Джаки Колинс
Убийци от любов (8)

8.

Висок и симпатичен, Ник Басалино беше съвършеното италиано-американско момче. Чудесни бели зъби, често пъти показвани в готова усмивка, топли кафяви очи и малко дълга черна коса, леко къдрава. Беше на трийсет и три години и харесваше много черните италиански костюми, копринени ризи и обувки ръчна изработка. Нищо друго, освен най-доброто за Ник Басалино.

Той живееше по последна мода в голяма къща на хълмовете, високо над светлините на Холивуд. Въпреки че не беше актьор, той получаваше много предложения поради почти невероятно добрия си външен вид. Дори и при вглеждане отблизо, човек можеше да сгреши, че носът му е претърпял пластична операция — а той не беше, или че зъбите му са били подлагани на прецизна стоматологична обработка — и те не бяха. Както и че цветът на лъскаво черната му коса е бил подсилен леко с шишенце боя — и тя не беше.

Ник оглавяваше търговска компания за внос-износ, наречена „Уеърхаузинг Инкорпорейтид“. Тя беше най-голяма по рода си на Западния бряг и Ник беше босът.

Когато баща ти е Енцо Басалино, ти определено не започваш от дъното.

Настоящата приятелка на Ник беше Ейприл Крауфорд — позастаряваща филмова звезда с четири съпруга зад себе си. Току-що изгряващите звездички и досадните тъпанарки не бяха за Ник. Той харесваше да налага известен респект, когато излизаше навън, а в Холивуд най-сигурният начин да сториш това, беше да бъдеш видян със звезда.

Двамата бяха заедно от година. Споразумението между тях за съвместен живот дойде много добре и на двамата за техния имидж сред обществото. Ейприл беше зарадвана, че Ник има своята солидна сума пари и няма да живее от нея като използвач. Изглеждаше добре, не беше твърде млад — не дете — и въобще не беше нищо, което да я направи за посмешище. Разбираше се добре с приятелите си и, естествено — най-важното, що се отнасяше до Ейприл — беше сензационен в леглото. Чиста проба разплоден жребец от главата до петите.

Що се отнасяше до Ник, той харесваше почтеността да бъде с Ейприл, да се смесва с киноколонията и да вижда снимката си в списанията за запалянковците. Ейприл внасяше малко класа в неговия живот.

Единственото нещо, което той не разбираше, беше защо Енцо изразяваше толкова силно несъгласие с неговата връзка. Неговият баща постоянно му звънеше по телефона и се оплакваше:

— Какво става с теб и оная стара сбръчкана гайда? Какво става, Ник? Правиш името Басалино за майтап.

— Нима е по-добре да бъда с някоя тъпа осемнайсетгодишна красавица? — отговаряше той намусено.

— Да-а. Защо не? Толкова ли е ужасно да имаш някое парче с красиво лице и стегнати цици, което другите искат, а ти притежаваш? А?

— Ти просто не разбираш — казваше Ник, уморен от добре познатия стар аргумент.

— Да, аз все не разбирам тая голяма шибана работа. Само че аз не съм ги свършил толкова лоши работи за един старец, който не ги разбира. И ти не си ги свършил толкова лоши, като си мой син.

— Добре, добре. Остави ги тия. Ще ти изпратя телеграма, веднага щом скъсаме. Ще можеш да излезеш и да го отпразнуваш.

— Ама че смотаняк! — избоботваше накрая Енцо и двамата свършваха със смях. Разговорът се провеждаше ежеседмично.

Двамата имаха отношения, основани на любовта — пламенната, горда любов, която обвързва здраво италианското семейство.

Каквото и да беше направил Енцо в живота си — а той беше направил доста неща, — той знаеше, че винаги е постъпвал като добър баща към своите синове. Въпреки недоброто здраве на тяхната майка (той винаги говореше за лудостта на Роуз като за лошо здраве), той ги беше възпитал да бъдат чудесни мъже. Ник се справяше много добре с ръководството на „Уеърхаузинг Инкорпорейтид“. Беше упорит: хората премисляха по два пъти преди да захванат нещо с него.

Да, Ник беше истинският син на Енцо Басалино.

— Готов ли си вече, мили? — Ейприл Краул се приближи до Ник в неговата стая за обличане, намираща се в нейната къща. Двамата имаха отделни къщи, но през уикендите Ейприл обичаше той да бъде при нея.

Ейприл Крауфорд беше добре запазена блондинка в началото на петдесетте. Беше миньонка с приятна външност, елегантна и слаба; поддържаше тоалетите си в изряден вид и се гримираше чудесно. Отдалеч изглеждаше в края на трийсетте, но отблизо уморените бръчици и леката подпухналост издаваха тайните й.

