Джаки Колинс
Убийци от любов (2)

2.

Маргарит Лоурънс Браун беше отведена спешно в най-близката болница. Тя все още беше жива, но едва дишаше.

Верните й последователки се събраха на тихи, малки групи, плътно една до друга. Само най-близките до нея бяха допуснати в болницата, където изчакваха с цялата си надежда, която можеха да съберат. Нямаше никакви сълзи: Маргарит щеше да се отнесе с презрение към тях.

Кас Лонг и Рио Джава стояха една до друга до вратата на стаята за спешни случаи. Един лекар току-що им беше казал, че й правят кръвопреливане. Кас беше лична помощничка на Маргарит и нейна вярна приятелка. Двете се бяха срещнали в един колеж и оттогава станаха най-добри приятелки. Кас беше ниска жена с небрежен външен вид. Имаше кестенява коса, която носеше късо подстригана, и весел нрав. Но сега отличителните й белези бяха застинали в шок.

Рио Джава — най-известната поддръжничка на Маргарит, една от най-близките й приятелки и също непоколебим член и съосновател на „О. Ж. С.“ — беше далеч по-очарователна фигура. Неоспорима кралица на нелегалните филми, тя беше изтъкната личност сред обществото; носеше се по последна мода, беше майка на четири деца с различен цвят на кожата и се славеше като доста ексцентрична. Беше висока над шест фута^[1] и слаба, като че ли умираше от глад. Имаше продълговато, драматично лице, обръснати вежди и екзотичен грим. Отчасти индианка Чероке^[2], отчасти селячка от планинските райони на Луизиана^[3], тя живееше живота си точно както й доставяше удоволствие.

— Къде е Дъки? — попита тя и бръкна в огромната си дамска чанта за цигара.

— Тръгнал е вече — отговори Кас. — Свързах се и с Лара. Лети за насам.

Прекъснаха разговора си, за да проследят с поглед как още лекари се появиха и със забързана крачка влязоха в стаята за спешни случаи.

— Мога ли поне да я вида? — каза с умолителен глас Кас, хващайки един от лекарите, когато преминаваше край нея.

— Вие роднина ли сте? — попита той съчувствено, забелязвайки оцапаната й с много кръв рокля. Тя беше държала в скута си главата на Маргарит, докато линейката пристигне и след това беше пътувала с нея до болницата.

— Да — излъга Кас.

Лекарят я дръпна настрани.

— Гледката не е приятна — предупреди той.

Тя прехапа устна.

— Знам — прошепна тя. — Аз я доведох тук.

Лекарят изпита съжаление към нея.

— Е, щом сте роднина — каза той. — Нарушават се правилата, но… добре, елате с мен.

Рио кимна на Кас да върви напред и тя последва лекаря в стаята за спешни случаи.

Екип от професионалисти правеше всичко, което беше по силите му. Два катетъра преливаха първата пинта^[4] кръв. Към носа на Маргарит беше прикрепена тръба. Лекар масажираше сърцето й.

На Кас й прилоша.

— Няма много надежда, нали? — попита тя, едва сдържайки сълзите си.

Лекарят поклати мрачно глава и тихо я изведе навън.

Рио я погледна. Нямаше нужда от думи — и двете го знаеха.

— Кой го направи? — попита Кас с настойчив тон, триейки очите си. Постоянно задаваше този въпрос от съдбовния миг в парка, когато Маргарит падна. Маргарит имаше толкова много врагове — безброй хора я мразеха заради каузата, за която се бореше. И заради това, че живееше живота си както й харесваше и пет пари не даваше за каквато и да е критика или клюка. Мъжът, с който живееше понастоящем, беше Дъки К. Уилямс — чернокож изпълнител на соул със съмнително минало. Кас не го харесваше. Чувстваше, че той използва Маргарит, та да добие популярност за своята залязваща кариера.

Рио дръпна силно от цигарата.

— Слушай какво, не е тайна, че Маргарит си създаде врагове с дейността си. Едното идва с другото. И тя го знаеше.

— Аз все я предупреждавах — каза скръбно Кас. — Тя никога не се вслушваше. Маргарит никога не премисляше нещата изцяло, просто се нахвърляше върху тях.

— Е, да — рече Рио. — Но точно това я правеше такава особена, нали така?

— Май да — каза Кас и се замисли за безбройните, изпълнени с омраза писма, които получаваше Маргарит: „Любовница на негър“, „Комунистическа Кучка“ и тем подобни. Имаше и заплахи, че ще бъде убита: „Лоурънс Браун, видях те на «Шоуто тази вечер». Мразя те. Надявам се, че ще паднеш мъртва. Мога и сам да те убия“.

Такива писма пристигаха почти всеки ден. Бяха толкова чести и настойчиви, че можеш спокойно да ги припишеш на някой смахнат и да ги забравиш.

Това, което безпокоеше Кас, бяха заплахите по телефона. Заглушени гласове предупреждаваха Маргарит да изостави каузата с проституцията. Толкова много бяха станали последователките на Маргарит, че изведнъж сводниците, мадамите^[5] и гангстерите, които контролираха целия този бизнес, се разтревожиха. Проститутките започнаха да оредяват, стигна се до невъзможна ситуация, тъй като всеки път, когато Маргарит проведеше един от своите митинги на открито, за една нощ изчезваха стотици нови, импулсирани от факта, че „О. Ж. С.“ им предлагаше нещо повече от думи — предлагаше им шанс да започнат съвсем отначало. Организацията уреждаше работни места, жилища, дори пари, ако нуждата беше неотложна.

Имаше много заплахи Маргарит да изостави „Великата Проститутска Революция“, както я нарече списанието „Ню Мънт“. Списанието наскоро беше публикувало снимката й на първа корица и беше поместило статия за нея от шест страници. Но Маргарит нямаше никакво намерение да изоставя каквото и да било. Маргарит Лоурънс Браун беше безстрашна, щом ставаше въпрос за нейната кауза.

Дъки К. Уилямс се втурна в болницата. Идваше от записи в студиото. Положи доста усилия да си пробие път да влезе — наоколо гъмжеше от полиция, представители на пресата и телевизионни екипи.

Дъки, съпроводен от своя мениджър и рекламен агент, отказа всякакви коментари, докато си пробиваше път през тълпата. Пред асансьора в болницата беше спрян от човек от охраната, който отказа да го пусне да се качи.

— Исусе Христе! — изкрещя Дъки, съвсем объркан. — Разкарайте това нищожество от пътя ми преди да съм му смачкал шибания фасон!

Охраняващият го погледна със святкащ поглед, ръката му потрепери нервно близо до дръжката на револвера.

— Успокой се, Дъки. — Мениджърът му се опита да укроти ситуацията. — Просто пазят Маргарит. Кас трябва да е там горе.

Изпратиха да извикат Кас, която дойде, и всички се качиха в асансьора.

— Исусе Христе! Как се случи всичко това? — попита настойчиво Дъки. — Хванали ли са кучия син, който го е направил? Ще оцелее ли тя? Какво, майната му, става тук?

Кас поклати тъжно глава.

— Изглежда никой не знае — каза тя тихо. — Не изглежда на добре.

Когато асансьорът спря и излязоха от него, Рио ги очакваше:

— Оставете всичко — каза тя с глух, безсилен глас. — Маргарит току-що умря.