Джаки Колинс
Убийци от любов (4)

4.

Не беше лесно за Лара да се отскубне от принца. Двамата бяха заедно непрекъснато от шест месеца и той се държеше собственически, подозрително, и най-много от всичко — беше безумно ревнив.

Когато му каза, че трябва да тръгне незабавно за Ню Йорк, той подскочи и веднага се залови за най-вероятната причина, която неговият ум можеше да достигне:

— Кой е той? Какво има той да ти предложи, което аз не мога да ти дам? Настоявам да ми кажеш името му.

— Не е мъж — обясни спокойно Лара. — Проблемът е семеен.

— Но ти нямаш никакво семейство, Лара, винаги си ми казвала така — заяви той сприхаво.

Тя кимна утвърдително:

— Знам, но имам едни далечни роднини в Америка. — Последва пауза. — Имам природена сестра, която се казва Бет, и тя има нужда от мен.

— Природена сестра! — изкрещя принц Алфредо. — Та ти не можеш просто така да се сдобиеш с доведена сестра. — Започна да обикаля из стаята, потропвайки нервно с крака. — Знам, че е мъж, Лара. Знам. Не можеш да ме излъжеш.

Умът й в този момент се занимаваше с по-важни неща.

— Ох, моля те! — възкликна тя нетърпеливо. — Мисли, каквото си искаш. Трябва да тръгвам и това е всичко.

— Тогава аз идвам с теб.

— Не искам да идваш.

— Настоявам да дойда.

— Не, Алфредо.

— Да, Лара.

Двамата продължиха да спорят още известно време, докато накрая той излезе и тя можа да свърши с опаковането на багажа си. Беше истинско облекчение да се отърве от него — този мъж беше просто невъзможен. Защо ли си губеше времето с него?

Лара Кричтън винаги биваше обслужвана първокласно, където и да отидеше. Млада, с великолепен външен вид, бивша съпруга на един от най-богатите мъже в Лондон, тя наистина беше една от онези, които пресата споменаваше като „красивите хора“. Постоянно коментирана в лъскавите модни списания като сияен пример на отдала се на живота очарователна дама, която се развличаше на различни места по света, ползвайки за превоз най-често реактивни самолети, тя въплъщаваше всичко онова, срещу което се бореше Маргарит Лоурънс Браун.

Щеше да се превърне в голям журналистически успех, ако някой откриеше, че всъщност двете бяха полусестри — имаха един баща, но различни майки.

Поради лични причини, когато всяка от тях достигна своята слава, те не почувстваха нуждата да разкрият този факт на никого. Бяха отгледани в различни страни и животът на всяка беше съвършено чужд на другата. Понякога се срещаха и тогава между тях избликваше истинска топлота — любов, която ги свързваше, въпреки очевидните различия. Разбираха се взаимно и никога едната не критикуваше начина на живот на другата.

Техният баща, Джим Лоурънс Браун, не се беше оженвал за нито една от майките им. Маргарит беше на пет години, когато майка й почива, и Джим се премести да живее в Калифорния, вземайки детето със себе си. Тук той се запозна с една омъжена жена, разделила се със съпруга си.

Джим и Маргарит се нанесоха да живеят при нея и един ден жената роди Лара. Година по-късно, когато тя и нейният съпруг решиха да се съберат отново, те дадоха детето и шест хиляди долара, а Джим да се премести някъде другаде. Парите го изкушиха. Той не възрази.

С парите си купи стара кола и ремарке, които им служеха като техен дом. На седем години Маргарит беше изцяло заета с гледането на едногодишната Лара.

Джим беше по природа бродяга — постоянно се намираше в състояние на замечтан унес, свиреше на китара, тичаше по петите на хубавите жени или спеше. Откара децата в Аризона, където се установиха във ферма, собственост на вдовица, казваща се Мери Чоусър. Тя започна да се грижи за Лара и настоя Маргарит да започне да ходи на училище.

— Момичето е много умно — каза тя на Джим. — Напреднало е за неговата възраст. Трябва да има образование.

След известно време Джим започна да се чувства неспокоен. Беше се застоял прекалено дълго на едно място. Въпреки че сега беше обвързан с две деца, той не чувстваше отговорност за тях. Лара често си мислеше, че това беше причината, поради която той се беше оженил за Мери Чоусър. Тя беше по-възрастна от него, пълна, закръглена жена, която се усмихваше и никога не се оплакваше.

Точно месец след техния брак Джим изчезна, оставяйки след себе си нищо повече от една неграмотно надраскана бележка, в която казваше Мери да се грижи за децата.

Маргарит беше на девет години. Тя беше тази, която намери бележката му. Беше бележка на страхливец, пълна с извинения и с петстотин долара.

Осем месеца след неговото напускане Мери родя третата дъщеря на Джим, Бет — дете, което той никога не разбра, че съществува.

Сега нещата станаха по-различни. Без мъж в къщата работата във фермата стана съвсем занемарена и неорганизирана. Мери се чувстваше уморена и постоянно й прилошаваше. Бебето я изтощаваше докрай. Парите започнаха да не стигат, започна да се губи и някога жизнерадостното настроение на Маргарит. Маргарит беше изпратена в училище пансион, докато Лара беше изпратена при роднини на Мери в Англия. В продължение на десет години не се видяха една друга. Когато се видяха, Маргарит вече беше започнала да учи в колеж за напреднали деца, а Лара вървеше добре като тийнейджър-модел в Лондон.

Бет, сега десетгодишна, живееше с Мери в малък апартамент. Ходеше на училище, а Мери работеше.

