Джаки Колинс
Убийци от любов (19)

19.

Апартаментът на Анджело в Мейфеър^[1] беше малък. Всекидневна, кухня и баня. Спалнята беше обзаведена и декорирана с предмети в контрастни цветове. На стените имаше драперия от леопардови и тигрови кожи. Подът беше покрит с дебела три инча^[2] кожа, таванът представляваше калейдоскоп от разноцветни огледала. Естествено, на леглото беше отделено най-голямо внимание. От него можеше да се управлява почти всичко. Беше нужно само едно леко извиване на лежащия, за да натисне удобно разположените бутони, и той включваше телевизор, стерео магнетофон или кафеварка.

Анджело се гордееше със своето малко царство.

— Много е щуро, а? — наду се той пред Рио.

Тя огледа небрежно обстановката с бърз поглед.

— Вземи си водно легло, миличък — беше единствената й забележка.

И двамата бяха замаяни от алкохола. След първоначалните встъпителни слова на Рио, с които се запозна с Анджело, той не губи никакво време да се отърве от русата си компаньонка и да се присъедини към групата на Рио. Но Рио веднага охладня и започна да се опитва да го пробута на Пийчиз, докато в същото време правеше груби забележки за самонадеяните италиански полови жребци.

Както обикновено, Рио беше в центъра на вниманието. Изглеждаше скандално екстравагантна в проститутските си обувки с петинчови токове, които увеличаваха шестфутовата й височина до нелепи пропорции. Стърчеше като кула над всички; жилестото й тяло се полюшваше на претъпкания дансинг в разголена рокля, завързана на няколко места около тялото й. Сребърни гривни дрънкаха на ръцете й между лактите и рамената и различни символи на изобилието и плодовитостта подскачаха и се подместваха около врата й. Гримът й беше свръхпрекомерен, докато дългата й черна индианска коса беше увита и закрепена на главата на топка, скрита под пурпурна афро^[3] перука.

Танцуваше с всеки. Генерираше сексуалност и възбуда на висок волтаж.

Анджело беше доволен, че е наблизо и има възможност да гледа. Не изпитваше ни най-малко съмнение, че след това тя ще отиде у дома му с него.

Седеше отпуснат на облегалката и се забавляваше да гледа шоуто на дансинга, спомняйки си какво се бе случило преди няколко години. Ню Йорк. Тогава работеше за брат си Франк и един ден беше изпратен до къщата на Били Експрес да остави някакъв пакет.

— Лично на него — му беше казал Франк. — Непременно да му го предадеш лично.

Били Експрес не си беше у дома и на Анджело му беше казано да почака. На него не му харесваше да го използват като разносвач. Писваше му от такива работи. Но след малко чу някакви звуци, които не можеше да сгреши, и тръгна да разузнае. Стъпваше тихо, на пръсти в белите си спортни обувки, които обичаше да носи.

Звуците идваха от стаята, съседна на кабинета, където му беше казано да почака. Открехна леко вратата и надникна през пролуката.

Рио Джава и някакъв китаец изпълняваха интересен номер на пода. Тя беше гола, легнала по гръб с разперени като птица ръце. Китаецът беше заел поза над нея, съвсем тих и неподвижен. От време на време той се задвижваше и й го напъхваше дълбоко, отдръпваше се и после пак оставаше неподвижен до следващото кратко мушкане. Това подлудяваше Рио все повече и повече, докато накрая тя се вкопчи в него, сключи предългите си крака около врата му и започна да вика, отдала се изцяло на страстта и удоволствието.

Анджело беше затворил вратата бързо. Беше се почувствал целият надървен като кол. Изчака с премрежен поглед, докато дойде Били Експрес, предаде пакета, и тичешком отиде до публичния дом на Карита, където трябваше да остави друга пратка. Но не пратката се въртеше в главата му.

— Идваш тук четвърти път тая седмица! — се беше оплакала Карита. — Казах на Франк, че можеш да чукаш на аванта само два пъти на седмица. К’во си мислиш, че съм аз, за бога? Аз си гледам бизнеса, не съм шибан дом за благотворителни помощи!

Този спомен се беше запазил добре в съзнанието на Анджело. И сега Рио Джава беше в Лондон, в неговия апартамент и той беше точно толкова възбуден, колкото през деня, в който беше доставил пакета на Били Експрес.

Рио се протегна, след това само с леки докосвания освободи няколко връзки на роклята си, които я прикрепяха към тялото й, и с последващи сръчни движения я остави да падне на пода. Остана само по високите си обувки и пурпурната перука. Беше много слаба, почти само кости, почти плоскогърда, с невероятни черни щръкнали зърна. На сцените в нелегалните филми зърната й бяха знаменити, снимани от Били Експрес от всякакъв ъгъл. Всъщност зърната й бяха знаменити точно толкова, колкото може да бъде, знаменита „Супата Кембъл“ на Анди Уорхол^[4].

