Джаки Колинс
Убийци от любов (7)

7.

Рио разработи идеята за отмъщението. Те не можеха да убиват, не бяха никакви убийци. Мъжът, който беше дръпнал спусъка — Чарли Мейлър — беше премахнат от Лола с куршум между топките. Както самата тя беше обещала, те прочетоха за това във вестниците, както и за нейното трагично самоубийство.

Рио нае детектив, който да им състави досие на Енцо Басалино. Оказа се, че Енцо е едно лошо момче — Мистър Голямо лошо момче. Изглежда не му пукаше за нищо и за никого. Все пак имаше три слабости — неговите трима сина — Франк, Ник и Анджело.

Ако някой искаше да нарани Енцо Басалино, имаше три логически пътя да го постигне.

— Значи всичко е ясно, нали? — попита Рио. Огледа присъстващите на малкото събиране във всекидневната на Кас. — Щото не искам никой да се дърпа, щом веднъж сме се разбрали. Разбрахте ли? — Спря погледа си на Лара. — И никакво отегчаване и офейкване със самолет в някакъв си лайнян рай на удоволствия.

Лара се изчерви и й отвърна с енергичен тон:

— Слушай, Рио, това не е детска игра за мен. Маргарит ми беше сестра и въпреки че може да сме били различни, аз я обичах толкова, колкото всеки от вас. — Погледна Рио предизвикателно. — Знам какво трябва да направя, и повярвай ми, ще го направя много добре.

— Рио не иска да каже нищо — намеси се Кас. Винаги беше тази, която помиряваше. — Всички сме изнервени. Кой няма да бъде след тези три последни седмици? Сега, когато всичко е уговорено и сме решили какво ще правим, мисля, че ще дишаме по-свободно. Знам, че аз определено ще дишам така.

Дъки К. Уилямс стана. Едрата му, силна фигура се изправи заплашително сред стаята.

— Никой, по дяволите, не ме слуша — оплака се той, — но, повярвайте ми, моят начин е най-правилният.

— Твоят начин! — присмя му се Рио. — Твоят начин е едно лайно. Какви ги мислиш? Че можем просто така да отидем при онова конте и да му кажем „О-о, добро утро Мистър Голям Бос Басалино, разбирам, че вие сте този, който е дал заповедта да се застреля Маргарит. Е, идвайте сега с мене, Мистър Лоши Човече, иначе ще ви пребия и ще ви смачкам на каша с моите силни ръце“. — Изсумтя с отвращение. — Дъки, не си прав. Тоя тип Басалино е голям капо^[1] и работи с голям замах. Ако се озовеш някъде близо до него, здравата ще ти подпали задника. И дори да можеш да се добереш до него — какво тогава? Ще го убиеш? Хей, човече, какво значи мъртъв? Мъртъв е нищо. Убийството е подарък за него. Това, което обмислихме, е единственият начин да унищожим тоя гад — единственият начин.

Дъки й хвърли святкащ поглед.

— Рио, миличка, твоят проблем е да живееш живота си между твоите крака. Малко чукане тук, малко задник там. И какво от това, майната му? Тия типове са се наситили на това. Да не би на шундата си да си купила кожухче или нещо подобно?

— Да ги го начукам, Дъки. Ще видиш, че ще направя така, че планът да свърши работа — каза тя с уверен тон.

— Да-а, ти навярно ще можеш да го направиш. Една шантава сексманиачка като тебе. Може би и Лара, не съм в игрите й. Но Бет? Вие май се майтапите. Дете като нея ще бъде смачкано между ръцете им и изядено от ония контета, за които вие говорите.

Бет се застъпи сама за себе си:

— Мога да го направя — каза тя разгорещено. — Не съм живяла в саксия. Освен това — отвори широко нежните си сини очи, — искам да го направя. Заради Маргарит.

— Всичко е уредено — обяви Рио. — Уредено, майната му. И започваме веднага, при първа възможност.

* * *

Дъки К. Уилямс излезе от срещата кратко след това, мърморейки на себе си:

— Тъпи жени. Какво разбират те? Нищо. Съвсем нищо.

Качи се в белия си ролс-ройс, паркиран до блока на Кас. Нервно грабна първата касета и я напъха в касетофона. Оказа се, че тя е „Дъки К. Уилямс пее Дъки К. Уилямс“. Първата песен беше „Соул, твърдост и Маргарит“. Беше я написал за нея.

Исусе Христе, колко упорита жена беше тя, помисли си той. Страхотно буйна и дива дама — в леглото и извън него. Само да беше се вслушала в него…

— Зарежи тая работа — я беше предупреждавал той неведнъж. — Не се бъзикай с големите момчета. Ще спасиш няколко проститутки и това няма да помогне. Спасяваш няколко, губиш няколко — всичко това са лайна.

— Какво има, Дъки? Не мислиш ли, че проститутките заслужават спасение? — беше попитала Маргарит.

— По дяволите, мила… ако наистина ги разкараш от улиците, още преди да можеш да си кажеш малкото име те пак ще се върнат там.

— Циничен си.

— Циничен… майната му, реалист съм. Откажи се, бейби, това е игра на загуба.

— Точно това всеки ми казва за теб.

— Тъй ли?

— Абсолютно.

— Тогава защо си с мен?

