Брайън Хърбърт, Кевин Андерсън
Дюна: Родът Атреидес (83)

Само глупаците оставят свидетели.

Хазимир Фенринг

— Кайтен ще ми липсва — промълви Фенринг с неприсъщо за него униние.

На следващия ден трябваше да пристигне на Аракис като имперски наблюдател. „Изгнаник в пустинята!“ Но Марго го посъветва да вижда скритите възможности навсякъде… Дали императорът не просто го наказваше? Можеше ли и този пост да се окаже трамплин към повече власт?

През годините, прекарани до кронпринца, Фенринг се бе превърнал в изпълнител на „задачи“, независимо колко неприятни са те. Двамата бяха свързани с толкова позорни тайни, че трудно биха стигнали до сериозни раздори без тежки последици и за двете страни… и добре го разбираха.

„Шадам ми е длъжник, по дяволите!“

Новият император щеше да размисли, тъй като едва ли би си позволил да има в лицето на Фенринг враг или дори вечно недоволен служител. Скоро щеше да го върне от Аракис!

Лейди Марго, за която се ожени преди три дни с простичка церемония, се разпореждаше с прислугата като командир на бойна част. Около нея бушуваше истинска вихрушка от приготовления за заминаването. Като бене-гесеритка тя не беше склонна към екстравагантност. Разбираше обаче колко е важно впечатлението, налагано у околните, затова събра цял кораб предмети на лукса. Грижеше се за положението на съпруга си в Аракийн, където двамата щяха да се настанят — по-далеч от харконското средище Картаг. Показната независимост и разкошът щяха да подчертаят значението на поста имперски наблюдател, намеквайки и за неуморния надзор от страна на Империята.

„Каква великолепна жена!…“ До вечерта двамата щяха да заминат за Аракис — планета, която местните жители находчиво наричаха Дюна.

Малко по-късно същия ден Фенринг седеше до императора. Никой от двамата явно нямаше да пророни и дума за извинение или обяснение. Хазимир чакаше „противника“ да направи следващия ход в игралната машина. Напяваше си мънкащо, макар да знаеше отлично, че Шадам мрази този негов навик. Накрая новоизбраният император пъхна черен прът в трепкащото силово поле, закачи бясно въртящия се диск и топката отскочи. Шадам присви очи, извади пръта и кълбото тупна в гнездо с изписана под него деветка.

— Да не сте се упражнявали тайно, повелителю, хм-а-а? — проточи Фенринг. — Нима нямате по-важни занимания? Не искате ли да смените пръта, за да ви потръгне играта?

Шадам упорито завъртя глава.

— Този ми е удобен, пък и това ще е последната ни игра поне за известно време. — Ноздрите му се раздуха. — Казах ти, че мога и сам да се справя. — Поза пъна се и добави: — Но това не означава, че не ценя заслугите ти…

— Разбирам, повелителю. Затова ме изпращате в онази адска дупка, където има само пясъчни червеи и вонящи диваци. — Фенринг се загледа безизразно в събеседника си над игралната машина. — Според мен правите грешка, Ваше величество. В началото на царуването си ще имате най-голяма нужда от добронамерени съвети. Сам няма да се справите, а кому можете да се доверите, ако не на мен?

— Вече отстраних назряващата криза с Лето Атреидски.

— Съгласен съм, резултатът е задоволителен, но… нали още не знаем какво му е известно за нас и тлейлаксианците?

— Не исках да си помисли, че се тревожа кой знае колко.

— Хм-а-а… Може би сте прав. Но кажете ми все пак — ако Лето Атреидски не е виновен, кой е стрелял по тлейлаксианските кораби? И как?

— Обмислям няколко хипотези.

Огромните очи на Фенринг блеснаха.

— В момента Лето се радва на неочаквана слава, нищо чудно някой ден да се превърне в заплаха за вашия трон. Независимо дали той е предизвикал съзнателно кризата, или не, атреидският дук постигна несъмнена победа и не опетни честта на своя род. Прескочи едно уж непреодолимо препятствие, държа се безупречна. В Ландсрада тези неща се забелязват.

— Да, да, вярно… но не виждам за какво да се безпокоя.

— Аз пък не съм убеден! Може би все още има недоволни династии.

