са полезни гъби. Порежеш ли пръст и кръв потече, няма нищо страшно, ако имаш под ръка пърхутка. Насочи отворчето й към порязаното място, пухни няколко пъти, за да се покрие с праха, който ще излети от него, и само след миг кръвта ще престане да тече, а болките ще утихнат.

Впрочем, че пърхутките са лековити, мнозина и сега знаят. Но че те са и много вкусни, е известно на малцина. Затова рядко ще видите пърхутка в кошницата дори на опитен гъбар. А напразно. Когато са още млади и месото им все още е снежно бяло, пърхутките са с чуден гъбен аромат.