— Винаги съм готов за теб, захарче — каза весело Ник. Сграбчи я и я стисна в ръце, карайки я да пищи от удоволствие.

Той беше само на осем години, когато я видя за първи път на екрана и се влюби.

— Мисля, че трябва довечера да се върнем по-рано — рече Ейприл. Въпреки четиримата съпрузи и безбройните любовници, тя не бе изпитала такова задоволство, каквото можеше да й предложи Ник Басалино.

— Ти си босът.

— Искам въобще да не ходим. Навярно ако се обадя на Джанин, тя ще разбере…

— Тя няма да разбере — каза той с категоричен тон. — Ще отидем. Двамата сме облечени и ти изглеждаш страхотно — като малка кукла. — Той нямаше никакво намерение да пропуска партито на Джанин Джеймсън. Тя беше съвременничка на Ейприл и имаше същата слава.

Отидоха на партито с черния мерцедес на Ник. Ейприл си беше облякла бледосиня рокля с украса от пайети^[1]. Някои от орнаментите стърчаха от роклята й и се забиваха в дрехите му, докато тя се беше облегнала на него в колата. Той ги откъсна от нея припряно, но не навреди на роклята.

— Не се облягай на мен с тая рокля — предупреди я той. Винаги харесваше да бъде безупречен.

— Толкова си суетен — засмя се тя весело. — Но въпреки всичко, аз те обичам.

На партито имаше много познати лица — звезди, режисьори, продуценти. Ник се наслаждаваше на компанията. Обичаше много шоубизнеса.

Някаква млада изгряваща звезда със забележителен бюст се приближи до него на бара, докато той поръчваше пиене за Ейприл. Двамата бяха правили любов веднъж или два пъти много преди той да се срещне с Ейприл.

— Как е, Ники Тики? — попита момичето, притискайки добре развитите си гърди към него. — Още ли не ти е писнало от бабката? Щото нали знаеш, по всяко време щом решиш, ми е добре да те чуя и видя.

— Хей, бейби, какво ще правиш, когато циците ти увиснат? — попита той с не дотам кавалерско намигане. — По-добре престани да се слагаш като проститутка и вземи, че се запиши на курс за машинописка, щото не ми се вижда да е много далеч.

— Духач такъв! — промърмори гневно момичето.

— Извини ме, имам дама, която ме чака — каза дружелюбно Ник.

Ейприл не понасяше добре алкохола. След два скоча речта й стана неясна и започна да произнася думите завалено. Походката й стана изкривена и лицето й стана отпуснато и неподвижно. С една дума, тя се разпадна на парчета.

Това раздразни Ник. Той самият не пиеше много — в неговия бизнес трябваше да си бодър, нащрек, така че той обикновено стоеше дълго пред чаша обикновена сода. Постоянно предупреждаваше Ейприл да спре да се налива. Опитваше се сам внимателно да разрежда питиетата на Ейприл с вода. Но тя все беше по петите му и обикновено грабваше нова чаша от всеки минаващ наблизо сервитьор.

На партито на Джанин Джеймсън Ейприл не направи изключение и скоро започна да залита като на ролкови кънки. Ник знаеше от досегашния си опит, че е добре да се държи на разстояние. Пияна, Ейприл ставаше войнствена и се държеше оскърбително. Ставаше истинска мъка и едва се понасяше.

Той разговаряше с един автор на клюки за жени, когато зърна момичето за първи път. Тя седеше на бара с още няколко души. Беше средна на ръст, с кожа със златист тен и буйна кестенява коса, с обезцветени от слънцето ивици. Имаше изящно тяло, облечено в дълга прилепнала бяла рокля с дълбоко деколте, в което се виждаше цепка на изящен бюст. Беше като че ли най-ефектно изглеждащата жена, която някога беше виждал — а в живота си беше виждал само няколко.

— Коя е тази? — не можа да се сдържи да не попита той.

Авторът на женски клюки се усмихна. Оживена, многозначителна усмивка.

— По-добре не позволявай на Ейприл да чуе втвърдяването^[2] на гласа ти — предупреди го той. — Дамата е Лара Кричтън, една от онези клети богати момиченца, чиито снимки са постоянно в модните списания.

Той бързо смени темата на разговор. Лара го забеляза веднага. В края на краищата, тя имаше негови снимки, кратко досие на живота му и знаеше всичко за отношенията му с Ейприл Крауфорд.