— Чрез брака си получих подкрепата на Бене Гесерит.

— Оженихте се за съпругата си по моя препоръка — поклати глава Фенринг. — Но не всяка дума, изречена от вещиците, непременно е истина. Ами ако и този съюз не се окаже достатъчен?

— Какво се опитваш да ми внушиш?

Шадам се дръпна от игралната машина и нетърпеливо подкани с жест Фенринг да направи своя ход.

— Замислете се колко непредсказуем е дук Лето. Нищо чудно да обединява тайно военните си сили с други, за да нападнат заедно Кайтен. Популярността би му помогнала при привличането на съюзници, а той несъмнено е и много амбициозен. Предводителите на повечето Велики династии вече няма да го пренебрегват. А вие едва ли ще имате толкова широка подкрепа…

— Затова пък имам сардаукарите си! — натърти императорът, въпреки че изразът на лицето му говореше красноречиво за зараждащите се и у него съмнения.

— Внимавайте в легионите ви да не проникнат чужди агенти. Аз ще бъда далеч — на Аракис, но продължавам да изпитвам опасения. Твърдите, че и сам ще се справите. Вярвам ви. Само предлагам съвет… както винаги.

— И аз съм ти благодарен за това, Хазимир! Но ми се струва пресилено да обвиняваме Лето, че е предизвикал кризата в хайлайнера, само за да се сдобие с по-голямо влияние. Беше прекалено опасно. Немислимо е да е знаел предварително, че ще се застъпя за него.

— Все нещо трябваше да сторите, щом е научил тайната ви.

— Не — завъртя глава Шадам. — Не би заложил живота си и владенията на своя род. Та той едва не загуби всичко! Е, все пак ти благодаря за съветите. — Загледа се с пресилено внимание в игралната машина. — О, не ти ли споменах между другото, че… повишавам твоя ранг в Империята?

— Аз не бих нарекъл така — тихичко прихна Фенринг, — назначението ми като „имперски наблюдател“ на Аракис.

Шадам се усмихна и царствено вирна глава. Беше предвкусвал този момент през целия разговор.

— Е, да… но как ти звучи „граф Фенринг“?

— Правите ме… граф? — стъписа се приятелят му.

— Граф Хазимир Фенринг — кимна императорът, — личен наблюдател на Аракис от името на короната. Родът ти се издига, друже. Не след дълго ще помислим и как да заемеш полагащото ти се място в Ландсрада.

— А в директорския съвет на ПОСИТ?

— Хазимир, всичко с времето си! — ухили се Шадам. — Сега ще ти обясня защо твоят нов пост е жизнено важен и за твоята кариера, и за цялата Империя. Помниш ли човека на име Пардот Кайнс? Баща ми го изпрати преди няколко години на Аракис.

— Разбира се, че помня!

— Само че напоследък нямаме почти никаква полза от него. Изпраща докладите си все по-рядко и личи, че пропуска в тях важни сведения. Един от моите агенти дори съобщи, че Кайнс се е сближил прекалено със свободните, може би дори вече е станал един от тях.

Веждите на Фенринг се извиха в недоумение.

— Имперски служител да се прехласне по онези диваци?!

— Дано не е вярно, но разчитам на теб да установиш истината. Всъщност правя те свой отговорник по меланжа — тихомълком ще наблюдаваш добива на подправката на Аракис и напредъка в синтеза на изкуствен меланж на Ксутух. Ще сновеш непрекъснато между тези две планети и Кайтен. Ще изпращаш само кодирани доклади, и то лично до мен.

Когато Фенринг най-после осъзна значението на задачата и новото си влияние, изведнъж си възвърна предишната стръв и забрави обидата. Искаше час по-скоро да сподели новините с Марго — с подготовката си на бене-гесеритка тя сигурно би се досетила как да извлекат още облаги.

— Повелителю, това предизвикателство ми изглежда достойно за моите особени дарби. Хм-а-а, дори вече ми харесва…

Застана пред игралната машина. Закачи въртящия се диск и когато отдръпна пръта, топката падна в гнездото за осем точки. Поклати глава разочарован.

— Какво да се прави — сви рамене Шадам и с ловко движение прати последната си топка в десетката.