Маргарит искаше да им помага, но беше достатъчно трудно да изплаща собственото си образование — образование, което беше решена да получи.

На шестнайсет години Лара вече беше много красива, естествена, без да има нужда от лустрото, което придоби после. Живееше щастливо в Англия и всъщност за Маргарит беше изцяло англичанка — акцентът и всичко друго.

Двете прекараха заедно една седмица в Ню Йорк и разбраха, че близостта от ранните им години е все още тук.

Времето продължаваше да лети и те продължаваха да живеят по свой индивидуален, съвсем различен начин. Понякога си пишеха и се обаждаха по телефона. Но не изпитваха нуждата от контакт — между тях съществуваше по-силната връзка на любовта и доверието. Мери Чоусър почина от рак, когато Бет беше на петнайсет, и въпреки че и двете й сестри я поканиха да живее при тях, тя предпочете по-независимия живот и се присъедини към една хипи комуна със своя приятел Макс. Маргарит не възрази. Тя вече беше сериозно ангажирана в движението за равенство на жените^[1]. Първата й книга, „Жените — неравнопоставения пол“, предстоеше да излезе. Звездата й започваше да изгрява.

В Лондон Лара се запозна и омъжи за Джейми П. Кричтън, чийто баща се оказа, че един от най-богатите мъже в Англия, и Джейми беше единственият му наследник. За нещастие бракът им не продължи повече от година, но беше достатъчно дълъг да затвърди Лара като видна личност със свой облик. Колоните за клюки в пресата много рядко излизаха с материал без нейна снимка или някакъв анекдот за това, с какво е била облечена или какво е правела или с кого е била видяна. Лара се превърна в очарователна любимка от живота на висшето общество.

Убийството на Маргарит Лоурънс Браун предизвика големи заглавия във вестниците, но фотографите продължаваха да стоят на летище Кенеди да посрещнат Лара Кричтън.

Тя слезе от самолета и направи няколко умели и кратки пози в своя костюм и голяма шапка на „Ив Сен Лоран“. Хладните й зелени очи бяха скрити зад големи модни очила. Гривни на модна къща „Гучи“ звънтяха до часовника й с черен циферблат „Картие“.

— За какво сте тук, мис Кричтън? — попита любопитен репортер.

— Бизнес — отвърна тя без усмивка. — Личен бизнес.

Очакваше я лимузина, в която тя се качи с дълбока въздишка. Седна на задната седалка и се опита да се отпусне.

Маргарит беше мъртва.

Маргарит беше убита.

Ох, господи! Защо?

Спомни си с мъчителни подробности последната среща със своята сестра. Беше тръгнала за Ню Йорк за два дена, с цел усилено пазаруване, и почти беше пропуснала да й се обади. Но го стори и както обикновено, Маргарит я покани на гости. Беше отишла у нея, намирайки време между един обяд в „21“ и посещение за специална прическа в скъпия салон за красота „Видал“.

Маргарит я беше посрещнала радушно в своето обичайно облекло, състоящо се от избелели дънки и поизносена риза. Както винаги, беше със синкави слънчеви очила, които да подпомогнат зрението й, а дългата й коса беше несресана. Естествено, нямаше никакъв грим върху иначе поразителното си лице.

Лара изцъка неодобрително с език.

— Ако се беше потрудила малко — каза тя, — щеше да изглеждаш наистина пленително.

Маргарит се засмя.

— Наистина ли не осъзнаваш колко много време губиш да се мажеш с тия тъпи гадости? — попита тя с добродушен тон.

— Недей така ги отхвърля. В момента ставам директор на голяма компания за грим — каза Лара с убедителен тон. — Ще ти изпратя цял кашон с парфюми, червила, гланцове и всякакви такива неща. Страшно ще ти харесат.

— По никакъв начин, малката! — отвърна Маргарит. — Навярно си мислиш, че ти изпитваш нужда от тях. Но миличка моя… мен въобще не ме интересуват.

— Ще видиш, че ще ти харесат — каза важно Лара.

— Кой го казва?

— Аз го казвам.

Маргарит се усмихна. Имаше прекрасна усмивка — тя озаряваше цялата стая.

— Какво ново в твоя живот, мъничка сестричке? — попита тя грижовно.

Без да чака по-нататъшна покана, Лара се впусна да обяснява надълго и нашироко събитията в живота си. Маргарит й наля пиене и двете седнаха. Наоколо в апартамента цареше безредие. Лара разказа всичко, което беше на душата й, и така й и олекваше истински. Винаги правеше така, когато се събереше със сестра си — така беше по-добре, отколкото да ходи на психоаналитик.

Без да спре нито за миг, говори за проблемите си цял час. Беше ли принц Алфредо единственият? Дали да продаде част от ценните книжа? Какво мисли Маргарит за нейния нов смарагдов пръстен?

За миг се замисли и почувства, че думите й са поне малко отегчителни. Потръпна. Никога не беше карала Маргарит да разкаже нещо за себе си. Не си беше давала труда да обсъди проблемите на каузата на своята сестра, които изгаряха душата й, въпреки че много добре знаеше колко важни са те за нея.

Колко ли ограничена изглеждаше? Колко ли егоистична и изцяло погълната от себе си? И въпреки това, Маргарит слушаше търпеливо, като че ли разполагаше с времето на целия свят. Винаги правеше така.

Защо винаги ставаше така, че разбираш колко много се нуждаеш от някого, едва когато е станало твърде късно?

Лара погледна втренчено през прозореца на лимузината, насочила се към града. Маргарит беше мъртва и тя възнамеряваше да разбере защо.

Някой трябваше да плати за смъртта на нейната сестра. Тя беше уверена в това.