След като го наблюдава известно време от другата страна на залата, тя отиде на бара и се настани така, че когато той вдигнеше поглед, тя щеше да попадне точно в полезрението му.

Когато той я зърна за първи път, тя се престори, че не го забелязва и направи класическия забавен жест, кръстосвайки бедра и извивайки леко тялото си.

Първата роля винаги й беше лесна, Лара знаеше, че въздействието й върху околните беше неотразимо. Откакто се помнеше, мъжете все я заглеждаха. Дори когато беше малко момиче на седем години и беше изпратена в Лондон, беше привличала вниманието. Много красива, тя нямаше никакъв проблем да очарова бездетната двойка, при която беше настанена.

Те я обожаваха и въпреки че нямаха много пари, я отрупваха с щедри грижи и внимание и й позволяваха всичко, което можеха.

Лара скоро привикна към вниманието на другите и когато се разви и порасна, определено започна да получава повече, отколкото трябваше.

На четиринайсет годили напусна училище, за да изучава танци, дикция и движения. Участва в състезание за красиви момичета, проведено от едно списание, и победи. Наградата беше участие в курс за модели в училище с репутация, където беше открита от най-добрия агент по модели в Лондон, и кратко време след това стана много добър тийнейджърски модел.

Фотографите я харесваха много: тя имаше качеството на хамелеон, съществено за един добър модел. Без никакъв проблем можеше да изглежда по момичешки, или изтънчена и изискана, секси, а и дори съвсем простовата. Всичко беше въпрос на изражение и Лара овладя добре това изкуство.

Работата й беше най-важната част от нейния живот. Поддържаше диети, правеше упражнения, хранеше се със здравословна храна и спеше най-малко осем часа нощем. Излизанията с мъже нямаха значение за нея — работата я поглъщаше изцяло.

Скоро невероятната й красота се разви още повече и разцъфтя и тя вече започна да полира диамантената си външност. Започна да излиза със специално подбрани мъже. Един можеше да я научи нещо за виното, друг — за конните състезания, трети — за бакарата^[3], chemin de fer^[4] и двайсет и едно^[5].

Отказваше да спи с тях, въпреки че те всички се опитваха. Още не си беше намерила мъж, който да я научи на секс.

Седмица след двайсетия си рожден ден срещна Джейми Кричтън и разбра веднага, че той беше мъжът, за когото беше предопределена да се омъжи. Джейми вече беше наследил голяма сума пари, оставени му като фонд под попечителство, възлизаща на няколко милиона лири и се очакваха още много. Беше млад, с приятна външност и надменен. Беше заобиколен от момичета и въпреки че първоначалната му реакция беше предсказуема, тя разбра, че ако не е много внимателна може да потъне, без да остави никаква следа, в морето от момичета около него.

Така че тя започна играта си много разумно. Отказваше въобще да излиза с него, вместо това започна да се сприятелява и обработва неговите приятели. При когото и да отидеше Джейми, тя непременно вече беше там.

Най-добрият му приятел, Еди Стивън Кейс, се влюби безумно в нея и й направи предложение. Лара не беше подготвена да приеме нищо по-малко от нейния първоначален избор.

Отне й няколко месеца да си проправи път и се добере до Джейми. И тогава един ден той изведнъж разбра и всичко бе готово. Той нае реактивен самолет, двамата отидоха в Таити^[6] и се ожениха и световната преса ги обрисува като последната „красива двойка“.

Бракът им продължи точно една година. Година, през която Лара стана знаменитост.

И тогава, съвсем внезапно, бракът им свърши — и двамата поискаха развод. Двамата бяха еднакво отегчени от ограниченията на брака и робството всеки да бъде с другия през цялото време.

Разделиха се приятелски и всеки пое пътя си. Джейми се съгласи да й изплати щедра осигуровка и тя отлетя за Тихуана^[7], където получи бърз развод, и после за Акапулко^[8], където срещна първия италиански принц.

Оттогава Лара започна да води извънредно подвижен живот. На най-добрите места, по най-доброто време, с най-добрите мъже. И чак когато Маргарит беше убита, тя накрая се замисли. Какво правеше тя с живота си? Защо бе станало толкова важно за нея да бъде на най-добрите места, по най-доброто време, с най-добрия мъж? Защо постоянно търсеше хедонистичните^[9] и същевременно досадни компаньони, които не можеха да й предложат нищо друго, освен пари?

Наистина ли беше толкова вълнуващо да бъдеш фотографирана на всяко летище? Разпитвана във всяко тъпо модно списание?

