Джаки Колинс
Убийци от любов (37)

37.

Анджело усети страха чак в стомаха си. Усети едновременно смразяващ и изгарящ ужас.

Стояха до гроба, когато чуха експлозията. Той се хвърли веднага инстинктивно на земята и зарови лице в ръцете си.

Исусе, помисли си той, какъв ужасен взрив? Какво правеше той тук, в този маниакален град, след като трябваше да си е на сигурно място в Лондон?

Ник го издърпа за крака:

— Успокой се — предупреди го той, — не се паникьосвай. Дръж се като мъж, за бога.

Енцо вече разпращаше хората си да разберат какво е станало.

След броени минути те се върнаха с лошите новини. Бомба.

Енцо незабавно пое командването:

— Отидете при колите. Отваряйте си очите. Стойте на групи. Голи, Сегал, гледайте да сте до Франк. Ник, гледай Анджело.

Франк изглежда въобще не беше чул експлозията. Беше започнал да пие от сутринта и с помощта на плоското шише в задния си джоб мислеше да приключи деня с пиене.

— Тръгвайте право към летището — даде им указания Енцо. — Не се отбивайте в къщата на Франк или хотела.

Никой не възрази. С тези гърмящи край тях бомби уикендът в Маями изглеждаше привлекателна идея.

— Ще взема Франк с мен — каза Ник.

— Не, остани с Анджело — настоя Енцо, забелязвайки колко пребледнял и разтреперан е най-малкият му син. — Голи и Сегал ще се погрижат за Франк.

Ник не възрази. Искаше час по-скоро да се махне оттук преди ченгетата да са дошли. Енцо щеше да остане да се разправя с полицията — имаше достатъчно връзки да опаше с жици и подслушва всяка стая в една сграда.

Вмъкнаха се бързо в колите. Анджело се отпусна прималял от страх на задната седалка.

— Ах тия типове — мрънкаше той. — Тия гадни, проклети типове…

— Защо не млъкнеш и благодариш на бога, че ташаците са ти още на мястото? — каза мрачно Ник. — Може би те бяха целта.

— Аз? — попита недоверчиво Анджело. — Защо аз?

— Ти, аз, Франк. Какво значение има? Всички сме Басалино.

Анджело кимна безпомощно в знак на съгласие. Да, всичките бяха Басалино и това означаваше, че всеки, който имаше проблем с Енцо, автоматически включваше в омразата си и тримата му синове.

— Кой мислиш е…

— Слушай, хлапако, не искам да разговарям — прекъсна го Ник. — Стой кротко и мълчи и ме остави на мира. Имам малко да помисля за някои неща. — Затвори очи. Цял ден се опитваше да подреди мислите си, но не беше лесно. За човек, който не пиеше, махмурлукът му беше здравата тежък. Връзката с Лара наистина го беше разтърсила из основи. Исусе, достигна накрая до извода той, именно тя беше замислила всичко и явно беше искала той да я намери в леглото с онова италианско парче лайно.

Наистина беше кучка от класа. И въпреки всичко…

Надяваше се, че е смачкал фасона на оня тип.

Желаеше да е смачкал и нея.

А що се отнасяше до Ейприл Крауфорд, тя и Сами Албърт скоро щяха да са прочетен вестник. Ако наистина се замислеше над това, те и двамата го заслужаваха.

Лара Кричтън беше нещо друго. Когато проблемът отзвучеше и можеше пак да се концентрира, той щеше да направи нещо с нея. Беше твърде специална да я остави да си отиде просто така.

— Не знам защо не можах да остана в Лондон и да не дойда — оплака се Анджело, прекъсвайки мислите на брат си.

Преди Ник да може да отговори те чуха експлозията. Дойде отзад.

Отзад беше колата с Франк.