— Защото погледнах зад външния образ и видях човек, с когото мога да свържа живота си. Човек, който е понесъл своите тежки удари на съдбата.

Маргарит го разбираше по-добре от всеки друг. Беше отделила доста време и настойчиво се беше опитвала да разбере защо е имал толкова проблеми в миналото, и когато той й разказа всичко за себе си, тя остана с него въпреки всичко. И не беше просто сексът, което ги задържаше. Сексът беше нещо странично, това, което наистина беше най-съществено, не беше толкова физическото действие — получи се повече от интересен сблъсък и безвъзвратно обвързване на две противоположни и много силни личности.

— Направи ми услуга, бейби. Забрави за това спасяване на проститутките. Повярвай ми, много е опасно — й беше казал той.

Тя просто му се беше усмихнала с онази топла, секси, Маргарит-усмивка, и не бе обърнала никакво внимание на неговия съвет. Той не разбра как се случи, но внезапно се озова в центъра на събитията. Точно в самия шибан център. Дължеше пари — не много по неговите стандарти — две по сто хиляди. Не беше голяма работа — щеше да ги събере с един свой албум или за няколкоседмичен ангажимент в някое супер заведение на Лас Вегас. Но все пак ги дължеше и както стояха нещата, ги нямаше на ръка да се разплати. Наскоро трябваше да плати гигантска сума на своята втора бивша жена, а другите му разходи бяха големи и неотложни. Дъки К. Уилямс живееше, както един истински дук^[2] би пожелал да живее.

И така, той дължеше парите на няколко големи момчета от Вегас. Естествено, те знаеха, че той си заслужава да е длъжник. На много звезди заплатите дори не стигаха до джобовете им — нямаше нищо необичайно. Момчетата бяха уверени, че един ден ще се изплати.

Не беше тайна, когато започна да ходи с Маргарит Лоурънс Браун. По свой собствен начин тя беше известна като него. Вестниците и списанията започнаха да коментират тяхната връзка, като че ли бяха два сочни първокласни котлета, а не човешки същества с мисли и чувства.

Отначало беше трудно, но изглежда Маргарит не се притесняваше и щом това беше така, кой беше той, че да се оплаква?

После тя се захвана със силното си увлечение да спасява проститутките. Не й стигаше, че всяка обикновена домакиня из Америка беше готова да тръгне след нея на революция. Не. Тя искаше проститутките. А когато Маргарит искаше нещо, тя беше сигурна, че ще го получи.

Кампанията й беше бавна и умна. Но отначало хората се засмяха. Да спасява проститутките! Заради какво?

Дъки също се отнесе скептично. Не можеше да се въздържи да я обожава, но дори и през ум не му беше минавало, че тя може да е толкова силна.

Но тя си беше такава, силна. И изведнъж хората престанаха да се смеят и изведнъж на Дъки започнаха да се обаждат от време навреме по телефона и изведнъж ето го — озова се точно в шибания център.

— Спри действията на приятелката си и ще забравим за твоя дълг — така започваха обажданията. И колкото по-опасни и тежки ставаха, толкова по-настойчиво Дъки се опитваше, наистина се опитваше да убеди Маргарит да спре.

Както обикновено, тя не искаше да знае. Маргарит вършеше нещата, както тя си знаеше.

Накрая той успя да изплати своя дълг от двеста хиляди, само и само да ги отхвърли от гърба си. Наложи се да заеме парите от един свой бивш приятел, един наркобос, казващ се Боско Сам.

И незабавно обажданията спряха.

Седмица по-късно Маргарит беше убита.

Дъки искаше отмъщение. Искаше го толкова, колкото го искаха Рио и Кас и двете сестри, за които не беше знаел нищо, докато дойде смъртта на Маргарит.

Планът им нямаше да свърши работа, мислеше си той. Планът им беше да сграбчат тримата сина на Енцо Басалино за ташаците сексуално и психически, да унищожат техния живот и извършвайки това, да превърнат възрастния човек в развалина.

Дрън-дрън.

Нямаха никакъв шанс.

Въпреки всичко, Дъки реши да ги остави да си разиграят играта, докато той се подготви да пусне своя план в действие.

Нещата се задвижваха вече от тях, но той знаеше, че накрая всичко ще стане по неговия начин.

Рио обикаляше с широки крачки из апартамента.

— Дъки ще ни е проблем — предупреди тя.

— Винаги е такъв — каза сухо Кас. — Защо сега ще е по-различен?

— Не мога да си го представя заедно с Маргарит — присъедини се Лара.

— Ох, заедно бяха голяма работа — рече Рио. — Истинско електричество. Знаеш Маргарит и нейните мъже. Ако бяха лесни, те я отегчаваха.

Лара искаше да каже не. Не познаваше Маргарит и нейните мъже. А искаше да е така. Истината беше, че не знаеше почти нищо за личния живот на Маргарит, защото винаги беше достатъчно заета с разговори за себе си.

Тя хвърли поглед към Бет — другата сестра, за която въобще не знаеше. Тихо си даде обещание да си навакса за миналото. Искаше да опознае Бет много добре.

— Е. — Рио стана. — Трябва бързо да изчезвам. Четири гладни деца чакат майка им да дойде при тях.

— Колко са големи децата ти? — попита Бет.

И Кас стана. Срещата свърши. Решението беше взето.

Скоро щяха да поемат по пътя на отмъщението.