И какво толкова й беше притрябвало да пътува по Нил? Или да бъде на сафари в Африка. На ски в Гщаад^[10]? Да прекара лятото в Сардиния?

Замисляйки се над всичко това, достигна до извода, че животът й е празен. Смъртта на Маргарит, пътуването до Ню Йорк, общуването с приятелките на Маргарит и нейната сестра Бет накрая я накараха да го осъзнае.

Сега беше взела непоколебимо решение. Беше готова на всичко да помогне за отмъщението на Маргарит.

Ник Басалино беше чудесната възможност. И скоро щеше да е целият неин.

 

 

Лара беше доведена на партито от Джийнет и Лесли Ларсън, една млада двойка, чиято единствена претенция към славата беше, че майката на Лес беше една от най-богатите жени в света. Лара беше пристигнала в Ел Ей^[11] преди няколко дни. Беше отседнала у семейство Ларсън като домашен гост и те изпитваха приятното вълнение, че тя е у тях. След седмица разбра, че няма начин да не се срещне с Ник Басалино, тъй като Ейприл Крауфорд беше известна с ненаситното си желание да ходи на партита. Наистина, беше чист късмет, че попадна толкова бързо на него.

Посочи го на Джийнет и попита нехайно:

— Кой е този мъж?

— Май имаш предвид Ник — отговори Джийнет с лукав смях. — Той е приятел на Ейприл Крауфорд и определено не е за сваляне. Луд е по нея и я следва по петите като бавачка. Защо? Да не мислиш, че е привлекателен?

— Актьор ли е? — попита Лара, контрирайки въпроса й.

— Не, един вид мошеник, пада си по машинациите. Лес казва, че е гангстер. — Джийнет се изкикоти. — Май го намираш привлекателен, нали?

— Не съвсем. — Спретна усмивка. — Доста е очебиен. Целият е тесни панталони и зъби.

Джийнет кимна в знак на съгласие:

— Във всеки случай, както ти казах, добре се грижи за себе си и, да си го кажем открито, едва ли е твоят тип.

Лара се почуди какъв ли точно си мисли Джийнет, че е нейният тип.

Партито беше истинско отегчение, но Лара знаеше, че някак трябва да се запознае с Ник. Сами Албърт, актьор с репутацията на супер-жребец в леглото, постоянно се опитваше да я склони да офейкат и отидат в един клуб, наричащ се „Дискотеката“. Беше му казала три пъти не, но той беше почти влюбен в нея и продължи да върви след нея, като се опитваше да я накара да промени решението си.

— Познаваш ли Ейприл Крауфорд? — попита тя накрая. — Ще ми е много приятно да се запозная с нея.

— Дали познавам Ейприл! Та аз съм я имал! — пошегува се Сами. Хвана я под ръка, приближиха се и той я представи.

Очите на Ейприл бяха зачервени от алкохола, червилото й беше размазано.

— Здрасти, скъпа — каза тя с леден глас. Не й беше приятно да вижда конкурентки.

Лара включи своя чар и започна да ласкае кинозвездата, след което насочи разговора към един общ приятел, който живееше в Рим.

Изведнъж се появи Ник. Взе сръчно препълнената чаша от ръката на Ейприл, която се разливаше по роклята й, и я замени с пълна наполовина.

— Познаваш ли Ник Басалино? — попита Ейприл, потупвайки го нежно. — А това е Лара… Лара…

— Кричтън — рече Лара, втренчвайки поглед право в очите му, докато той стисна силно ръката й и тя от своя страна отговори с топло ръкостискане. Мъжът, за свое добро, беше наистина доста красив.

Имаше кафяви, широко отворени очи и приятен, дружелюбен поглед.

— Радвам се да се запозная с вас — каза той.

Искаш ли да се обзаложиш? — помисли си тя.

— Защо не отидем в „Дискотеката“? — попита за пореден път Сами. — Ейприл? Ник? Може би един от вас ще може да убеди и Лара да дойде.

— Чудесна идея — каза весело Ейприл. — Толкова ми се иска да потанцувам, а партитата на Джанин, която е едно мило момиче все пак, стават толкова досадни.

— Ще дойдеш ли? — Сами попита Лара.

Тя кимна утвърдително:

— Ще отида да кажа на Лес и Джийнет.

— Какво ще кажеш за нея? — каза Сами, след като тя се отдалечи. — Намираш ли я за нещо, или какво?

Ейприл се засмя:

— Сами, мили, всеки път, когато се запознаеш с някое ново момиче, все се превръща в голяма любов, но само за минута и половина.

