Джаки Колинс
Убийци от любов (34)

34.

— Хей, Анджело, малкия, изглеждаш много добре, наистина добре, братче.

Анджело и Ник се прегърнаха силно и топло, искрено зарадвани, че се виждат един друг. Анджело потри брадата си замислено:

— Май старецът ще рипне до тавана, когато я види.

— Е, малко си рошав — призна Ник, — но няма да е проблем за някой бръснар да те поокастри.

— Зарежи тая работа — рече бързо Анджело. — Така ми харесва. Стои ми добре.

— Добре — съгласи се Ник. — Не съм този, който би трябвало да те целува. — Анджело го погледна бързо. Имаше ли някакъв злонамерен смисъл в неговата забележка, помисли си той.

— Как летя? — попита весело Ник. Случайната среща с Лара беше приповдигнала настроението му. — Бяха ли хубави стюардесите? Тук достигна слух, че си бил голям разплоден жребец в Лондон. Но всъщност винаги си бил дребно ебливо копеле — каза весело и шеговито Ник.

— Както и ти, братле — рече Анджело с широка усмивка.

— Хей — припомни му Ник, — спомняш ли си когато се клатеше с оная палава изгряваща звезда, оная с розовия кадилак, и нейният приятел после ти смачка здравата фасона?

— Да-а. Как мога да забравя?

— Бедата при теб е, че все те хващат. Тук те спипва приятел, там — съпруг. Но толкова ти се чудя как все оцеляваш, дупе такова!

Анджело кимна в знак на съгласие. Ник го сграбчи под ръка:

— Хайде, да тръгваме. Енцо чака да те види. Между другото, не обръщай внимание на въоръжената ни охрана. Баща ни има някаква налудничава идея, че сме станали много добри мишени.

Анджело хвърли бърз поглед наоколо и забеляза двама мъже наблизо. Ясно, помисли си той. От контингента бодигардове. Двамата следваха Анджело и Ник до колата, качиха се и седнаха отпред, единият на волана.

Ник не им обръщаше никакво внимание, но Анджело постоянно се чувстваше неудобно. Предпочиташе Шифти Флай пред тази двойка анонимни гангстери, които изглеждаха готови да гръмнат по някой куршум в главата на всеки.

— И какво става тук — попита Анджело, когато вратите бяха затворени и колата тръгна. — Защо трябваше да се домъквам тук толкова бързо?

Ник извърна поглед и го насочи през прозореца. Изражението му стана сериозно:

— Чу ли за Анна Мария?

— Не, какво е станало? Роди ли бебето? Какво е този път?

— Тя е мъртва — каза Ник хладно. — Паднала по стълбите в къщата.

— Какво? — вдигна глава Анджело, изпълнен с неверие. — Паднала по стълбите? Да не се майтапиш с мен?

Ник вдигна рамене.

— Хей, да не би Франк да я е набил? — продължи Анджело. — Да не би тоя крастав кучи син…

— Млък — прекъсна го Ник и кимна да му напомни към двамата мъже на предната седалка. — Ще поговорим за това по-късно, насаме.

— Исусе! — възкликна Анджело. — Винаги съм харесвал Анна Мария. Ти какво мислиш, какво в действителност е станало?

— Случват се нещастни случаи — отвърна Ник неопределено.

— Да-а, особено около Франк.

 

 

Енцо чакаше в къщата на Франк. Франк беше в кухнята, вкопчил се в бутилка скоч. Край нето бяха Голи и Сегал.

Енцо седеше с Алио във всекидневната. Двама от хората му бяха поставени до задната врата, други двама — до предната и трета двойка седеше в две отделни коли, паркирани отвън.

Енцо беше решил, че трябва да бъде извънредно предпазлив. Особено сега, когато синът на Стефано Краун беше тръгнал да отмъщава. Младокът изглежда си мислеше, че Енцо по някакъв начин е отговорен за смъртта на неговия баща.

— Нямам нищо общо с това — беше заявил Енцо, когато разбра, че Джорджи Краун го е заподозрял. — Това са ония лайнари, дето Стефано искаше да вкара в играта като съдружници.

Но Джорджи Краун не му вярваше. Фамилията Краун бяха вече започнали преговори с някои конкурентни чернокожи групи, така че едва ли щеше да е в интерес на последните да стрелят по Стефано Краун.

— Мисля, че Джорджи Краун се нуждае от малко почивка — рече Енцо на Алио с мек тон. — Уреди тази работа. Ох, и освен това, приятелю, погрижи се на погребението на Стефано да бъде изпратен венец от страна на мен и моето семейство.

Въпреки всичко Енцо сега се чувстваше по-добре отколкото от години насам. Животът в Ню Йорк беше пълнокръвен и ободряващ. Маями беше отегчителен за мъж, който винаги беше живял такъв активен живот. Майната им на всички съперници на Басалино. Той щеше да им даде да опитат от лекарството, което самите те използваха.