Анджело припряно съблече дрехите си, нетърпелив да бъде в тон с нея. После намали силата на осветлението и остави да доминира топлото жарко червено. Щракна магнетофона, на който имаше лента на Джеймс Браун.

Погледът на Рио се плъзна по него и се спря на най-важния елемент.

— Това ли е то? — попита тя и се засмя с весел, ироничен тон.

Анджело се ухили неуверено, защото не остана съвсем сигурен какво искаше да каже тя. Навярно тя не си мислеше, че той не е достатъчно надарен. Имаше много добра ерекция и изглеждаше солиден. Обикновено получаваше само „о-ох“ и „а-ах“, а не кратки, насмешливи хихикания.

— А сега, малкото ми момче — каза тя подигравателно, — от къде би искал да започнем?

Анджело се приближи до нея. Искаше му се тя да свали високите си обувки. Без тези проклети обувки щяха малко повече да са на приблизително еднаква височина. Защото обувките й я повдигаха, а той определено не харесваше да е така. Караха го да се чувства малък.

Рио започна да поклаща тялото си в такт с музиката. Разкрачваше краката си, клатушкаше се напред-назад под фънки звуците на „Секс машината“^[5] на Джеймс Браун.

— Хей — рече той, — свали си обувките.

— Но сладичък мой, аз обожавам моите обувки — отвърна тя с превзет южняшки акцент и въздъхна. — Те ме карат да се чувствам истински голяма и важна. Така се чувствам най-добре да изям непослушни малки момчета като Анджело Басалино.

Той я сграбчи за кръста.

— Покажи ми голямата си работа, супер-жребецо — рече провлачено тя.

Двамата се заклатушкаха заедно.

— Стани… хайде… давай… стани… стани… стой на сцената… давай… като секс машина. — Рио припяваше заедно с Джеймс Браун, докато хватката на Анджело стана още по-здрава и той успя да я придърпа и бутне на леглото.

Продължаваше да пее, когато той я намести по гръб.

— Хайде… давай — продължаваше тя, — … стани… заедно… точно така, бейби.

Той се качи върху нея, но още преди да осъзнае какво става, тя протегна дългите си крака, сключи ги на гърба му, натисна го рязко към себе си и го пое дълбоко навътре. С енергично движение изви таза си нагоре; натиска върху него беше толкова силен и се почувства толкова невероятно стиснат, че се изпразни веднага.

Тя започна да се смее силно и подигравателно. Цялата работа беше станала само за няколко секунди.

— Хей, бейби, бейби — продължи тя с напевен тон. — Какво си ти — заек ли?

Продължи да се разтапя в смях, докато Анджело се отдръпна и се опита да разгадае какво се бе случило. Всичко, което беше направил, беше едно вкарване, след което тя беше стиснала неговата мъжественост като менгеме и изпомпила навън всичко от него с един внезапен замах. Исусе. Какво ставаше тук?

Рио се претърколи по леглото.

— Колко ще продължи антракта? — оплака се тя. После захвърли пурпурната си перука и разтръска дългата си лъскава черна коса.

За негова чест Анджело беше отново твърд. Гордееше се с добрия контрол над себе си, знаейки, че може да продължи с часове, щом се налагаше. Мисли постоянно за тая работа — това беше секретът. И умът му сега се беше спрял на спомена от първия път, когато я беше видял у Били.

Наведе се над нея и започна да дразни с език гърдите й:

— Хайде да се ебем, бейби — каза тя с оживен тон. — Тук съм за екшън. Можем да преминем към работата с езиците после.

Обърна се по корем и той й го вкара отзад.

Точно когато беше много добър, тя събра крака и повдигна таза си няколко инча. Отново настъпи онова невероятно усещане — неумолимото стискане — така че той не можа да се сдържи да не се изпразни. И изпразването беше страхотно — едно прекрасно събитие, което не можеше да бъде спряно по никакъв начин.

— Исусе! — възкликна тя сърдито. — Колко време е минало, откакто си спал с жена?

Анджело беше изтощен. Легна по гръб на леглото и затвори очи. Чувстваше се замаян. Пет минути сън и отново щеше да се чувства силен.

Джеймс Браун вече пееше „Това е мъжки, мъжки, мъжки свят“^[6].

Анджело заспа.

Усмихвайки се на себе си Рио, стана и облече роклята си. Началото беше обнадеждаващо.

Натисна и закрепи перуката на главата си, огледа се, застанала на високите си обувки, тананикайки нещо на себе си. Отиде в банята и с кафявото си червило написа на огледалото: „Миличък, ти май се шегуваше!!“.

Излезе от апартамента му, без да го събуди.