Брайън Хърбърт, Кевин Андерсън
Дюна: Родът Атреидес (80)

Вършим каквото е необходимо. Приятелството и верността да вървят по дяволите. Вършим необходимото!

Из личните дневници на лейди Хелена Атреидска

Хазимир Фенринг се бе отдал на тежък размисъл в личните си покои. Не успяваше да се отърси от шока. „Как можа Шадам да постъпи така с мен?“

Капсулата с официалния имперски печат беше захвърлена на леглото. Разкъса указа на малки парченца, но не преди да съхрани в паметта си всяка дума.

Нов пост… Изгнание! Или повишение?

„Хазимир Фенринг, като признание за безупречната ви служба на Империята, от този момент сте назначен на новоучредената длъжност Имперски наблюдател на Аракис. Поради особеното значение на планетата за икономиката на Империята ще ви бъдат предоставени всички необходими пълномощия.“

Празнословие… Как посмя?! Що за дребнаво отмъщение — запраща го в пясъчния ад, гъмжащ от гигантски червеи и опърпани мърльовци. В беса си копнееше да поговори с очарователната Марго, на която като че се доверяваше неразумно много. Тя все пак беше бене-гесеритска вещица…

„Особеното значение…“ Изпръхтя раздразнено. За човек с неговите дарби тази работа беше оскърбление. Отдалечаваше се от средището на имперската политика, където винаги му е било мястото… а не в някаква адска дупка!

Но указите на Шадам не можеха да се оспорват. Фенринг имаше тридесет дни да замине за печално известната с пустините си планета. Чудеше се дали изобщо някога ще може да я напусне.