 

 

След като изпиха чашите с Ник и той отиде да посрещне брат си, Лара се върна в града. Чувстваше се объркана, пълна със смесени чувства. Ядосана на себе си, че въобще се беше забъркала в тази шантава работа с отмъщението. По пътя се отби в апартамента на Кас.

— Изглеждаш ужасно — каза й с откровен тон Кас, когато Лара влезе.

— А се чувствам още по-зле — отвърна Лара и си наля чаша алкохол.

— Значи си разбрала?

— Какво да съм разбрала?

Кас я разсея от мислите й и разказа истинската история за Франк Басалино. После продължи:

— Бет се е върнала в комуната. Когато се обади да ми го разкаже, звучеше много добре.

— Иска ми се да се видя с нея — каза Лара, чудейки се защо Ник не беше споменал нищо за трагедията на своя брат.

— Мисля, че ще можем да й отидем на гости след една-две седмици.

— Ще ми хареса много. Обади ми се кога ще тръгнем.

Кас кимна в знак на съгласие.

— Не знам какво става с теб и Ник — рече тя, — но чух някои неща от Дъки и трябва да ти кажа, че той иска да излезеш напълно от играта. Мисля че е прав. Става много безумно.

Лара продължаваше да бъде обзета от мислите си и не я чу много добре. Но сама каза:

— Не мога повече — и поклати глава отрицателно.

— Разбирам — съгласи се Кас. — Точно това и казах. Нека оставим Дъки да го направи както е решил. Не знам много добре какви ги е намислил, но каквото и да е не мисля че е безопасно да се навъртаме край фамилията Басалино. Ще се свържа с Рио и ще й кажа.

— Тя вероятно ще пристигне всеки момент в Ню Йорк. Ник сега посреща брат си на летището. Интересно защо той не спомена нито дума за своята снаха… — Лара се засмя мрачно. — Мисля че май е добре да се върна към предишния си живот. Знаеш какво беше. Развлечения, пътешествия със самолет. Сред хайлайфа. Какво ще кажеш, Кас? Все още ли ставам за това?

— Щом това е, което искаш — рече Кас с равен глас. — А какво стана с Ник Басалино?

— Нищо особено.

Лара не каза нищо повече. Излезе и се върна в апартамента си. Веднага се погледна в огледалото в банята. Изглеждаше като че ли по-различна, само не разбра защо. Грозна съм, помисли си тя, изглеждам грозна.

И какво добро бяха постигнали с отмъщението си? Ник изглеждаше пак весел и бодър, както винаги. И трябваше ли заговорничките да се радват, че жената на Франк Басалино беше мъртва, както и неговото дете? Внимателно изтри грима от лицето си. Пак така внимателно нанесе нов грим. Но не й хареса и отново го изтри, и така три пъти, докато накрая остана доволна. Това я караше да не мисли толкова усилено и успокояваше психиката й.

Накрая седна в един стол, загледа се във входната врата и зачака принц Алфредо.

 

 

— Ах ти, дребен хулиган! — изгърмя шеговито Енцо, потупвайки бащински Анджело с две ръце по рамената, след което го целуна по двете бузи. — Пак приличаш на шибано комунистче!

И Анджело се присъедини към смеха му, който последва думите. Неговият баща с години му повтаряше едно и също.

— Добре е да си бъдеш вкъщи, а? — рече Енцо. — Хубаво е да си при семейството, когато има някакъв проблем.

— Да-а, така е — съгласи се Анджело с половин уста. Ако имаше някакъв проблем, помисли си той, искаше отдавна да го няма.

— Видя ли се вече с Франк? Искам да отидеш при него и да му покажеш уважението си.

Ник тръгна с Анджело да намерят Франк. Откриха големия си брат, проснал се на кушетката в кухнята, полузаспал.

— Хей, Франк, съжалявам за случилото се — измрънка Анджело.

Франк изсумтя нещо.

— Майната му, колко е потискаща тая къща — промърмори Анджело, извърнат към рамото на брат си. — Надявам се, че не се налага да оставам тук.

— Не, с Енцо сте в един хотел. Майката и сестрата на Анна Мария ще пристигнат след няколко часа. Те ще останат тук с Франк и хлапетата.

— Колко време очаква старият да кисна тука?

— Не знам — отговори Ник. — Погребението е утре. Трябва да ти кажа, че баща ни има някаква тъпогъза идея после да отидем за уикенда в Маями и да се видим с Роуз. Иска да не стоим в града. Ако питаш мен, час по-скоро искам да се върна на Брега.

Анджело почеса брадата си:

— Хей… не ти ли се е искало някога да се родиш сирак?

Ник се засмя:

— Всеки шибан ден, братленце.