— Само ми дай една минута и половина с нея и ще бъда щастлив завинаги!

Когато Лара се върна, четиримата излязоха. Тя се качи със Сами в неговото мазерати, а Ейприл и Ник ги последваха с мерцедеса.

— Мога, ако искаш много, лесно да ги оставя далеч зад мен и да се загубим — каза Сами и постави огромната си ръка на коляното й. — Можем да отидем у нас и да си попушим малко тревица^[12]. А? Какво ще кажеш?

Лара отмести горещата му ръка.

— Отказвам — каза тя с хладен тон.

Сами остана безмълвен. Получаваше хиляди писма от обожателки на седмица, които просто искаха да го докоснат, а тая дори не искаше да отиде с него до къщата му. Почти не помнеше да му откажат.

„Дискотеката“ беше претъпкана, както обикновено, но скоро една маса беше опразнена за Сами Албърт и Ейприл Крауфорд. Към филмовите звезди винаги се отнасяха с предпочитание: това беше една от допълнителните несъществени облаги да бъдеш популярен.

Ейприл си поръча двойно уиски и веднага завлече Сами на препълнения дансинг.

— Стари приятели са — каза Ник, почувствал нуждата да обясни. — Сами направи първия си пробив в един от филмите с Ейприл.

Лара се засмя:

— Не ме притеснява, ако и теб не те притеснява.

— По дяволите, въобще не ми пука. Харесвам Ейприл да се забавлява, това й се отразява добре. Тя е страхотно голямо момиченце, пълна е с енергия и е истинска тигрица!

Лара го погледна съсредоточено да види дали не се преструва, но не беше така. Той следеше с поглед Ейприл на дансинга с горда усмивка на лицето.

— Ти и Сами трябва да сте на една възраст — отбеляза тя.

Той разбра какво намекваше тя.

— Не знам. — Ник сви рамене. — Кой ти мисли за възрастта? Знаеш ли какво? Ейприл има повече енергия в малкия си пръст, отколкото аз имам в цялото си тяло.

Ейприл това, Ейприл онова. Ник Басалино май не беше толкова лесен да го разгадае и свали, колкото си беше представяла. Беше свикнала мъжете бързо да й падат в краката, независимо дали са женени или сами. Един от знаменитите цитати на Лара — препечатван из цял свят — беше „Мъжете са лесни парчета!“. Винаги беше откривала, че щом поискаше мъж го имаше.

Не че имаше толкова много мъже. Имаше елин граф с него беше продължила две години. После идваше филмова звезда — само няколко кратки месеца. Следваше германски принц — година. С английския лорд продължи точно единайсет месеца. Гръцкият собственик на кораби беше за година. И накрая принц Алфредо Мазерини. Беше си мислила, че Алфредо навярно е най-подходящия. Той имаше външност на филмова звезда, парите на гръцкия корабопритежател, младостта на английския лорд и очарованието на графа. Но въпреки всичко това, се оказа, че е един себичен егоист. Като мен, помисли си тя с кратка лека усмивка.

— На какво се смееш? — попита Ник сериозно, отивайки се да отклони поглед от изящната цепка.

— Не е нещо, което да те развесели. — Поклати глава с бавно, сексуално движение, така че косата й се заметна напред.

Той бързо хвърли поглед към нея. Жената беше невероятно красива. Но какво беше красотата в град като Холивуд? Толкова много момичета, толкова много различни оттенъци на сексапилността, красотата и великолепието. Толкова много различни форми и размери. Имаше по нещо за всеки вкус. В Холивуд красотата беше стока, близка сродница на търговията с предмети, придружена с усилена реклама.

Ейприл Крауфорд беше нещо различно. Ейприл беше класа, изисканост, авторитет. Ейприл беше билет за пътуване точно там, сред филмовите идоли, които той боготвореше още от малко дете.

О, не, той нямаше да прогони Ейприл от живота си заради едно бързо топване на оная си работа в гърнето с мед на тая пред него. Ейприл беше ревнива дама, енергична, рязка и пълна с гордост. Ако някога го хванеше да блудства, лайното наистина щеше да го удари право в лицето по най-безцеремонен начин.

— Надявам се, че ще дойдеш на партито, което Джийнет и Лес дават за мен утре вечер — каза с небрежен тон Лара.

— Ейприл решава за всички наши ангажименти в обществото. Ако разбере за него, ще сме там. Моята дама мрази да пропуска партита.

Лара се усмихна и разбори широко очи:

— Страхотно — прошепна тя.

Ама че смотаняк се оказваше тоя щеше да е лесен.